№ 3201
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503758 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 2104/10.02.2025 г. по гр.д. № 45069/2024 г. по описа на СРС, 178
състав е признато за незаконно уволнението на М. Д. Г. и на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказания „Уволнение“ №
1550-1200/28.06.2024 г. на Директора на 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, с която
на М. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразна,
ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди
уволнението длъжност „учител ЦОУД“ в 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ и
ответникът е осъден да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 и 2 от КТ да заплати на М. Д. Г. сумата от 6664,34 лева – обезщетение за
оставане без работа и за работа на по-нископлатена работа за периода от 29.06.2024 г.
до 28.12.2024 г., като искът е отхвърлен за разликата над 6664,34 лева до предявения
размер от 7019 лева, както и за периода от 29.12.2024 г. до 30.01.2025 г.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила
въззивна жалба вх. № 64307/24.02.2025 г., подадена от 118 СУ „Академик Людмил
Стоянов“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процедурата по чл. 193
от КТ била спазена само формално от страна на работодателя. Установявало се, че
работодателят е спазил стриктно тази процедура и на няколко пъти е отправял покана
1
към ищцата с цел осигуряване на възможност тя да изложи обяснения по реда на чл.
193, ал.1 от Кт. Посочени били обстоятелствата, за които ищцата следвало да даде
обяснения, като бил предоставен и подходящ срок. От свидетелските показания на
свидетелката Е.С.Х. се установило, че със служителя било разговаряно по повод на
получените от директора на училището писмени сигнали от родители на ученици от 4
„б“ клас и била осигурена възможност да се запознае с тях. Посочените сигнали били
неразделна част от Писмо изх. № 366-1833/11.06.2024 г., като входящият номер бил
идентичен с този на първия от двата подадени сигнала на 10.06.2024 г. С тези искания
от страна на ответника били изпълнени законовите изисквания, задължаващи
работодателите да изслушват служителите си и да осигуряват възможността на
последните да дадат обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.
Работникът категорично отказал да получи исканията и съответно да се запознае със
съдържанието и приложенията към тях. Тези откази били удостоверени от
присъстващите свидетели и се подкрепяло и от показанията на св. С.-Х..
Свидетелските показания не били обсъдени от първоинстанционния съд, но те били в
синхрон с останалите приети по делото доказателства по делото, които установявали
оплакванията, свързани с изпълнение на трудовите задължения от ищцата.
Работодателят не разполагал с правната възможност да осигури реалното запознаване
на служителя с исканите от него обяснения и постъпилите сигнали, станали повод за
тези обяснения, при категоричен отказ от страна на ищцата за запознаване със
съдържанието им. На следващо място, неправилен бил и изводът, че не са спазени
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва, че заповедта съдържа всички реквизити,
посочени в законовата разпоредба – нарушител, нарушение и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Обсъдена била и
тежестта на нарушението. Съдът не бил съобразил изложената информация в
постъпилите сигнали, станали повод за образуване на дисциплинарното производство,
спецификата на съдържащата се в тях информация, както и източникът й. Тази
информация следвало да бъде изследвана и при съобразяване на спецификата в
дейността на образователната институция. Работодателят констатирал, че нарушенията
на трудовата дисциплина на работника били системни с оглед извършването от страна
на ищцата на три или повече нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една
календарна година. Не можел да установи датата на извършените нарушения, каквото
задължение му било вменяване в текста на обжалваното решение. В проведеното
дисциплинарно производство били установено в пълнота фактическите елементи от
поведението на ищцата и те били описани в заповедта. Следвало да се приеме за
доказано, че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила
дисциплинарните нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения били достатъчни, за да обосноват наложеното
дисциплинарно наказание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
2
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание въззиваемата М. Д. Г. моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 45069/2024 г. по описа на СРС, 178 състав е
образувано по искова молба, подадена от М. Д. Г. против 118 СУ „Академик Людмил
Стоянов“, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от Кодекса на труда.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор 11/11.10.2022 г., сключен с
ответника, по силата на който заемала длъжността „начален учител“. Договорът бил
прекратен със Заповед № 1550-1200/28.06.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване със
свидетели на 28.06.2024 г. Поддържа, че прекратяването на правоотношението е
неправилно и незаконосъобразно. Работодателят предварително не изслушал
служителката и не приел писмените й обяснения, което следвало да доведе до отмяна
на заповедта. Освен това, в оспорената заповед не се съдържали мотиви, тъй като не
било посочено точното място, време и начин на извършване на дисциплинарните
нарушения. Оспорва, че е извършила дисциплинарните нарушения, заради които е
наложено дисциплинарното наказание. Моли уволнението да бъде отменено, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 7019 лева, от които 2069 лева – представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 29.06.2024 г. – 30.07.2024 г.,
както и сумата от 4950 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа на по-ниско платена работа през периода 01.08.2024 г. – 30.01.2025
г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, с
което заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че е спазена процедурата по чл.
193 КТ и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на
които районният съд е приел, че работодателят не е спазил изискванията на чл. 193 от
КТ като не е поискал обяснения за дисциплинарните нарушения, за които е наложено
наказание „уволнение“, както и че заповедта, с която е прекратено трудовото
3
правоотношение не е мотивирана.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, като ищцата М. Д. Г. е изпълнявала
длъжността „начален учител“ при ответника.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения.
Установяването на обстоятелствата, свързани с изискване на обяснения от работника
или служителя е възложено в тежест на работодателя. Във връзка с установяване на
това обстоятелство ответникът е представил: Писмо изх. № 294-1761/06.06.2024 г., с
която от М. Д. Г. са изискани обяснения за нарушаване на трудови задължения на
4
03.06.2024 г. в 10 часа, за което било получено заявление от родител с молба за
извинение на отсъствие на ученик от 4 б клас, поради притеснение за психическото и
физическото здраве на ученика при обучителния процес с г-жа Г.; Писмо изх. №
366/1833/11.06.2024 г., с което от ищцата са поискани обяснения във връзка с получен
сигнал на родители от 4б клас, изразяващи се в нарушение на трудовите задължения;
Писмо изх. № 290-1757/06.06.2024 г., с което е поискано М. Г. да даде обяснения за
извършено нарушение на трудовата дисциплина на 29.05.2024 г. в 15.10 часа,
изразяващо се в нарушение на правилника на 118 СУ – ученици, навеждащи се от
прозореца на класната стая, опитващи се да изхвърлят раница на съученик. Във връзка
с обстоятелствата, свързани с изискване на обяснения от служителя са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.Б. С.-Х.. В показанията си
свидетелката е заявила, че й е известно, че по отношение на М. Г. е имало образувано
дисциплинарно производство по повод сигнали на родители. Посочва, че по повод на
сигналите било разговаряно с нея. Свидетелката присъствала при опитите да бъдат
връчени искания за обяснения, но служителката отказала да подпише протоколите.
Посочва, че с Г. било разговаряно и във връзка с отношенията й с другия учител, както
и преди и след сигналите, като й било предложено да запише и начална педагогика, за
се усъвършенства.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, както и при съпоставка
на посочените в заповедта за уволнение нарушения, въззивният съд намира, че в
исканията по чл. 193 от ГПК, отправени до въззиваемата не са посочени
обстоятелствата, за които са поискани обяснения, както и когато те са конкретизирани
кратко, те не съответстват на тези, които са приети като нарушения на трудовата
дисциплина от работодателя.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е направил подробен анализ
на всяко едно от писмата, съдържащи искания за даване на обяснения, като са
посочени и мотивите, поради които приема, че не е спазен редът по чл. 193 от Кодекса
на труда. Този извод не се разколебава от показанията на свидетелката С.-Х., доколкото
те установяват единствено непосредственото й възприятие на неоспорения от М. Г.
факт, че е отказала връчване писмата, с които са поискани обяснения. По отношение
на другите обстоятелства свидетелката дава общи изявления, както и възпроизвежда
информация, която не е възприела непосредствено, поради което и не се установява
чрез тях при условията на пълно и главно доказване, че от ищцата са поискани
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Следва да се посочи, също
така, че в приетите по делото писма, не е посочено изрично, че към тях са приложени
сигналите на родители от 4 б клас, с които ищцата да е отказала да се запознае наред с
отказа да ги получи. Следователно и правилно районният съд е приел, че не е спазена
процедурата, предвидена в чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и само на това основание
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява
5
незаконосъобразна.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание са описани три нарушения на трудовата
дисциплина, които обаче не са индивидуализирани по време на извършването им.
Правилно районният съд е приел, че с оглед характера на нарушенията, за които
наложено дисциплинарно наказание, посочването на период от време (учебната
2023/2024 г.) не е достатъчно да се приеме, че е очертано времето на извършването
им. В конкретния случай, се касае за еднократни действия, които предполагат
възможността да бъде определен по-кратък период от време, поради което правилно
районният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание „Уволнение“ се явява
незаконосъобразна и е отменена.
Предвид на изложеното, заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” се явява незаконосъобразна и правилно първоинстанционният
съд я е отменил. Въззивната жалба е неоснователна и в частта, с която е направено
искане да бъде отменено решението по предявените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2104/10.02.2025 г. по гр.д. № 45069/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7