Решение по дело №757/2011 на Районен съд - Стара Загора

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Установи се по делото, че обв.И.И.С. е роден на *** ***.Загора, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.

Обвиняемият С. е осъждан с присъда по НОХД 63/1997 год. по описа на ОС-Ст.Загора, с която му е наложено общо наказание 3 години лишаване от свобода и обществено порицание. Присъдата влязла в сила на 02.07.1997 год. От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - на 11.06.1999 год. е изтекъл срок по-дълъг от 10 години, поради което същият е реабилитиран към момента на деянието, за което е предаден на съд с настоящото постановление.

От 1987 год. обв.С. живеел на семейни начала със свид.Павлинка Тодорова. От съвместното си съжителство имат родени 4 деца. До началото на 2009 год. живеели заедно на квартира в град Стара Загора, кв.Зора. През м.април 2009 год. се преместили в къща в с.Калитиново общ.Ст.Загора и двете по-големи деца-Дора и свид.К.И. напуснали семейството. При родителите останали да живеят двете по-малки деца- Божидара и свид.Х.И.И., роден на *** год.

В този период зачестили агресивните прояви на обвиняемия към свид.Х.И., поради липсата на по-големия син К.. Обв.С. принуждавал сина си Х.И. да излиза, за да му намери цигари и алкохол, като го заплашвал с побой. Когато обвиняемият не бил удовлетворен, което се случвало често, прилагал възпитателни мерки- физически бой с пръчка или точилка по гърба, краката и главата на Х.И..

На 18.09.2010 год., три дни след началото на учебната година, 14-годишният Х.И. се върнал след учебни занятия и баща му го принудил да тръгне да му проси цигари, като го заплашил, че ще му строши краката, ако не му донесе цигари. Х. излязъл и решил да не се връща, защото не издържал на психическото и физическо насилие, което му прилагал обвиняемия. Свид. Х.И. *** и потърсил свой познат- свид.С.С. с молба да остане при него за известно време, защото нямало къде другаде да отиде. Свид.С. го пуснал в квартирата си, тъй като Х. изглеждал много уплашен и притеснен, и имал видими следи от побой. В квартирата обаче живеели още четирима човека и нямало място, а не можели и да осигуряват храна за Х.. 14- годишният Х.И. започнал да прави услуги на съседи от квартала- да пренася дърва, тухли и други вещи, за което му плащали дребни пари, с които детето се опитвало да се прехранва. След 3-4 дни се наложило да излезе от квартирата и започнал да спи на открито по пейки и под тераси. Нямал дрехи за смяна, нямало къде да се къпе, не можел да си осигури достатъчно храна и ходел гладен. Въпреки окаяното си състояние, Х. изпитвал силен страх от баща си и не искал да се върне вкъщи. През м.октомври започнало да става студено и често валяло. Х. бил облечен в неподходящи дрехи, мокри и кални и напълно изтощен от глад и умора. Заради студа не можел вече да спи на открито и за това на 17.10.2010 год. през нощта отново отишъл в квартирата на свид.Славов. Като видял състоянието на Х., свид.Славов незабавно се обадил в полицията, за бъде оказана помощ на 14-годишният Х.И..

В РУП-Ст.Загора била извършена проверка дали детето е обявено от родителите за изчезнало и се установило, че сигнал не е подаден и никой не го е търсил. Детето категорично отказало да бъде върнато вкъщи при баща си от страх, че ще бъде пребито. По негово искане, на детето Х.И. била предоставена полицейска закрила за 48 часа, след което е било настанено в ДДЛРГ ”Теофана Попова” гр.Ст.Загора със Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”.

с

През целия период от 18.09.2010 год. до 17.10.2010 год., през който Х.И. отсъствал от дома си, живеел безпризорно, спял на открито, гладувал, не посещавал учебни занятия, баща му- обвиняемият С. напълно пренебрегнал родителските си задължения, нито веднъж не потърсил сина си, не направил опит да го намери, без да се интересува къде и как преживява детето му, за което носи отговорност като родител. За този период обвиняемият оставил сина си без надзор и без каквато и да е грижа. В резултат на престъпното бездействие на бащата е възникнала реална опасност за физическото и душевно развитие на детето Х.И..

Видно от всички свидетели очевидци, на 17.10.2010 год. детето е било в крайно лошо физическо състояние- изнемощяло от глад и умора, силно занемарена телесна хигиена, мръсно, кално и мокро облекло. Емоционално детето е било много притеснено и уплашено.

Съгласно заключението на съдебната психолого- психиатрична експертиза психичното здраве на Х. е застрашено от наличието на физическо, емоционално, медицинско и образователно изоставяне. Към момента на освидетелстване, е установено наличие на поведенчески отклонения като преживяното го поставя в риск и от късни последици, които биха се проявили в следващи етапи от жизнения му цикъл.

По описания начин, с деянието си от обективна и субективна страна обв. И.И.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 182 ал.1 от НК- през периода 18.09. - 17.10.2010 година в с.Калитиново общ.Стара Загора като родител оставил сина си Х.И.И. на 14 години, намиращ се под негови родителски грижи, без надзор и достатъчно грижа и с това създал опасност за неговото физическо и душевно развитие.

Деянието е извършено от обвиняемия виновно, с пряк умисъл.

С оглед предвиденото наказание и с оглед императивният характер на разпоредбата на чл.78А от НК, чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на причинени с престъплението имуществени вреди, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78А от НК за освобождаване на обв.И.И.С. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба” към минималния размер предвиден в закона, а именно в  размер на 1000 лв.

При определяне размера на наказанието - глоба, съдът се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на обвиняемият и другите смекчаващи вината обстоятелства - в случая чисто съдебно минало, направени пълни самопризнания, изразено критично отношение към извършеното, направени в хода на досъдебното производство, като не отчете отегчаващи вината обстоятелства. 

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: