Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
15.06.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на
деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело №
1188 по описа за 2019 година на Административен съд - Хасково,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Х.А.Х.,
действащ като ЕТ „ШАНС – Х.Х.“***, срещу Ревизионен акт №
Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г. в частта, потвърдена с Решение №
540/20.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив. Жалбоподателят счита установените задължения
за неправилно определени, а изводите в самия ревизионен акт - за
незаконосъобразни.
Посочва, че е нарушена разпоредбата на
чл. 117, ал. 4 от ДОПК - не му били връчени приложенията към РД и РА, които не
били представени от него, което препятствало правото му на защита в
производството. В тази връзка посочва, че в ревизионния акт било отразено, че
са приобщени документи и доказателства, събрани в хода на ревизията и
процедурно изискани от Държавен фонд „Земеделие“ изх. №
201-092-6500/264/01.11.2018г., като от РД били направени изводи, мотивирани с
тези актове, съответно било абсолютно необходимо те да му бъдат връчени, за да
се запознае със съдържанието им и вземе адекватно становище по тях.
На основание чл. 47 от ДОПК били
изпратени искания за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО):
- ИИДДКО №
P-16002618007237-032-001/11.12.2018г.
- ИИДДКО №
P-16002618007237-032-002/11.12.2018г.
На основание информацията по тези
искания ревизиращият екип направил основните констатации, довели до неправилно
определените задължения по горецитирания РА.
Жалбоподателят посочва още, че е
налице непълнота на доказателствата, тъй като органите по приходите не
приобщили никакви други доказателства към ревизията, свързани с извършваната
проверка и ревизия, които безспорно били относими към производството.
По отношение на задълженията,
определени за периода 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., жалбоподателят посочва,
че получените субсидии за тези периоди са съотносими по програмата за НДТ за
2009г. и не следвало да бъдат отразявани в приходните части на годишните му
данъчни декларации.
Налице било шиканиране с права от
страна на органите по приходите, което било нарушение на принципа, въведен в
чл. 6, ал. 1 от ДОПК за добросъвестно
упражняване на правата в производството. Очевидно, за да не му били
предоставени тези документи като приложения към РП и РД, те изобщо не били
приобщени, доколкото разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ДОПК въвеждала такова
задължение за органите по приходите.
Принципът на служебното начало,
заложен в чл. 5 от ДОПК, изисквал от органите по приходите да проявяват
процесуална активност и да установяват с всички допустими средства обективната
истина. След като в производството били представени писмени обяснения и
доказателства, то те не следвало да бъдат изобщо игнорирани като
несъществуващи, а да се приобщят в производството и да бъдат анализирани, което
обаче не било сторено.
В РД и РА било отразено, че е възприет
подход да не се използват данните от представените от жалбоподателя задължителни
справки пред Областна дирекция „Земеделие“ гр.Хасково по периоди и години, но
те отразявали вярно истината и фактическата обстановка за извършваната от него
дейност - още повече, че жалбоподателят бил проверяван многократно от
съответните административни органи, оторизиращи годишните НДТ.
Ревизията била такава, извършвана по
общия ред на ДОПК, и било недопустимо РД да се основава на предположения.
На същия принцип от извършените по
периоди разходи от потоците следвало да се изследва и анализира цялата
предхождаща съответните годишни плащания документация на Разплащателната
агенция, за да стане ясно основанието за всяко едно от заверените плащания.
Невъзможна била логиката
жалбоподателят да не посочи получени официални плащания от държавен орган и да
смята, че те не били вярно отразени в подадените от него пред НАП декларации.
На стр. 19 от РД абсолютно неправилно
били определени стойностите на началните салда към 01.01.2012г. и към
01.01.2014г., както и крайното такова към 31.12.2017г. В едно изречение било
записано, че до тези изводи се стига въз основа „на предходна ПСИДФЛ“ и на база
на събрани доказателства, но в РД и РА липсвал какъвто и да е анализ на
документи от 2011г., а за определяне началното салдо към 01.01.2012г. били
проверени единствено декларираните от жалбоподателя доходи от трудови
правоотношения от 2012г. до 2017г. Липсата на такъв анализ довел до неправилно
определяне стойностите на салдата и то отново чрез предположения. За
установяване на точните стойности на разполагаемите парични средства
административният орган бил длъжен да проследи и анализира всички възможни
факти и обстоятелства и да съобрази документи, с които жалбоподателят
разполагал.
Същият твърди, че са допуснати и
нарушения на материалния закон и грешки при определяне на паричните потоци.
Не била приложена информацията от НСИ
за това какви били средните разходи на член на семейство за съответния регион
за ревизирания период, като от стойностите, посочени по-горе, следвало да се
вземат предвид само половината, предвид обстоятелството на поделяне по равно на
разходите за издръжка на семейството. Именно този принцип на поделяне на
разходите следвало да се приложи, защото жалбоподателят извършвал дейност
единствено и само като едноличен търговец.
Неясно как и въз основа на какви
документи органите по приходите стигали до този неправилен извод и правели въз
основа на него некоректни отразявания в паричните потоци.
За 2012г. за издръжка и живот, ако се
приемел за правилен възприетият принцип на органите по приходите - 12 000 лв.,
но следвало да се вземе половината от стойността на данните на НСИ, а именно –
4 274 лв.
Комунални разходи от доставчици –
1 035.28 лв. (половината от документираните такива).
3а 2013г. също следвало да се вземе
половината от стойността на данните на НСИ, а именно – 4 804 лв. Комунални
разходи от доставчици – 610.70 лв.
3а 2014г. половината от стойността на
данните на НСИ, а именно – 5 465 лв. Комунални разходи от доставчици –
2 536.58 лв.
За 2015г. половината от стойността на
данните на НСИ възлизала на 5 597 лв., а комуналните разходи от доставчици –
275.86 лв.
Недопустимо било само с предположения
за констатации на РЕ да се мотивира ревизионният акт. Издадените ревизионни
актове спрямо дружеството имали доказателствено значение единствено и само
досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или вноски
спрямо него.
В случая било приложимо решение от
31.01.2013г. на СЕС по д.№ С-642/11г., т. 45, в което се приемало, че дори и да
е налице влязъл в сила ревизионен акт, както в случая, органите на данъчната
администрация, респективно решаващият съд, следва да съобразят и всички други
доказателства, свързани със същите доставки, ако те са относими към премета на
спора, а не автоматично да пренасят изводите от приключилото ревизионно
производство към новото такова, като в тази връзка вече била налице и трайна
практика на ВАС.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят моли съда да извърши съответните корекции в паричните потоци и
формира нови данъчни основи, като се произнесе с решение по отмяната и на
оспорената част от задълженията му.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е започнало въз основа на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-016002618007237-020-001/27.11.2018 г.,
изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-016002618007237-020-002/05.04.2019г., с която е възложено извършване на
ревизия на Х.А.Х., ЕГН : **********, адрес ***, с регистрация като едноличен
търговец „ШАНС – Х.Х.“, ЕИК : 12*******, адрес за кореспонденция: с.Клокотница,
с обхват на ревизията – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО – за
самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2017г.
Определен е срок за приключване на
ревизионното производство до 07.06.2019г., като посочените заповеди са връчени
надлежно по електронен път на ревизираното лице.
След завършване на ревизията и в
14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са
обективирани в Ревизионен доклад № Р-16002618007237/21.06.2019г., срещу който е
подадено Възражение вх. № 14219/05.07.2019г. от ревизираното лице. След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са
постановили процесния Ревизионен акт № Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г. С
цитирания акт е установен размерът на задълженията по видове, периоди и лихвите
за просрочие към тях, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2012г. – главница - 7 426.00 лева и лихва – 4 687.18 лева, 2013г. –
главница – 2 022.00 лева и лихва – 1070.83 лева, за 2014г. – главница –
3 401.00 лева и лихва – 1 455.55 лева, за 2015г. – главница -
2 950.00 лева и лихва – 960.52 лева, за 2016г. – главница 2 904.00
лева и лихва – 651.84 лева, за 2017г. – главница - 2 530 лева и лихва –
312.06 лева, както и задължения за вноски за ДОО, вноски за ЗОО и вноски за
ДЗПО – УПФ за същите години.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с
жалба с вх. № 20-12-50/01.08.2019г. по описа на ТД на НАП - Пловдив,
ревизираното лице – Х.А.Х. е оспорил констатациите, обективирани в ревизионния
акт, пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при
ТД на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 540 от
20.09.2019г., решаващият орган е потвърдил ревизионния акт в частта за
допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗЗДФЛ на ЕТ
и е отменил ревизионния акт в частта за допълнително установените задължения по
КСО и ЗЗО, ведно с начислените лихви. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив е връчено на ревизираното лице по електронен път на 24.09.2019г.,
видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по
електронен път. Последвало е подаване на жалбата до съда чрез Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 94-00-212/04.10.2019г.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна и за проверка на спорните обстоятелства, в хода на
производството бе допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза.
Изготвеното във връзка със същата заключение не бе оспорено от страните, поради
което съдът го кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно
дадено.
На въпроса за размера на получените от
жалбоподателя в периода 01.01.2012г. - 31.12.2017г. суми по схеми за национални
доплащания и за специфично подпомагане, както и схеми и мерки за директни
плащания за всяка конкретна година, как са отразени същите в счетоводните му
регистри и съответно годишните данъчни декларации, взети ли са предвид при
определяне на съответния счетоводен финансов резултат, спазени ли са принципите
за текущо начисляване, както и правилно ли е определен размерът на данъчната
основа за облагане с пряк данък за ревизираните периоди във връзка с така
получените суми, вещото лице посочва, че получените от жалбоподателя суми от
финансиране по схеми и мерки от ДФ „Земеделие“ са отразени в счетоводните му
регистри като други приходи и са декларирани в годишните данъчни декларации за
2012г., 201Зг., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., но са изключени при определяне
на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване.
Анализирайки данните при определяне на
счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в годишните данъчни
декларации на едноличния търговец за процесните години, вещото лице посочва,
че:
- за 2012г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 40 529.06 лв., получена
през 2012г. от ДФ „Земеделие“ с основание: "НДТ – 2011“ .
- за 2013г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 42 561.86 лв., получени
през 2013г. от ДФ „Земеделие“.
- за 2014г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 42 782.76 лв., получени
през 2014г. от ДФ „Земеделие“.
- за 2015г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 41 882.69 лв., получени
през 2015г. от ДФ „Земеделие“.
- за 2016г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 38 313.09 лв., получени
през 2016г. от ДФ „Земеделие“.
- за 2017г. - от общия размер на
приходите неправилно е изключена сумата в размер на 36 593.07 лв., получени
през 2017г. от ДФ „Земеделие“.
От изнесените данни в годишните
данъчни декларации, подадени от едноличния търговец, експертизата установява,
че размерът на данъчната основа за облагане с пряк данък за ревизираните
периоди е неправилно определен.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбата до съда е процесуално
допустима, като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен
контрол административен акт, след надлежно изчерпан административен ред за
неговото оспорване, и от лице, имащо правен интерес.
На следващо място, съдът намира Ревизионен акт
№ Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г. за издаден от компетентни органи по
приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и в предвидената за
това форма. Същият отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и е издаден при
спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, при липса на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, очертани в ДОПК
за провеждане на ревизионното производство.
Съдът намира за неоснователни изтъкнатите
от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушаване на разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ДОПК чрез
невръчване на приложенията към РД и РА, непълнота на доказателствата, както и
липса на добросъвестно упражняване на правата в производството от страна на
органите по приходите. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от ДОПК, която указва, че органите по приходите и публичните
изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. В настоящия случай при извършване на ревизията
органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при
спазването на правилата за извършване на ревизии. При извършването на
ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, не са допуснати
нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на
защита, установени съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От посочените основни
начала на данъчно-осигурителния процес органите по приходите следва да се
ръководят в действията си на всеки етап от регламентираната с ДОПК процедура по
установяване публичните вземания и нарушението им действително би довело до
незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове, но в случая
такова не се установява. В хода на ревизията са събрани всички относими
доказателства, включително и изискани от трети лица, които са приобщени по
съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е и
възможност на жалбоподателя да представи доказателства. Видно от материалите по
делото е, че в съответствие с чл. 117, ал. 4 от ДОПК ревизионният доклад е
връчен на жалбоподателя, като потвърждаването на получаването, ведно с
приложенията му, е осъществено по електронен път на 10.07.2019г. В случая
ревизираното лице е било редовно уведомявано както за откриването на
ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по
приходите. Безспорно е, и че Х.Х. е уведомен за установените обстоятелства по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия
кодекс. В хода на ревизията органите по приходите са положили усилия да
попълнят преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Извършените от ревизиращите органи въз основа на събрания доказателствен
материал фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени по-долу в настоящото решение.
Надлежно спазени са и сроковете,
визирани в разпоредбите на чл. 114 от ДОПК за извършване на ревизията и чл.
117, ал. 1 от ДОПК за съставяне на ревизионния доклад, като всички процесуални
действия в ревизионното производство са извършени в рамките на така визираните
срокове.
Предвид всичко изложено до тук, съдът
намира, че не са налице пороци в процедурата по издаване на РА №
Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г. на ТД на НАП – гр.Пловдив, обуславящи
процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт в цялост или в отделни
негови части.
Съдът намира, че в обжалваната му част
ревизионният акт е и материално законосъобразен.
В случая ревизионното производство е
проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като съгласно константната съдебна
практика, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия
данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на
ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за
конкретния данъчен период и по отношение на конкретния данъчен субект. Тези
особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са
установени обективно от органа по приходите при условията на пълно доказване,
за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.
Посоченото в ревизионния акт основание
за формиране на основите за облагане с данък върху доходите е това по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи. Съгласно разпоредбата
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1 - 16 от ал. 1 на
чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички
критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност.
Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи
данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на
конкретния ревизиран субект.
В случая, ревизиращите органи по
приходите са извършили анализ на обстоятелствата, които са приели за относими
към данъчната основа и които биха допринесли за определянето й по възможно
най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизирания субект.
В обсъжданата до тук насока, следва да
се съобрази и правилото, предмет на чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съгласно което „В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.“
Тоест на ревизионния акт е нормативно
придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на
обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното
оборване е на жалбоподателя, в случай, че преди това органите по приходите са
успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за
ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1
от ДОПК обстоятелства.
В тази връзка съдът намира направените
изводи досежно основанията за приложение на особените правила на чл. 122 от ДОПК за обосновани и доказани. От представените по делото писмени
доказателства, констатациите в ревизионния доклад и заключението на вещото лице
безспорно се установява, че едноличният търговец е получател на суми по схеми за
национални доплащания и за специфично подпомагане, както и схеми и мерки за
директни плащания, администрирани от ДФ „Земеделие“, които са отразени в
счетоводните му регистри като „приходи от финансирания“ за периода 2012 –
2016г. и „други приходи“ за 2017г., но са изключени при определяне на
счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване за всички ревизирани
периоди. Ето защо и в съответствие с приетото за установено наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органите по приходите законосъобразно
са преминали към определяне на основата за облагане по реда на особените
правила на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, като са използвали критериите по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК.
Спорен в настоящото производство е
въпросът за наличието или липсата на основания за облагане с данък върху
доходите на физическите лица на получените от жалбоподателя суми за периода
2012 – 2017г. В тази връзка съдът намира за правилен и законосъобразен изводът
на органите по приходите, че така получените суми са облагаеми.
В тази насока следва да се имат
предвид разпоредбите, свързани с облагане доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и
чуждестранните физически лица. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по
този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон. Според чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ, доходът се смята за
придобит на датата на плащането (при плащане в брой) или на датата на
заверяване на сметката на получателя на дохода (при безналично плащане).
ЗДДФЛ не регламентира с конкретен
текст получените финансирания - безвъзмездни помощи или субсидии, като отделен
източник на доход за физическите лица - земеделски производители, респективно
за тях не се прилага специално данъчно третиране, поради което същите следва да
бъдат разглеждани в контекста на общите правила за облагане и деклариране на
доходите.
Пряко относимо към настоящото
производството е обстоятелството, че с отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, в
сила от 01.01.2010г., доходите на физическите лица, регистрирани като
земеделски производители, включително едноличните търговци, за производството
на непреработена растителна и животинска продукция (с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност) подлежат на облагане, регламентирано
в чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, където е посочено, че облагаемият доход от
стопанската дейност като ЕТ е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО,
тоест за получените плащания следва да се прилага данъчното третиране по реда
на ЗКПО. В ЗКПО няма специално данъчно третиране на тези приходи. В тези случаи
се спазват нормите на специалния Закон за счетоводството по отношение на водената
счетоводна отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат
разпоредбите на част втора от ЗКПО. Съгласно чл. 25 от ЗКПО данъчният финансов
резултат се определя на базата на данъчно признатите приходи и разходи, както и
разпоредбите на ЗКПО.
Вещото лице посочва в заключението си,
че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗСч. (отм.) „Счетоводството се осъществява и
финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при
съобразяване с основните счетоводни принципи“. Един от основните счетоводни
принципи е този за текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от
сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо
от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти
и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Отпусканите чрез Държавен фонд „Земеделие“ средства (финансирания) за
подпомагане дейността на земеделските производители представляват
правителствено дарение по смисъла на счетоводен стандарт (СС) 20 - Отчитане на
правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, поради което
тяхното счетоводно отразяване трябва да бъде съобразено с изискванията на този
стандарт.
Съгласно § 3.4 от стандарта,
финансиранията, получени от предприятията като компенсация за минали разходи
или загуби, се признават за приход през периода на получаването им.
Тоест безспорно е обстоятелството, че
държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони
и от държавния бюджет, се включват в облагаемия доход по чл. 26 и чл. 29 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък. Този режим на облагане, както вече бе
посочено, е въведен, считано от 01.01.2010 г. с отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, според която не са се облагали с данък доходите от дейността на
физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски
производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за
производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение
на доходите от производство на декоративна растителност.
В тази връзка съдът намира за правилен
и законосъобразен извода на органите по приходите, че получените суми от
ревизираното лице от ДФ „Земеделие“ за периодите в обхвата на ревизионното
производство, не следва да се изключват от общия размер на приходите при
определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване и че
същите следва да участват в облагаемия доход по чл. 26 от ЗДДФЛ и при
формирането на годишната данъчна основа за определяне на дължимия ДДФЛ по ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2012г. до 2017г.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, свързано с наведените твърдения за грешки при определяне на
паричните потоци и неприложена информация от НСИ за разходите за издръжка и
живот и комунални разходи, тъй като обхватът на ревизията касае задълженията за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, а не данъка върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Ето защо и с оглед на така изложеното
съдът намира, че жалбата на Х.А.Х., в качеството му на едноличен търговец с
фирма „Шанс – Х.Х.“***, срещу Ревизионен акт №
Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – гр.Пловдив в частта, в която е потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 540 от 20.09.2019г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, е
изцяло неоснователна.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде
осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 441.13 лева, определено на
основание чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Х.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма „ШАНС – Х.Х.“ с ЕИК : 12*******,
седалище и адрес на управление: с.Клокотница, обл.Хасково, срещу Ревизионен акт
№
Р-16002618007237-091-001/18.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –
гр.Пловдив в частта, в която е потвърден след обжалване по административен ред
с Решение № 540 от
20.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр.Пловдив при ЦУ на НАП и са определени допълнително данъчни задължения по
ЗДДФЛ за периода 2012г. – 2017г. в размер на 21 233.00 лв., ведно с лихва
за забава в размер на 9 137.98 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Х.А.Х., в
качеството му на едноличен търговец с фирма „ШАНС – Х.Х.“ с ЕИК : 12*******,
седалище и адрес на управление: с.Клокотница, обл.Хасково, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
разноски по делото в размер на 1 441.13
лв.(хиляда четиристотин четиридесет и един лева и 13 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: