№ 4175
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано е по възражение
на О. О. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ***** срещу
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 4915/26.06.2019г., издадена по ч.гр.д. № 9707/2019 г. на
ВРС, 21-ти състав, с която е разпоредено на длъжника да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД сумата от 8752.91лв., представляваща просрочена
главница по договор за банков кредит **********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на заявлението, 4883.04лв.,
просрочена договорна лихва за периода 20.08.2012г. до 20.05.2019г., сумата
от 6147.59лв., наказателни лихви за периода 20.09.2012г. до 20.06.2019г.,
сумата от 395.67лв. и 50.00лв., съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във възражението се релевират твърдения, че на 14.07.2022г.
длъжникът е узнал за заповедта след получаване на уведомление по
изпълнително дело №465/2019г. на ЧСИ С.Д. за извършена цесия. Излага, че
издадената заповед е в нарушение на чл. 411, ал. 2 т. 4 ГПК, тъй като
обичайно местопребиваване на длъжника е в Великобритания от юни 2019.
Заповедта не е връчена лично и в деня на връчването 02.10.2019г. длъжникът
не е пребивавал в България. На следващо място се оспорва с призовката за
доброволно изпълнение да е била връчена самата заповед, както и
1
разпореждането на съда. Посочва се, че връчването се извършва с нарочно
съобщение по Наредба №7/22.02.2018г. Оспорва се обстоятелството
призовката за доброволно изпълнение да е връчена на майката на длъжника
А.М., като липсва неин подпис, с който да се удостовери задължението за
предаване на книжата. Не е отбелязан адреса, нито че живее на този адрес.
Моли за приемане на възражението.
Кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните, приобщените по
делото доказателства и доказателствени средства и приложимия
материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от
„Първа инвестиционна банка“ АД против О. О. А. за сумата от 8752.91лв.,
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит
**********, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението, 4883.04лв., просрочена договорна лихва за
периода 20.08.2012г. до 20.05.2019г., сумата от 6147.59лв., наказателни
лихви за периода 20.09.2012г. до 20.06.2019г., сумата от 395.67лв. и 50.00лв.,
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
4915/26.06.2019г. по ч.гр.д. № 97072/2019г. на ВРС, както и изпълнителен
лист.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника А. е изпратена на
адрес *******, връчена е 02.10.2019т. на лицето А.М.М. – майка. В поканата е
вписано, че към нея е приложено заверено копие от заповед
№4915/26.06.2019г. и документ – извлечение от счетоводни книги.
С възражението по чл.423 от ГПК са представени в превод писмени
доказателства, от които е видно, че О. А. е сключил договор за наем от
01.06.2019г. с наемател Б.У. с адрес на наетия обект *********. Сключил е
застраховка със срок на валидност 23.10.2019г. до 23.10.2020г. за автомобил
„Кия“, с регистрация ******. Съгласно представените два броя касови
бележки са извършени сервизни услуги на автомобил с регистрация ****** на
19.09.2019г. и на 29.08.2019г. Представен е психологичен доклад от
2
29.10.2019т. от доктор Т.Р., дипломиран клиничен психолог относно О. А..
При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на
възражението, което е подадено в срока по чл. 423, ал.1 от ГПК - едномесечен
от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за
изпълнение, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по
същество искането за приемането му се явява неоснователно, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България.
В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието
„обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване
на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
В ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване,
поради което приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.
48, ал. 7 КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на
обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 5 и чл. 423, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК,
доколкото същата най - точно отговаря на целите на процесуалния закон.
В действителност според нормата на чл. 91 от Закона за гражданската
регистрация адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и
настоящия му адрес в регистъра на населението. Но както съдът посочи по –
горе в мотивите, съгласно чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно
право обичайното местопребиваване не е свързано с необходимост от
регистрация. При това положение регистрираните постоянен и настоящ адрес
могат да служат за определяне на обичайното местопребиваване на лицето,
3
само дотолкова до колкото не се установяват други обстоятелства, които да
сочат на създадена трайна връзка с друга държава и адрес на пребиваване.
В случая от събраните по делото доказателства, безспорно и
непротиворечиво се установява, че длъжникът е напуснал страната през
пролетта на 2019г. и се е установил преимуществено да живее и работи във
Великобритания. Тези житейски отношения са създали трайни връзки на О. А.
с чуждата страна, поради което обичайното му местопребиваване се е
изместило извън пределите на Република България. Дори фактически да е
посещавал Република България към момента на връчване на заповедта през
10.2019г. (което не се установява, а точно обратното), това не означава, че не
са създадени вече трайни връзки с другата държава. Тези изводи се
потвърждават от невъзможността да се осъществи лично връчване на
заповедта, от обстоятелството, че същата е формално връчена на майката на
длъжника на адрес различен от постоянния и настоящия му такъв, от
сключените договор за наем и застраховка на лек автомобил в чуждата
държава.
По изложените съображения се налага извода, че към момента на
издаване на заповедта за изпълнение са били налице отрицателните
предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, като към момента на връчването и са
́
съществували обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.
Искането за приемане на възражението следва да се уважи на основание
чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, а като законова последица да се приложи
разпоредбата на чл. 423, ал. 3 от ГПК и съдът служебно да обезсили
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото не са били
налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК.
Разноски не се претендират и не следва да се присъждат.
Водим от горното, настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение вх.№ 267805/16.08.2022г., подадено от О. О. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ***** срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№ 4915/26.06.2019г., издадена по ч.гр.д. № 9707/2019 г. на ВРС, 21-ти състав,
4
на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 4915/26.06.2019г. и изпълнителен лист
№4909/26.06.2019г., издадени по ч.гр.д. № 9707/2019 г. на ВРС, на основание
чл. 423, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5