№ 15
гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900151 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ИВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ****, съдебен
адрес: гр. П., ул. *** - адв. К., срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул „Витоша“ № 89Б, за
възстановяване на сумата от 40 000 лева, която ищецът е заплатил като обезщетение
на К. Л. П. за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ В. Л. П.,
настъпила в резултат на ПТП от 03.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 08.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 229 от
КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ. Претендират се разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
С Присъда № 20/07.05.2019 г. на ОС - София по НОХД № 770/2017 г., ищецът
ИВ. Г. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 от НК, а именно причиняване по
непредпазливост на смъртта на В. Л. П. от гр. Д., ЕГН **********, вследствие на ПТП
от 03.05.2015 г., като освен наказанието по НК, съдът го е осъдил да заплати на К. Л.
П. обезщетение от 40 000 лева за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на
брат ѝ, както и да заплати на К. Л. П. и В. К. И. обезщетение от 700 лева за
причинените на починалия в хода на производството Л. И. (баща на В. П.)
имуществени вреди - разходи за погребение от смъртта на сина му и 800 лева -
заплатен адвокатски хонорар. Присъдата била потвърдена с решение по ВНОХД №
1080/2020 г. на САС и оставена в сила с решение № 45/10.04.2020 г. на ВКС по н. д. №
103/2020 г., І н. о. Било образувано изпълнително дело № 258/2021 г. на ЧСИ Д.
1
Станчева, рег. № 889 от КЧСИ. Предвид погасяването от ищеца на 12.04.2021 г. на
задълженията в размер на 44 326.74 лева и на 9 876.22 лева чрез С. Б. М.,
изпълнителното производство било прекратено с постановление, влязло в сила на
12.05.2021 г. Сочи се, че гражданската отговорност на ищеца към датата на ПТП от
03.05.2015 г. е била застрахована при ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. По
направеното искане за възстановяване на изплатените от ищеца суми, ответникът
отказал такова по изложени съображения. Това обуславя и правния му интерес от
водене на настоящото дело. Моли за уважаване на иска с присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е
депозирал отговор. Оспорва иска. Излага, че доколкото не са участвали в
наказателното производство, по което е присъдена сумата от 40 000 лева в полза на К.
П., то дружеството не е обвързано от решението на съда. Акцентира се върху това, че
съгласно ТР № 1/2016 г. от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че няма доказателства да е налице такъв тип връзка между К. П. и
починалия ѝ брат.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за изплатено
от него обезщетение в полза на увредено лице по време, когато гражданската му
отговорност е застрахована при ответното дружество.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, какъвто е и настоящият от 19.06.2014 г., се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е бил осъден с влязла в сила
присъда за причиняване на смърт по непредпазливост на В. Л. П. от гр. Д., настъпила
вследствие на ПТП от 03.05.2015 г., като към момента на инцидента гражданската му
2
отговорност е била застрахована при ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД; че
същият е изплатил на К. П. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ по образуваното изпълнително дело №
258/2021 г. на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 от КЧСИ, което е приключило поради
плащане на всички дължими суми от длъжника И.П. на взискателя К. П..
Посочените, безспорни между страните обстоятелства, се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства: застрахователна полица, присъда №
20/07.05.2019 г. по НОХД № 770/2017 г. на ОС - София, влязла в сила на 10.04.2020 г.,
решение № 498/10.12.2019 г. на САС по ВНОХД № 1080/2019 г., решение №
45/10.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 103/2020 г., І НО, удостоверение изх. №
07543/19.04.2021 г. за приключило поради плащане изп. дело № 258/2021 г. на ЧСИ Д.
Станчева, рег. № 889 от КЧСИ и съобщение изх. № 04762/17.02.2022 г. за преведена на
взискателя сума по същото изпълнително дело - на 15.04.2021 г. Не е спорна и
роднинската връзка между К. П., която е сестра на починалия вследствие на ПТП В. П..
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да докаже следните
кумулативно дадени предпоставки: 1) основание за възникване на гражданска
отговорност на ищеца, в което да е реализиран фактическия състав на непозволеното
увреждане; 2) валидно застрахователно правоотношение между ищеца-делинквент и
застрахователя-ответник по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 3) плащане на обезщетение за причинените вреди от
ищеца-делинквент на увреденото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва и
гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на
престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от престъпния
състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила – Решение
№ 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о.
С оглед изложеното, съдът приема, че обвързващото действие по смисъла на
чл. 300 от ГПК на влязлата в сила присъда по НОХД № 770/2017 г. на ОС - София, се
проявява единствено и само по отношение на извършеното от страна на делинквента
И.П. виновно противоправно деяние (престъпление), довело до смъртта на В. Л. П..
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието не обвързват настоящия граждански съд, респ. подлежат на доказване от
страната, която ги твърди.
3
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност
на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите.
По делото няма спор, че между ответното застрахователно дружество и
делинквента ИВ. Г. П. е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП от
03.05.2015 г.
Всичко изложено по-горе води до извода, че по делото безспорно са
установени противоправното поведения от страна на делинквента - ищец в настоящия
процес, неговата вина, наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя - ответник по застраховка „ГО на автомобилистите”,
респ. настъпването на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
неговата отговорност.
Вредата (имуществена и/или неимуществена) е елемент от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при
непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
В тази връзка, следва да се посочи, че с ТР № 1/2016 г. от 21 юни 2018 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Предвид това, като сестра на починалия (В. П.) К. П. е активно легитимирана
да предяви граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от
настъпилата смърт, какъвто тя е предявила в наказателния процес срещу ИВ. Г. П. по
НОХД № 770/2017 г. на ОС - София.
В частта на присъдата досежно произнасянето по гражданския иск,
приложение намират правилата на ГПК. Субективните предели на силата на пресъдено
нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното
решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало
сила на пресъдено нещо се поражда само между страните по делото - чл. 298, ал. 1 от
4
ГПК. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното
решение, освен в изрично предвидените от закона случаи: напр. чл. 298, ал. 2 от ГПК,
съгласно който влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните,
както и за техните правоприемници и чл. 298, ал. 3 от ГПК, съгласно който решението,
постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има
действие по отношение на всички.
Доколкото ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е взел участие в
производството по разглеждане на гражданския иск в наказателния процес, същият се
явява трето за спора лице, необвързано от субективните предели на СПН по
постановеното от наказателния съд осъдително решение за присъждане на
обезщетение от 40 000 лева от делинквента И.П. в полза на К. П.. На общо основание, в
настоящото производство ищецът следва да докаже, че изплатеното от него
обезщетение за неимуществени вреди е направено в полза „на увреденото лице“ по
смисъла на цитираното ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Предвид, че
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия,
причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и
равновесие, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. В Раздел ІІІ на ППВС
№ 4/1961 г. ясно е посочено, че не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди
на близки от кръга от лицата, които имат право на обезщетение, когато са в лоши
отношения с пострадалия, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени
вреди. От изложеното следва, че съдът не може да си служи с „предположения” и да
прилага като критерий „обичайните отношения” между родственици, при преценката
дължи ли се обезщетение и какъв е неговия размер.
Съдът намира, че по делото не се събраха каквито и да е доказателства за
създадена трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и неговата сестра,
което да обоснове извод за действително причинени ѝ от смъртта вреди, което обуславя
извод, че същата не се явява увредено лице. Възражението на ответника е основателно.
Липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав на
нормата на чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ води до извод за неоснователност
на предявения иск. Същият подлежи на отхвърляне поради недоказаност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ИВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
****, съдебен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. К. от АК - Пазарджик, срещу „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
5
София, район „Триадица“, бул „Витоша“ № 89Б, за възстановяване на сумата от 40 000
(четиресет хиляди) лева, която е заплатена като обезщетение на К. Л. П. за
причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ В. Л. П., настъпила в
резултат на ПТП от 03.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска - 08.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр.
§ 22 от ПЗР на КЗ, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6