Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор
Д.Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАД № 143
по описа за 2022г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.72, ал.4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от полицейски
орган – мл.инспектор И.Н.В., ст. полицай в ГООР при РУ - Шумен към ОДМВР -
Шумен, чрез гл.юрисконсулт И.С., срещу Решение №130/15.03.2022г., постановено
по АНД № 20213630202219 по описа за 2021г. на Районен съд – Шумен. С обжалвания
съдебен акт е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 346/24.11.2021г.,
издадена от ст.полицай в ГООР при РУ - Шумен, с която на основание чл.72, ал.1,
т.2 от ЗМВР А.А.А. е бил задържан за срок от 24 часа в РУ - Шумен.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че в заповедта липсват мотиви и конкретни факти, за което е задържано лицето. Касаторът
счита, че приобщените по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че
А.А.А. е управлявал собствения си лек автомобил «Фолкваген голф» с рег. № *** и
при подаден светлинен и звуков сигнал, така и знак с ръка от страна на
служители от РУ – Шумен, намиращи се в полицейски автомобил със специален режим
на движение по смисъла на чл.34 от ЗДвП, същият не е спрял, респективно не е
изпълнил разпореждане на орган на МВР, издадено при или по повод осъществяване
на определените му със закон функции. Изразява несъгласие с извода на съда, че
от начина на изписване на мотивите на заповедта задържаното лице не може да
разбере действителните основания за прилагане на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, като
в тази връзка аргументира тезата, че такава неяснота не може да бъде извлечена
от данните по делото. Позовава се на ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния
съд, според което мотивите за издаване на административен акт могат да се
изложат и отделно от самия акт, в друг документ, ако изхождат от същия
административен орган, като сочи, че такъв друг документ е докладна записка
№1729р-33666/24.11.2021г., подписана от издателя на заповедта за задържане и
приложена към административната преписка. Излага съображения, че заповедта е
издадена от компетентен орагн, при спазване на процедурата и при наличие на законовите
основания за задържане на лицето, регламентирани в чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Счита същата за съответна на целта на закона. Въз основа на изложените
аргументи отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на
друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание
касаторът, чрез упълномощен представител, поддържа касационната жалба и по
доводи, аналогични на изложените в нея настоява за отмяна на атакуваното
съдебно решение и потвърждаване на заповедта за задържане.
Ответникът
по касационното оспорване – А.А.А. в депозиран писмен отговор рег. №
6612/18.05.2022г. по описа на ШРС оспорва касационната жалба. В съдебно
заседание лично и чрез адв.В.К. от АК – Благоеврград излага подробни аргументи
за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна. Сочи, че
заповедта за задържане на лице е надлежно мотивирана и като е отменил същата
районният съд е постановил неправилно съдебно решение. Предлага да бъде постановено
касационно решение, с което да се отмени решението на Районен съд – Шумен и
вместо него да се потвърди заповедта за задържане.
Шуменският
административен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване пред Районен съд – Шумен е била Заповед за задържане на лице рег.
№ 346/24.11.2021г., издадена от ст.полицай в ГООР при РУ - Шумен, с която на
основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР А.А.А. е бил задържан за срок от 24 часа в
РУ - Шумен.
Преценката
за законосъобразността на издадената заповед е направена след приобщаване по
делото на писмени и гласни доказателства, релевантни за правния спор, въз
основа на които районният съд е приел за установено от фактическа страна
следното:
На 24.11.2021г.
(вечерта) свидетелят С.С.– ст.полицай в ГООР при РУ – Шумен, заедно с И.В.–
издател на процесната заповед, изпълнявайки служебните си задължения,
патрулирали в гр.Шумен. В района на ул.Шуменска комуна и кръстовището с
ул.Преслав в гр.Шумен двамата забелязали лек автомобил «Фолксваген Голф»,
сребрист на цвят, който се движел странно по пътното платно. На кръстовището с
бул. Велики Преслав лекият автомобил не спрял на знак «Стоп», продължил
движението си по ул.Искра, като се движел срещуположно на разрешеното по нея
движение. Тогава служителите на ГООР при РУ - Шумен подали звуков и светлинен
сигнал, на който обаче водачът на лекия автомобил не реагирал, а продължил
движението си. Полицейските органи последвали лекия автомобил с включени звуков
и светлинен сигнал. Лекият автомобил ускорил движението си по ул. Владайско
въстание, след което продължил по бул. Ришки проход към изхода на град Шумен.
По бул. Ришки проход, полицай И.В.опитал да изравни патрулния автомобил с лек
автомобил «Фолксваген Голф», за да му бъде подаден сигнал за спиране със
Стоп-палка, при което водачът на лекия автомобил предприемал навлизане в
насрещната лента за движение, създавайки предпоставки за ПТП. Лек автомобил «Фолксваген
Голф» продължил движението си в посока към с. Радко Димитриево, където поел в
посока село Ветрище. На изхода на с. Ветрище полицейските служители успели да изравнят
патрулния автомобил с автомобила, който преследвали. В този момент лек
автомобил «Фолксваген Голф» намалил скоростта си на движение и се озовал зад
патрулния автомобил. Веднага след това, лек автомобил «Фолксваген Голф»
предприел маневра за изпреварване на патрулния автомобил и последвал удар в
него, после още един удар. Вследствие на двата удара и двата автомобила излезли
от пътното платно и преустановили движението си в канавката вдясно. Пръв от
патрулния автомобил излязъл настоящия касатор И.В., а свидетелят С.С.се
забавил, защото не можел да отвори вратата си и трябвало да излезе през
шофьорската врата. И.В.разпоредил на двете лица от лек автомобил «Фолксваген
Голф» да излязат от него, но те не реагирали. Полицейските служители видели, че
от голфа излиза дим и извадили от шофьорското място А.А.А., а момичето –
свидетелката С.Е.С.била извадена през багажната врата, защото предната дясна
врата не можела да бъде отворена. Същите не били адекватни, затова служителите
на РУ Шумен подали сигнал до ЦСМП при МБАЛ - Шумен. На мястото пристигнали и
свидетелите Д.С.Д.и Д.В.Д., полицейски служители в РУ - Шумен. Малко преди да
дойде екипът на ЦСМП, А.А.А. се свестил и започнал да се държи грубо със
служителите на РУ Шумен, като ги обвинявал, че са го блъснали и искали да го
убият. А.А.А. и С.Е.С.били откарани с линейка до болницата, където били
прегледани. Тъй като и двамата нямали наранявания и травматични увреждания, С.Е.С.била
освободена, а А.А.А. отведен в РУ - Шумен.
Със
заповед за задържане рег. № 346 от 24.11.2021г., издадена от И.Н.В., ст.
полицай при РУ - Шумен, А.А.А. бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР на
24.11.2021г. в 02,30 часа. Освободен е на 24.11.2021г. в 17,00 часа.
При
така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена
от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, но при липса на
обосноваващи я мотиви. В тази насока съдът е констатирал, че като правно
основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактически обстоятелства, полицеският орган е посочил следното:
«след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задълженията си по служба». Съдът е приел, че фактическите обстоятелства не са
достатъчно мотивирани. Същите пресъздават текста на законовата норма, но не
дават яснота за това какви са конкретните действия или бездействия, наложили
прилагането на принудителната мярка. Липсва посочване на конкретно
разпореждане, което е отказал да изпълни водачът и за осъществяването на какви
задължения по служба на полицейските органи е попречило поведението му. Съдът е
счел, че липсата на мотиви създава неяснота дали основанието за задържане на
лицето е отказ да преустанови движението на управлявания от него автомобил,
отказ да излезе от автомобила след ПТП или отказ да предостави документ за
самоличност. По изложените съображения съдът направил извод, че предвид липсата
на конкретни съображения в заповедта за задържане, същата се явява издадена в
нарушение на изискванията за форма на административния акт, водещи до
постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Така мотивиран съдът е отменил Заповед за задържане рег. № 346 от 24.11.2021г.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл.218, ал.1 от АПК касационният съд е обвързан с посочените в жалбата пороци
на решението. За валидността, допустимостта и съответствието му с материалния
закон, касационният съд следи служебно. В резултат на извършената служебна
проверка съдът приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, а
подадената касационна жалба е неоснователна, предвид следните съображения:
Според
нормата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване
на заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд,
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно,
за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: 1.полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2.лицето,
въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни
служебните си функции. Смисълът на тази разпоредба, оправомощаваща полицейските
органи да задържат физически лица за срок не по-дълъг от 24 часа, е да се
предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по
служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. В този
случай, по арг. от чл.74, ал.1 от ЗМВР, за лицата се издава писмена заповед за
задържане. Съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в заповедта за задържане следва да
се посочат фактическите и правните основания за това. Същите са необходим
реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически
основания представлява винаги съществено административно производствено нарушение,
водещо до отмяна на административния акт. Това е така, защото без тях не могат
да се направят изводи досежно съображенията, мотивирали административния орган
да издаде съответното решение. В конкретния случай издателят на заповедта за
задържане следва да посочи конкретни фактически данни, въз основа на които може
да се направи извод, че на лицето е отправено предупреждение, което не е
изпълнено от негова страна и това неизпълнение е попречило на полицейски орган
да изпълни задълженията си по служба. Тези данни следва да са посочени точно,
конкретно и ясно. Така се осигурява възможност за адресата на акта да разбере
основанията за задържането му и да организира защитата си. В настоящия казус, видно
от представените писмени доказателства по делото пред първоинстанционния съд, в
действителност в процесната заповед този реквизит липсва, като единствено е
посочено, че «след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган
да изпълни задълженията си по служба». Буквалното цитиране на съдържанието на
приложената правна норма, без да са посочени каквито и да е факти, не е
достатъчено, за да се обоснове мотивираност от фактическа и правна страна на
процесната заповед. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че в заповедта за задържане полицейският орган е
следвало да посочи конкретни факти, обуславящи издаването на заповед за
задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган законова
хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства
или действия / бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на
фактически основания за задържането. В случая в заповедта липсват каквито и да
е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни,
сочещи че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно е пречило на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Липсата на основен реквизит на заповедта
представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК и обосновава извод за нейната незаконосъобразност.
Липсата
на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането е счетена за
несъвместима с принципа за защита на лицата от произвол и в практиката на ЕСПЧ.
В решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу
България, (т.41, т.42 и особено в т.47) ЕСПЧ изрично сочи, че не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби,
без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице.
Изхождайки от изискването «подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане», ЕСПЧ приема,
че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата
от произвол.
Не се
споделят възраженията на касатора, че мотивите за задържане се съдържат в
докладната записка, изходяща от същия орган, постановил и заповедта за
задържане. Действително съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК мотивите към
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг
документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В
настоящия казус не е налице посочената хипотеза, тъй като докладната записка
има вътрешно – организационен характер, не е адресирана до лицето, респективно
същият не е запознат с нейното съдържание.
Касационният
състав намира за неоснователни аргументите на касатора, че фактическите
основания за задържане на лицето се установяват от събраните по делото
доказателства. В тази насока следва да се посочи, че обстоятелства, изяснени в
съдебно заседание посредством събраните писмени и гласни доказателства, не
могат да заместят липсата на мотиви в издадената заповед. Преценката на фактите
се извършва спрямо изложените такива в обжалвания акт. При липса на фактически
основания в процесната заповед, съдът е в невъзможност да упражни контрол за
законосъобразността на акта, тъй като не е ясно кои са конкретните данни,
приети от полицейския орган като основание за налагане на принудителната
административна мярка. Фактите, релевантни за издаването на оспорения акт
следва да са изложени в него, като същите не могат да бъдат замествани от
твърдения на страните, предположения на съда или други обстоятелства, които
имат някаква връзка с поставения за разрешаване случай.
Предвид
гореизложеното, като е отменил Заповед за задържане на лице рег. № 346/24.11.2021г.,
издадена от ст.полицай в ГООР при РУ - Шумен, с която на основание чл.72, ал.1,
т.2 от ЗМВР А.А.А. е бил задържан за срок от 24 часа в РУ Шумен, Районен съд -
Шумен е постановил правилен акт, който не страда от заявените с жалбата пороци
и следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изхода на спора съдът намира за основателно своевременно отправеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника – адв.В.К., за присъждане на
разноски - адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,
като ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид изложеното и при съобразяване с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адвокат В.П.К.от АК - Благоевград следва да се определи възнаграждение от 400
лева, респективно ОД на МВР – Шумен (в чиято структура е издателя на акта)
следва да бъде осъдена да заплати на адв.В.Ковачев разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№130/15.03.2022г., постановено по АНД № 20213630202219 по описа за 2021г. на
Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати да заплати на адвокат
В.П.К.от АК - Благоевград с личен адв. № ***, адрес гр.София, ул.Т. №33, вх.А, ап.3,
сумата от 400 лева (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. за процесуално представителство на А.А.А. при условията на чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................