Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на зам.- окръжен прокурор
Делчева от ОП - Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 44
по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив,
чрез пълномощник, срещу Решение №49/07.02.2020 г., постановено по анд №1179/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът сочи незаконосъобразност на оспореното решение, поради
противоречието му с материалния закон. По същество в касационната жалба са
изложени съображения за доказаност на нарушението по
чл.86 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, както и наличие на
основания за налагане на санкцията, предвидена в чл.180а ЗДДС. Счита, че не са
налице визираните в оспореното решение, съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като НП съдържа описание на относимите
обстоятелства, в т.ч. дата на извършване на нарушението, подробно описание на
конкретните плащания по доставката, в резултат на която е възникнало
задължението за начисляване на ДДС, както и че наложеното наказание е в размер,
съответстващ на предвидения в закона. Във връзка с горното намира, че са
спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.7, както и на чл.27, ал.1, т.5 от ЗАНН,
поради което неправилно районния съд е
отменил наказателното постановление. Иска се отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна
жалба.
Ответникът
– „П.“ ООД, ***. чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение.
Моли съда да отхвърли подадената
касационна жалба и да остави в сила
обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничили правото на защита на наказаното дружество. С оглед горното намира оспореното
решение за законосъобразно.
Административният
съд, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, становищата на страните
и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното
решение е отменено Наказателно постановление
№ 462465-F476265/ 05.09.2019 г., издадено от директор на
Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, с което, на основание чл.
180а ал.1 от ЗДДС, на „П." ООД, ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 1369.86 лева., за нарушение на чл.
86, ал.1 и 2 от ЗДДС. За да постанови решението си районният съд
е приел, че в случая предаването на доставката е станало на 25.06.2018г. и дружеството е следвало да начисли ДДС, като
издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, до 10.07.2018 г., като включи начисления
данък в дневника за продажби и СД по ДДС, за данъчния период.
От събраните доказателства се установило, че това не е
изпълнено, поради което дружеството е осъществило вмененото му нарушение, но размерът
на санкцията, посочена в НП не отговаря на този, предвиден в чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. Според
изложеното в НП, неначисленият данък бил в размер на *** лв., при
който имуществената санкция би следвало
да бъде в размер различен, от наложената на
дружеството имуществена
санкция от 1369.86 лв. Освен горното съдът
отбелязал, че заличаването на размера на имуществената
санкция в НП, написано на компютър, и вписване размера на санкцията на
ръка, без да е отбелязано кой е извършил поправката, до голяма степен поставя
под съмнение авторството на определящия точният й размер. По отношение на доводите, че при изчисляване на
санкцията наказващият орган е приспаднал начисления данък по авансовите
плащания и така е определил имуществената санкция, съдът счел, че това
приспадане е следвало да бъде отразено в диспозитива
на НП, като бъде посочено точно и ясно какво нарушение се твърди, че е извършил
жалбодателя, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Посочено е и друго нарушение на процесуалните правила, ограничило
правото на защита на нарушителя, тъй като посочената дата на извършване на
нарушението -
12.08.2018 г., не кореспондирала с 15 - дневния законоустановен
срок, който бил до 10.07.2018 г.
Оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно
е в случая, че "П." ООД е данъчно задължено лице, както
и че на 25.06.2018 г. е получател на вътреобщностна
доставка по чл.13 ЗДДС - товарен автомобил на стойност *** евро /*** лв./. Безспорно
е също, че не става въпрос за освободено вътреобщностно
придобиване, доставката е с място на изпълнение на територията на страната, както
и че за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. В тази
връзка, за горната доставка, на основание чл.84, вр.
с чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС, задълженото лице е следвало да начисли ДДС, като в
15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е., до
10.07.2018 г., издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, като включи начисления данък
в дневника за продажби и СД за ДДС за данъчния период. По делото няма данни за
изпълнение на задължението за начисляване на данъка по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС,
и в сроковете по чл.117, ал.3 и чл.125, ал.1, вр. с
ал.5 ЗДДС, поради което е налице нарушението по чл.86 от ЗДДС. Тук следва да се
отбележи, че начисляването на ДДС завършва с подаването на справка – декларация
по чл.125, ал.1, в срока по ал.5 от с.з. В случая, СД е подадена на 12.08.2018
г., няма данни за извършени корекции до 14.08.2018 г., поради което правилно в
НП е определена датата на извършване на нарушението.
Настоящата
инстанция обаче споделя изводите на районния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, ограничили
правото на защита на санкционираното дружество.
Съгласно чл.180а, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените
в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като
платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен
кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5
на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
Според
съдържанието на НП, нарушението е извършено на 12.08.2018 г. и се изразява в
това, че дължимият ДДС в размер на 32 232,08 лв., не е начислен с протокол
по чл.117, ал.1 ЗДДС, в дневника за продажбите, и със справката- декларация за
м.юли, подадена на 12.08.2018 г. За описаното деяние на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 369,86 лв. Последната сума е отбелязана
ръкописно, след заличаване текста на предходен размер на санкцията и без да е
отбелязан авторът на поправката.
При
така посочения в НП размер на дължимия ДДС-*** лв., районния съд правилно е приел,
че санкцията, в размер 5 на сто от неначисления данък, предвидена в чл.180а ЗДДС, е различна от наложената на дружеството с процесното
НП.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба, че всъщност размерът на дължимия, но
неначислен данък бил 27 397,27 лв., защото такъв размер не е посочен нито
в АУАН, нито в НП. Тъкмо обратното,
навсякъде в констативната част на акта и НП се сочи, че неначисленият размер на
ДДС е *** лв. Последното несъответствие представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на защита на
наказания, тъй като не става ясно, какъв е действителния размер на неначисления данък, върху който е
определена имуществената санкция по чл.180а, ал.1 ЗДДС.
По
изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния закон, поради което същото
ще следва да се остави в сила.
При
този изход на делото и с оглед
направеното искане и на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ТД на Национална агенция за приходите
- Пловдив, да заплати на ответната страна
- „П.“ ООД, ***. адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., за тази инстанция,
договорени и изплатени съгласно договор за правна защита и съдействие
№2367/22.06.2020 г.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49/07.02.2020
г., постановено по анд №1179/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - Пловдив, ЕИК ***, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски в размер на 120 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.