№ 15772
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110116421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 98596/26.03.2024г., подадена от адв. С. Й. Д., по реда на
чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението в частта за разноските като съдът
увеличи присъденото адвокатско възнаграждение в на процесуалния представител.
Постъпила е молба с вх. № 98603/26.03.2024г., подадена от адв. В. Ф. С., по реда на
чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението в частта за разноските като съдът
увеличи присъденото адвокатско възнаграждение в на процесуалния представител.
Ищецът е взел становище за неоснователност на молбите.
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и допустима
разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението по делото съдът е изложил мотиви по отношение на разноските на
всеки ответник в производството.
За процесуална икономия съдът намира, че следва да препрати към мотивите на
решението в тази част.
Следва да се държи сметка, че в настоящия случай процесуалните представители са
осъществили безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е дадено тълкуване в
смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл.
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от
1
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3)
чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Съгласно правната и фактическа сложност на производството, цената на исковете
съдът намира, че определяне на възнаграждение в по-голям размер би противоречалао на
забраната на чл. 101, пар.1 от ДФЕС прогласена и с цитираното решение.
Ето защо съдът намира че молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98596/26.03.2024г., подадена от адв. С. Й. Д., по
реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението от09.03.2024г. в частта за
разноските като съдът увеличи присъденото адвокатско възнаграждение в на процесуалния
представител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98603/26.03.2024г., подадена от адв. В.
Ф. С., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението от09.03.2024г. в
частта за разноските като съдът увеличи присъденото адвокатско възнаграждение в на
процесуалния представител
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2