Решение по дело №1303/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на И. A. Х., [държава], против Решение № 3674/03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят изтъква, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Посочва, че като основания за отказа административният орган изложил съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. ДАБ счела, че не може да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган признал несигурната и напрегната обстановка в страната, той не определил насилието във всички нейни части като безогледно. Въз основа на тази оценка, бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а именно възможността да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход – [държава]. В жалбата се акцентира на пропуска на административния орган да обсъди приложимостта на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, който регламентирал, че опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили след напускането на държавата по произход, или на дейност, извършена след отпътуването. Също така, жалбоподателят твърди, че не е било обсъдено дали тези събития не биха обосновали основателно предположение, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при развитието на събитията в [държава]. Жалбоподателят подчертава ноторно известната влошена обстановка в [държава] през последните месеци, като се позовава на ежедневна информация в медиите за светкавичното настъпление на бунтовниците, превземането на ключови градове и свалянето на президента Б. А., което е довело до хиляди жертви сред цивилното население. Той акцентира върху продължаващата несигурност и размирици и невъзможността да се предвиди бъдещото развитие на събитията, като посочва, че цивилните са най-потърпевши. В тази връзка, твърди, че сигурността в държавата му на произход е динамична и всеки решаващ орган следва да отчита актуалната ситуация. Той цитира информация, според която над 1000 души са загинали в сражения, предимно цивилни. Жалбоподателят изразява опасение, че евентуалното му връщане в [държава] ще застраши пряко основните му права на живот и свобода и ще го изложи на риск от тежки посегателства. Той оспорва доводите на административния орган относно приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според които закрила може да не се предостави, ако в част от държавата по произход не съществуват основания за опасение от преследване или риск от тежки посегателства и лицето може сигурно и законно да пътува и да се установи там. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част не съдържа позоваване на относима информация за [държава], въз основа на която да се прецени дали той има достъп до закрила в друга част на страната, може ли сигурно и законно да пътува и да се установи там. Счита, че актуалната информация след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергават приложението на тези разпоредби. Позовава се на позиция на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани поради продължаващите атаки, насилие, вътрешно разселване, наличие на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и хуманитарна криза в страната. В жалбата се изтъква, че въпреки че рисковете от преследване от предишното правителство да са престанали, други рискове можело да продължат да съществуват. Жалбоподателят цитира Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относно тълкуването на понятието "въоръжен конфликт" за целите на предоставяне на субсидиарна закрила. Посочва, че в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по дело С-406/22, според която член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията ѝ не отговарят на материалноправните условия за такова определяне. Твърди, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не може да бъде осъществено, тъй като в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Според жалбоподателя, решението на ДАБ е постановено в противоречие с принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като не били изложени ясни и точни мотиви за промяната в практиката на агенцията, която през последните години е предоставяла международна закрила на сирийски граждани при липса на коренно променена ситуация в страната. В заключение, жалбоподателят твърди, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение, държавата му на произход или възможността му да се ползва от закрилата на друга държава. Поради изложените съображения, счита, че оспореното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, съответно моли съда същото да бъде отменено.

 

В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че не може да се върне в [държава], тъй като се опасявал за живота си. Загубил родителите си след бомбардировка, а самият той прекарал цяла година в затвора, заради отказа му да участва във военни действия. Там бил изтезаван с ток и вследствие на това не бил „добре“.

 

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена на основанията, посочени в нея. Административният орган не обсъдил в цялост съдържащата се в преписката информация, свързана с изложените от бежанеца сериозни опасения за неговата сигурност, като разрушаването на дома му, убийството на родителите му, осъждането му през 2023 г. на една година затвор.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и като такава, предлага да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

От жалбоподателя И. A. Х. е подадена Молба вх.№ 105450 - 4359 от 09.10.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която чужденецът е поискал международна закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-35218/16.10.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-35218/16.10.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: имена: И. А. Х., пол: мъж, гражданство: [държава], етническа принадлежност: ***, дата и място на раждане: *** (налице е поправка в годината на раждане - на 1995 г., удостоверена с подписа на длъжностно лице), [държава], обл. A., [населено място], постоянен адрес: [държава], [населено място], религия: ***, образование: средно, професия: шофьор, семейно положение: [семейно положение]. В регистрационния лист са вписани данните на съпругата на чужденеца, а в приложение към регистрационния лист данни за близките роднини на чужденеца (по отношение на родителите му е отбелязано, че са починали).

С писмо рег. № УП-35218/18.10.2024 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС е изпратено уведомление за подадената молба за международна закрила и отправено искане за писмено становище по тази молба, на основание чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците.

В писмо с рег.№ М-149/08.01.2025 г. (рег.№ УП-35218/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 17.03.2025 г. жалбоподателят е предоставил оригинален документ за самоличност - преписка за акт на раждане, № 58172700, издадена в [държава] на 20.01.2025 г., от който се установява, че годината му на раждане е 1995 г. Документът за самоличност е вписан в преписката на чужденеца, като е променена годината на раждане от 1975 г. на 1995 г.

В тази връзка с второ писмо рег. № УП-35218/14.04.2025 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС е изпратено отново уведомление за подадената молба за международна закрила и отправено искане за писмено становище по тази молба.

На 14.02.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 35218/14.02.2025 г. В хода на интервюто чужденецът уточнил, че е допусната грешка в годината му на раждане. Заявил, че е роден през 1995 г., а не през 1975 г. Уточнил, че съпругата му се намира с него в България, а брат му живее в Германия, но не поддържал връзка с него. Посочил, че напуснал [държава] на 25.09.2024 г., като преминал нелегално в Турция. Престоял там три дни, след което на 28.09.2024 г. преминал на територията на Република България. Заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Посочил, че не е подавал молба за международна или друга форма на закрила нито в Република България, нито в друга държава, и че настоящата молба е първата. Уточнил, че е бил арестуван в [държава] през 2023 г. в [населено място] от редовната армия. Осъден бил на една година лишаване от свобода поради неизпълнение на задължението за военна служба. Посочил, че принадлежи към *** етническа група, но не е имал проблеми поради тази си принадлежност. Изповядвал ислям – ***ско течение, като подчертал, че не е имал проблеми заради това и никога не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Уточнил, че е роден в [населено място], област Х., а през 2019 г. се преместил със семейството си в [населено място], откъдето напуснал страната. Потвърдил, че в [населено място] имало представителства на международни организации, включително „Червения полумесец“, които оказвали помощ на местното население. Посочил, че няма близки роднини в [държава], тъй като всички негови близки се намирали в Турция. Поради тази причина нямало къде да живее в [държава], ако се завърне. Заявил, че притежава средно образование и че е работил като шофьор в [държава]. Не бил отбивал военна служба. Категорично заявил, че никога не е членувал в политическа партия, организация или въоръжена групировка. Като причини за напускане на [държава] посочил войната, липсата на елементарни условия за живот, както и опитите да бъде отново мобилизиран след освобождаването си от затвора. Подчертал, че нямало ток, вода или работа, а селищата често били бомбардирани от турските сили. Заявил, че ситуацията и към момента била същата. Разказал, че лично бил ставал свидетел на насилие – отвличания, кражби и убийства, случващи се два-три пъти месечно. Посочил, че получавал заплахи за живота си по време на престоя си в затвора, включително с убийство. Не знаел за заплахи, отправени срещу семейството му. Заявил, че върху него било упражнено физическо насилие – бил многократно бит, поставян в гума („дулаб“) и изтезаван с електрошок. Изразил мнение, че макар А. вече да не е на власт, политическата обстановка в [държава] се влошила, а новите управляващи били още по-репресивни. Според него бъдещето на страната било несигурно. Категорично заявил, че не би се завърнал в [държава], тъй като нямало къде да отиде, а се опасявал, че ще бъде убит от ислямистите. Посочил, че ако бъде върнат в [държава], ще бъде подложен на сериозна опасност, включително и смърт. Заявил, че подава молба за закрила в Република България, защото я счита за мирна, свободна и демократична държава без дискриминация. Допълнил, че със съпругата си се чувстват в безопасност тук.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП-3521816.05.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 11.06.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 19.06.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като решението му съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявени от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България, се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият чужденец е заявил, че е ***-*** и принадлежи към *** етническа група, но изрично е посочил, че не е имал проблеми нито по религиозен, нито по етнически признак. Това изключва възможността за преследване, основано на религия или етнос – елементи, изрично предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Чужденецът категорично е заявил, че никога не е членувал в политическа партия или организация, както и че не е участвал в дейности на въоръжени групировки. Не е заявено да е изразявал публично политически убеждения или да е бил идентифициран от властите като опозиционно настроен, поради което не може да се обоснове, че е бил обект на политическо преследване. Макар чужденецът да твърди, че е осъден на една година затвор поради неположена военна служба, същото е следствие от общо законово задължение, а не от принадлежност към определена раса, религия, националност, политическо убеждение или принадлежност към определена социална група. Неспазването на военната повинност не представлява само по себе си основание за предоставяне на бежански статут, освен ако не е придружено с преследване по някой от визираните признаци – каквито не се установяват. Съществено значение има и обстоятелството, че изложената бежанска история повдига сериозни съмнения относно своята достоверност. Анализът на тази история разкрива характеристики, типични за широко достъпната информация за условията в [държава] - турски бомбардировки, изтезания в затвора, отказ от военна служба, загубени близки, страх от ислямисти. Всички тези елементи, съчетани с липсата на лични детайли, които да не могат да се намерят в публични източници, създава впечатление за разказ, съставен за целите на производството. В контекста на цялостната оценка на случая, твърденията за физическо насилие се вписват в модела на потенциално съчинена бежанска история. Липсата на физически доказателства (изтезанията от описания тип обикновено оставят трайни белези) също силно подкопават достоверността на тези твърдения. В тази връзка прави впечатление фактът, че един от най-емоционално въздействащите факти (смъртта на родителите му след бомбардировка) се заявява от жалбоподателя едва в съдебно заседание, което допълнително предизвиква съмнения в заявената бежанска история. В изложението на чужденеца преобладават твърдения, свързани с общото ниво на насилие, икономическа разруха, липса на елементарни условия за живот, както и страх от повторна мобилизация и обща нестабилност. Макар условията да са безспорно тежки, това не е достатъчно, за да се приеме наличие на индивидуализирано преследване. Описаните събития – включително и пребиваването в затвора – не са обвързани с неговата личност, убеждения или принадлежности, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Чужденецът не твърди за конкретни инциденти на дискриминация, арести, тормоз или заплахи, основани на защитените признаци преди задържането си. Заплахите, на които твърди, че е бил подложен, са се случили в затвора, но отново липсва връзка между тях и защитено основание – каквито са религия, раса, етнос, политическо мнение и др.

При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен както от правна, така и от фактологична гледна точка, като съмненията за достоверността на изложената история допълнително подкрепят правилността на взетото решение.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

В представените в хода на производството справки ясно се очертава сложен и двупосочен процес в развитието на сигурността и политическата структура в [държава] към края на 2024 г. и началото на 2025 г., особено в регионите, от които произхожда чужденецът – а именно Североизточна [държава] и провинция Х.. От една страна, се отчита висока степен на нестабилност, но от друга – напредък в процесите на политическо преструктуриране и стабилизация, което съществено влияе върху преценката дали са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. П. Х., където е последният адрес на чужденеца, остава силно засегната от инциденти със сигурността. Същевременно, провинцията е място на военни бази на САЩ и обекти на съвместни учения, което означава, че представлява стратегическа зона с висока концентрация на въоръжено присъствие и вероятност от нови сблъсъци. Именно тази обстановка обосновава, че в определени зони от [държава] все още има локализирана нестабилност, която засяга както силите за сигурност, така и понякога – цивилното население. На този фон се наблюдава значима политическа трансформация в страната. След падането на режима на Б. А., властта е поета от временно ръководство начело с А. ал Шараа, който съставя приобщаващо правителство с участие на представители на различни етнически и религиозни групи – включително алауити, християни, друзи и кюрди. Особено показателен е фактът, че Сирийските демократични сили (SDF), които до този момент упражняваха паралелна власт в Североизточна [държава], се съгласяват на интеграция в структурата на новото сирийско правителство, заедно с гражданската власт на „Рожава“. Това представлява качествено нова стъпка към централизиране на управлението и изграждане на държавна легитимност в районите с предишна автономия и конфликт. Допълнително, в подкрепа на стабилизацията, ВКБООН съобщава, че само между декември 2024 г. и май 2025 г. над 842 000 души са се завърнали в страната, включително над 1,1 милиона вътрешно разселени лица. Завръщането на подобен мащабен брой сирийски граждани свидетелства, че значителна част от населението възприема средата като достатъчно безопасна, за да се върне доброволно по родните си места. Осигуряват се хуманитарни доставки, психологическа подкрепа, правна помощ и образователни програми, включително в чувствителни райони като Х. и Дейр ал Зор. Въпреки описаната несигурност в определени райони, включително родния регион на чужденеца, от справките не следва, че в страната като цяло е налице повсеместно, системно и безразборно насилие, което да застрашава цялото цивилно население по начин, обективно пораждащ задължение за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Дори в Х., където има концентрирани инциденти, действията на въоръжените групировки са насочени предимно срещу SDF и военни цели, а не срещу случайни граждани. Следователно, в контекста на анализираните данни, макар в определени зони в [държава] да продължава да съществува локализирано напрежение и опасност, справките категорично сочат и за нарастваща централизация, политическа легитимност, подобряваща се среда в част от териториите и значителен брой доброволни завръщания. Липсата на доказателства за лична заплаха или участие на чужденеца в ситуации, които биха го поставили в уязвимо положение, обосновава извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

Предвид всичко изложено, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. A. Х., [държава], против Решение № 3674/03.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.