№ 460
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520106390 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК.
Ищецът “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД-София
твърдят, че на 13.02.2018 г. между дружеството и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на който
вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № CARU-
13911418/28.09.16 г., им били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.Сочат, че в контракта се съдържа
изрична клауза, даваща право на кредитора да се разпореди с вземането си в
полза на трети лица.Твърдят, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-13911418/16.02.2018 г., изпратено с
известие за доставяне от “АСВ“ ЕАД (към него момент ООД), в качеството
им на пълномощник на цедента.
Сочат, че по силата на договора за потребителски кредит от 28.09.2016
г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставили на ответника в заем
сумата от 1 500 лв. при застрахователна премия от 90 лв.Кредитополучателят
се задължил да я върне в срок до 05.02.2018 г. на 16 равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, ведно с добавка, съставляваща печалбата на
дружеството от 186,16 лв.Според клаузите на контракта, при допусната
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
заемополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва
1
върху неплатената главница.Твърдят, че ответникът е неизправен
съконтрахент.След изтичане на срока на договора, непогасена останала
главница от 661,82 лв. и 4,24 лв. договорна лихва за периода 02.08.2017 г.-
05.02.2018 г.На длъжника била начислена лихва за забава от 03.08.2017 г. до
27.09.2021 г. в размер на 236,88 лв., при изключване на времето по чл.6 от
ЗМДВИПОРНС-13.03.-14.07.2020 г.
Сочат, че са се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
тези суми по ч.гр.дело № 5311/2021 г. по описа на РРС, срещу която
длъжникът възразил в срока по чл.414 от ГПК.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5311/2021 г. по описа на РРС, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът ПР. МЛ. М. оспорва исковете. Признава, че на 28.09.2016 г.
е сключил с праводателя на ищеца Договор за потребителски кредит №
CARU-13911418, по силата на който му била предадена сумата от 1500 лв.,
която той се задължил да върне при условията, визирани в контракта.Не
оспорва, че е неизправен съконтрахент, както и че дългът му е изкупен от
“АСВ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 27.7.2017 г.
Счита, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет на
основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради което не поражда правни последици.
Дори да се приеме, че този контракт е действителен, твърди, че няма писмено
съгласие на страните по цесията, което да индивидуализира процесното
вземане по основание и размер и по този начин възмездната цесия да породи
действие между цедента и цесионера.Сочи, че не е бил уведомен за
прехвърлянето на дълга.Намира, че вземанията за лихви са погасени по
давност.
Твърди, че са били налице предпоставки дългът му да бъде погасен чрез
изплащане на застрахователното обезщетение, както и че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5311/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от ПР.
МЛ. М. суми по Договор за потребителски кредит № CARU-13911418/
28.09.2016 г. по вид и размер, както е заявено по исковата молба. Върху
главницата е присъдена законна лихва от 28.09.2021 г.Длъжникът е осъден да
заплати в полза на заявителя и сумата от 75 лв.-разноски за производството.В
предвидения в закона срок ПР. МЛ. М. е направил възражение, че не дължи
изпълнение по издадената срещу него заповед, за което заявителят е уведомен
на 25.10.2021 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
2
настоящото дело, е постъпила на 24.11.2021 г.
По делото няма спор, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № CARU-
13911418/28.09.16 г., при ОУ, по силата на който на П.М. била предоставена в
заем сума от 1 500 лв. при застрахователна премия от 90 лв.
Кредитополучателят се задължил да я върне в срок до 05.02.2018 г. на 16
равни месечни вноски, съгласно погасителен план, ведно с добавка,
съставляваща печалбата на дружеството от 186,16 лв. при ГПР от 22,15 % и
фиксиран ГЛП от 15,55 %. Според клаузите на контракта, при допусната
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница (чл.5). В чл.27 е казано, че
кредиторът има право да се разпореди с вземането в полза на трети лица.
Договорът е представен в оригинал във връзка с оспорването на
ответника относно размера на шрифта на документа.
Сключената във връзка с договора застраховка включва пакет “Защита
на плащанията“ и “Злополука“. Застрахователните събития, обхванати от
първия от тях, са: смърт в резултат на злополука или заболяване,
инвалидизация над 70 % в резултат на злополука или заболяване,
продължителни болнични дни над 60 дни в резултат на злополука или
заболяване, нежелана безработица в резултат на уволнение над 60 дни и
хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни. Ползващо се лице по
застраховката е кредитора.
По делото няма спор, че ответникът е неизправен съконтрахент.
Същият е изложил твърдения, че е спрял плащанията към кредитора, защото е
бил със счупена ръка и дългът следвало да се покрие от
застраховката.Страната не е ангажирала доказателства във връзка с тези
твърдения.
Представен е Рамков договор от 27.07.2017 г. за продажба и
прехвърляне на вземания, като предметът на сделката е определен в §2 ал.1-
продавачът се задължава да прехвърля и продава всеки месец, за срока на
действие на контракта, определено потфолия от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът
купува, срещу заплащане на цена, и придобива от продавача вземанията,
определени всеки месец в Приложение № 1, имащо характер на допълнително
споразумение към контракта.Цесионерът е потвърдил сделката на същата
дата.
В Приложение № 1/13.02.2018 г., дългът на ответника фигурира под №
295, като са посочени номерът на договора и стойностите на взиманията към
нея дата (л.22-24).
Видно от документите на л.25–л.27 от дело, старият кредитор е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
3
вземанията им.
Приложена е Уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/ CARU-
13911418 за извършената цесия, изпратено чрез Български пощи на ответника
на адреса му по договор, съвпадащ с този по исковата молба.Липсват данни
документът да е бил връчен на страната.
Назначената в производството икономическа експертиза, след
запознаване с представените по делото доказателства и извършена проверка в
счетоводството на ищеца и цедента, се е произнесла, че ответникът е заплатил
общо по кредита 1 122,10 лева, с които, при спазване на поредността
разноски, лихви, главница, били погасени изцяло първите 10 вноски с
падежни дати в периода 05.11.2016 г.-05.07.2017 г., вкл. и частично
следващите четири вноски с падежни дати в периода 05.08.-05.12.2017 г.,
вкл., като кредитополучателят е в просрочие от 06.08.2017 г. При отчитане на
направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност на акцесорните вземания и изключване на времето по чл.6 от
ЗМДВИП, експертът е определил, че към датата на подаване на заявлението
дългът на ответника възлиза на 661,82 лв. главница и 179,43 лв.-обезщетение
за забава от 28.09.2018 г.-27.09.2021 г. Вещото лице е докладвало, че
възнаградителната лихва по кредита, във фиксиран размер на 15,55 %, не
надхвърля трикратния размер на законната лихва, а ГПР, включващ
договорна лихва и такса ангажимент, възлиза на 22,15 %.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5311/2021 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу ПР. МЛ. М. и е за заплащане на сумите, визирани по
исковата молба.В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение, че
не дължи изпълнение по издадения срещу него акт.В указаното от съда време
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид
което претенциите му са допустими.
По делото няма спор, че на 28.09.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответника бил сключен Договор № CARU-13911418.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на
заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е небанкова
финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и
ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон
за потребителския кредит.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му
произтичат от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
произвел в процесния случай действие от 13.02.2018 г.
Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
4
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице,
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В
процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
Ответникът счита договора от 27.07.2017 г. за нищожен, поради липса
на предмет.Съдът не споделя това виждане.Предметът на сделката е
определен в §2 ал.1 от договора.Продавачът се е задължил да прехвърля и
продава всеки месец, за срока на действие на контракта, вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях,
а купувачът купува, срещу заплащане на цена, и придобива от продавача
вземанията, определени всеки месец в Приложение № 1, имащо характер на
допълнително споразумение към контракта. В процесния случай ответникът е
изпаднал в забава на 06.08.2017 г., а кредитът е следвало да бъде погасен най-
късно до 05.02.2018 г.Така към 13.02.2018 г., когато е подписано
допълнителното споразумение, дългът на заемополучателя е бил вече
изискуем и индивидуализиран в приложението и по основание и по размер.
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно
оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената
цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от
свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в
това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на
посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.
В писмената защита ответникът е оспорил представителната власт на
лицето, представлявало първоначалния кредитор.Доводът е въведен извън
срока по чл.131 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждан.
Съобразно ангажираните в производството доказателства, съдът
намира, че ответникът е бил безспорно уведомен за смяната на кредитора още
с факта на връчване на заповедта по чл.410 от ГПК, а така също и с книжата
по настоящото дело. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът трябва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, последната следва да се счита за надлежно съобщена и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане.Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК (напр.Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о.).
5
Ответникът не оспорва, че е неизправна страна по облигационната
връзка. Възразява обаче, че кредиторът е следвало да се удовлетвори от
сумата по сключената в негова полза застраховка. Независимо от дадените
указания при разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
заемополучателят не е ангажирал никакви доказателства за настъпване на
соченото от него застрахователно събитие.
Към договора за потребителски кредит е приложима общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006
г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В
тази връзка, както и с оглед въведеното изискване в чл.7 ал.3 от ГПК, съдът
има задължение да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
Единственото, въведено от ответника възражение по този пункт е
относно шрифта на договора.Ищецът е представил документа в оригинал.
Съдът намира, че в процесния случай са били изпълнени изискванията на
чл.10 ал.1 от ЗПК.Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт–не по-малък от 12, в два
екземпляра–по един за всяка от страните по договора.Настоящият състав
намира, че събраните в производството доказателства могат да обосноват
извод, че при сключване на контракта са били спазени императивните
изисквания на ЗПК и ЗЗП и няма допуснато нарушение на правата на
потребителя.Ответникът дължи връщане на остатъка от непогасената
главница, определена по стойност от икономическата експертиза на 661,82
лв.Сумата се следва със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Ответникът е направил възражение, че акцесорните искове са погасени
по давност.Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания.Заявлението
по чл.410 от ГПК е било подадено на 28.09.2021 г. Съобразно посочената
разпоредба, договорната лихва за периода 02.08.2017 г.-05.02.2018 г. е
погасена по давност.Това важи и за търсеното обезщетение за забава до
28.09.2018 г.Първият от акцесорните искове следва да се отхвърли изцяло, а
вторият-над размера определен от вещото лице-179,43 лв.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПР. МЛ. М., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”...“ № 2, вх.2, ет.1, ап.3, че дължи на ”АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис № 4, сумата от 661,82 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит Договор за потребителски
кредит № CARU-13911418/28.09.2016 г., със законната лихва върху нея,
считано от 28.09.2021 г. до окончателното плащане, и 179,43 лв.-обезщетение
за забава за времето 27.09.2018 г.-27.09.2021 г., при приспадане на периода по
чл.6 от ЗМДВИПОРНС, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2700 от 29.09.2021 г. по
ч.гр.дело № 5311/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите да се признае за установено по отношение на
ПР. МЛ. М., че дължи на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”-
София, ЕИК *********, сумата от 4,24 лв.-възнаградителна лихва за периода
02.08.2017 г.-05.02.2018 г. и над 179,43 лева до 236,86 лв.-мораторна лихва за
времето 03.08.2017 г.-27.09.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ПР. МЛ. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”...“ № 2, вх.2,
ет.1, ап.3, да заплати на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис № 4, по банкова
сметка IBAN: BG 93UBBS 80021028746440, BIC: UBBSBGSF сумата от
656,83 лв.- разноски по делото, както и 69,88 лв.-разходи по ч.гр.дело №
5311/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис № 4, да заплати на ПР.
МЛ. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”...“ № 2, вх.2, ет.1, ап.3, сумата от
20,50 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7