Р Е Ш Е Н И Е
№……………../………………..2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 13 май 2021г. в състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Оля Йорданова и с участието на прокурор Александър
Атанасов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело № 743 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение №260277/25.02.2021г. на Варненския районен съд, постановено по
н.а.х.д. №45/2021г., е отменено наказателно постановление №540784-F567836/09.10.2020г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Строителство и ремонт 09“ ЕООД за
нарушение на чл.92, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/, вр. §25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /ЗМДВИП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Срещу съдебното решение е постъпила касационна жалба от ТД на НАП-Варна чрез гл. юрисконсулт П.Н., с
която се оспорва въззивното решение като постановено в нарушение на закона и
при съществено нарушение на процесуалните правила относно преценката на фактите
и доказателствата, което е довело до неправилни изводи. Касаторът изтъква, че нарушението
е описано пълно и точно от фактическа и правна страна като безспорно е
установено, че е извършено. Счита, че безспорно е установено, че през
2019г. дружеството е осъществявало търговска дейност, оборотите от която са
отчетени на регистрирано фискално устройство, и това е обстоятелство, което
изключва приложението на §1 т.30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/. Предвид
факта, че от ФУ се издава фискална бележка за всяка извършена продажба, т.е.
налице е приход, налице е сделка, въз
основа на която е реализиран този приход и е издадена фискална касова бележка. Иска отмяна на решението
и потвърждаване на наказателното постановление, като в писмени бележки с.д.
6997/12.05.2021г. е поискано и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация с възражение с.д. 5432/12.04.2021г. оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението
на Варненски районен съд като правилно, законосъобразно и обосновано.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята,
че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата,
извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал.
1 изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е предявена срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, от процесуално легитимирани лица съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 от АПК.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от
съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно
подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е
постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН.
Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с
редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на
задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В инстанцията по същество е установено, че дружеството за 2020 г. е
реализирало оборот в размер на 2 327.47 лв., отчетен от регистрираното
фискално устройство. В срок до 30.06.20 г. /определен съгласно §25 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение/, не била подадена
декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Такава декларация дружеството подало на
28.08.20г. За констатираното срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение
на чл. 192, ал. 1 от ЗКПО.
Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на
деянието, административно-наказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред
районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е ангажирал отговорността на „Строителство и ремонт 09“ ЕООД, като му
наложил имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Районният съд – Варна е отменил наказателното постановление като изложил съображения, че АУАН и наказателното
постановление са издадени при спазване на всички срокове и процедури в ЗАНН, но
в тях не са описани обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на
нарушението, което представлява нарушение на материалния закон. Приел е, че в
АУАН и в НП не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, че
дружеството е извършвало дейност по смисъла на ЗСч, или че за него е възникнало
задължение за корпоративен данък, или данък върху разходите. Констатирал е, че
посочения факт, че е „реализиран оборот“, не е достатъчен, за да се направи
извод, че е налице дейност по смисъла на ЗСч., което би обусловило задължение за
подаване на декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Като самостоятелно основание за
отмяна на НП е посочил и липсата на яснота относно датата на извършване на
нарушението.
Решението на районния съд е постановено при правилно установена фактическа
обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбите на чл.
92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и за дължимия годишен корпоративен данък, като годишната
данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП
по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно § 25, ал. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ, бр. 28 от 2020 г./:
"През 2020 г. сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219,
ал. 4 и 5, чл. 241, ал. 2, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от
Закона за корпоративното подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020
г."
Следователно, за да е налице нарушение по чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 3, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗАНН, следва да се докаже, че
жалбоподателят е лице, което се облага с корпоративен данък; през
календарната 2019 г. дружеството е осъществявало дейност по смисъла на
Закона за счетоводството и до 30.06.2020 г. не е подало годишната данъчна декларация за 2019 г. в съответната
ТД на НАП.
В конкретния
случай, наказаното дружество не оспорва факта, че не е подало декларацията по
чл. 92, ал. 2 от ЗКПО за календарната 2019 г. в законоустановения срок. Спорно по делото е налице ли са
предпоставките за приложение на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, т. е. осъществявана ли е или не дейност по смисъла на
Закона за счетоводството.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
счетоводството, предприятията, които са търговци по смисъла на Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок
до 30 юни на следващата година. Същевременно разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, в сила от 01.01.2018 година
регламентира, че годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не
подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали
дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Съгласно § 1, т.30 от
ДР на ЗСч. - 30. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм.,
бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) „Предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са
налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки
по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния
период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции,
производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с
цел получаване на доходи и печалби.
В конкретният случай според настоящата инстанция са налице всички
кумулативни условия на §1, т.30 от ДР на ЗСч.
Неоснователно в касационната жалба се прави
възражение, че фактурираната и отчетена с фискално устройство
сума в общ размер 2327.47 лева представлява извършена дейност,
която изключва приложението на §1, т. 30 от ДР на ЗСч. От представените и пред
въззивната инстанция фактури, е видно, че същите представляват префактуриране на доставено количество електрическа енергия от
„Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД на „Строителство и ремонт 09“ ЕООД и от последното дружество - на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД. Касае се за енергиен
разход, фактуриран на дружество, което има разкрита партида в „Енерго-Про“ АД, поради което именно на него
следва да се издаде съответния платежен документ, както е сторено от
енергийното дружество. Видно е, че няма промяна на цената в посока
завишение при префактуриране на
консумираната енергия на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД, поради което целта на счетоводната операция не
е била търговска печалба, а само издаване на документ при извършено от
действителния потребител плащане.
За да се определи една дейност като
търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:1. Дейността да
се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността
да се осъществява с цел печалба, като не е необходимо печалбата да е фактически
реализирана и 2. цените на предоставените услуги или стоки да формират на пазарен
принцип. Според §1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, „стопанска
дейност“ е дейността, извършвана като
търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга
дейност, осъществявана с цел печалба.
В случая издадените от дружеството фактури не сочат на извършена стопанска
дейност, поради отсъствие на специалната
цел по см. на чл. 1, ал.1, т. 1 от ТЗ, съгласно който търговецът по занятие извършва покупка на стоки
или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен
вид. Видно е, че префактурираното количество електрическа
енергия, обективирано в приложените фактури, издадени от „Строителство и ремонт
09“ ЕООД не е осъществено с цел реализиране на доход, още по-малко регулярен и
с оглед постигане на печалба, а единствено, за да получи действителния
ползвател от титуляра на
партидата на документ за извършеното плащане. Предвид определението за приход,
дадено в МСС 18 като „брутен поток от икономически ползи през периода, създаден
в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези потоци водят до увеличаване
на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите“
префактурираната доставка на ел. енергия не представлява и приход за
дружеството. Няма данни дружеството да е осъществявало дейност, свързана с
инвестиции, производство и/или продажба и да е осъществявало покупка на стоки и
услуги с цел получаване на доходи и печалби.
В този смисъл по отношение на „Строителство и
ремонт 09“ ЕООД за 2019г. са налице в кумулативно единство
условията, предвидени за предприятие, което не осъществява дейност по смисъла
на §1, т. 30 от ДР на
ЗСч.
В подкрепа на горния извод е и факта, че още на 18.03.2020г. ответникът по
касация е обявил декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. в Агенция по
вписвания, Търговски регистър, с която е декларирал, че представляваното
предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч.
през отчетния период – 2019г.
С оглед на гореизложеното е налице хипотезата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, която изключва реализирането на административно-наказателната отговорност на „Строителство
и ремонт 09“ ЕООД.
По изложените доводи настоящият касационен състав
приема, че първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание.
В постъпилото своевременно възражение срещу касационна
жалба е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Искането
е допустимо, но неоснователно, предвид липсата на представен опис и
доказателства за направени такива, поради което не се следват.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Шести касационен състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260277/25.02.2021г. на Варненския
районен съд, постановено по н.а.х.д. №45/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.