Решение по дело №166/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 192
Дата: 24 април 2018 г. (в сила от 9 януари 2019 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20184500500166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №192

гр. РУСЕ....24. IV................ 2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.........................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.........27 март 2018г……............................. в състав :

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                               АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

                                                                                                                

 

и СЕКРЕТАРЯ................ГАЛИНА ИВАНОВА............……....и в присъствието

на ПРОКУРОРА..............................................…............……...........като разгледа докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..……….в.гр.д. N166 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид :

Производството е чл.158 и сл. ГПК .

С.П.Г.,*** е обжалвал решението от 27.11.2017г.на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N2964/17г., с което е прекратен гражданският му брак с В.В., в частта, с която съдът е  предоставил  упражняването на родителските права  по отношение на родените от брака деца на майката и е определил местоживеенето на децата при нея в Република М. на посочения в решението адрес. Излага доводи за недопустимост на решението  в частта, с която местоживеенето на децата е определено извън Република България и иска да бъде обезсилено в тази част.Излага съображения и за  неправилност на решението в частта относно предоставяне на родителските права и моли   въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да предостави упражняването на родителските права на бащата или на основание чл.59,ал.7 СК да постанови двете деца да живеят при бабата по майчина линия в гр.Русе. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата В.Д.В.,***,  изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да не се уважава.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил гражданския брак на страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А., род. На ***г.  и П., род. на ***г. на майката, а бащата е осъден да заплаща по 150лв. месечна издръжка за А. и 130лв. месечно за П.. На бащата е определил режим на лични отношения с децата един път месечно за четири дни, които да се съчетават с почивните дни на децата и с командировките на ответника /явно бащата/, последователно всяка Коледна, Карнавална, Великденска ваканция и есенна почивка на децата, да се редуват като едната ваканция бъдат при единия родител, а следващата при другия, както и 30 календарни дни по време на летния отпуск, който не съвпада с този на майката, като майката има задължение да ги води в България, в гр.В., на адреса на семейното жилище, при предварително заявено желание на бащата минимум 14 дни предварително, че ще ги вземе. Ползуването на семейното жилище, находящо се в гр.В., е предоставено на мъжа и е постановено след развода жената да продължи да  носи предбрачното си фамилно име В.. За да постанови решението районният съд е приел, че в отношенията между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, а на бащата да се определи разширен режим на лични отношения. В мотивите съдът е посочил, че местоживеенето на децата следва да се определи при майката, която „възнамерява да се установи в Република М.“.

По делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 20.06.2013г., видно от удостоверение, издадено от Община В.. Имат две деца - А., родена на ***г., сега на *г. и 5м и П., роден на ***г., сега на *г. и 3м.Не се спори, че преди фактическата раздяла, настъпила в началото на м.декември 2016г. семейството е  живеело в гр.В..След като страните се разделили, ищцата заедно с двете деца се установила да живее в гр.Русе.За да предостави упражняването на родителските права на майката съдът е съобразил, че само тя  е направила искане за това, а в срока за отговор ответникът не е възразил. Освен това ищцата полага грижи за всяко от тях още от раждането му и „има условията за отглеждане на децата си в Република М., подпомагана от новия си приятел и майка си“.От данните по приетия в първоинстанционното производство социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-Русе и от показанията на св.А. П. се установява, че майката полага основни грижи за децата и те са силно привързани към нея. По време на посещението на социалните работници в жилището в гр.Русе, където живеят  ищцата и децата след раздялата на страните, по –малкото дете П. не се отделяло от майка и постоянно търсело нейното внимание. Установено е, че всички основни потребности на двете деца се задоволяват от майката адекватно. От своя страна майката по никакъв начин не препятствува контактите на децата с баща им. Те го посещават в гр.В., по-голямото дете А. често се чува с него по телефона. И в дома на бащата в гр.В., и в наетото от майката жилище в гр.Русе са осигурени добри битови условия за децата.Свидетелят А. П. е заявил, че  познава ищцата от 18 години, но живеят заедно- на съпружески начала от Коледа на 2016г. Изнася данни за това, че ищцата добре се грижи за децата и че имат намерение тя и двете деца да се установят в М., където П. живее и работи. В М. живеел в гр.С. Д.  и изкарвал достатъчно пари, за да посрещне финансовото натоварване с двете деца.Имало възможност А. да учи в държавно училище, което е безплатно.

В настоящото производство, във връзка с наведени във въззивната жалба на твърдения,  съдът е възложил на РДСП-Русе нов,   актуален социален доклад, който да бъде изготвен от специалисти в ДСП след разговор с детето А., с майката на децата и с кл.ръководител на А.. В доклада е посочено, че на 13.12.2017г.-след постановяване на обжалваното решение,  в отдел Закрила на детето е регистриран сигнал за двете деца на страните, подаден от бащата С.Г., за това, че майката не полага добри грижи за тях и те се нуждаят от социална закрила.При проверка експертите установили, че за децата се полагат добри грижи, но поради силно влошените взаимоотношения между родителите спрямо тях е предприета мярка за закрила по чл.4,ал.1,т.1 от ЗЗакрД за предоставяне на социална услуга с цел превенция на риск за нормалното им развитие.На 2.01.2018г., след гостуване в семейството на бащата в гр.В., А. била заведена от бащата в отдел Закрила на детето, за да разкаже на социалните работници „какво прави мама“.Пред социален работник детето споделило, че веднъж майка й я изгонила от апартамента, в който живеят и то тръгнало към баба си, която живеела наблизо. Казало още, че имало случай при който майка й я ударила по главата. А. споделила и за Сашо, който живее при тях, когато се прибере от М..Той бил добър, но често се карал с майка й, дори веднъж започнал да чупи чаши.Детето обаче не можело да определи кога се е случило, обърквало се, разказвало без да изчаква да бъде попитано.По-късно в разговора сменило историята си и повтаряло „мама ме побърка“.На 11.01.2018г.в ДСП-Русе отново е получено писмо от ДСП-В. с приложена жалба от г-н Г., в която твърди, че майката неглижира потребностите на децата.Извършена е проверка и социалните работници констатирали, че децата се отглеждат при добри комунално-битови условия. Осигурени са им дрехи, обувки, играчки за П., който търсел вниманието на майка си. На 22.03.2018г. при среща в дома им в гр.Русе, А. се държала спокойно. Не помнела какви точно истории е разказала пред социалните работници на срещите, на които я водил баща й. Уточнила, че белегът на главата, който посочила на 02.01.18г., бил от П. – той я удрял и драскал, когато тя не му дава нейни неща. От споделеното при разговора социалните работници останали с убеждението, че А. е въвлечена в конфликт на лоялност, като казва това, което грижещият се родител за момента й вменява за правилно. А. казала, че има много приятели в гр.Русе, често гостуват на роднини по майчина линия. Учи в училище близо до жилището, в което живеят.Споделила, че много й харесало гостуването в гр.В. при баща й по Коледните и Новогодишни празници.Класният ръководител е съобщил, че А. е добре подготвена за учебните часове, има добра математическа мисъл и много добра техника на рисуване. Заключението на  социалните работници е, че майката полага добри грижи за децата си, стреми са да задоволява по адекватен начин потребностите им; децата имат регламентирани срещи с баща си. Децата обичат и двамата си родители и страдат от раздялата им.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно в частта относно упражняването на родителските права. Както беше посочено, в първоинстанционното производство бащата-ответник, не е поискал предоставяне на упражняването на родителските права. Въззиваемата е  добра и грижовна майка и се отнася с отговорност към задълженията си като родител, поради което в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. Освен това тя по никакъв начин не препятствува осъществяването на режима на лични отношения на бащата с децата, който е разширен и осигурява възможност за пълноценните им контакти. Не са установени никакви обстоятелства, които да налагат грижите за децата да се полагат от тяхната баба по майчина линия.

Решението е недопустимо в частта, с която е постановено децата да живеят на адрес в Република М.. На първо място ищцата не е предявила  такова искане в исковата молба, подадена на 11.05.2017г.В социалния доклад от 2.06.2017г. изготвен от ДСП-Русе е отбелязано, че пред социалните работници ищцата споделила, че със сегашния й приятел възнамеряват да се установят трайно в М..Едва в молба, представена в с.з. на  26.06.2017г. е посочено, че В.  желае да живее с децата в М.. Решението е постановено без да е налице надлежно заявено искане и следва да бъде обезсилено в тази част.В производството не е съединен и иск по чл.127а СК.

Предвид изхода на делото и частичното уважаване на жалбата разноските остават в тежест на страните така, както са направени.

 

Мотивиран така  съдът

Р    Е    Ш     И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1675 от 27.11.2018г. на Русенския  районен съд, постановено по гр.д.№ 2964/17г. в частта, с която е постановено децата А., род. на ***г.  и П., род. на ***г. да имат местоживеене при майката на адрес …..

ПОТВЪРЖДАВА  решението от 27.11.2018г. на Русенския  районен съд, постановено по гр.д.№ 2964/17г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца А., род. на ***г.  и П., род. на ***г. са предоставени на майката В.Д.В.,***.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването  му на страните в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, а в останалата част като необжалвано, е влязло в сила.

 

                            

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ :