№ 595
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по
жалба с вх. № 4026 от 22.02.2021 година от „Н.А.МИСТЕРКЛИН“ООД , ЕИК
*********, чрез адв.Бояджиян против отказ на ДСИ Русева да прекрати на
производството по изп.дело № 4073/2013 година по описа на СИС при ВРС.
В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като
се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази
връзка се посочва, че отказът следва да бъде отменен и съдът да постанови,
че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение, предвиден в чл.433 ал.1 т.8
ГПК.
Отговор по делото не е постъпил.
Съгласно мотивите на ДСИ Русева с общи молби от 2017 и 2018 година
Взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия, които според
мотивите прекъсват давността.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по
изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от
прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.
Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя Община –
1
Аксаково, постъпила на 25.03.2013 година в СИС при ВРС. С молбата за
образуване са представени ПДИ и Акт за установяване на задължения по
декларация.Последното изп.действие е от 02.04.2013 година /вж.л.16 а/, като
оттогава до 08.12.2026 година други действия не са били поискани,
респективно предприемани.
Едва през 2017 година и 2018 година са постъпили искания от страна
на Взискателя за извършване на действия, както той сам е заявил, за да бъде
прекъсната давността по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.на 26.01.2021 година е бил
насрочен и опис на недвижимо имущество.
ВОС намира, че отказът на ДСИ за прекратяване на ИД е
незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в
продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя
от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител,
както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което
съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.
Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК
изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, се установява, че след образуване на ИД от
02.04.2013 година до 15.02.2017 годна, когато е постъпило искане на
Взискателя за реализиране на изпълнителни действия, такива не са били
предприемане. В периода след образуване на ИД са били извършвани
множество справки, изпращане на ПДИ, но не и изпълнителни действия по
2
смисъла на чл.10 по ТР №2/2013г. Запори не са налагани, като основателен е
довода изразен в жалбата на Длъжника, че по делото е приложено Запорно
съобщение на лицето А.С.М./?/, което е неотносимо към процесния случай,
респективно то не може да бъде зачетено.Т.е. за дълъг период от време, далеч
надхвърлящ две години Взискателят не е проявил активност и нови
изпълнителни действия не са поискани до 22.11.2017 година /вж.л.28/, когато
е поискано извършване на нова справка за регистрирани недвижими имоти и
справка в НАП.Горното действие обаче е извършено далеч след изтичане на
двугодишния срок от 02.04.2013 година.По тези съображения съдът приема,
че изпълнителното дело се е прекратило ex lege на 02.04.2015 година, а
следващото искане на взискателя за предприемане на действия по изпълнение
– извършването на опис е от 22.12.202 година, което е след прекратяване на
делото. Следователно не са налице искания които да прекъснат срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след 02.04.20215 година, изпълнителното дело вече е
било прекратено.
Наред с горното обаче може да се посочи и друго –законодателят
прави разлика между настъпването на погасителна давност по чл.110 от
ЗЗД с института на така наречената „перемция“ на изпълнителното
дело. Общото и при двата института, че сроковете започват да текат
успоредно, а не последователно (изтичането на двугодишния срок и
начало на петгодишния срок) и в зависимост от конкретно
осъществилия се юридически факт, като общата 5 г. погасителната
давност може да започне да тече и преди образуването на
изпълнителното дело, докато двугодишната давност за перемция на
изпълнението тече само по време на висящността на изпълнителния
процес. Основанията за началото на петгодишния давностен срок както
и на двугодишния са едни и същи-бездействие от страна на кредитора
респективно взискателя, респективно от съдебния изпълнител когато
следва служебно да предприема принудителни изпълнителни способи
по движението на изпълнението. С изтичането на двугодишния срок от
висящността на изпълнителния процес през който няма поискани от
взискателя и извършени изпълнителни действия изпълнението се
прекратява по право поради настъпила перемция и съдебният
изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението и да не извършва
никакви изпълнителни действия. Ако перемцията е настъпила в рамките
на срока на петгодишната погасителна давност течала по време на
висящността на изпълнителния процес, взискателят може да поиска
иницииране на ново изпълнително производство, без обаче да може да
3
се прекъсва 5 г. давностен срок по чл.110 ЗЗД до момента в който
поиска и съдебният изпълнител предприеме конкретно изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ за принудително
събиране на вземането което взискателят има срещу длъжника.
Предприемането на такива действия прекъсват общата петгодишна
давност и от предприемането им започва да тече нова 5 година давност
по чл.110 от ЗЗД, респективно 2 година давност по чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба № 4026 от 22.02.2021 година от
„Н.А.МИСТЕРКЛИН“ООД, ЕИК *********, чрез адв.Бояджиян против отказ
на ДСИ Русева да прекрати на производството по изп.дело № 4073/2013
година по описа на СИС при ВРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4