Определение по дело №18095/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29331
Дата: 19 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20241110118095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29331
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110118095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 398 ГПК.
С постановеното по делото Определение № 20188/15.05.2024 г. и на основание чл.
389, ал. 1 ГПК е допуснато обезпечение на предявените от О. М. В. срещу Н. Г. Д. и „Алтай
ГД“ ЕООД искове с цена от 20 000,00 лева, частично предявена от общата сума от 60 000 лв.,
чрез налагане на запори до сумата от 20 000,00 лева върху банковите сметки на ответниците
в пет лицензирани в страната банки. Въз основа на определението и след внасяне по сметка
на Софийски районен съд на определената на основание чл. 391, ал. 2 ГПК гаранция, в
полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед, получена от него на 27.05.2024 г.
С молба с вх. № 176813/30.05.2024 г. ответницата Н. Г. Дяволска- К. е отправила
искане за замяна на допуснатото обезпечение чрез отмяна на наложения запор върху
притежаваната от нея банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД и налагането на
възбрана върху посочен от ответницата недвижим имот, в случай че съдът прецени, че след
частичната отмяна на наложения запор допуснатото и неотменено обезпечение не би било
достатъчно, за да покрие обезпечителната нужда на ищеца.
В предоставения от съда тридневен срок ищецът е представил становище с вх. №
200188/18.06.2024 г. по така подадената молба по чл. 398 ГПК, в което сочи, че същата е
изцяло неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени изложените от молителя доводи и представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 398, ал. 1 ГПК, по искане на една от страните съдът може, след като
уведоми насрещната страна и вземе предвид възраженията , да допусне замяна на един вид
обезпечение с друг. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че при обезпечение на
оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна
допуснатото обезпечение със залог в пари или в ценни книги, съгласно чл. 180 - чл. 181 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за замяна на допуснатото обезпечение
на предявените по делото искове е неоснователна.
Уредената замяна на обезпечението по чл. 398, ал. 1 от ГПК е възможност,
предоставена на преценката на съда, за разлика от задължението за замяна на допуснатото
обезпечение по реда на чл. 398, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай не е налице хипотезата
на чл. 398, ал. 2 ГПК, защото не се предлага замяна със залог в пари или ценни книжа
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, а замяна на „запор“ върху банкова сметка на молителя с
1
„възбрана“ върху недвижим имот, при което липсва съгласие на кредитора по предложената
замяна
Oбезпечителното производство има за цел съхраняване на имуществото на ответника
по време на висящност на гражданския процес, така че ищецът, при едно благоприятно за
него съдебно решение да има възможност да удовлетвори признатия си интерес от
съхраненото имущество на длъжника си. От тази гледна точка, при бъдещ или предявен иск
за заплащане на парични суми най-подходящо обезпечение се явява запора върху вземания
от сметки на ответника, тъй като удовлетворяването на евентуално съдебно признатото в
бъдеще негово вземане е най-пряко, бързо и без необходимост от допълнителни разходи или
действия по изпълнение. За разлика от удовлетворяването чрез запорираните сметки, при
допусната възбрана, за да бъде погасено вземането на кредитора, са необходими действия по
изпълнението, което означава допълнителни средства и време, за да се постигне целения
резултат.
Конкретно, по делото следва да се съобрази и това, че липсват данни за пазарната
стойност на имота, предложен от ответника за възбраняване вместо допуснатите запори
върху негови вземания от сметки.
Ето защо при преценка по реда на чл. 398, ал. 1 от ГПК дали да допусне исканата
замяна на обезпечението на предявените искове чрез запор на вземане от банкови сметки с
възбрана на имот, твърдян за собствен на ответника, съдът като съобразява, че запорът е по-
благоприятен за ищеца, по - лесен за удовлетворяване на неговите вземания и за ликвидация
на спорните отношения между страните, като съобрази и че липсват доказателства, че
интереса на ищеца би бил по-същия начин запазен и удовлетворен при замяната на
допуснатия запор с възбрана, приема, че не следва да допусне исканата с молба от 30.05.2024
г. замяна на допуснато обезпечение.
Така мотивиран и на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 176813/30.05.2024 г., подадена от ответника
Н. Г. Д. по реда на чл. 398 ГПК, за замяна на допуснатото с Определение
№20188/15.05.2024г. обезпечение на предявените по делото искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2