Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
ВАРНА 20.03.2018г.
Уляна Савакова – съдия докладчик по НОХД № 318/18г. по
описа на Окръжен съд – Варна, след като се запознах с материалите по делото
установих :
На 16.03.2018г. Окръжна прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд – Варна обвинителен акт по досъдебно производство № 30/2015г. по описа на ОСлС–
гр.Варна при ОП -
Варна срещу :
И.Ж.В. - за престъпление по чл.123
ал.1 пр.2 от НК.
Съгласно разпоредбите на чл.35 и чл.36 от НПК делото е подсъдно
на Окръжен съд – Варна като първа инстанция.
Препис от
обвинителния акт да се връчи на
подсъдимия.
Съобщавам на подсъдимият И.Ж.В. и пострадалите Д.Х.М. и А.М.М. и Варненска окръжна прокуратура, че делото се
насрочва в разпоредително заседание, при което ще се обсъждат въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК : Въпроси, които се
обсъждат в разпоредителното заседание
Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017
г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) В разпоредителното заседание се обсъждат
следните въпроси:
1. подсъдно ли е делото на
съда;
2. има ли основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на
досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото
при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална
принуда;
7. искания за събиране на
нови доказателства;
8. насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
Подсъдимият В. има
право на защита като съгласно чл.91 от
НПК : Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което
упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и
съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде
защитник:
1. който е бил или е
защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на
другия;
2. който е представлявал
или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага,
противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал
или е давал съвети на противната страна;
4. който е участвал в
производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг, роднина
по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по
сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или
разследващ орган по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.94 ал.1 от НПК защитата на
подсъдимият е задължителна когато :
Чл.94 ал.1 : Участието
на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е
непълнолетен;
2. обвиняемият страда от
физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. делото е за
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет
години или друго по-тежко наказание;
4. обвиняемият не владее
български език;
5. интересите на обвиняемите
са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (изм. - ДВ, бр. 109 от
2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан;
7. (отм. - ДВ, бр. 32 от
2010 г., в сила от 28.05.2010 г.)
8. делото се разглежда в
отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в
състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и
интересите на правосъдието изискват това.
Указвам на
подсъдимият, че делото може да бъде решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК : (1) По дела с обвинение за тежко
престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди
подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(3) Когато това няма да
попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в
отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на
посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
2. местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
3. (нова - ДВ, бр. 32 от
2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г.) редовно е призован, не е посочил уважителни причини за
неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр.
32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на Република
България и:
а) местоживеенето му не е
известно;
б) не може да бъде призован
по други причини;
в) е редовно призован и не
е посочил уважителни причини за неявяването си.
Разяснявам на подсъдимият следните права :
1. Наказателното
производство срещу него може да приключи при съкратено съдебно следствие, като
при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на протоколите за разпит
и експертните заключения от досъдебното производство, за които даде съгласие съгласно чл.371 т.1 от НПК.
2. По чл.371 т.2 от НПК –
да признае изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и да даде съгласие да не се съберат
доказателства за тези факти, като в случай на осъдителна присъда размера на
наказанието ще бъде определен при условията на чл.58А от НК.
Указвам на пострадалите пострадалите Д.Х.М. и А.М.М. , че имат
право да се явят с повереник
пред съда, като съгласно чл.100 от НПК :
ал.1 Частният обвинител, частният тъжител,
гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Когато частният
обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник
представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение, желае да има повереник и интересите
на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа
инстанция, му назначава повереник.
(3) Разпоредбите на чл. 91,
92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.
Указвам на
пострадалите, че в 7 дневен срок от получаване
на съобщението за насрочване могат да направят искане за конституиране
като граждански ищец и /или/ частен обвинител, като му разяснявам правата по
чл.84-87 от НПК :
Чл.84.(1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица,
които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното
производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като
граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното
производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Молба за
предявяване на граждански иск
Чл. 85. (1) В молбата за
предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето,
срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава;
престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на
вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде
устна или писмена.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу
които може да се предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският иск в
съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и
срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от
престъплението.
Права на
гражданския ищец
Чл. 87. (1) Гражданският ищец има
следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на
гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва
актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец
упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието
и размера на гражданския иск.
Указвам на ВОП,
подсъдимият В. и защитата му-в случая адв.Ал.А. / а ако е
упълномощил и друг защитник защитник / и пострадалите
М. с повереник адв.П.Н. АК
Добрич , че на осн. чл.247 Б ал.3 от НПК в 7- дневен
срок от получаване на съобщенията могат да дадат отговор по въпросите, които ще
се обсъждат в разпоредителното заседание и да направят своите искания.
Водим от
горното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
Насрочвам делото в разпоредително заседание на 24.04.2018
г. от 09,00часа за която дата страните
са уведомени от предходното съдебно заседание.
За датата на
разпоредителното заседание да се призоват подсъдимият И.Ж.В. ,който в 7 дневен срок ПИСМЕНО следва да
уведоми съда ако смени упълномощения си
защитник,пострадалите –сем М. с повереник
адв.П.Н. и
ВОП.
Присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е
задължително до приключване на делото във въззивната
инстанция.
УВЕДОМЯВАМ
СТРАНИТЕ ,че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и
касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на
процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или
които са приети за несъществени.
На осн. чл.247Б ал.5 от НПК съобщавам на страните в
наказателното производство, че до три дни преди датата на съдебното заседание
могат да се запознават с материалите по делото и да правят необходимите
извлечения.
Препис от разпореждането да се изпрати на подсъдимият И.В. –адв.Ал.А. , пострадалите М. и адв.
П.Н. и ВОП.
Разпореждането е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :