П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти януари година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
секретар Даниела
Маринова
сложи
за разглеждане докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр. дело № 41 по
описа за 2019 година.
На
именното повикване в 15:14 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ К.С.С., като баща и законен представител на И.К.С., редовно
призован, се явява лично и с адв. П.П. с пълномощно към молбата.
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р., редовно призована, се явява лично и с адв. К.В.с
пълномощно от днес.
ЗА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр. ПЛЕВЕН, редовно призована, не се
явява представител.
Депозиран е на днешна дата социален доклад и информация относно проведена
среща с детето, изготвена от психолог при Център за обществена подкрепа - Плевен
В.Т., педагог С.В., съгласувано от А.Д.- директор на КСУДС - Плевен.
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.се явява.
Свидетелката се извежда от
съдебната зала.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П. – Моля да се даде ход на делото. Запознат съм със социалния доклад.
Адв. В.– Да се даде ход на делото. Аз също съм се запознал с него.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА депозираната молба от К.С., като баща и законен представител на малолетното
дете И.С., с която е направено искане за защита на детето по реда на ЗЗДН с
посочени мерки в петитума на исковата молба. Посочено е в обстоятелствената
част, че бащата на детето - К.С. и ответницата по молбата М.Р. са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, считано от лятото на 2009г., когато заживели
заедно в апартамента на молителя К.С. в гр. Плевен. Посочено е, че в резултат на
съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете И.С.. Молителят
посочва, че през месец юни 2018г. заминал за Кралство Англия, за да работи, за
да осигурява средства за издръжка на семейството, като през този период получил
многобройни обаждания от негови приятели, включително и от неговия брат, които
заявили, че майката на детето и ответница по молбата М.Р., е сключила граждански
брак с неизвестно за него лице, което изтърпявало наказание *** в ***. Твърди, че
получил доказателства за това и от социалните мрежи. Прибрал се, след като
научил тази информация. Заварил ответницата по молбата в неговото жилище, която
потвърдила, че действително е сключила граждански брак с лице, изтърпяващо
наказание ***, но не пожелала да сподели с молителя неговото име. Според
молителя детето е присъствало, водено от майка си, на срещи с
нейния съпруг в ***. Пътувало е до този град многократно без да посещава учебния
занятия, като майката е представяла извинителни бележки в училището. Молителят
посочва в обстоятелствената част на молбата, че не е подозирал какви са намеренията
на М.Р., но след срещата им, след неговото завръщане, твърди, че ответницата по
молбата го убедила, че не желае повече да вижда съпруга си и желае да прекрати сключения
с него гражданския брак, поради което молителят заявява, че в името на детето
отново заживял с нея в дома си в гр. Плевен. Твърди, че на 15.12.2018 година
вечерта били вкъщи. Ответницата заедно с неговата майка помагали на детето с
писането на домашни. Около 20:00 часа дочул скандал от кухнята между М.Р. и детето
И., в резултат на който и след като посочва какви са били разменените реплики
между двете, детето отишло при него разстроено и му казало, че повече не желае
да вижда майка си. Молителят твърди, че детето тогава му съобщило, че майката
го е ударила, което поведение молителят намира за напълно недопустимо. Посочва,
че на 19.12.2018 г. вечерта към 21:00 часа ответницата по молбата М.Р. заминала
на работа, т.к. била нощна смяна, не се прибрала, обадила се на молителя и му заявила,
че заминава за чужбина, като от този момент до момента на депозирането на
настоящата молба, с която съдът е сезиран, се била обадила, за да чуе детето само
три пъти, но то категорично отказвало да разговаря с майка си и дори заявило,
че я мрази. Молителят твърди, че неговата майка изключително полага грижи за
детето и след известно притеснение от нейна страна признала, че през месец август
2018г. М.Р. е удряла детето, като буквално го е влачила по пода в коридора на
тяхното жилище. Заявила на молителя, че т.к. М.Р. дала обещание, че това повече
няма да се повтаря, не била споделила с него тази случка.
Доказателствената тежест на страните е разпределена с постановеното определение
за насрочване на делото.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Вие твърдите ли, че действително ответницата
по молба е имала такова поведение спрямо детето, че то е било обект на домашно
насилие от нейна страна?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – В момента не живея с ответницата и нямам намерение да се
събирам да живея повече с нея. Тя е лъгала и мен и детето многократно, така че
няма смисъл да се събираме. Тя ми обеща, че ще се разведе с този човек, с
когото е сключила брак. М. беше ударила детето през ръката на 15-ти декември
2018г. Това се е случвало многократно, още преди да отида в Англия. Няколко дни
преди 15-ти декември, ответницата хвърли химикалката по детето и пак я удари. Удари
я по ръката. Явно го е заболяло детето, щом дойде при мен и ми каза, че го е
заболяло, че не я обича и че я мрази. Аз не съм си позволявал да удрям детето си
никога, не знам дали това от нейна страна е домашно насилие. За мен това не е
правилно. Многократно съм молил ответницата по молбата да се извини на детето
поради това каране и това удряне. Тя му се извинява и после същата работа. За
мен детето не е привързано към майка си, заради тези караници и викане. Един
път бях в Англия, но се върнах заради майка ми. Преди да замина за Англия пак е
имало караници, щом са идвали комшии отгоре да правят забележки, че много викат
с детето. Детето сега на 15-ти април ще
направи 9 години.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Детето как се отнася към майка си?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. - Много пъти детето е казвало – ***. Даже съжалявам, че не
съм й взел телефона. Това нещо го има написано във Фейсбук, когато са си
писали.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Детето е настроено негативно към майка си,
така ли?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Да.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – С Вас няма проблеми, така ли?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Да. Сега, откакто е заминала майка й, аз съм казал на
детето „Тя ти е майка, ти ако искаш отиди и живей с нея.“. Детето не иска.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Виждат ли се майката и детето, откакто
майката е заминала?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Не, откакто е заминала майката, не е идвала изобщо.
Обаждала се е четири-пет пъти по телефона.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Тоест тя не е инициативна да вижда детето си,
така ли?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – За мен е така.
Адв. П. – Когато бащата дойде при мен, за да ме ангажира, той беше изключително
разстроен от процесната случка, т.к. заяви, че това се е случвало многократно и
предвид факта, че майката е обещала, че повече няма да се случва. Моето
становище е, че дори да не се приеме, че е налице типичен акт на физическо
насилие, то безспорно е налице емоционално или психическо такова.
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Майка ми е на 78 години. Не спира да помага да детето в
подготовката му за училище. Също е помагала и на другото ми по-голямо дете,
което е на 16 години. По математика и по
много други предмети помага на детето. Тя успява да подготвя детето за училище.
Майка ми е със ***образование. Последно беше безработна. Преди това беше ***в ***.
Детето вече не иска да учи с баба си. Иска с мен да учи и да смята. Случвало се
е и аз да уча с детето. Майката на детето е ходила на смени. Когато не е била
на работа е помагала на детето, но повечето време стои на телефона. Телевизорът
работи и тя така я учеше. На 15-ти декември 2018г. майката и детето са учили. Аз
бях в другата стая. Детето дойде и думите за майка му бяха – „Мразя те, не
искам да те виждам повече.“. Тя го е ударила и то реве. Майката на И.се опитва
да й налага „Напиши така мамо, както ти казвам“, а детето й казва многократно и
аз съм го чувал „Няма да го напиша. Госпожата в училище, така ни е казала да го
пишем.“. А майка й иска просто да й се наложи, а дали е вярно или не е вярно. Това
трябва да преценят учителите. На 15-ти декември 2018г. не съм бил в стаята и не
съм бил свидетел на това, какво се е случило. Бях в спалнята. Детето дойде при
мен, ревеше и ми каза, че майка му го е ударило по ръката. Червена беше дясната
ръка на И., защото майка й не си знае силата някой път. На 19-ти ответницата напусна
жилището и от тогава не се е връщала.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата – Какво Ви е отношението към детето и какво е
неговото отношение към Вас?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.Р. - Детето много си го обичам. От малка, като
всеки един родител, искам да науча И.да е подредена. С молителя заживяхме
заедно през 2009г., детето се ражда през 2010г. До 2018г. сме живели в едно
домакинство. Миналата година през месеците януари и февруари два пъти си събирам
багажа да се изнасям заедно с детето. Господинът /към молителя/ след
по-сериозно пиене, говоря като излезе се прибира след 12, 13, 15 ч`аса и
започват скандали вкъщи. Детето присъства на всички тези работи. На 01.01.2018г.
беше единия случай. Вкъщи правихме Нова година и той сутринта излезе, и се
прибра не помня в колко часа, но аз бях
много разстроена, детето - също „Мамо, събирай багажа, тръгваме си.“. Детето
иска да се махаме от тази къща, защото знае, че баща му като се прибере и като
е пил, стават скандали. Той излезе сутринта на първи и се прибра привечер към пет
и половина–шест часа. Беше пиян. Той детето никога не е бил. С мен има
проблеми. Започва да се заяжда, след като е пил. Още преди да се прибере
говорихме по телефона и той се заяждаше. Аз си събрах багажа. Малката – „Мамо, тръгваме
си.“. По едно време взе ножа, застанала на вратата и вика „Искам да се махаме
от тук.“. Аз заключих вратата, защото размислих и си казах, че детето без баща
си не може. Обичат се. Викам – ще останем, но детето не искаше да остане. Взех
валидол от майката на молителя, да дам на детето, за да се успокои. Той се
прибра. Показа се на терасата. Комшийките честитят новата година, питат за мен.
Той им казва „Тя си заминава. Аз я изгоних.“. Излязохме с детето навън пред
блока и комшийките започнаха да ни успокояват. Пратих детето да си играе малко
да се поуспокои. Накрая се качихме горе, той играеше на компютъра на карти. Това
беше месец януари 2018г. Февруари месец пак скандали, пак същата работа. Детето
само да чуе, че баща му ще пие и започва да реве.
Когато молителят замина през месец юни 2018г.
за Ангиля, аз останах с детето и живеехме с майка му в едно жилище. Не се разбирахме
много добре с нея, защото тя се меша във всичко. Случката през август месец,
която е посочена, е следната. Ходихме с една комшийка с децата в едно заведение
до вкъщи. И.се разсърди, че нещо не й харесва в заведението. Искаше комшийчето
и майка му да дойдат вкъщи да видят котето. Обаче комшийката й се разсърди
заради случката в кафето. Детето не искаше да се прибере, застана на площадката
пред апартамента и не иска да се прибере, и крещи в девет и половина вечерта.
Аз й казвам „Маме, моля ти се прибери се. Късно е. Хората ще лягат.“. Баба й
излезе отвътре, като чула виковете. Първо баба й я дръпна, нашата се тръшка и
сяда на земята, а тя е 42-43кг. Аз хванах детето, за да го вкарам в жилището да
се прибере. Бабата е казала за тази случка на сина си, след като аз съм
сключила вече брак. Аз сключих граждански брак на 25-ти септември. Молителят го
нямаше. Не мога да кажа, че съм живяла на семейни начала с него. Била съм една
фигура в тази къща. Събота и неделя ходя на Дъбник да готвя на брат му. През
седмицата съм на смени на работа във ***. Вече не работя. Молителят ме накара
да остана в дома му, докато се прибере. Не съм го предупреждавала, че ще сключвам
брак. Това лице, с което сключих брак, все още е в затвора. Нямам намерение да
се развеждам с него. Живот и здраве ще излезе от затвора. Молителят ме накара
да остана в дома му, докато той се прибере. Говорихме по телефона. Той ми каза
„Остани вкъщи докато се прибера.“. Прибра се към средата на месец октомври, не
помня точната дата. С него приказвахме да остана в името на детето. Да останем
да си живеем заедно в името на детето. Обаче на 2-ри декември случката ме
преобърна. Бях решила действително да зарежа всичко и да се разведа, но пак
след 16-часово пиене молителят се прибра вкъщи и ми опря нож в гърлото. Накара ме
да си съблека блузата, да си отрежа презрамките на сутиена и каза, че ще ми
отрежа косата, и ще ме изкара гола навън. Това се случи на 2-ри декември.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата – Вие спрямо детето упражнявала
ли сте някакво физическо насилие, което да се окачестви по смисъла на ЗЗДН?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.Р. - Спрямо детето не съм упражнявала физическо
насилие. Плескала съм го през дупето. Може да съм го ударила през ръката. На
15-ти декември учихме с детето по „Околен свят“.
Тогава пишеше нещо за слънцето. Не мога да се сетя. Тя беше болна преди това и аз
взех учебниците от комшийката, т.к. децата ни са в един клас, да пишем. Аз й
диктувам какво да пише. Обаче тя си решава - „Ти откъде знаеш.“. Викам – „Мамо, по-голяма съм от теб, учила
съм.“. Тя – „То не трябва да е така.“. Аз й казвам „Ти откъде знаеш, като не си
била в този час.“. Тя ми отговаря „Аз знам, госпожата така ни е казала.“. Аз й
казвам „Как ти е казала госпожата, като ти не си присъствала в този час?“. Детето
- „Няма пък да пиша.“. Не помня вече, но не помня и майката на молителя да е
присъствала там. Нямам спомен да е присъствала. Аз мисля, че тогава беше това с
химикалката. И.искаше от триещите химикалки. Беше почнала с друга химикалка да
пише. Аз й казвам да продължи с нея да пише. Тя казва „Не, няма да е с нея.
Искам с тези.“. Аз й хвърлих химикалката, но не да я ударя. Просто рикошира
химикалката в масата и я удари. Не съм я целила да я ударя. Защото три-четири
пъти й казвам да си продължи с тази химикалка, че така трябва да се напише.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата - Кое Ви мотивира да напуснете
дома? Предупредихте ли молителя, че напускате, че заминавате без детето?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. - Не съм предупредила, че заминавам. Случката,
която ме мотивира е точно тази - на 2-ри декември.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата – Вие на какъв адрес може да получавате
съобщения и призовки?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. - На адрес: ***. Това е на брат ми адреса.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата – Защо не взехте детето със себе
си? То иска ли Ви? Вие правите ли си извод, че детето е отчуждено от Вас?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. - В момента детето слуша как баща й, баба й,
чичо й, ме обиждат по телефона. Той ми казва, че не я настройва, но аз се обаждам
на детето и те започват всички да говорят, защото се включва високоговорител на
телефона.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата - Вие искате ли да си виждате
детето?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. – Естествено, че искам да си виждам детето.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата - Позволяват ли Ви да го вземете
или не?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. ***. В Пловдив съм.
ВЪПРОС НА СЪДА към ответницата по молбата - Детето водихте ли го в ***?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. – Един-единствен път съм водила детето в Затвора
в Пловдив. Детето искаше да се запознае с моя съпруг. Детето два пъти е ходило
в Пловдив. Той търпи наказание за кражба. Година и девет месеца е излежал и му
остават около още три. Детето много го хареса. То му казваше – „Ти си моя втори
тати.“. Откакто се е прибрал баща й, нормално е баща й е, той я е водил по
лекари, не отричам, че детето е привързано към баща си, но не съм оказвала психическо
или физическо насилие спрямо детето.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Вие държите ли, че се нуждаете от закрила на
детето по реда на ЗЗДН?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Аз Ви казах, че и друг път се е случвало майката да удря
детето. За мен това е насилие, защото е имало и много викове. Всеки път, когато
са се карали е имало викове. На 15-ти също е имало викове. Аз съм в спалнята. Детето
идва при мен и ми казва какво става. Така викат, че се чува и на втория етаж,
не само в нашия апартамент. Искам да попитам нещо, не знам дали е във връзка с
делото. Нормално ли е това? Детето има скоби. Аз я водя на ортодонт всеки месец.
Майка й не си направи труда, заведе я в Затвора при този човек, дето се е
оженила за него. Взела бележка от личната лекарка, без да е била И.при личната
лекарка. Взела И.от училище, не я завела тогава на ортодонт, а я завела в ***.
Детето имаше час при ортодонт. Майка й цяло лято не я заведе.
Адв. П. – От името на доверителя ми заявявам, че поддържам молбата.
Считаме, че е извършено акт за насилие.
Съдът намира, че след изслушването на страните по реда на чл.145, ал.2, във
връзка с ал.1 от ГПК и предвид становището на
молителя и неговия пълномощник, че се поддържа молбата, следва да продължи
разглеждането на делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представения писмен социален доклад, както и информация относно проведена среща
с детето.
Адв. П. – Водим свидетелката И.С.. Нямам други доказателствени искания.
Адв. В.– Моля да допуснете до разпит един свидетел, който водим - Б.Ю.Г..
Тя е ***и изключително близка на ответницата. Ще свидетелства за обстоятелства
по делото. През последната половин година са били постоянно заедно с ответницата
– преки, косвени доказателства. Т.к. не дадох становище по молбата, считам
същата за неоснователна.
Адв. П. – Считам, че искането за разпит на свидетел, направено от ответната
страна е неоснователно, т.к. не беше упоменато от страна на процесуалния
представител на ответницата с какво същият би допринесъл за изясняване на факти
и обстоятелства по делото, в частност – извършените действия на 15.12.2018г. Не
се твърди въпросното лице да е присъствало в дома на доверителя ми.
Адв. В.– Може да става въпрос за косвени доказателства. Може да са си
говорили по телефона. Просто са близки и иска да изкаже становище във връзка с
тази вечер. Вероятно и бабата не е била, но ще я разпитваме.
С оглед противоречия в изложените твърдения от страна на страните дали
въпросната баба на детето по бащина линия е присъствала на 15.12.2018 г., когато
се твърди, че е извършен акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо
детето, и допускането й като свидетел по делото, съдът приема, че следва да
даде възможност, чрез допускане на един свидетел и на ответницата по молбата за
изясняване на факти и обстоятелства по делото, включително относно изясняване
на обстоятелства, свързани с личностната характеристика на ответницата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като свидетел
на ответната страна Б.Г..
Свидетелите се намират извън
съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката И.С..
Свидетелката влиза в съдебната зала.
СНЕМА самоличността на същата:
И.Г.С.– 77 години, майка на молителя К.С.,
неосъждана. Желая да свидетелствам.
Съдът разяснява на свидетелката наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290 от НК и тя обеща да говори истината пред съда.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– Майката напусна детето си и ние искаме то да
си е при нас. То си е при нас.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката – Майката на детето как се държи към самото
дете?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– Много му крещи и му вика, и се карат двете. Не е всеки
ден, но е доста често. Даже една комшийка отгоре идва да им прави забележка. Звъни
на вратите и вика „Не мога да спя. Нощна смяна съм, а те врещят.“. В спалнята
се затворили и се карат нещо. Кога се затварят там не съм разбрала за какво се
карат, защото не съм била там.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Спомняте ли си си какво се случи на 15-ти
декември 2018г.?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- На 15-ти декември 2018 г. си спомням, че беше събота и
детето имаше да пише нещо. Двете седнали. Аз бях в кухнята, защото там е
топличко. Те пишат в кухнята на една маса. Има и бюро, но те пишат в кухнята.
Майката край него да му обяснява. Детето пише, майката казва – „Така напиши.“. Малко
по-твърдо говори. Детето казва – „Не така, госпожата така казва“. Препират се.
Майката удря детето през ръчичката, детето се разплаква и й каза – „Мразя те,
мамо.“. Аз бях седнала на едно диванче в кухнята до тях през това време.
Майката плесна детето през ръката. С ръка я плесна през ръката. Скара се на
детето, че не я слуша. То се разплака, излезе, тропна й вратата на кухнята, каза
че я мрази и отиде при баща си. Той беше в спалнята. Вратата е отворена. Не
затваряме вратата на спалнята. Детето отиде и К. се върна в това време. Дойде в
кухнята и каза – „За последен път ти казвам, за 100-тен път ти казвам няма да
се караш на детето. Няма да му викаш. Ще му говориш човешки. Няма да я биеш“.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Това за Вас бой ли е?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- То малко дете,
като го удариш го боли и плаче.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Имало ли е друг случай, в който Вие да
сте свидетел майката да удря детето?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Тя по дупето я шляпне. Ако е в банята, като влязат те
все плачат и реват, карат се, викат, не знам какво се надпират, и в банята може
да я пляскала. Не съм видяла в банята. Като се къпят постоянно се карат.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Вие помагала ли сте на детето да си
подготвя домашните?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Помагала съм, когато майка му я няма. Тя ходи на
смени. Цяло лято започнахме да учим таблицата, макар че майка й казва, че не е
задължително. Дадоха на децата едни учебници да попълват. Ние за един ден
едната книжка я попълнихме. Не знам по
български ли беше. Не ми е трудно на тези години да й помагам, защото съм била
отличничка по математика и големият внук съм го гледала, когато е бил в пети,
шести, седми клас и съм му помагала по математика, като по английски и по
български му вземаха учител.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - На 15-ти септември Вашата внучка беше ли
сериозно насилена от майка си? Това фрапираща случка ли беше за Вас?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- То се повтаря по няколко пъти. Един случай да Ви кажа.
Детето пишеше и майката седнала на фотьойла, взела телефона, слага си някакви
работи на окото и три пъти става. Отиде до спалнята, говори по телефона, върне
се, пак й звъннат, пак става. Детето накрая казва „Три пъти става, няма да
пиша.“. Тя уж му помага, но става и детето спира да пише.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Детето иска ли да вижда майка си?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Онзи ден, като говорили, детето казва, че не я иска. Казва,
че я мрази. Затваря телефона. Не иска да говори.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката - Докато синът Ви беше в Англия как се
разбираха детето и майката?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– К. като беше в
Англия, тя пак беше на смени. Големият син взема детето и го прибира. Детето
като ходеше на училище, то се прибира. Но цяло лято майката си говори горе по
телефона и една вечер не излезе да го потърси. Аз ходя с двата бастуна да го
прибера. Колко пъти се е случвало, дойде си, легне си и заспи с мръсните крака,
а тя не го видяла, че детето заспало и не се измило, и легнало. Тя си говори по
телефона. Даже няколко пъти става дванадесет-два часа и тя си говори по
телефона. Казвам й „Нали си на смяна, майко, върви си легни, почини. Детето
заспало в кухнята.“. Тя казва – „Не съм го видяла“.
ВЪПРОС НА СЪДА към свидетелката – Кога е бил този случай, когато майката е
влачила детето по пода в коридора на жилището?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– Мисля, че беше през месец септември, защото не беше
започнало училище детето. Ходиха с една комшийка, с двете деца на някакво
заведение. Върнаха се и съм в спалнята, но чувам, че детето плаче. Излязох. То
реве и не иска да влезе. Сигурно са се скарали нещо, детето не ми казва. Много
пъти го питам. То не ми казва „Питай мама.“. Не иска да ми каже или го е страх.
Тя започва да го влачи по коридора и да го пляска по дупето, за да го накара да
влезе, защото лежи в коридора на цимента. Влачи го по коридора да го мъчи да го
изправи, а детето е якичко и лежи, и не иска да стане. Тя го дърпа и така.
Внучката ни е якичка, добро, гледано дете. Аз казах тази случка на сина ми
така, както на Вас го разказвам. Детето като не иска да се прибере, майката ще
намери с думи да го накара да влезе, няма да
му се кара и да му вика. Аз обикновено му говоря „И., хайде бабо, моля ти
се.“. Майка му му крещи. Не му говори човешки.
Адв. П. – Имате ли спомен майката да е ударила детето с химикалка?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Тя един път хвърли химикалка по детето, но не мога да
кажа кога беше. Много пъти е имало такива скандали и разправии. Детето казва,
че не иска майка си. На И.много неща й прилягат. Умее да рисува, да пее. По
математика е добре. На шах съм я
научила. Аз се занимавам с нея.
Адв. П. – Нямам въпроси към свидетелката.
Адв. В.– Сещате ли се за какво учиха те на 15-ти декември?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Не мога да кажа. Обикновено детето боледува по цяла седмица
и понеже комшийчето е в същия клас, вземаме от него. И аз съм ходила и майка му
е вземала за уроците и сядат на масата и пишат.
Адв. В.– Нямам въпроси към свидетелката. Отказваме се от разпита на нашата
свидетелка, с цел процесуална икономия.
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. – Свидетелката казва, че не знае защо не е искало
детето да се прибере. Ти не дърпа ли детето да се прибира вътре?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– Защо да я дърпам?
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. – Защото Поля ме подсети, че ти си я дърпала
първа.
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.- Не съм я дърпала.
Адв. П. – Синът Ви К.С. злоупотребява ли с алкохол?
СВИДЕТЕЛКАТА И.Г.С.– К., за една-две години, ако един път е пил.
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.В.Р. – Нямам въпроси към свидетелката.
Адв. П. – Нямам въпроси към свидетелката.
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Вярно ли е това, което казва ответницата, че
в някои случаи доста пиете?
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Може да сме се карали някой път, но това
дето тя говори, че съм я бил, че съм я колил, са глупости. Черпил съм се
някога. Голям дразнител е ответницата. Аз нито някога съм бил детето, нито съм
се разправял пред детето с нея.
С оглед становището на ответната страна и предвид обстоятелството, че не се
заявява, че въпросното лице е присъствало в жилището на страните на
15.12.2018г., следва да бъде заличено като свидетел.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА като
свидетел по делото посоченото лице от ответницата - Б.Г..
ВЪПРОС НА СЪДА към молителя – Искате ли да Ви дам възможност да помислите
как искате да продължи настоящото дело?
Адв. П. – Да, съгласни сме.
Адв. В.– Съгласни съм.
В 16:16ч. съдът прекъсва разглеждането
на делото за 10 минути.
В 16:30ч. продължава разглеждането
на делото.
МОЛИТЕЛЯТ К.С. – Оттеглям молбата си.
Адв. П. – От името на доверителя ми, заявявам, че оттегляме молбата. Моля
да бъде прекратено производството по делото. Не желаем да бъдат присъждани
разноски. Да останат така, както са направени.
Адв. В.- Не претендираме разноски. Да останат така, както страните са ги
направили.
ОТВЕТНИЦАТА ПО МОЛБАТА М.Р. – Съгласна съм с казаното от адвоката ми.
Съдът намира, че предвид характера на делото, изнесените факти и обстоятелства
от страните и установените в хода на делото, както и с оглед дадената възможност
на страните да постигнат своеобразна спогодба по делото, изявлението на
молителя К.С., че оттегля молбата си, следва да бъде прието, респективно
производството по делото – прекратено, поради оттегляне на молбата. Следва да
приеме оттегляне на молбата, да се прекрати производството по делото в тази
част. Видно от изявлението на страните е, че не се претендират разноски в
случая, с оглед изявлението за оттегляне от страна на ответницата, поради което
същите следва да останат за страните така, както са направени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
направеното оттегляне на молбата на основание чл.232 от ГПК, депозирана от К.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, като баща и законен представител на малолетното
дете И.К.С., ЕГН **********, чрез адв. П.П., ПлАК, адрес: ***, с искане за
защита по реда на ЗЗДН, против М.В.Р., ЕГН **********, с адрес /посочен от същата за получаване
на призовки и съобщения/: ***и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №41/2019 г. по описа на ПлРС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от днес, чрез
ПлРС пред ПлОС.
Протоколът е написан в съдебно
заседание, което приключи в 16:41 ч.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: