Р Е Ш Е Н И Е № 3903
23.10.2014 г., гр. П....,
В ИМЕТО НА НАРОДА
П....СКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 48 по описа на същия съд за 2011 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Решение по особено делбено производство във
фазата по извършването – чл. 346 и следващите от ГПК.
С
влязло в сила решение по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба на
следният недвижим имот, представляващ жилище №43, находящо се на 7 ет., вх.Б на
жилищна сграда, построена върху държавна земя, на адрес ул.”Х... Т....”№.....,
комплекс „Х...Д...”, гр. П...., със ЗП
от 41,65 кв. м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.505.166.2.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П....,
одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК - гр. П...., находящ
се в гр.П...., ул.”Х... Т...”№...., бл...., вх..., ет..., ап..., който
самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.505.166, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с брой нива – 1, с площ по документи – 41,65 кв.м, с прилежащи
части – избено помещение №60 с площ 7,41 кв.м и 0,808% ид.части от общите части
на сградата; делбата му следва да бъде извършена между М.И.Г., ЕГН:**********
и В.В.П., ЕГН:**********, при дялове от
2/3 идеални части за ищеца Г. и 1/3 ид . част за В.П..
Допусната е да се извърши делба и на две движими вещи :
лек автомобил „А... Р....”, модел „...”,
рег.№ ....., двигател №...., рама №......., цвят – с... с... м...
лек автомобил „П...”, модел...., рег. № РВ .......,
двигател №....., рама №......., цвят – с...;
ПРИ РАВНИ КВОТИ, от по ½ идеална част от тази вещи. Съответно, съдът пристъпи към реалното
извършване на делбата, като се имат предвид направените от двете страни
възлагателни претенции за жилището; моли се автомобилите да бъдат разпределени
по реда на чл. 353 от ГПК така , както
се използват към момента.
Вещото лице по първоначално проведената съдебно
техническа и оценъчна експертиза дава заключение, че жилището е неподеляемо;
струва 19 400 лева предвид състоянието , площта и местонахождението си.
Първоначално, ВЛ по проведената
автотехническа експертиза дава пазарни
стойности на лекия автомобил А... Р.......с регистрационен номер.... към дата 10.03.3014г от 2126 лева, а на лекия
автомобил П.... ... с държавен контролен номер РВ ........ от 4055 лева. След
проведения обаче оглед, ВЛ е корегирало заключението си и смята , че л. а А... Р... ... с регистрационен номер .... струва 1112 лева , а л. а. П.... с държавен
контролен номер....... лева.
С оглед оценките на вещите, формира се
делбена маса от общо 23155 лева , от които
(като се вземат предвид различния размер на дяловете в движимите и недвижимите
вещи ), М. Г. има право на
14 790.50 лева, а В. П. – на 8364.50 лева.
І. Два реални дяла от имотите могат да
бъдат оформени дори без да се пристъпва към ефективна подялба на апартамента
чрез инвестиционен проект, тъй като той е неподеляем, а броя на процесните вещи
надвишава броя на страните. Без значение е дали
тази вещи са движими или не. Недвижимия
имот е неподеляем, като липсва законосъобразна техническа възможност да се
изготви или одобри инвестиционен проект за такава подялба. Предвид площта на
жилището и разположението на отделните помещения в него , вкл. едноетажността му , съдът кредитира
заключението на ВЛ А. в тази й част като обективно. Дяловете на страните обаче
не са равни . Следователно, изключен е способа, предполагащ такова равенство –
жребия , респ, съставянето на нужния за тази цел разделителен протокол. На
разположение остават обаче останалите способи, предполагащи наличие на достатъчно
дялове за всички съделители – директното възлагане по реда на чл. 353 от ГПК, възлагането
по реда на чл. 349 от ГПК и като последен вариант - публичната продан.
И двете страни имат претенции за възлагане
на жилището в самостоятелен дял.
Недвижимият имот е бил придобит по време на
брака на страните като СИО, като при прекратяването на брака на страните през
2010 г , детето от него Д... Г... , е
била пълнолетна ( родена е през .... г ). Тоест нито една от двете възлагателни
претенции не може да бъде уважена; след като съсобствеността между страните е с
произход прекратена СИО, то тези претенции са с основание в първата алинея на
чл. 349 от ГПК , а тази норма изисква на някой от двамата да е предоставено
упражняването на родителските права върху непълнолетните деца от брака. Преимуществения
дял на ищеца в съсобствеността на този имот или факта, че дъщерята на страните продължава
да обитава жилището, са без значение за
възлагането по този ред.
Независимо че не може да бъде поделен, апартамента
може да бъде поставен в дял на един от
съделителите, като по този начин всяка от тях получи реален дял. Това обаче
следва да се случи по реда на чл. 353 от ГПК , тъй като директното
разпределение по този ред остава единствената възможност на страните да запазят
в личен патримониум притежаваните в съсобственост вещи. Това означава също така , че ищецът , който е
с по – голям дял от делбената маса, ще получи най – скъпата вещ от тази маса –
апартамента. Обратно, предвид по – малката стойност на дела на ответника,
сумите за уравнение на дела между съделителите няма да са прекомерни. Алтернативен
вариант би била публичната продан на всички вещи, което обаче означава , че
никоя от страните няма да получи реален дял от имуществото.
ІІ. Между съделителите има предявени за
разглеждане претенции по сметките касателно делбения имот. Така, М.Г. иска обезщетение за времето
, през което е бил лишен от ползването на жилището, като се претендира от негова страна
, че се касае за периода от 06.07.2010 г ( от датата на връчване на нарочната
нотариална покана) до датата на първото съдебно заседание по извършването –
12.03.2014г, като оценил размер на искането си на 6600 лева . Претенцията се
оспорва от насрещната страна с мотива , че между страните имало уговорка , Г.
да не заплаща издръжка на дъщеря им Деляна, като срещу това и да не търси
обезщетението за неползване на имота. Възразява се също така, че част от нея
била погасена по давност с изтичането на тригодишни срокове.
Проведена е за оценка на размера на
обезщетението повторна съдебно - техническа експертиза, която дава заключение , че пазарния наем на недвижимия
имот за периода 06.07.2010 до 12.03.2014 г е общо 5042 лева , като съобразно
квотите се разпределя по следния начин : 3362 лева – М. Г. и 1681 лева за В . П..
Тази претенция на Г. намира правното си
основание в чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността. Допустима е , тъй като е
била предявена своевременно, в първото по делото съдебно заседание по
извършването, и по същество е частично
основателна.
Между страните няма спор, че с решението , с което съдът е допуснал
развода им, ползването на семейното ( процесното ) жилище е било предоставено
на съпругата. Също така, на дата 08.08.2010 ответната страна е била поканена от
ищеца с нотариална покана да му заплаща
обезщетение в размер от 150 лева месечно , тъй като ищецът не ползвал своята
½ идеална част от този имот; няма данни Г. да е ползвал имота реално. Член 31 ал. 2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ
се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, а „ползване
по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове” (Тълкувателно решение № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК) . В случая, отстранението на
претендиращия обезщетението по чл. 31 ал. 2 от имота е обективно и законосъобразно, извършено е от съд по
надлежен ред и влече след себе си задължение за ответника да заплаща
обезщетение за личното ползване на идеалната част на ищеца, както е определено
по размер от вещото лице. Всякакви извънпроцесуални уговорки, касаещи
предварителен отказ от това обезщетение -
с какъвто характер е тази между страните , че ищеца няма да заплаща
издръжка на трето на спора лице, но няма и да претендира такова обезщетение –
са ирелевантни за спора. Последната не е
и доказана.
Съдът
не и споделя възражението на ответната страна , че част от тази претенция на
ищеца е била погасена по давност, тъй като обезщетението по чл. 31 ал. 2 от
Закона за собствеността, въпреки че е изчислено като еквивалент на наемната
цена за имота , не се дължи периодично, а сумарно за целия период, в който
ищеца е бил лишен от това ползване. Затова и изискуемостта на такова вземане
настъпва едва с изтичането на общата петгодишна давност, считано в конкретния
казус от датата на влизане в сила на бракоразводното решение ( срв. решение № 450 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1619/2011 г., III г. о., и др. под. )
Страните
дължат държавна такса в размер от 4 % върху стойността на дяловете си,
съобразно неоспореното актуално заключение на
ВЛ А.. При дял от 14 790.50
лева, ищецът дължи ДТ по извършването в размер от 591.62 лева , а стойността на
дължимата от В. П. такса върху сума от
8364.50 лева е 334.58 лева. Дължат се и
ДТ върху стойността на претенциите по сметките , разпределени между страните по
реда на чл. 78 Разноските за процесуално
представителство остават така, както са направени, разноските за експертизи
подлежат на уравняване съобразно искането на направилия ги съделител, доколкото
се понасят от страните съобразно дяловете им, като това се отнася единствено за
експертизите по оценка на вещите ; разходите за изготвените за оценка на
пазарния наем експертизи остават така ,
както са направени.
Воден от изложеното и на основание
чл. 348 и следващите от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
направените от М.И.Г., ЕГН:********** и В.В.П., ЕГН:**********, възлагателни претенции на основание чл. 349
ал. 1 от ГПК касателно имота с идентификатор 56784.505.166.2.43 по КККР на П.....
Възлага на основание чл.353 от ГПК, в самостоятелен дял на М.И.Г., ЕГН:**********, следният недвижим
имот :
Жилище – апартамент №....., находящо се на... ет., вх. ..... на
жилищна сграда, построена върху държавна земя, на адрес ул.”Х... Т....”№.....,
комплекс „Х...Д...”, гр. П...., със ЗП
от 41,65 кв. м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.505.166.2.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П....,
одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК - гр. П...., находящ
се в гр. П...., ул.”Х... Т....”№..., бл..., вх...., ет..., ап...., който
самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.505.166, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с брой нива – 1, с площ по документи – 41,65 кв. м, с прилежащи
части – избено помещение №60 с площ 7,41 кв. м и 0,808% ид. части от общите
части на сградата.
Възлага на основание чл.353 от ГПК,
в самостоятелен дял на В.В.П., ЕГН:**********, следните движими вещи:
лек автомобил „А... Р..”, модел ......,
рег.№ ......, двигател №....., рама №....., цвят – с... с... м...;
лек автомобил „П....”, модел ....., рег. № ......,
двигател №......, рама №... цвят – с...;
Осъжда М.И.Г., ЕГН:********** да заплати на В.В.П., ЕГН:**********, сумата
от 4649.50 лева за уравнение на дела й
от делбената маса.
Осъжда В.В.П., ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 334.58 лева държавна такса за воденето на делото, чрез сметка на
ПРС .
Осъжда М.И.Г., ЕГН:********** да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 591.62 лева държавна такса за
воденето на делото, чрез сметка на ПРС .
На основание чл. 31 ал. 2 от ЗС , осъжда В.В.П.,
ЕГН **********, да заплати на М.И.Г., ЕГН:**********, сумата от 3362 лева
обезщетение за времето от 06.07.2010 до 12.03.2014 г, през което последния е
бил лишен от ползването на частта си от имота с идентификатор 56784.505.166.2.43
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П...., като отхвърля
като неоснователно искането на Г. в
частта му над този размер до пълната претенция от 6600 лева .
Осъжда
В.В.П., ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 134.48 лева държавна такса върху
уважената част по претенциите по сметките.
Осъжда М.И.Г., ЕГН:**********, да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 129.52 лева държавна такса върху
отхвърлената част по претенциите по сметките.
Осъжда В.В.П., ЕГН **********, да заплати на
М.И.Г., ЕГН:**********, сумата от 100 лева разноски по делото, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала
М.Х.