РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. ХАСКОВО , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500267 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от В. Ж. Д., чрез назначения му особен
представител адв.П.А. Б* -К* против Решение № 260133/01.03.2021 г.,по гр.дело №
2971/2019 г., по описа на Районен съд – Хасково.
С решение №260133/01.03.2021 г. постановено по гр.д. № 2971 по описа за 2019 г.,
Районен съд – Хасково е признал за установено по отношение на В. Ж. Д., че дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България сумите от 1561,25 лв. – главница,
дължима на основание сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 24.01.2017 г.,
294, 82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. и 105,81 лв.
– мораторна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.06.2019 т. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
1665/2019 г. С решението съдът е осъдил В. Ж. Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, направените в заповедното и настоящото производство
разноски общи в размер на 612,45 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. Ж. Д., който
1
чрез назначения особен представител го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност.
Във въззивната жалба е направен анализ на събраните по делото доказателства,
които въззивникът счита, че водят до извод различен от този който е направил
първоинстанционния съд. Счита, че в случая претендираната от ищеца сума не се дължи,
тъй като с ангажираните по делото доказателства същият не е доказал съществуване на
вземането си по договор за револвиращ потребителски кредит, ведно със законните лихви.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решението и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск, ведно
със лихвите.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, която чрез пълномощника си
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че с
ангажираните по делото доказателства, ищецът е доказал исковата си претенция, която
съдът изцяло е уважил.
Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на РС-
Хасково.Претендира присъждане на разноските за юрисконсулстко възнаграждение за
настоящата инстанция.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция, с ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон
България, с ЕИК *********, с искова молба, с която срещу В. Ж. Д. са предявени искове с
правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
за заплащане на неизпълнено задължение по договор за кредит.
В исковата молба се твърди, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
Франция,с ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон България, с
ЕИК ********* е сключила с ответника В. Ж. Д. договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер СRЕХ-****, при сключването на който ответникът е дал съгласие, освен
отпуснатия му кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Маster Card.На 19.09.2017 год. ответникът активирал
предоставената му кредитна карта № CARD - **** по този договор с максимален кредитен
лимит в размер на 1500 лева. С така отпуснатия револвиращ кредит ответникът имал право
да усвоява различни транзакции - теглене в брой от банкомат, плащания чрез терминални
устройства и др. ,като върху усвоената сума се начислявала лихва и такси за обслужване. От
своя страна кредитополучателят бил длъжен да заплаща минимална погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното му погасяване.
2
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 год., към
който момент дължал сума в размер на 1856,07 лв, като ищецът блокирал ползването на
кредитната му карта. Ищецът твърди, че е правил многократни опити да уредят с ответника
доброволно отношенията си, но до момента това не било направено. С оглед изложеното
намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на иска. Потърсил вземането си
по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 1665/2019 год. по описа на РС-
Хасково и издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 1561,25 лв. -главница;
сумата 294,82 лв. -възнаградителна лихва за времето от 01.05.2018 год. до 11.10.2018 год.,
както и сумата 105,81 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 11.10.2018 год. до
11.06.2019 год. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът
дал указания на заявителя за предявяване на иск. Моли съда, да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми. Претендира
направените разноски в заповедното производство и разноските в настоящото
производство. При условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен установителния
иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, то моли съда да
приеме, че предявява осъдителен такъв,а исковата молба да се приеме като волеизявление за
обявяването на кредита за изискуем.
Особеният представител на ответника счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. В отговора на исковата молба са изложени съображения в насока, че
сключеният между страните договор е нищожен поради липса на предписаната от закона
форма и липса на съгласие. Оспорват се изцяло и твърденията на ищеца досежно размера
на иска. Оспорва се и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил изложените
от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства поотделно и взети в
тяхната съвкупност.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
изцяло, като въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалвания съдебен акт.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника по същото. Предявени са в
едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от
ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.Исковете са основателни.
В исковото производство което е продължение на заповедното производство, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането
си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответника е да докаже извършено плащане,
респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
3
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1665/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в
настоящото производство, за сумата от 1561,25 лева - главница, дължима по договор за
покупка на стоки и услуги с номер СRЕХ – *** и активирана кредитна карта CARD
14935242; 294.82 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и
105,81 лева - мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.06.2019г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 39,24 лева за държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена заповед № 797/28.06.2019г.,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил
против ответника настоящият иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Заявителят е поискал и присъждане на сумата от 294,82 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г., като съдът е присъдил по-голям размер – 295,82
лева с крайна дата на периода - 11.01.2018г., различна от посочената в заявлението -
11.10.2018 г. По делото е представен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ-***
оторизационен код ****, сключен на 24.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД гр.София и В. Ж. Д. Като писмени доказателства са приети : медицински въпросник за
приемане за застраховане от дата 24.01.2017г. на кандидата В. Ж. Д., ведно със сертификат
№ СRЕХ-*, издаден от „Кардиф Животозастраховане, Клон България" с дата 24.01.2017г.,
сертификат № СARD-***, издаден от „Кардиф Животозастраховане, Клон България" от
24.01.2017г., общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти", стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК с кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София и кредитен посредник „Технополис България" ЕАД
гр.София от дата 24.01.2017г., служебен бон от 24.01.2017г., на обща стойност от 429,00
лева, издаден от „Технополис България" ЕАД гр.София, уведомително писмо за сключен
договор между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и В. Ж. Д., декларация за
предоставяне на лични данни СRЕХ-**** от В. Ж. Д., приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-***, САRD-*** с дата 24.01.2017г. между кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София и В. Ж. Д., месечно извлечение по кредитна карта на В.
Ж. Д., ведно с детайли на извлечението по кредитна карта, покана от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България до В. Ж. Д. и товарителница № *********,
оформена на 22.08.2017г.
Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение по силата на сключен договор за кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ- ***. Няма спор още,
че ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
4
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № ***, която, както се
установява от заключението на вещото лице, е била активирана веднага. Ответникът е можел
да усвоява суми посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати, плащания
чрез терминални устройства и др., осъществявани чрез издадената му кредитна карта.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
ответникът е усвоил кредит за покупка на стоки, като е получил револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта с максимален размер 1500 лева. Този кредит се
усвоява чрез всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални
устройства и други чрез издадената му кредитна карта. Последното месечно извлечение от
картата показвала задължение 1856,07 лева. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 26.06.2019г. размерът на задълженията на ответника е: 1561.25 лева -
главница; 294.82 лева -възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и
105.81 лева - мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г., или общо
задължение- 1961.88 лева. В представените 12 броя месечни извлечения по кредитната
карта на ответника са отразени всички транзакции по дати и суми. Видно от последното
извлечение на 14.09.2018г., ответникът дължи сумата 1856,07 лева, която включва 1561,25
лева -главница и възнаградителна лихва в размер на 294,2 лева. В извлечението с период
16.03.2018г. - 13.04.2018г. е отразено плащане /погашение/ в размер на 120 лева, което се
явява последното плащане по кредитната карта. Така за м. май 2018 г. при липса на плащане
се счита, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.05.2018г., при което и кредиторът е блокирал използването на картата.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства, следва да се приеме, че
ответникът е неизправна страна по договора за потребителски кредит поради което следва
да се ангажира и отговорността му по възникналото между страните облигационно
правоотношение.
Между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта от 24.01.2017г. Предмет на договора е отпускането на револвиращ кредит
в размер на 342,16 лева, при годишна лихва, посочена в договора, посредством издадена от
кредитора на кредитополучателя кредитна карта № 14935242. В договора е предвидена
възможност за ответника да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора, в каквато насока е приложението към договора, съдържащо
конкретните параметри на транзакцията, а неплатените вноски ще се удържат от размера на
разполагаемия кредитен лимит. От тази възможност се е възползвал ответникът,
закупувайки на датата на сключване на договора за кредит смартфон за сумата от 429 лева,
от които 100 лева, платени от него в брой на каса и 329 лева, изплатени от ищеца директно
на търговеца -продавач. Тези данни за покупката, цената на стоката и начинът на
изплащането й се установяват от представените по делото и издадени на датата на договора
24.01.2017г. служебен бон от „Технополис България" ЕАД, издаден на името на ответника и
5
уведомително писмо от дружеството ищец до търговеца.
Въз основа на установените по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че е налице валидно сключен договор за заем между страните, като в тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за
нищожност на същия.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на
твърдените пороци на договора за заем. Безспорно е установено, че последното плащане по
кредитната карта е в размер на 120 лева, видно от представеното по делото извлечение, с
период 16.03.2018г. - 13.04.2018г. При липса на плащане, следва да се приеме, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г.
поради което и кредиторът е блокирал използването й.
От друга страна страните по договора са уговорили, че правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем в целия му размер е безусловно, т.е. не е необходимо
изпращане на съобщение /уведомление до длъжника - чл.3 от договора. Уговорено е какво
включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейният размер и
кога е падежът на всяка една вноска,като в началото на подписания от страните договор са
посочени размерите на отделните плащания за главница, лихви и т.н. и е изчислен и
посочен крайният размер на дължимата сума от кредитополучателя.
В тежест на ищеца е да установи неизпълнение на поетите от ответника задължения по
договора за кредит, а в тежест на ответника е да установи изпълнение в срок на поетото
с договора задължение. Въпреки изрично указаната на страните възможност в исковото
производство доказателства за извършени плащания в договорените срокове от страна на
ответника не са ангажирани за исковия период, които плащания да погасяват пълния размер
на задължението. От представените по делото доказателства се установява и настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в договора,
като при неплащане на две или повече погасителни вноски настъпва предсрочната
изискуемост н кредита. Доколкото обаче самият ищец не твърди, че е уведомил надлежно
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът не счита, че следва да разглежда
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите не се търси от ищеца на
това основание, а поради просрочване на две или повече месечни вноски. По делото се
установява и факта,че към момента ответникът не пребивава на посочения в договора за
кредит адрес. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедното
производство и призоваванията му в настоящото са извършвани по реда на чл.47 от ГПК,
т.е. чрез залепване на уведомления,като същевременно към момента на предявяване на
иска, респ. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло
договорения срок на кредита и е настъпил падежът и на последната погасителна вноска.Не
съществува противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и добрите
нрави, тъй като липсват данни, от които да се установи неравноправно третиране на
6
ответника в конкретния случай. Договореният между страните размер на лихвения процент
не надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. Общите условия са
подписани от ответника, поради което последният е изцяло запознат със съдържанието им.
С оглед изложеното предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да се уважат.Ответникът следва да заплати
на ищеца 1561,25 лева- главница, 294,82 лева- възнаградителна лихва, за периода от
01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 105,81 лева - мораторна лихва, за периода от 11.10.2018г. до
11.06.2019г., или общо задължение - 1961.88 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът В. Ж. Д., следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 100,00 лева разноски за въззивното
производство - за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260133/01.03.2021 г. постановено по гр.д. № 2971 по описа
за 2019 г., Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА В. Ж. Д., чрез назначения му особен представител адв.П.А. Б* –К* да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон България, с ЕИК *********, сумата в
размер на 100,00 /сто / лева - разноски за въззивното производство – за юрисконсултско
възнаграждение.
Решенето не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7