Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
365, 18.06.2019
година, град Търговище,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На тридесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година:
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 313 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск за съществуване на вземане в размер на 19500лв. с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът И.З.С. твърди в исковата
си молба, че на 09.06.2014г. в гр. Търговище между страните е
сключен договор за заем за
сумата от 15 000 лв., със срок на издължаване до 09.06.2017г., ведно с
уговорената лихва в размер на 4 500лв. Твърди се, че ответниците не изпълнили
задълженията си и не възстановили сумите на ищеца. Поради продължаващото
бездействие на ответниците, ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. По този повод било образувано
ч.гр.д. № 2158/2018г. по описа на съда и
издадена Заповед за претендираните суми, възразена в срока по чл.414 от ГПК от
двамата ответници. Това породило правния интерес на ищеца от подаване на
настоящата искова молба. Моли съда да уважи иска, като му присъди и направените
разноски в заповедното и настоящо производство. В съдебно заседание
процесуалният им представител поддържа иска.
С отговора ответниците И.Г.Ц.
и Д.Й.Й. оспорват иска по основание и размер.
Оспорват истинността на представения частен документ- договор за заем от
09.06.2004г., с мотив, че не са го подписвали и молят съда да го изключи от
доказателствения материал. Молят съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Претендират разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2158/18г. по описа на Районен съд гр.Търговище,
в полза на ищеца И.З.С. е издадена Заповед
№ 6497/25.07.2013г., съгласно която ответниците Д. Й. Й.,
ЕГН **********,*** и съдлъжникът
И.Г.Ц., ЕГН **********,*** са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на И.З.С., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от пълномощник – адв. Ц.И. ***,
следните суми: сумата от 15000
лв. – главница ; сумата от 4500
лв. – лихва за забава
за период от 09.06.2014г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 411 ал.3 и
във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски за сумата
от 390 лв. – държавна такса и сумата от
1000 лв. – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
В срока
за възражение е постъпило такова от ответниците, което породило правен интерес
от завеждане на настоящото гражданско дело, за установяване съществуване на
вземане.
С
исковата молба е представен договор за заем от 09.06.2014г. сключен между
страните по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответниците сумата
от 15000лв. за срок от 36 месеца, до 09.06.2017г. За срока на заема е уговорена
и лихва в резмер на 4500лв.
Като
доказателство за предаване на сумата по делото е представен и Запис за заповед
от същата дата с който ответниците се задължават до 09.06.2017г. да заплатят на
ищеца сумата от 19500лв.
Предвид
оспорване на така представените частни документи по делото са назначени две Съдебно
графологически експертизи.
Според
заключението на вещото лице Подписите под „заемател“ от името на Д.Й.Й. и от името на И.Ц. в представения договор за заем от
09.06.2014г. не са положени от ответниците.
Според
второто заключение на вещото лице Подписите за „издател“ от името на Д.Й.Й. и от името на И.Ц. в представения „Запис на заповед“ от
09.06.2014г. не са положени от ответниците.
Предвид
това и двата представени документа са неистински и на осн. чл.194, ал.2 от ГПК,
следва да се изключат от доказателствата по делото.
Въз основа на така представените
и събрани в хода на процеса доказателства съдът приема, че предявените искове
са неоснователни. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Заемът за потребление (респ.
паричният заем) е от категорията на тъй наречените реални договори и договорът
се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Характерно за
договора за заем за потребление е, че същият има характер на едностранен
договор, при който съществува само едно единствено задължение и то е на
заемателя за връщане на вещ от рода и качеството на заетата и в количество,
еднакво със заетото на заемодателя.
Ищецът не направи пълно и главно доказване на
твърдяните права и факти, че страните са постигнали пълно съгласие по всички
съществени елементи на договора за заем-реално предаване на сумата от 15 000 лева,
и поемане на задължение тя да се върне до 09.06.2017г. в какъвто смисъл са твърденията
в исковата молба.
Отделно от това от представените
по делото писмени доказателства не може да се направи никакъв извод за наличие
на облигационни отношения между страните, нито извод, че ищеца има качеството
на кредитор по отношение на ответниците, по силата на сключен между тях договор
за заем.
Въз основа изводите на съда и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците направените по
делото разноски, в общо размер на 1350лв., включващи реално изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 600лв. по два договора за правна
защита и съдействие, както и сумата от 150лв. представляваща възнаграждение за
вещо лице по изготвената СГЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.З.С. с ЕГН-**********
със съдебен адрес ***, офис 101, чрез адв.Ц.И. ***, искове
за съществуване на
вземане солидарно към Д. Й. Й. с ЕГН **********,*** и И.Г.Ц. с ЕГН **********,***,
за сумата от 15000 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за заем от 09.06.2014г., както и
за сумата от 4500лв. договорна лихва
за периода 09.06.2014г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.11.2018г., с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, за които сума в полза
на ищеца е издадена Заповед № 1223 от 29.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2158/18г. по описа на РСТ,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕИСТИНСКИ Договор
за заем от 09.06.2014г. сключен между страните И.З.С., в качеството му е на заемател и Д. Й. Й. и И.Г.Ц., в качеството им на
земополучатели, за сумата от 15 000лв. главница и 4500лв. договорна лихва
за периода 09.06.2014г. до 09.06.2017г., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ Запис
за заповед от 09.06.2014г. с който ответниците Д. Й. Й.
и И.Г.Ц. се задължават до 09.06.2017г. да заплатят на ищеца И.З.С., сумата
от 19500лв., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И.З.С. с ЕГН-********** със
съдебен адрес ***, офис 101, чрез адв.Ц.И. ***, да
заплати на Д. Й. Й.
с ЕГН **********,*** и И.Г.Ц. с ЕГН **********,***, сумата от 1350лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Търговищки окръжен съд на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: