№ 1101
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. А.ова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110114901 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове чл. 49 от ЗЗД от Л. Д. И.
против О.В. за заплащане на сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от нанесените й от безстопанствено улично куче
ухапвания, както и 230.00 лева- имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 22.03.2024 год. Претендират се разноски. На ответника е връчено съобщение и
преписи от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В своя писмен
отговор той оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е ухапана от куче, а факта чия собственост е то и кой упражнява
надзор над него. Прави възражение, че не е налице причинноследствена връзка между
действието/ бездействието и настъпилите вреди. Намира претенцията за неимуществени
вреди за неоснователна по размер.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От показанията на разпитания по делото свидетел А.П., които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по
делото, както и защото тя е пряк очевидец на инцидента, се установява, че на 21.03.2024 г.
гостувала на ищцата в апартамента в ***, като на следващия ден – 22.03.2024 г. сутринта,
двете се отправили към автобусна спирка, до която ищцата да изпрати приятелката си до
гр.В.. Вървейки по тротоара, внезапно към тях се впуснала глутница кучета, като едно от тях
захапало ищцата за левия крак. Двете жени с дружни усилия успели да изгонят животните,
1
размахвайки чантите си, след което се отправили към спешния кабинет на О. болница,
където на пострадалата била оказана медицинска помощ. Свидетелката заявява категорично,
че групата кучета са прекосили тревна площ, преди да стигнат до тях, че мястото от където
са дошли не е било оградено, не били съпровождани от никого и че по животните не е имало
никакви знаци или предмети, от които може да се изведе заключение, чия собственост са. Не
може да посочи дали кучетата и конкретно това, което е ухапало приятелката са имали
поставени ушни марки.
Свидетелят посочи, че в болницата на ищеца била поставена инжекция срещу бяс.
Свидетелят заяви, че ищцата се изплашила и била много разтревожена.
Първоначално била силно стресирана, но постеренно степента на стреса намаляла. Въпреки
това, когато е навън, постоянно се оглеждала за кучета. Споделяла за нарушения в съня и
сънуване на кошмари, нещо което преди инцидента не се е случвало. Тя самата имала две
кучета, когато е живяла на село и обичала кучета по принцип. След инцидента у ищцата
останало чувство на несигурност, като настъпила промяна в психиката . Преди това била
по-свободна и неангажирана. Като цяло инцидентът се отразил зле, предвид и
здравословното състояние. За справяне с тези състояния, ищцата потърсила помощ от
психолог, който според свидетеля спомогнал за преодоляването на негативните емоции, тъй
като сега се чувствала по- спокойна. Страхът от кучета обаче останал.
Свидетелят П., която има непосредствени впечатления от физическото и
психическото състояние на ищцата след инцидента, заяви че тя е изпитвала болки в областта
на раните, правени са превръзки и промивки в рамките на десетина дни. Свидетелят е
придружавала ищцата при посещенията й в болница след инцидента. Първоначално болките
били силни, но с течение на времето отшумели. Ищцата се оплаквала, че не може да спи
спокойно нощно време, дори и към настоящия момент изпитва страх. В случая се касае за
много възрастна жена, която поради преживени в миналото заболявания, много по- трудно
преживява уплахата и се възстановява сравнително бавно поради тази причина.
От приложения лист за преглед на пациент №*** е видно, че на същата дата в 11.49
ч., ищцата е била приета в *** АД, където е оказана медицинска помощ и е поставена
диагноза ухапване или удар от куче, класифицирана с код *** по МКБ. На 25.03.2024 г.
пострадалата е освидетелствана в отделение по съдебна медицина на същото здравно
заведение, при което са установени две кръгловати рани с неравни ръбове, разположени по
външната повърхност на лява подбедрица, на границата между средна и долна трета, на
около 5 см. една от друга, напречно на подбедрицата, с диаметър около 0,5-1 см. Подлежащо
на описаните рани се установява бледо синкав оток с диаметър око 6-7 см. Издадено е
медицинско удостоверение №***, от чието заключение е видно, че се касае за разкъсно-
контузни рани, травматичен оток и кръвонасядане по външната повърхност на лявата
подбедрица. Травматичните увреждания са резултат от притискане и тангенциално действие
с или върху твърти, тъпи предмети с подчертани ръбове и върхове и добре отговарят да са
получени от ухапване от куче в указаното време. В своята съвкупност установените
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
2
живота.
По делото са представени две становища за психологичния статус на ищеца, като
същите не могат да бъдат ценени като заключение на вещо лице, тъй като не са назначени от
съда. Те обаче са недвусмислена индиция, че ищцата е имала сериозни психологически
проблеми непосредствено след инцидента, което е наложило посещения при психолог.
Посещенията са дали резултат, тъй като според свидетеля П. понастоящем ищцата се
чувства по- спокойна.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи,
че вредите са резултат от непреодолима сила или на чужда причина. Доказателства в този
смисъл не са представени по делото. От приложените и приети писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че кучето, което е
причинило травмите на ищцата, е безстопанствено и същото се намира под надзора на
ответника, който по силата на закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа
за бездомните кучета и изолиране на безстопанствените животни в определени за целта
места.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи със
закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират
безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности
ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините
отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни”. В този
смисъл е Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. №1533/2010 г. на ІІІ г.о., докладчик К.Ю.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени
да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на
популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените
животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.
Кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Дейността се извършва
както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно регламентацията на
закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги настаняват в приют,
кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това тези кучета се
предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се
регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се маркират и се
настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат
по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Според чл. 49 от същия закон, отговорните за
надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините
3
обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл.
47, ал. 3 . Тези организации са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в
съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да
вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Чл. 55 от ЗЗЖ предвижда, че след блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета
в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на
собственик или за доживотно отглеждане. Според § 5 от ПЗР към ЗИДЗЗЖ (ДВ, бр. 92 от
2011 год.) в тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете
на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41,
ал. 1. Когато след изтичането на този срок на територията на съответната община бъдат
намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лева, а
при повторно нарушение глобата е в двоен размер на основание чл. 69 от ЗЗЖ.
Освен това чл. 57 от ЗЗЖ предвижда, че обществен контрол за прилагането на закона
се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за
защита на животните. Този контрол, който неслучайно е наречен „обществен”, не предвижда
възможност за налагане на санкции, а е по- скоро насочен към спазване изискванията за
защита на животните. Контролът по изпълнение на закона, предвиден в Глава шеста, Раздел
ІІ на закона, изрично обособен като такъв на самостоятелно основание от законодателя,
предвижда право и задължение на органите на местната власт да осъществяват контрол за
изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на
кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община и върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3. Такъв контрол имат
задължение да осъществяват именно органите на местната власт, не и неправителствените
организации и поради това задължение и обективна отговорност има ответникът в
настоящото производство.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е
възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени
конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и
юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат
грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и
организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 49
от ЗЗД. Към 22.03.2024 год., когато е пострадала ищцата, е налице задължение на общината
да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни по смисъла на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Задължението за настаняване в приюти на
безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на
общината, на която законът е вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с
4
изпълнение на това задължение, ангажира нейната обективна отговорност спрямо ответника
за причинените му вреди.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна
обезвреда за щетите, включително неимуществени, причинени на пострадалия. Последните
съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве.
Размерът на настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на
телесната цялост и здраве на ищеца, следва да се определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, като взе предвид характера на телесните увреждания,
причинените болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение,
неудобството, отражението върху емоционалното състояние, както и продължаващия
понастоящем страх от безстопанствени кучета, които се установиха от свидетелските
показания, довели до ограничения в личния живот на един 75- годишен човек, съдебно-
медицинското освидетелстване, и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент няма
данни да са проведени мероприятия от ответника по отношение на безпризорните кучета в
КК „***“, където живее ищцата, намира, че за цялостното обезщетяване на пострадалото
лице, ответникът следва му да заплати сумата 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Ответникът дължи и имуществена обезвреда- заплатените
от ищеца психологически консултации и съдебно- медицинско освидетелстване в размер на
230.00 лева.
По отношение на претендираните лихви и съгласно уважаването на исковете, съдът
намира, че съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ответникът е изпаднал в забава от деня на
деликта и от тогава дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Направените разноски с в общ размер 250.00 лева за държавна такса. Съобразно уважената
част от исковете ответникът дължи разноски в размер на 154.40 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищеца
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Минималният размер, съобразно уважената част от
исковете и на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 623.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът дължи разноски на
ответника в минимален размер на 38.24 лева. По компенсация ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер 116.16 лева
Мотивиран така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА О.В., бул. ***, Булстат: ***, представлявана от Б.К., да заплати на Л. Д.
И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.В., КК „***“ ***, хотел „***“, ет.*, ап. *,
представлявана от адвокат А. К. от АК- Варна сумата 3 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 230.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта-
22.03.2024 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди над посочената сума до предявената 5 000.00 лева.
ОСЪЖДА О.В., бул. ***, Булстат: ***, представлявана от Б.К., да заплати на Л. Д.
И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.В., КК „***“ ***, хотел „***“, ет.*, ап. *,
представлявана от адвокат А. К. от АК- Варна сумата 116.16 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА О.В., бул. ***, Булстат: ***, представлявана от Б.К., да заплати на адвокат
А. К. от АК- Варна, личен номер *** в * сумата 623.00 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6