Р E Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Плевен, 26.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира М.а и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №120/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от РЕГОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- Ловеч, представлявано от П. Б.- директор, против Решение №260020/19.10.2020г.
по НАХД №68/2020г., по описа на Районен съд – Луковит, въз основа
на което е отменено НП №607/04.09.2018г. на директора на РДГ-Ловеч. Твърди се,
че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, и моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Твърди се, в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е
извършил посоченото нарушение. Твърди се, че въззивният
съд е установил изложената в НП фактическа обстановка и е приел, че е
осъществен състава на нарушението по чл.
84, ал.2, вр. чл. 57, ал.1 от ЗЛОД. Твърди се, че
неправилно въззивният съд е приел, че е налице
маловажен случай, като се посочва, че в случая следва да се отчете специфичния
обект на посегателство- дивеч. Посочва се също, че нарушителя е правоспособен
ловец, запознат с нормите на ЗЛОД и Правилника за прилагането му. Посочва, че в
случая е безспорно установено, че Х.В. е
осъществил ловуване, като е движел с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
без да притежава писмено разрешително и извън населеното място, и извън
разрешеното време за лов, водейки със себе си три ловни кучета. Посочва се
също, че по делото е установено, че В. е бил снаряжен
с не малък брой ловни патрони, някои от които – за дива свиня и елен- е
забранено. Посочва се също, че нарушението е установено по време на
размножителния период на дивеча, определен от закона като неловен. Посочва се,
че действително нарушението е формално, на просто извършване, не налице
резултат, но увреждането е причинено от причиненото обезпокояване и поставяне в
опасност на дивеча, през неговия размножителен период. Посочва се, че поради
това, законодателят е приравнил същинския лов по чл. 43, ал.2 от ЗЛОД, към
ловуването без отстрелян дивеч по ал.3. В заключение моли съда да отмени
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и потвърди издаденото
НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът, р. пр, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- Х.И.В., р. пр, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал писмено възражение против касационната жалба и моли съда да остави същата без уважение. Допълнително, по делото, от страна на ответника по касационната жалба, чрез адв. Р. М., е депозирано становище, в което се посочва, че процесното нарушение е извършено на 25.03.2018г, като едно от наказанията, подлежащо на предварително изпълнение, вече е изтърпяно. Посочва, че в случая в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД, която не съдържа състав на нарушение, а има описателен характер. Посочва, че квалифицираното нарушение по чл. 57, ал.1 от ЗЛОД е непълно и не съответства на текстовото описание. Посочва, че в НП също липсва правилна квалификация на нарушението. Евентуално посочва, че изводите на въззивният съд за маловажност на деянието са правилни. Посочва се също, че отнетата пушка има сантиментална стойност за жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за правилност на обжалваното решение и предлага на съда да
го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното Решение №260020/19.10.2020г. по НАХД №68/2020г., по описа на Районен съд
– Луковит, съдът е отменил НП №607/04.09.2018г. на Директор на регионална
дирекция по горите- гр. Ловеч, с което на Х.И.В., са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл. 84, ал.2 от
ЗЛОД -„глоба“, в размер на 100лв., на основание чл. 94, ал.1, вр. чл. 84, ал.1 от ЗЛОД- „лишаване от право на ловуване“
за срок от три години, за нарушение на 84, ал.2 от ЗЛОД, и на основание чл.95,
ал.1 от ЗЛОД, вр. чл. 20, ал.1 от ЗАНН, са отнети в
полза на държавата, вещите послужили за извършване на нарушението: 1бр. ловна
пушка, марка „ИЖ 27 Е“, кал.12/70, № 8842272 и ловни патрони- 8 бр. №5, 1 бр.
№11, 2 бр. 13 нули, мини магнум, 4 бр. 4 нули, 1 бр.-
№11. Въззивният съд е приел, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел също да безспорно установена
изложената в НП фактическа обстановка, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по реда на чл. 84, ал.2, вр. чл. 57, ал.1, т.1 от
ЗЛОД- за това, че на 25.03.2018г, в 11,00ч, в землището на с. Тодоричене, общ.
Луковит, м. „Мочора“, в нива до старите праскови, жалбоподателят
В. е ловувал, като се е движел с издавено от калъф и сглобено ловно оръжие, без
да притежава писмено разрешително и извън населено място, и извън разрешеното
време за лов. Приел е, че за съставомерността на посочената разпоредба, не е необходимо
наличие на реално отстрелян дивеч, като е приел, че с оглед на особената
значимост на обществените отношения, свързани с лова, законодателят е приравнил
на правни последици на същинския лов и една предшестваща, подготвителна дейност
по реда на чл.43, ал.3 от ЗЛОД. Възвивният съд е
приел, че НП изцяло отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН, е спазен чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
индивидуализирано. В решението си, съдът е изложил и подробни мотиви за липсата
на допуснати съществен процесуални нарушения, вкл. и такива, ограничаващи
правото на защита на нарушителя.
Въззивният съд е приел, обаче, че в случая се касае до
маловажен случай, по чл. 28 от ЗАНН. Посочил е, че по делото няма данни, че ловното
оръжие е фактически използвано- т.е. обществени отношения са само застрашени,
но и непосредствено засегнати.; нарушението е извършено за първи път и няма
други установено нарушения по ЗЛОД; притежаваното ловно оръжие е законно, а
нарушителят по принцип притежава ловен билет и членка карта, заверени за 2018
година. Поради това е приел, че и най- ниската предвидена от закона имуществена
санкция, както задължителното лишаване от право на лов, и отнемане на
средството на нарушението, се явяват несъразмерно тежки, с оглед на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, които са в по- ниска степен в
сравнение с обичайния случай. Посочил е също, че за тези съждения, са
допринесли и обстоятелството, че към датата на постановяване на съдебното
решение, са изминали повече от две
години, при които жалбоподателят реално търпи наказанието си, в разрез с
принципите на ЗАНН за своевременно и бързо установяване и санкциониране, и му е
отнета пушка, която е със сантиментална стойност на него, тъй като е
наследствена.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№68/2020г. по описа на РС- Луковит, е неправилно и незаконосъобразно,
като краен резултат, поради неправилно приложение на закона- нормата на чл.28
от ЗАНН. Съдът намира, че в останалата
му част- мотивите на съда, досежно установената
фактическа обстановка, липсата на съществени процесуални нарушения, в т.ч. и
такива, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, факта на
извършване на вмененото на жалбоподателя В. нарушение и съставомерността му по посочените текстове от ЗЛОД, съдът
намира за правилни и законосъобразни, като изцяло ги споделя по реда на чл.
221, ал.2 от АПК, без да ги преповтаря.
Настоящият касационен състав настоящият
състав намира, че въззивният съд неправилно е приел,
че по делото са налице основания за приложение на института на „маловажен
случай“, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения, АНО може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Легална дефиниция понятието „маловажен случай“, е
дадена в нормата на чл. 93, т.9 от НК, съобразно която, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът намира, че в
случая, не са налице посочените предпоставки и извършеното от В. нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. ЗЛОД, в чл. 43, ал.1 предвижда, че
ползването на дивеча се осъществява чрез ловуване. Съобразно ал. 2, ловуване е
убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне,
укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч
или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект
на лов. Ал. 3 на чл. 43, изрично посочва, че ловуване е и престой или движение
на лица извън населените места със: т. 1. извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не, като по този начин, законодателят е
приравнил правните последици на фактическото ловуване, по смисъла на ал.2, с
подготвителните действия към същинския лов, по смисъла на ал.3, както е посочил
и въззивният съд решението си. В този смисъл, фактът
дали жалбоподателят фактически е използвал пушката си или не, в настоящето
производство е ирелевантен, респ. не може да послужи
като причина за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, въззивният
съд е допуснал вътрешно противоречие в мотивите си, като е изложил две
противоположни съждения в тази насока. Настоящият касационен състав намира, че
нито една от изложените от въззивният съд причини, не
могат да обосноват „маловажен случай“ на извършеното от В. нарушение, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и съответно – отмяна на оспореното НП. Както бе
посочено по- горе, безспорно е по делото от фактическа страна, че В.- на процесните дата и място, е „ловувал“, придружен с три
кучета, без да притежава писмено разрешително и извън разрешеното време за лов.
Фактът, че по принцип В. притежава ловен билет, заверен за 2018 година, т. е.
същият е правоспособен ловец, не разкрива по- писка степен на обществена опасност
на деянието и/или дееца. Съобразно нормата на чл. 23, ал.1 от ЗЛОД, правото на
ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов,
заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов, като на
основание чл. 23, ал. 3, изр. последно, условията и редът за издаване и заверка
на билета за лов, се определят с Правилника за прилагане на закона. ППЗЛОД- чл.
12 и сл. подробно регламентира реда за придобиване на право на лов, вкл. и
включването на кандидата в курс за подготовка, и полагане на теоретичен и
практически изпит. В този смисъл, съда намира, че В. е запознат с правната
уредба на лова в България и фактът, че притежава ловен билет за 2018г., следва
да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Настоящият състав намира, че
посочената от въззивният съд продължителност на
административното и съдебното производство- повече от две години, може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство, но същото не е категорията на
изключителните и само по себе си, не може да обуслови приложението на института
на маловажния случай. Настоящият състав приема също, че обстоятелствата, при които е извършено
нарушението- нарушителят е носил значителен брой ловни патрони- описани и е бил придружен от
три ловни кучета, по време на размножителния период на дивеча, изключват изобщо
приложението на чл.28 от ЗАНН и разкриват висока степен на обществена опасност
на деянието.
Наложеното с обжалваното НП наказание –
„глоба“ е в минимален размер от 100лв., а наказанието „лишаване от право на
лов“ е фиксирано от закона- чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, в размер на три години и не
подлежи на индивидуализация. Правилно е приложена и нормата на чл. 95, ал.1 от
ЗЛОД, предвижда задължително отнемане в полза на държавата, на вещите, послужили
за извършване на нарушението- в случая ловната пуша- без оглед сантименталния й
характер, и на ловните патрони- описани.
На основание
гореизложеното следва, обжалваното решение да бъде отменено и бъде
постановено решение по същество на спора, с което оспореното НП
№607/04.09.2018г. на Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Следва в полза на касатора,
да бъдат присъдени сторените по делото разноски, на основание нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН /ДВ.бр.
94/2019г./, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, в общ размер от 200лв.- юрк. възнаграждение,
за настоящата инстанции и за прозводствата по НАХД№68/2020г.,
по описа на Районен съд – Луковит и кад№282/2019г. по
описа на АдмС- Ловеч.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260020/19.10.2020г. по
НАХД №68/2020г., по описа на Районен съд – Луковит и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 607/04.09.2018г. на Директор на регионална дирекция по горите- гр. Ловеч. с което на Х.И.В., ЕГН**********,*** СА НАЛОЖЕНИ адм. наказания: на основание чл. 84, ал.2 от ЗЛОД -„глоба“, в размер на 100лв., на основание чл. 94, ал.1, вр. чл. 84, ал.1 от ЗЛОД- „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, вр. чл. 20, ал.1 от ЗАНН, СА ОТНЕТИ в полза на Държавата: 1бр. ловна пушка, марка „ИЖ 27 Е“, кал.12/70, № 8842272 и ловни патрони- 8 бр. № 5, 1 бр. № 11, 2 бр. 13 нули, мини магнум, 4 бр. 4 нули, 1 бр.№11., за извършено нарушение на 84, ал.2 от ЗЛОД, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Х.И.В., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, сумата от 200лв.- юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.