Определение по дело №241/2018 на Окръжен съд - Русе

                   Мотиви на присъда N 28/25.06.2018г. по НОХД N 241 / 2018год. по описа на Окръжен съд - Русе.

                   Русенска окръжна прокуратура е обвинила Е.С.Б. в това, че на 28.05.2016г., на път III – с.Николово, обл.Русе – с.Червена вода, обл.Русе, в землището на с.Николово, обл.Русе, в района на км 4+800, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 320И” с рег.№Р1572ВВ, нарушил правилата за движение:

- чл.20 ал.1 от ЗДвП – след като бил длъжен, не контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал.

- чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство и след като бил длъжен  при избиране скоростта на движението не се съобразил  с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко придвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,

    като по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на две лица - на П.Ц.С., ЕГН:********** ***, изразяваща се в контузия на белия дроб и счупване на дясна раменна кост, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни и на С.Н.И., ЕГН:********** ***, изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа, епидурален и събдурален кръвоизлив в лява челна област, наложили двукратно отваряне на черепната кухина, контузия на мозъка, изразен компресионално-дислокационен синдром на главния мозък, колекция от кръв в леви максиларен и сфеноидален синуси ,периорбитална колекция от кръв в ляво,  което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и на ******* смърт на едно лице - Е. Е. Ю., ЕГН:********** *** - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

                   Производството е второ по ред първоинстанционно разглеждане на делото, последица от Решение № 79/25.04.2018год. по по ВНОХД № 82/2018год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

                   Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание, с изключение на наведеното в него за обусловеност на деянието от неспазване на правилата по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Или поддържа се обвинението в частта, че деянието е обусловено само от извършено нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП във връзка с конкретните посочени с обвинението обстоятелства, с които избраната скорост на движение се явява несъобразена – с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъде водача в състояние да спре пред всяко придвидимо препятствие. Пледира за налагане на наказания по реда на чл.54 от НК, по размер на средата на предвидеоно, съответно за наказанието лишаване от свобода, редукция на основание чл.58а, ал.1 от НК. Също за приложение на чл.68, ал.2 от НК относно предходно наложено наказание лишаване от свобода – по НОХД№ 377/14г. по описа на Районен съд – Тутракан.

                   Повереника на частния обвинител С.Н.И. /адв.Г.Н. ***/ навежда идентични съображения като прокурора по повод на обвинението. Развива съображения въз основа на които претендира за налагане на наказания с приложение института на чл.55 от НК, в минимално предвидени размери.

Повереника на частния обвинител Е.Х.Ю. ***/, както и Ю., поддържат обвинението. Пледира се за определяне на наказания по реда на чл.54 от НК, и се предлага  да са ориентирани по размер на средата на предвиденото, след което  по отношение наказанието лишаване от свобода, съответната по чл.58а, ал.1 от НК редукция. Също така за привеждане на предходно наказание по реда на чл.68, ал.2 от НК Претендират се и направени разноски от страна на  частния обвинител за настоящата инстанция.

Защитниците на подсъдимия /адв.И.Р. *** и адв.Г.В. ***/пледират за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер по реда на чл.54 от НК и съответно редуцирането му на основание чл.58а, ал.1 от НК, както и в идентично по размер на крайното такова, и наказание лишаване от право да се управлява МПС. Алтернативно – за  налагане на наказанията с приложение на чл.55 от НК. Също така за неприлагане на института на чл.68, ал.2 от НК за предходно наложеното наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият Е.С.Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК. 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.С.Б. е роден на ***г***, не е женен, живее *******. Завършил е основно образование, осъждан. Същият притежава свидетелство за правоуправление на МПС издадено на 16.02.2012г. от ОД на МВР - Русе,  категории „В” и „АМ”.

Подсъдимият ползвал лел автомобил „БМВ 320И“ с рег. № Р 1572 ВВ, собственост на Е. М.А..

На 28.05.2016г. подсъдимия пътувал с автомобила от гр.Ветово, Област - Русе,  за Русе. До него, на предната дясна седалка в автомобила се возел свид.Е. Б.. Отзад, вдясно седял свид.П.С., а отляво свид.С.И.. Между тях отзад била седнала Е. Е. Ю.,***, родена на ***г.

Подсъдимият управлявал автомобила, движейки се с него по третокласния път ІІІ - с.Николово - с.Червена вода. Като отминал село Червена вода, около 21:35 часа навлязъл в района на 4+800 км. На това място движението било организирано двупосочно, с по една лента във всяка посока. Нямало хоризонтална пътна маркировка. Общата ширина на пътното платно била 5,80 м. Асфалтовото покритие било запазено, без замърсявания и неравности. Банкетът от двете страни бил на нивото на пътя, с ширина 0,60 м. На подсъдимия предстояло да навлезе в десен завой с радиус 78,75м и низходящ надлъжен наклон по посока на движение на автомобила.

Времето било ясно, с нормалната за тази част от денонощието ограничена от тъмнината видимост. Нямало други участници в движението. Подсъдимият управлявал автомобила в дясната лента за движение, със скорост 71,3 км./ч. Движел се на къси светлини. Навлизайки в десния завой, лекият автомобил загубил устойчивост и напуснал пътното платно вляво по посока на движението си. Продължил да се движи неуправляемо, докато се ударил с лявата си страна в дървета, край пътя.

След като автомобилът преустановил движението си, свидетелите Е. Б. и П.С. и подсъдимият Е.Б. излезли навън. Свид.С.И. и Е. Ю. били в безсъзнание и останали по местата си. На няколко пъти св.И. идвал на себе си и отново губел съзнание.

За произшествието бил подаден сигнал от трето лице и на място пристигнал екип на ЦСМП - Русе. След като прегледали всички, парамедиците откарали с линейката подсъдимия и пътниците в МБАЛ - Русе. Местопроизшествието било посетено от дежурна група при ОД на МВР - Русе и бил извършен оглед. Лекият автомобил „БМВ 320И“ с рег. № Р1572 ВВ бил иззет като веществено доказателство, а впоследствие върнат на съпругата на неговия собственик.

Съгласно изводите на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, в резултат от претърпяното пътнотранспортно произшествие Е. Ю. получила следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, включваща счупване на черепа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, субдурален и субарахноидален кръвоизливи, размачкване на мозъка, кръвонасядане на меката черепна покривка, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания, отоци и охлузване на лицето, счупване на носни кости, кръвоизливи в лявата очна ябълка; кръвонасядане на лява гърда; пукнатина на капсулата на черния дроб; малко количество кръв в коремната кухина; охлузвания и кръвона-сядане на ляво рамо, кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядане на лява предмишница и кръвонасядане на дясно ходило.

Въпреки своевременно оказаната медицинска помощ, на *******, Е. Ю. починала в болницата. Непосредствена причина за настъпване на смъртта й била черепно-мозъчната травма, довела до тежко, несъвместимо с живота, увреждане на централната нервна система. Всички описани увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни сили и добре отговарят да са получени при описаното пътнотранспортно произшествие.

При проведения медицински преглед на свид.С.И. се установило, че в резултат на описаното пътно-транспортно произшествие е получил следните увреждания: многофрагментно счупване на черепа, епидурален и събдурален кръвоизлив в лява челна област, наложили двукратно отваряне на черепната кухина, контузия на мозъка, изразен компресионално-дислокационен синдром на главния мозък, колекция от кръв в левите максиларен и сфеноидален синуси, периорбитална колекция от кръв вляво. Тези увреждания довели до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Увреждания получил и частният обвинител - свид.П.С.. Според изводите на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза № 1146/2016г. в резултат от описаното по-горе пътно-транспортно произшествие му били причинени контузия на десния бял дроб и счупване на дясна раменна кост. Това довело до трайно затрудняване в движенията на десния горен крайник, за срок повече от тридесет дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота - две самостоятелни средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Посредством изводите на назначена съдебно-химическа експертиза се установява, че в кръвната проба, взета от подсъдимия Е.Б. няма наличие на етилов алкохол.

На досъдебното производство са били назначени две авто-технически експертизи със сходни задачи. В първата, приложена на л.72, вещото лице приело, че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие е навлизането на автомобила в десен завой със скорост почти два пъти по-висока от критичната и превключването на по-ниска предавка, което предизвикало поднасяне на задната част на автомобила вдясно по посока на движението му. Тази хипотеза е изключена за обсъждане, предвид липса на подобна фактология в обвинителния акт, която съответно да е призната от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, като съда приема за доказано от съвкупността приетото по тройната експертиза, визирано на следващо място.

По втората експертиза (л.136) вещите лица приемат, че непосредствено преди и по време на произшествието подсъдимият е имал възможност да наблюдава пътната обстановка пред себе си, на разстояние около 50 метра. При разрешена скорост от 90 км/час, той управлявал автомобила със 71,30 км/час. Опасната зона за спиране при тази скорост била 65,5 м. От сравняване на тази величина с осветеното от фаровете разстояние вещите лица мотивирали извод, че избраната от подсъдимия скорост на движение, не била съобразена с осветената зона на видимост. Тази скорост била по-ниска от скоростта, при която настъпва странично унасяне на автомобила. Според тримата експерти, при конкретните пътни условия тя била 80,6 км/час. При тези данни, вещите лица заключили, че загубата на устойчиво движение на автомобила и напускането на пътното платно са резултат от действията, респективно бездействията, предприети от подсъдимия Е.Б. като водач на моторно превозно средство, с органите на управление на автомобила „БМВ 320И“ с рег. № Р1572ВВ. Произшествието било предотвратимо, ако водачът е управлявал процесния автомобил по начин, че да запази устойчивото му движение и да не до-пусне напускане на пътното платно.

Тези фактически положения, които са идентични с обстоятелствената част на обвинителния акт (без посоченото за превключване на по-ниска предавка), се установяват от направеното от подсъдимия Е.Б. самопризнание, а също така от показанията на свидетелите П.С., Е.Ю., Е. Б., С.И., Ш. А., от приложените на досъдебното производство протоколи за оглед на местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, химическа експертиза, три съдебно-медицински експертизи, авто-техническа експертиза, повторна авто-техническа експертиза, рапорт, докладна записка, талон от медицинско изследване, удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт, разписка, автобиография, декларация, справка на нарушител, справка за съдимост, както и от представената в съдебно заседание ха-рактеристика за подсъдимия.

От събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия Е.С.Б. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.  

          Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:

 Подсъдимия Е.С.Б. осъществил състава на престъплението по чл. чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.„б“, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 28.05.2016г., на път III – с.Николово, обл.Русе – с.Червена вода, обл.Русе, в землището на с.Николово, обл.Русе, в района на км 4+800, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 320И” с рег.№Р1572ВВ, нарушил правило за движение - по

чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство и след като бил длъжен при избиране скоростта на движението, не се съобразил с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко придвидимо препятствие,

                с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на две лица - на П.Ц.С., ЕГН:********** *** и на С.Н.И., ЕГН:********** ***, и смърт на едно лице – Е. Е. Ю., ЕГН:********** (починала на *******).

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: Несъмнено при горепосочените време и място подс.Б. управлявал посоченото моторно превозно средство – бил водач на ППС по смисъла на &6, т.25 от ДР на ЗДвП.  При управлението на автомобила нарушил правило за движение, вменено с разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП – не спазил задължението си като водач на пътното превозно средство при избиране скоростта на движението, да се съобрази с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко придвидимо препятствие. Установява се, че скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия в участъка, непосредствено предхождащ настъпването на произшествието (което се реализирало при навлизането в десния завой, със загубване устойчивостта на автомобила и напускане на пътното платно вляво по посока на движението) не се явявала съобразена с пътната обстановка касателно конкретно посочените два от изброените фактори в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, така както са въведени с обвинението в тази му част,  и по-конкретно – подсъдимия управлявайки автомобила и несъмнено осъзнавайки наличните обективни затруднения в пътната обстановка – това, че движението му било в тъмната част на денонощието на къси светлини (условия на видимост), както и това, че автомобила непосредствено преди произшествието навлизал в десен завой (релеф на местността), следвало да подбере скоростта на движение съобразно тези дадености на пътната обстановка, така че да отговори на изискването за безопасност, за да не наспъпи произшествие. Движил се с 71, 3 км/ч, която скорост макар и разрешена за този участък (ограничение до 90 км/ч.), се явявала несъобразена с посочените две обстоятелства от пътната обстановка. Съгласно експертните изводи на втората по време (тройната автотехническа експертиза), ценена като обоснована и правилна от съда, движението със скорост 71, 3 км/ч, в конкретните условия се оказала несъобразена, като при движение на къси светлини, осветеното пространство пред автомобила е с дължина не повече от 50 метра. В същото време, опасната зона за спиране при избраната от подсъдимия Е.Б. скорост има значително по-голяма дължина от 65,5 метра. Следователно, водачът не е имал възможност да наблюдава пълноценно пътя и да реагира адекватно на всяка възникнала опасност, в частност не е могъл да спре в границите на осветеност при движение на къси светлини в тъмната част на денонощието. Движението с тази стойност на скоростта не му позволила и своевременно да съобрази движението си с релефа и конфигурацията на пътния участък, през който му предстояло да премине. С неизбирането на скорост на движение, която да се явява съобразена с тези конкретни дадености на пътната обстановка (фактори от значение за безопасността на движението по пътя), подс.Б. сам поставил себе си в невъзможност да предотврати настъпилия противоправен резултат - произшествието с последица причиняване на смърт и телесни повреди на съответните лица, пътуващи в автомобила /загубата на контрол върху управлявания автомобил с напускане на пътното платно и последвал удар в крайпътни дървета в ляво по посока на движението/. Ако подсъдимият е бил управлявал автомобила с правилно подбрана съобразно тези обстоятелства на пътната обстановка, по-ниска скорост /в рамките на посочената от експертите/ - съответстваща на възможността за предприемане на надлежни действия в рамките на късите светлини на автомобила, е могъл да избегне реализирането на произшествието.

Настъпилото произшествие било пряка последица от неспазването на посочените правила за движение, и в резултат на него били причинени увреждания по Е. Е. Ю., довели два дена по-късно до смъртта й, както и уврежданията по две лица – П.Ц.С. и С.Н.И., медико - биологичната характеристика на които обуславят привеждането им от правна страна по вид като средна телесна повреда за всеки от тях. Или, налице е изискваната причинно – следствена връзка между произшествието и смъртта на Ю. и средните телесни повреди за С. и И.. Тези последици обуславят квалифицирането на деянието във връзка с ал.4 на чл.343 от НК и съответно ал.3, б.“б“, пр.1 от същата разпоредба.

От субективна страна подсъдимия Е.С.Б. осъществил състава на престъплението при евентуален умисъл по отношение на нарушаването на правилата за движение. Съзнавал е всички обстоятелства, свързани с тези правила, като е допускал възможността за настъпването на общественоопасните последици от нарушаването им. Нарушавайки посочените правила от ЗДвП, причинил по непредпазливост престъпния резултат – смъртта на Е. Е. Ю. и настъпване на средна телесна повреда за П.Ц.С. и С.Н.И. който резултат не е желаел, но е бил длъжен и е могъл да предотврати.    

Причини за извършването на престъплението – неглижиране на установените правила за безопасно движение по пътищата, установена в битието му практика по управление на автомобил по начин, противен на законовите изисквания.

Съобразявайки установеното по фактите, съдът приема че произшествието и сътоветно съставомерния резултат не били обусловени от неспазване на правилата по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, също вменени с обвинението като нарушени от процесния подсъдим, поради което е постановил оправдаване по тази част от обвинението. Обстоятелствата на настъпване на произшествието (изяснени съобразно чл.373, ал.3, вр . с чл.371, т.2 от НПК) изложени в обвинителния акт не включват такива, относими към неспазване на задължение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, което освен това да стои в причинна връзка с настъпилия резулат. По – конкретно ал.1 на чл.20 от ЗДвП въвежда изискване управляваното превозно средство да бъде контролирано – водачът да бъде фокусиран в максмална степен върху управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по пътя и в хода на процеса да не си отклонява вниманието. Както правило отбелязва и представителя на  прокуратурата в проведеното първоинстанционно заседание такива прояви, предпоставящи неспазване на това задължение могат да бъдат влияещи на концентрацията и вниманието - заспиване на водача, неправилно боравене с механизмите на управление, ненаблюдаване на платното за движение в даден момент, и въобще отклоняване от нужните за горепосоченото качество на управлението на автомобила концентрация и внимание към пътната обстановка, поради каквато и да е друго причина и конкретика. В случая, в обтоятелствената част на обвинителния акт, не са включени такива факти, съответно още по-малко може да се преценява налице ли е изискуемата причинно - следствена връзка с престъпния резултат (произшествието и настъпилите съставомерни последици за посочените лица да са били обусловени от нарушаване на изисквания от този кръг). Последното като правна оценка на съда, се отнася изцяло и за наведеното по обвинитиелния акт за обусловеност на деянието от нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Това правило въвежда задължение на водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението, която следва да се е появила внезапно, и касае случаите на движение на автомобила в границите на  избрана от водача, поначало съобразена с пътните условия скорост на движение. Или това правило урежда “непредвидима опасност“, в случай на реализиране на която, въвежда задължението за намаляване на скоростта и при необходимост и спиране на движението на автомобила. С други думи, както много добре това е разяснено напр. с Решение № 222/26.05.2014год. на ВКС по н.д.№ 539/14г., II н.о., НК, докл. съдията Т. С., когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр.1 от ЗДвП (а последното в случая не е така). По тези съображения, с присъдата съдът е признал подс.Б. за невинен в това, деянието да е било обусловено от извършено нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средтва, които управляват“ и от извършено нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта  и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в тази част от обвинението.

 

Индивидуализация на наказанието:

С оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.„б“, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода по размер в границите от три до петнадесет години. При индивидуализация размера на базисното наказанието в тези рамки, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за извършеното и като второ такова предприетите действия след произшествието, насочени към оказване определено съдействие на пострадалите. Наред с това и двете посочени положителни относно отмерването тежестта на санкционирането му за извършеното обстоятелства, имат малка тежест съобразно обстоятелствата, следващи от делото, както и сравнително с оглед съдържанието на такива и при други подобни деяния и извършители. Първо съжалението, макар и декларирано предвид факта, че се отнася за деяние имащо за основа поредно противоправно поведение срещу една и съща област на обществените отношения (свързаните с транспорта) – за което е достатъчно в общ порядък да се съобразят данните в тази наока следващи от предходните му осъждания и множество извършвани нарушения по ЗДвП, не може да се приеме за така искрено и осъзнавано, и в този смисъл съдът не споделя и противно наведеното в пернията от страна на прокурора. Освен това, опита на подсъдимия да извади телата на пострадалите, не демонстрира поведение на който и да е участик, останал годен физически и психически след настъпване на подобно произшествие, да стори нещо обичайно и минимално очаквано в тази насока, още повече и при случай като настоящия, в който пострадалите лица били негови близки приятели. Извън това, съдът отчита, че направеното самопризнание очевидно обслужва само приложението института на съкратеното съдебно следствие при приложената хипотеза и не е такова да надхвърля тези цели, и да е възникнала даденост към момента на разследване на процесното събитие, така, че да е допринесло за усатановяване на същностните обстоятелства /още по-малко това да е станало своевременно и да е било съществено за разкриване на престъплението/, свързани с настъпването му и неговото авторство. В този смисъл, както е обсъдено и в нарочното ТР № 1/09г. по тълк.д.№ 1/08г, НК на ВКС относно този институт, в случаи като настоящия признанието не би следвало да се цени и за смекчаващо вината обстоятелство. За разлика от това, съдържанието на установяващите се отегчаващи обстоятелства, ги определя като такива със значителна тежест, в сравнение с подобни други деяния и извършители на престъпления от този вид, и по-конкретно: Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита съдебното минало на подсъдимия и в частност по неговата специфика (определяща го като лице с изключително висока обществена опасност). Както става ясно от справката за съдимост (л.31-32, от ДП) до датата на процесното деяние бил осъждан трикратно за извършвани престъпления от общ характер, първите две от които снасочени срещу различни обществени отношения, а конкретно това наказано по НОХД№ 140/14г. по описа на Районен съд – Тутракан било увредило същите обществени отношения като процесното (престъпление срещу транспорта, свързано с управление на МПС след употреба на наркотични вещества). Това свидетелства, че неглижирането при процесното престъпление на правилата свързани с безопасността на движението, не било прецедент в битието на това лице, а било предходено от увреждане на същите обществени отношения и то умишлено /при управлението след употреба на наркотични вещества, следващо от посоченото осъждане/. Ако това видово разнообразие на субективното отношение към извършваното със засягане на едни и същи обществени отношения не показва повторяемост на по-укоримата форма на вината предвид това, че първото било умишлено, а последното по време – процесното, било по непредпазливост по отношение резултата, то вече установеното в хода на съдебното следствие за разглеждано и приключило междувременно с влязъл в сила съдебен акт, поредно наказателно производство и по-конкретно, че било за извършено умишлено престъпление, отново с обект същите обществени отношения и като се съобрази и неговата специфика, категорично е белег за опасност на процесния деец, с много надвишаваща опасността на личността на други извършители на подобни деяния. Съдът визира установеното посредством приложените в съдебното следствие извлечения от съответна електронна справка от присъда и мотиви по НОХД№ 183/18г. по описа на Районен съд - Тутракан, а и представената от прокурора актуална справка за съдимост, издадена на 19.06.18г. от Бюро съдимост при същия съд, обективиращи, наред с потвърждаващото в този смисъл изявление на подсъдимия и неговия защитник, актуална информация за престъпното битие на процесния подсъдим. Става ясно, че по време след процесното престъпление (на 13.04.2018год.) и въпреки него, и в условията на висящност на настоящото наказателно производство Б. отново извършил престъпление засегнало същите обществени отношения, като управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и то при доста значително тяхно видово разнообразие. Макар и нестоящо като поведение преди процесното деяние /а след него/, установеността му като даденост и факт от битието на този подсъдим, категорично е наложително да се обсъди като даващо характеристика на личността му като извършител на престъпления. На практика, след като Б. вече бил осъждан за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества /по НОХД№ 140/14г. на Районен съд – Тутракан/, той извършил процесното престъпление пак реализирано при управление на МПС – резултата от което е настъпила смърт на едно младо момиче и телесни увреждания на две млади момчета /на едно от които се наложила друкратно оперативна намеса на главата/, след което, докато въпроса с отговорността за последноизвършеното престнъпление бил още висящ, за пореден път погазил същите обществени отношения – отново управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /последното и с богата палитра на видовете употребени наркотици/. Тази фактология според съда разкрива Б. като лице с изключително висока общствена опасност – лице, за което очевидно щетите които е нанесъл на обществото дотук от една страна и от друга – приложеното до момента санкциониране, не допринесли за съзнаване на неприемливността на това вредителство и за решение за прекратяването му занапред. Изцяло в синхрон с установеното престъпно битие на този подсъдим /очаквано от лице като него/, стоят и данните отразени в спраката за нарушител – л.33-37 от ДП, от която става ясно, че за период от три години извършил 31 нарушения на различни правила по ЗДвП, което също следва да се отчете за допълнитено отегчаващо вината обстоятелство и в комплекс с горното свидетелства, че обществото се явява постоянно заплашено от този потенциален извършител и занапред на правонарушения и престъпления, свързани с управление на автомобил. Тази специфика на отрицателните за отговорността на Б. обстоятелства ги определя като имащи значителна тежест, а и поначало явяващи се с превес над смекчаващите, визирани горе. Отчитайки така обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, както и достигнатият извод за непоправяне на подсъдимия, и че процесното престъпление се явява само поредна проява на вече изградена престъпна личност, съдът намира, че базисното наказание лишаване от свобода по размер следва да се определи над средата на предвиденото, а именно ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Без съмнение в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито едно изключително, а освен това, включително и по-тежко от минимално предвиденото в състава на престъплението наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от подс.Б. Посоченото дотук, безпрекословно изключва индулгенцията искана от защитниците на подсъдимия с приложение института на чл.55 от НК при определяне на наказанието, наред с което липсата на маркировка и знаци в процесния участък не би могло да се отчита като обстоятелство в такъв аспект, след като те, като дадености на пътната обстановка се явяват елемент на обстоятелства, с които всеки водач е длъжен да се съобрази при управление на МПС, ненарушавайки правилата на ЗДвП, в това число и правилото по чл. чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. При тези условия, съдът прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК, намалява така определеното наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета - на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от тях, за този период от време на подс.Б. да се отнеме възможността да върши престъпления и в достатъчен период от време да обмисли предстоящото си поведение. Това наказание следва да се изтърпи ефективно от подс.Б., както предвид размера му, така и предвид миналите му осъждания, при първоначален строг режим, съгласно правилото по чл.57, ал.1, т.2, „а“ от ЗИНЗС. Съобразявайки отново посочените обстоятелства, съответно на императивното правило по чл.343г от НК, както и възможността за това съобразно чл.49, ал.2 от НК, съдът счита за крайно необходимо с оглед постигане целите на задължителното за налагане /при правоспособно лице/ наказание лишаване от право да се управлява МПС, в подходящ за целта възможен размер /надвишаващ срока на наказанието лишаване от свобода с две години/, а именно лишаване от право да се управлява МПС за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ.

Налице са предпоставките за обсъждане хипотезата относно приложимостта на чл.68, ал.2 от НК, като съобразно гореизложените обстоятелства, определящи Б. за лице с изключително висока обществена опасност /които не е необходимо само да се повтарят и тук/ и очевидността на извода, че това предходно условно осъждане не ие постигнало и в минимум целите от заложените в НК, съдът счита за наложително, да се постанови същият да изтърпи, и то изцяло отложеното с акта по НОХД№ 377/14г. по описа на Районен съд – Тутракан, наказание лишаване от свобода, предвид което съдът е постановил подсъдимия Е.С.Б., да изтърпи отделно, при първоначален общ режим, наказанието ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му със Споразумение № 321/11.11.2014год. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№ 377/2014год. по описа на Районен съд – Тутракан.

Подсъдимия следва да заплати направените разноски в наказателното производство, както и в полза на частия обвинител Е.Х.Ю., сумата от 700 лева – разноски на последната за повереник, установяващо се от данните в съответния договор за правна защита и съдействие /л.37 от съд. п/во/.

 

 

                    Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  Окръжен съдия: