Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5
състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова , като
разгледа докладваното т.д. №193 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
В исковата
молба се твърди, че в ТД на НАП – гр. Пловдив е заведено
изп.д. № 16003516/2016 г. срещу „Е.“ ЕООД със задължения в размер на
633 843.89 лева, установени със Справка – декларация по ЗДДС вх. №
16002834978/13.10.2015г. за данъчен период 01.09.2015г. – 30.09.2015г. Сочи се,
че установеният размер на декларираното публично задължение възлиза на
764 369.10 лв., като е било извършено частно погасяване чрез четири
плащания на суми в посочен размер. В хода на изпълнителното производство било
присъединено и вземане по Ревизионен акт № З-16001618002390-091-001/08.11.2018
г. В декларацията си до НАП дружеството ответник декларирало задължение към „Е.“ЕООД
в размер от 2 632 693.57 лв. по издадени 18 броя фактури за доставка
на оборудване. Ищецът излага доводи, че с подаване на декларацията до НАП от
третото задължено лице с деклариране на непогасеното му задължение настъпва
неговата изискуемост. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
160016-022-0004711/18.04.2016 г. бил наложен запор върху вземане на длъжника от
трето задължено лице - ответника „И.Ф.С.“ ЕООД с ново фирмено наименование „Ф.М.И.“
ЕООД за сумата 300 115.01 лева, което било признато от ответника пред
публичния изпълнител с Декларация вх. № С160016-000-83131/13.04.2016 г. Запорното
съобщение било връчено на третото задължено лице по електронен път на
19.04.2016 г. и запорът бил вписан в ЦРОЗ под № 2016091601616. Третото
задължено лице не оспорило наложения запор и постановлението за налагането му
влязло в сила. На 25.08.2016 г. публичният изпълнител изпратил до третото
задължено лице нареждане за изпълнение на основание чл. 230 ДОПК, получено на
26.08.2016 г., като нареждането не било оспорено, нито изпълнено. На 09.09.2016
г. длъжникът уведомил публичният изпълнител за сключен договор за вземането по
фактури от „И.Ф.С.“ ЕООД, което било прехвърлено в полза на „Ф.“ ЕООД. На
21.11.2016 г. публичният изпълнител уведомил „И.Ф.С.“ ЕООД за предприемане на
действия по прилагане на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Тъй като третото
задължено лице отказвало да предаде доброволно сумата по запорираното вземане,
то за НАП възникнал правен интерес да предяви иск за вземането. Претендира
ответникът „Ф.М.И.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на НАП сумата
300 115.01 лева въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 160016-022-0004711/18.04.2016 г., на основание чл. 206, ал. 1 ДОПК.
С определение от з.с.з. от 25.06.2019г.
е коституиран като съищец в производството „Е.“ЕООД, в приложение чл. 26, ал. 4 ГПК.
Ответникът „Ф.М.И.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на иска. Оспорва да
е предоставял обезпечение в размер на 300 115.01 лева в полза на „Е.“
ЕООД по РА № З-16001618002390-091-001/08.11.2018 г. В тази връзка твърди, че задълженията
по ревизионния акт са в размер на 130 856.58 лева, т.е., в по-малък такъв
от сумата по обезпечението. Сумите по ревизията не били изискуеми, поради
подадена жалба и висящо към момента адм.д. № 748/2019 г. по описа на Административен
съд – Пловдив. Оспорва вземането на „Е.“ ЕООД към него да е ликвидно и
изискуемо. Ответникът признал с декларация само вземането, но не и неговата
изискуемост. Сочи, че в Постановлението за налагане на обезпечителни мерки бил посочен
само размерът на публичните задължения, но не и техният произход и основанието
за възникването им. Не било достатъчно индивидуализирано и задължението на „Ф.М.И.“
ЕООД.
Предявени са субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 206, ал. 1 ДОПК от Национална агенция за
приходите /НАП/ и служебно присъединения съищец „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
против „Ф.М.И.“ ЕООД.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на ТД на НАП – Пловдив от 18.04.2016г. по изп.д.№
*********/2016г. е наложен запор до размера на сумата от 300 115.01 лв.
върху вземане от трето задължено лице – „И.Ф.С.“ ЕООД, признато пред публичния
изпълнител с Декларация вх. № С
160016-000-83131/13.04.2016г. /признание за задължения по фактури за сумата в
общ размер от 2 632 693.57 лв. по договор от 01.07.2015г./.
Изпратено е запорно съобщение до
длъжника по публичното вземане - „Е.И.“ ЕООД с изх. номер от 18.04.2016г. за
наложения запор върху вземането му, признато от трето лице с Декларация вх. № С 160016-000-83131/13.04.2016г., до
размера на сумата от 300 115.01 лв., като е удостоверено получаването му
по електронен път на 19.04.2016г.
По делото е представено Потвърждение за
вписване в Централния регистър на особените залози на запор върху имущество по
чл. 4 ЗОЗ.
Представено е Разпореждане за изпълнение
на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК, издадено на 25.08.2016г. от ТД на НАП –
Пловдив и адресирано до ответното дружество /старо име - „И.Ф.С.“ЕООД/ и
съобразно което е определен 3-дневен срок от съобщаването му за прехвърляне
запорираната сума в размер на 300 115.01 лв. в полза на ТД на НАП –
Пловдив. Разпореждането е било получено от адресата на 26.08.2016г., което е
удостоверено по надлежния начин за получаване на писмо по електронен път и
потвърдено от получателя с изпратено от него потвърждение за това, който факт е
безспорен по делото.
Представена е Декларация вх. № С160016-000-83131
от 11.04.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр. Пловдив от „И.Ф.С.“ЕООД, с която
е обявено задължението му – ликвидно и изискуемо, към „Е.“ЕООД в размер на
2 632 693.57 лв. по издадени фактури.
По делото е представено Уведомление от „Е.-И.“ЕООД,
адресирано до длъжника „И.Ф.С.“ЕООД на основание чл. 99 ЗЗД - за извършено прехвърляне правото му на
вземане в размер на 2 490 000 лв. в полза на „Ф.“ЕООД по сключен
договор за цесия от 29.07.2016г., с датата на получаване на уведомлението –
29.07.2016 г. Представен е и Договор за продажба на вземане от 29.07.2016г.,
сключен между „Е.-И.“ЕООД – в качеството му на цедент и „Ф.“ЕООД – в качеството
му на цесионер, с предмет по договора – прехвърляне на вземане – идентично с
индивидуализираното в уведомлението до длъжника.
Видно
от представения по делото Ревизионен акт № З-16001618002390-091-001/08.11.2018
г. на ТД на НАП – Пловдив, същият е бил съставен по повод извършена проверка на
„Е.-И.“ЕООД с обхват: Корпоративен данък за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г., както и Данък добавена стойност за периода 01.01.2017г. – 31.03.2018
г., като в резултат на извършената ревизия е било установено несъответствие
между размера на дължимите данъчни задължения и погасените такива от
проверяваното лице, с оглед извършена корекция съобразно правото за приспадане
на данъчен кредит, като е констатирано задължение към държавата в размер на 130 856.58
лв. – главница в установен размер за довнасяне. В ревизионния акт е посочено,
че не се установява наличието на допълнителни непогасени данъчни задължения за
ревизирания период.
По делото е представено съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК от ТД на НАП – Пловдив до „Е.“ЕООД
по образувано изп.д. № *********/2016г. за принудително събиране на начислени и
незаплатени публични задължения в общ размер на главницата и лихвата поради
забава в плащането на 299 884.20 лв., дължими към датата на изпращането й
- 15.04.2016г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 206 ДОПК е
предвидена забраната за третото лице да се разпорежда със сумата предмет на
обезпечението за гарантиране изпълнението на публично вземане, като от
получаването на запорното съобщение третото лице придобива качеството на пазач
на запорираното имущество или сума. С оглед защита правото на държавата да
получи изискуемото вземане, е предвидена възможността да упражни правото си на
иск за сумите или вещите, които третото лице е отказало да предаде доброволно.
В случая ищецът обосновава правото си на
иск с издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е бил наложен запор
върху установеното имущество на длъжника, а именно вземане от трето лице –
ответника в настоящото производство.
Съобразно
възложеното му в доказателствена тежест, първоначалният ищец в производството е
ангажирал писмени доказателства за установяване на правнорелевантните факти по
основателността на предявения от него иск. В този смисъл от представеното по
делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки на ТД на НАП – Пловдив
от 18.04.2016г. се установява, че същото е издадено по образувано срещу
„Елмашекспорт - Инженеринг изп.д.№ *********/2016г., като е наложен запор до
размера на сумата от 300 115.01 лв. върху вземане от трето задължено лице
– „И.Ф.С.“ ЕООД. Като основание за насочване на принудителното изпълнение срещу
длъжника в документа е посочена Справка - Декларация вх. № С 16002834978/13.10.2015г. по ЗДДС от дневника за покупки и продажби за
данъчен период м. 09.2015г., в която справка задълженото лице признава вида и
размера на задълженията си към държавата. В този смисъл дружеството длъжник е
декларирало дължим ДДС за внасяне в размер на 764 369.10 лв. Така
декларираните данни относно вида и размера на публичните задължения са
потвърдени с декларираните от лицето такива в Декларация обр. 6. Тези факти
съдът приема за установени от писмените доказателства по делото, като освен
това декларираните обстоятелства и адресирането на документите, в които са
обективирани до НАП съдът приема за безспорни факти между страните. Безспорен е
и фактът на извършеното частично плащане на част от сумата в посочения като
задължение размер 764 369.10 лв., поради което обезпечението е било
наложено от публичния изпълнител до размера на сумата по предявения иск. В
приложение чл. 221 ДОПК е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, с
указан в същото 7-дневен срок за това, считано от датата на връчването му.
Безспорно е, че такова не е последвало, поради което е било наложително
принудителното му събиране в хода на образуваното изпълнително производство.
От друга страна, вземането на ответното
дружество към длъжника по публичното изпълнение е било установено въз основа на
данните в Декларация вх. № С
160016-000-83131/13.04.2016г. /признание за задължения по фактури за сумата в
общ размер от 2 632 693.57 лв. по договор от 01.07.2015г. и анексите
към него/. На основание чл. 230, ал. 2 ДОПК, с признание на вземането пред
публичния изпълнител, вземането се счита за изискуемо. В този смисъл съдът
съобрази правомощията на Националната агенция за приходите в качеството й на
орган по определяне размера и събиране на държавните вземания, който като
институция действа от името на държавата към министъра на финансите и съобразно
възложените му специални функции за това. Поради това и доколкото чрез НАП се
удовлетворяват държавните вземания, декларирането на данни пред Агенцията съдът
приема за признание на фактите съдържащи се в тях по смисъла на чл. 230, ал. 2 ДОПК. Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение на публичните
задължения – чл. 167 ДОПК, и орган на НАП, съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНАП. Съгласно
чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители
при Национална агенция за приходите и съобразно установения в Кодекса специален
ред за това. Необходима предпоставка е вземането да не е било изпълнено
доброволно от длъжника в установения за това срок в съобщението за доброволно
изпълнение. Безспорно е, че признаването на вземането от страна на ответника е
било заявено с депозираната от него декларация на 13.04.2016г. и преди датата
на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 18.04.2016г., поради
което съдът приема неговата изискуемост за настъпила към този момент.
Посочването на вземането предмет на
обезпечението в общ размер съдът намира, че се явява редовно като установяващо
остатък на непогасена част от публично вземане /като сума за главница и лихва/
и изходящо от съответните данъчни документи, чиято редовност и удостоверени в
тях факти не се оспорват. Постановлението за запорирането на вземането от
третото лице е влязло в сила, като съдът приема, че не е налице спор относно
обективираното в него, поради което подлежи на изпълнение, а отклонението в
поведението на третото лице, вземането от което е било запорирано, подлежи на
санкция при предявяване на иска – предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От представеното по делото Разпореждане за
изпълнение от 25.08.2016г. на ТД на НАП – Пловдив, адресирано до ответника в
качеството му на трето задължено лице към длъжника по публичното вземане, се
установява че същото касае задължаване за извършване на дължимото действие по
чл. 206 ДОПК чрез извършване на превод в специалната събирателна сметка на
дължимата сума – предмет на публичното изпълнение, с оглед запорирането му.
Безспорно е по делото извършената цесия въз основа на Договор за продажба на
вземане от 29.07.2016г. в полза на друго лице – „Ф.“ЕООД, което е било сторено
след налагането на запор върху вземането – предмет на договора. Това действие
настоящият съдебен състав приема за отказ за доброволно предаване на
запорираната сума от третото лице, поради което осъдителният иск срещу него по
реда на чл. 206 ДОПК се явява основателен.
С оглед гореизложеното, предявените
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 206 ДОПК се
явяват основателни и следва да бъдат уважени, като ответното „Ф.М.И.“ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив и Е.“ЕООД сумата в
размер на 300 115.01 лв., дължима на основание Постановление за налагане
на обезпечителни мерки на ТД на НАП – Пловдив от 18.04.2016г. по изп.д.№
*********/2016г.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ТД на НАП –
Пловдив сторените от него съдебни разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. На ищеца „Е.“ЕООД не се дължат разноски, доколкото не се претендират
такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд сумата от 12 004.60 лв. – дължима държавна такса за
разглеждане на производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.М.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на основание чл. 206 ДОПК на ТД на НАП –
Пловдив по особената сметка за събиране на публични вземания по изп.д.№
*********/2016г. и на „Е.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***8а, сумата от 300 115.01
лв. в размер на запорираното вземане с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на ТД на НАП – Пловдив от 18.04.2016г. по изп.д.№
*********/2016г.
ОСЪЖДА „Ф.М.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на ТД на НАП – Пловдив на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 300 лв.
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА
„Ф.М.И.“ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата от 12 004.60 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му на страните.
СЪДИЯ: