Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 1596/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „М.Г.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Методи
Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П., ЕГН: **********, чрез адвокат С.Ж., с
правно основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, с която претендира Агенция „Митница“ да бъде осъдена да му
заплати сумата в размер на 420
/четиристотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно с искане за присъждане
на законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, произтичащо
от установяването на незаконосъобразността на административен акт – наказателно
постановление № 407/2018/2019г., издадено от директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, което е отменено с решение № 2013/08.11.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 2762/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна,
тридесет и втори състав, оставено в сила с Решение № 238, постановено по к.а.д.
№ 3298/2019г. по описа на Административен съд гр. Варна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът с депозирано писмено
становище с.д. № 10270/24.08.2020г. счита предявеният иск за неоснователен и
недоказан. Твърди се, че не са налице посочените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предпоставки в своята съвкупност. Счита, че няма допуснати незаконни действия
или бездействия от страна на директора на Агенция „Митници“, от които да са
настъпили вреди за ищеца. Формулирано е искане за отхвърляне на предявения иск.
В условията на евентуалност, с оглед недопускане обезщетение за вреди да бъде
източник на обогатяване е формулирано искане предявеният иск да бъде отхвърлен
частично като прекомерен, несправедлив и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за основателност на предявения иск, с искане претенцията да бъде
уважена.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 2761/2019г. по описа
на Районен съд гр. Варна е видно, че с наказателно постановление №407/2018/15.05.2019г.,
издадено от Заместник директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“ за извършено нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците, във връзка с чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. на Европейския
парламент и на Съвета, във връзка с чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията, на основание чл.234, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.1 от Закона за
митниците, на „М.Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 789,50 лева, представляващ 100 % от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
Наказателното постановление е отменено с
Решение № 2013/08.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 2762/2019г. по описа на
Районен съд гр. Варна, тридесет и втори състав. Решението е обжалвано пред
Административен съд гр. Варна, който с Решение № 238/14.02.2020г., постановено
по к.а.д. № 3298/2019г. по описа на съда е оставил в сила постановеното
решение.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Варна и пред Административен съд гр. Варна, ищецът е бил процесуално
представляван от адвокат С.Ж. от Адвокатска колегия гр. Варна по силата на представени пред съответните инстанции
пълномощно и договори за правна защита и съдействие.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
В настоящия случай Агенция „Митници“ е легитимирана
страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По делото безспорно
е установено, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление е
незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с отмяната му от съда,
както е безспорно, че издаването му е свързано с изпълнение на административна
дейност, а именно изпълнение на административноконтролна функция. Безспорно по
делото е също така, че в производството по оспорване на наказателното
постановление пред Районен съд гр. Варна и пред Административен съд гр. Варна ищецът
се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените разноски
за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират настоящият състав
на административния съд да приеме, че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от дружеството се явява доказан по основание и размер за
посочената сума от 420.00 лева. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на ответната страна относно размера на обезщетението. Основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от
420.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Съдът счита, че следва да се съобрази и нормативната
уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според
която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за
забава. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид представеният в
настоящото производство договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020г. и
фактура №771/14.07.2020г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 360 /триста и шестдесет/ лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева и сума в размер на 50.00 лева – платена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„М.Г.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Методи Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П., ЕГН: **********, сумата в
размер на 420 /четиристотин и двадесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от
установяването на незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление
№ 407/2018/15.05.2019г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„М.Г.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Методи Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П., ЕГН: **********, сумата в
размер на 410 /четиристотин и десет/
лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: