ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 207
гр.БЯЛА, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Беленският районен съд, І-ви граждански състав в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
При секретаря В.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 228 по описа за 2014г. за да се
произнесе съобрази, следното:
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Предявените искове
са по чл. 224 и чл.225 от КТ.
Видно от доказателствата по делото е, че
трудовото правоотношение на ищцата е възникнало с Община Борово със сключен за
неопределено време трудов договор № 182/30.12.2011г. на длъжност логопед в ДЦДУ
„Слънце”, гр. Борово. Трудовият й договор е
прекратен със Заповед № 4/ 09.01.2014г., издадена от Директора на ДЦДУ „Слънце”, гр.Борово, поради съкращение на щата.
Видно от доказателствата е, че към момента
на прекратяване на тр. правоотношение работодател на ищцата е бил ДЦДУ
„Слънце”, гр.Борово, представлявано от Директора - А.Н..
Същият се явява работодател, тъй като от
решение № 46 по Протокол № 5/15.02.2012г. на Общински съвет, гр. Борово, след
сключване на тр. договор именно Директорът на ДЦДУ „Слънце”, гр.Борово е
определен за второстепенен разпоредител с бюджетен кредит на соц. услуга и по
силата на закона - чл.123 от КТ - правата и задълженията по трудовите
правоотношения са се прехвърлили към новия работодател ДЦДУ „Слънце”- /видно от
Справка до НАП по чл. 62, ал.5 КТ, Придружително писмо от 09.03.20.12г. до ТД
на НАП по чл. 62, ал.5 от КТ и Уведомление по чл.123, ал.1 КТ/.
Предявените искове срещу Център за
Обществена подкрепа, гр.Борово /ЦОП/ са неоснователни, тъй като Дневен център
за деца с увреждания „Слънце”, гр. Борово е закрит изцяло поради промяна на
вида на предоставената соц. услуга и ЦОП, гр.Борово не е негов провоприемник.
Липсва материалноправна легитимация на ответника, тъй като не е налице
претендираното правоотношение между ищцата и ЦОП.
До
закриване на ДЦДУ „Слънце” се е стигнало поради извършена промяна на вида на
предоставените социални услуги, липса на капацитет и бюджет.
Видно от приложените писмени доказателства:
Заповед № РД-01-120/28.01.2014г. на Агенция за социално подпомагане, Писмо
изх.№ 9102/237 на МТСП АСП до Кмета на Община -Борово и взетото въз основа на
тях Решение № 223 по Протокол № 18/27.03.2013г. на Общински съвет - Борово ДЦДУ
„Слънце”, гр. Борово е, че ДЦДУ „Слънце” е преустановил дейността си и е закрит
поради промяна на социалните услуги, което обстоятелство е вписано в АВ,
Регистър Булстат /видно от Удостоверението от АВ - регистър Булстат/ и не е
оспорено от ищцата.
Съдът счита, че не е налице правоприемство
между закритият /със Заповед № 242а/07.04.2014г. на Кмета на Община Борово/
ДЦДУ „Слънце” и новоучреденият /със Заповед № 250 а/ 10.04.2014г. на Кмета на
Община Борово / ЦОП, гр. Борово по смисъла КТ, тъй като се касае за
предоставяне на различен вид социални услуги. При закриване на един вид
социална услуга и откриване на друг вид социална услуга /които са към Община
Борово, на бюджетна издръжка, с ръководители в качеството на второстепенни
разпоредители с бюджетен кредит/ не попада в
предвидените в закона хипотези на чл.123 от КТ.
Видно от доказателствата е, че с Решение №
363 по Протокол № 28/03.03.2014г. и приложение - Бюджет 2014г. за ДЦДУ,
гр.Борово са били отпуснати 20 места и 117 100 лв. субсидии за 2014г. С
Писмо изх.№ 08-00-509/25.03.2014г. на Министърът на финансите до Кмета на
Община Борово капацитетът на ДЦДУ „Слънце”, гр. Борово е намален с 20 места и
117 100 лв., считано от 01.01.2014г. Въз основа на това разпореждане е прието
Решение № 383 по Протокол № 31/07.04.2014г. на Общински съвет Борово за
намаляване капацитета и бюджета на ДЦДУ „Слънце”, гр. Борово с 20 места и
117 100 лв. съгл. Приложение № 2 са се получили нулеви бройки в капацитета
и нулеви стойности на бюджета на ДЦДУ "Слънце” и Кметът на Община Борово е
издал Заповед №242а/07.04.2014г. за закриване ДЦДУ „Слънце”, което
обстоятелство е вписано в АВ, Регистър БУЛСТАТ.
Липсата на правоприемство се установява
чрез доказателствените средства назначени от съда СИЕ, като в т.3 и т.4 по
направената по делото СИЕ, е посочено, че липсва приложена справка по чл.123 от КТ. Видно и от отговорите на вещото лице,
в протокола от съдебното заседание от 29.09.2016г. е, че трудовите
отношения с всички работници и служители от ДЦДУ „Слънце” са били прекратени и
от работодателя са изпратени уведомления по чл.62, ал. 5 от КТ до НАП /
представени по делото/.
Въпреки, че с Решение № 383, т.9 от
Протокол № 31/ 07.04.2014г. на Общински съвет Борово е прието „активите и
пасивите на ДЦДУ „Слънце”, гр. Борово” да се
прехвърлят към ЦОП, видно от горепосочените писмени
доказателства е, че активи /бюджетни парични средства в т.ч. и капацитет/
останали от закритото ДЦДУ „Слънце” не са били налице, за да бъдат прехвърлени
към ЦОП. Липсват каквито и да било доказателства за реално прехвърляне на
активи. На практика е било възможно да се прехвърлят само пасиви. Не е налице и
преотстъпване на дейност от едно предприятие към друго, тъй като вида на
социалните услуги е различен и поради това ДЦДУ „Слънце” е лишен от бюджетни
средства и капацитет и е закрит.
В правомощията на Общината е да преотстъпи
своя материална база на всяко от своите подразделения, но преотстъпването на
материална база /движими вещи, инвентар/, собственост на Община Борово с
Решение на ОС при закриване на една социална на друг вид услуга или предприятие
към общината не представлява правоприемство по смисъла на КТ.
Въз основа на цитираните по-горе актове е
издадена Заповед №250а/ 10.04.2014г. от Кмета
на Община Борово и са открити нови видове социални услуги: Център за
настаняване от семеен тип „Свети Мина”, Център за обществена подкрепа ЦОП/ и
Преходно жилище.
Видно от доказателствата е, че реалното
учредяване на ЦОП е от 10.04.2014г. въпреки посоченото в правопораждащите
отношения обективирани в приложените писмени доказателства са с ретроактивно
действие /....считано от 01.01.2014г/.
Посочените по-горе обстоятелства изключват
ЦОП и като надлежен ответник по делото поради липса на работодателско качество
към момента на уволнението тъй като същият не е съществувал нито реално, нито в
правният мир към момента на уволнението на ищцата.
Съдът счита, че
поради закриването на ДЦДУ „Слънце” като
второстепенен разпоредител, Община Борово следва да е правоприемник, тъй
като именно Общината управлява социалните услуги, а не ЦОП. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС: Решение № 653 от 25.10.2010г. по гр. д.№
1854/2009г., III г.о., Решение № 686 от 06.12.2010г. по гр. д. № 133/2010г. на
III г.о. и др.
Видно от доказателствата е, че искът е
неоснователен, тъй като ищцата е уволнена законосъобразно от своя работодател,
който към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е ДЦДУ „Слънце”,
представлявано от Директора - А.Н. поради съкращение на щата на длъжността
„логопед” , което основание е вписано в заповедта за уволнение.
Факт е, а и видно от заповедта за
прекратяване на тр. договор, е че в същата е посочено ясно кой орган я издава и
е подписана от
представляващия орган, поради което твърденията на ищцата за неясноти относно
органа издал заповедта са неоснователни. В самата искова молба ищцата признава,
че е имала несъгласия с нейния работодател в лицето на директора на ДЦДУ
„Слънце”.
Безспорни по делото /видно и от исковата
молба/ са обстоятелствата, че е извършено съкращение на щата на длъжността
„Логопед” към ДЦДУ „Слънце” и че ДЦДУ „Слънце” е закрит.
Става ясно от доказателствата, че на
09.01.2014г. е утвърдено ново щатно длъжностно разписание на ДЦДУ „Слънце”, гр. Борово с 11 щатни бройки, в което не фигурира длъжност „логопед” нито друга длъжност, която ищцата би могла да заеме.
Не е налична щатна длъжност „логопед" и в щатното разписание на ЦОП, гр.Борово.
Видно и от направената по делото СИЕ е, че тр. отношения на всички работещи в
ДЦДУ са прекратени. След това в ЦОП са назначени шест лица от общо работилите
11 бр. в ДЦДУ, но липсва щат за „логопед”.
Съдът намира, че неоснователно е и твърдението, че уволнението е
извършено в нарушение на чл.333, ал.4 и чл.16 от КТД
тъй като съгласието дадено от КНСБ се явява последващо.
По делото не се установява ищцата да е била
член на СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце” и КТД
е неприложим по отношение на същата.
Представеният Учредителен протокол за
създаване на СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце” е от
15.03.2012г. СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце”,гр.
Борово е приел за свой Устав- Устава на ФНСДУО-КНСБ. В чл.21 и сл. от същия са
регламентирани редът и изискванията за приемане на синдикален член-: „писмено заявление до ръководството на съответната
организация" и декларация, че не членува в друга СО”, които не са спазени.
От доказателствата по делото е видно, че ищцата на 03.01.2012г. е подала
заявление за членство в СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце”
неизвестно до кого, тъй като към тази дата в ДЦДУ „Слънце” не е имало учредена СО към ДЦДУ „Слънце” и е не е имало кой да я приеме за член. Видно е, че
Учредителеният протокол за създаване на СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце” е от 15.03.2012г., но
дори и към тази дата липсва представителност на СО за гр.Борово /видно от Удостоверение
№-12519/26.07.2012г. за представителност на Синдикалната организация/. Ищцата
не е подала ново заявление за членство при или след учредяване на СО на КНСБ в
ДЦДУ „Слънце”, а заявлението й от 03.01.2012г. не е
регистрирано в Дневника за вписване на документация на СО при ДЦДУ „Слънце”- което става ясно от писмо на СО към КНСБ в ДЦДУ
„Слънце”, т.5, изх. № 09/15.04.2014г. В т. 6 на
същото е посочено, че тя не е подавала и декларация съгласно Устава, че не членува
в друга организация .
От приложените по делото писма от СО на
КНСБ в ДЦДУ „Слънце” изх. № 09/15.04.2014г. и изх. №
10/22.04.2014г. се налага и извода, че няма
решение на СК на СО на КНСБ при ДЦДУ „Слънце” за
приемане на ищцата за член на СО- съгласно чл.21, ал.2 от Устава.
Съдът намира, че наличието на изброените
по-горе писмени доказателства изходящи от СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце” както и липсата на издавана членска карта на ищцата в
съответната СО и такива, че е заплащала членски внос напълно опровергава твърдението й за членство в СО на КНСБ при
ДЦДУ „Слънце”.
Доказателствата сочат, че работодателят на
ищцата без да извърши проверка за членството й в СО по твърдение и фигуриращата служебна бележка
последният е уведомил Председателя на СО на КНСБ в ДЦДУ „Слънце” с писмо изх. № 015/09.01.2014г. за промяната в
щатното разписание и предстоящото съкращение на щата на длъжността „логопед” и е поискал съгласие на съответния синдикален орган
за предстоящото уволнение.
Видно е, че на 09.01.2014г., преди изготвяне
на заповедта за уволнение е било свикало събрание на СО на КНСБ при ДЦДУ
„Слънце” , /на което директорът лично е присъствал/
и се е взело решение, че синдикатът дава съгласие за извършване на уволнение на
ищцата поради съкращение на щата, но поради напускане на председателя на СО на КНСБ - г-жа В.Г. на събранието, присъстващите не са оформили протокол
тъй като това е било задължение на председателя. Така предварително даденото съгласие е обективирано в
изготвения протокол на следващият ден.
Разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ
предвижда предварително съгласие на съответната СО без да поставя изискването
това съгласие да е писмено.
Необходимостта от предварително даване на
съгласие от КНСБ по смисъла чл.333, ал.4
КТ следва да се тълкува според смисъла и целта на закона. Очевидно е, че същото
касае преценката при извършване на подбор по смисъла на чл.329 от КТ - когато за една и съща длъжност са
предвидени повече бройки в щатното разписание и работодателят има право да
извърши подбор. В настоящият случай в щатното разписание е имало една щатна
длъжност „логопед" и не е имало сходни длъжности. В новото щатно
разписание, което вече е било факт, въобще не е предвидена длъжност „логопед” и не е било възможно ищцата да я заема или да бъде
назначена на друга длъжност. Работодателят няма задължение да извърши подбор
при съкращаване на единствена длъжност.
Не са нарушени разпоредбите и на чл.12, т.3 от
КТД.
Ищцата не е била обвързана с КТД. Видно от
представеният граждански договор за длъжността „логопед” е, че същият е сключен с ДЦДУ „Слънце”, а не с ЦОП и е с временен характер като в
последствие няма сключен трудов или граждански договор за същата длъжност с
ЦОП.
Неоснователна и недоказана е претенцията на
ищцата за плащане на обезщетение по чл.225 КТ в размер на 3894лв. -за времето
през което е останала без работа от 6 месеца.
Относно претендираното обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за заплащане на 567,78 лв. - една брутна заплата за неспазено
предизвестие от 2 месеца съгласно КТД.
Не е вярно твърдението в исковата молба, че
същото не й е заплатено.
Със Заповед № 23/17.03.2014г. на Директора
на ДЦДУ „Слънце" на ищцата й е начислено второ обезщетение в размер на
649,00лв. което й е платено с платежно нареждане от 20.03.2014г. на ЦКБ АД като
чиста сума за получаване.
На ищцата е заплатено и обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ във вр. с чл.27, т.2 от КТД. Със Заповед № 24/17.03.2014г. й
е начислено обезщетение в размер на 1298,00 лв./ две БТВ/ и с Платежни
нареждания от 20.03.2014г. и от 24.03.2014г.на ЦКБ АД сумата й е изплатена като
чиста сума за получаване като второто обезщетение за оставане без работа.
Относно претенцията на основание чл.224 КТ
да се заплати на ищцата обезщетение в размер на 756,84 лв. за неползван годишен
отпуск от 28 дни за 2012 и 324,36лв. за неползван отпуск от 12 дни за 2013г.
Ищцата е използвала полагащият й се годишен
платен отпуск за 2012г. и 2013г. и не й се дължи претендираното заплащане.
Видно от СИЕ, че за 2012г. е ползвала 30
дни, за 2013г.- 45 дни и за 2014г. -3 дни, като за целият период е ползвала 78
дни.
Съдът намира, че ищцата не е имала право на
48 дни платен годишен отпуск за календарна година, както твърди тя и вещото
лице, по смисъла на чл. 24, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, тъй като 48 дни платен годишен отпуск се полага на служители работещи по закона за Народната просвета. Дневен център за деца с увреждания „Слънце” е социална услуга,
разкрита със Заповед № РД 01 -179/20.02.2009г. на Агенция за социално
подпомагане към Министерството на труда и социалната политика по предложение на
Общински съвет-Борово, обективирано в Решение №75 по Протокол № 7/30.04. 2008г.
и се регламентира от Закона за Социалното подпомагане, а не по Закона за
Народната просвета.
Досежно въпроса за размера на полагащият й
се платен годишен отпуск и депозирана нейна жалба е направено запитване до МТСП
и с писмо изх.№94-2802/16.08.2013г. е получен отговор, с който работодателят е
уведомен,че след извършена справка в АСП изразяват следното становище „От
правото на чл.26, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските се ползват само възпитателите, педагозите и специалните педагози в
ДЦДУ, като с разпоредбата не са обхванати логопедите. Разпоредбата на чл.24 от
Наредбата намира приложение само по отношение на изброените в нея длъжности в
детски градини,училища,и обслужващи звена по чл.33а, ал.1, т.2 от
Закона за народната просвета. Поради това размерът на платеният годишен отпуск
на логопедите в ДЦДУ се определя по реда на чл.155 от КТ, поради което съдът
счита, че не следва да се съобразява становището на вещото лице относно
полагаеми 48 дни платен год, отпуск.
Въпреки изложеното по-горе същата се е
ползвала от правото на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 дни.
Предвид изложеното ищцата е уволнена законосъобразно
и не следва да бъде възстановена на предишната си длъжност, а и липсва длъжност
„логопед” в щатното разписание на ЦОП, гр.Борово, тъй като такава длъжност не е необходима при
предоставяне на този вид социална услуга.
На основание чл.78, ал.3/ГПК ищцата дължи разноските по
делото.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ц.Г.К. – Б., ЕГН-********** *** против ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА
ПОДКРЕПА, представлявано от директора Е.Б. при Община Борово, обл.Рс., ул.“Климент Охридски“ № 1 за сумата от 550.64 лв. /петстотин и петдесет лева и шестдесет и четири ст./, представляващи
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - 18
дни неползван платен годишен отпуск, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ц.Г.К. – Б., ЕГН-********** *** против ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА, представлявано от директора Е.Б. при Община Борово, обл.Рс., ул.“Климент Охридски“ № 1 за сумата от 3 504.60 лв.
/три хиляди петстотин и четири лева и шестдесет ст./, представляващи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
считано от 10.01.2014г. до 10.01.2015г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН-********** *** да заплати ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА
ПОДКРЕПА, представлявано от директора Е.Б. при Община Борово, обл.Рс., ул.“Климент Охридски“ № 1, сумата
от 1 100.00 лв. /
хиляда и сто лева/ представляващи адв. хонорар.
ОСЪЖДА
Ц.Г.К., ЕГН-********** *** да заплати по сметката
на БРС, сумата от 300.00
лв./ триста лева/ за СИЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен Съдия: /п/