МОТИВИ: Срещу подсъдимия Ю.В.П. *** е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл.216 ал.1 пр.2-ро от НК затова, че на 04.01.2010 г. около 21.40 часа
в гр.Ловеч, на ул."Никола Петков", южно от дом № 4,
противозаконно повредил /чрез запалване/ чужда движима вещ - лек
автомобил „Форд Мондео" с ДК №ОВ 6192 АХ, собственост на Г.С.В. ***,
като причинената щета е на стойност 670 лева.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия по
аргумент за противното от чл.269 ал.1 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства е установена по
безспорен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и е доказано
авторството на деянието. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за минимален
изпитателен срок.
Подсъдимият Ю.В.П., не редовно призован, поради
отсъствие от страната, не се явява. За него се явява назначеният в хода на съдебното
производство за служебен защитник адвокат Х.Н. ***, който счита, че от гласните
и писмените доказателства, събрани по надлежния ред се установява извършеното
престъпление. Не оспорва квалификацията на деянието и счита, че предложеното от
прокуратурата наказание е справедливо и законосъобразно.
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, дадени
при условията на чл.222 от НПК, показанията на свидетелите и заключенията на авто-техническата
и пожаро-техническата експертизи, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка
и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ю.В.П. *** и бил безработен.
С пострадалия Г.С.В. се познавали, тъй като живеели на
съседни улици в гр.Ловеч, а и брата на подсъдимия – свидетеля Ц.П.Р. бил в приятелски
взаимоотношения с пострадалия. Последният притежавал л.а. „Форд Мондео" с
ДК № ОВ 6192 АХ, която паркирал в близост до дома си на ул."Цар
Самуил" № 4. Подсъдимият Ю.П. дължал парична сума на пострадалия Г.В.. По
данни на свидетеля Р., от дължимата сума в размер на 800 лева, П. бил върнал на
В. 200 лева, като останали дължими още 600 лева.
На 03.01.2010г. свидетеля Г.В. се обадил по телефона
на П. с настояване да му върне останалата сума от 600 лева, която му „дължал от
година и половина". Подсъдимият обяснил на пострадалия, че няма възможност
да му върне парите, като обещал да ги възстанови след два месеца.
От показанията на Р. става ясно, че на 03.01.2010г. В.
се обадил по телефона и на него, за да му каже, че му „трябват 600 лева",
които бил дал на подсъдимия Ю.П.. Р. знаел, че брат му държал в дома им сумата
от 1400 лева и решил да върне от тях на свидетеля Г.В..
На 03.01.2010г. след обяд Р. предал сумата от 600 лева
на Г.В. с думите „ това са парите, които ти дължи брат ми Ю.".
Междувременно, когато се прибрал вкъщи на 03.01.2010г.
вечерта, подсъдимият Ю.П. установил, че „му липсват 600 лева". Обадил се
на брат си – свидетеля Ц.Р., който му казал, че е взел от парите на П. и ги дал
на В.. Като узнал това обстоятелство, П. се ядосал и решил да си отмъсти.
На 04.01.2010г. около 21.20 часа Ю.П. отишъл с такси
до бензиностанцията на „Ром Петрол", купил 0.5 литра бензин в
пластмасова бутилка от минерална вода и пак с такси се върнал на ул."Цар
Самуил" №4. На улицата бил паркиран лекия автомобил „Форд Мондео",
собственост на пострадалия Г.В.. Подсъдимият установил, че предната дясна врата
била отключена. Отворил вратата и залял предните седалки с бензин от бутилката,
след което с клечка кибрит възпламенил бензина. Огънят лумнал и обхванал
предното табло и седалките. Подсъдимият „осъзнал какво прави и веднага затворил
вратата", в следствие на което пожара угаснал, след което се прибрал
вкъщи.
На сутринта на 05.01.2010г. св. Т.С.В. - брат на
пострадалия излизал за работа и когато минал покрай автомобила, установил, че
на колата стъклата били опушени. Отворил предната дясна врата и видял обгорели седалките
и вътрешната тапицерия. Св. Т.В. уведомил своевременно органите на полицията и
брат си - св. Г.В. за опожарения автомобил. В последствие подсъдимият си
признал за извършеното от него деяние, като дал подробни обяснения за мотивите
и начина на извършване на престъплението по реда на чл.222 от НПК.
От заключението на вещото лице по пожаротехническата
експертиза /л.23-24/ се установява, че най-вероятната причина за възникването
на пожара в лекия автомобил „Форд Мондео" с ДК№ ОВ 6192 АХ, е умишлен
палеж, като към залетите с бензин предни седалки е бил поднесен открит
огнеизточник, от което парите на бензина се запалили и огънят обхванал
тапицерията.
Видно от заключението на вещото лице по съдебната авто-техническа
експертиза /л. 18 - л.20/, причинените щети вследствие запалването на
автомобила, възлизат на 670 лева, като стойността на повредения лек автомобил
към момента на извършване на деянието е била 2300 лева.
От представените в
хода на съдебното производство докладни записки е установено, че
подсъдимият Ю.В.П. на 11.07.2010 г. е напуснал пределите на Република България
през Дунав мост в посока Франция и няма регистрирано влизане в страната.
От така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че с деянието си Ю.В.П. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.216
ал.1 пр.2 от НК, като на
04.01.2010г. около 21.40 часа в гр.Ловеч, на ул."Никола Петков", южно от дом № 4, противозаконно повредил /чрез запалване/ чужда движима
вещ - лек автомобил „Форд Мондео" с ДК № ОВ 6192 АХ,
собственост на Г.С.В. ***, като причинената щета е на стойност
670 лева.
Съдът приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е
автор на престъплението, за което е предаден на съд. П. е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие като е залял предните седалки на автомобила
с бензин, след което го е възпламенил.
От субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и произтичащите от него общественоопасни последици,
като е целял настъпването им. Знаел е, че като запали огън в автомобила, ще му
причини щета. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен
и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия П., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало и проявената критичност към извършеното, поради което и на
основание чл.216 ал.1 пр.2 от НК – при смекчаващи вината обстоятелства, наложи на П. наказание 3 /три/ месеца
лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия П.
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди
подсъдимия Ю.В.П. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 65.00 лева и на
Ловешки районен съд сумата от 30.00 лева разноски по делото.
С оглед разпоредбата на чл.53 ал.1 б.”а”
от НК, съдът отне в полза на държавата приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. пластмасова бутилка
от 0,5 литра,
като разпореди същата, с оглед ниската й стойност, след влизане на присъдата в
сила да бъде унищожена.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: