Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 12.09.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети март през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8326 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Х.Л.Х., с която е предявени срещу З.А. АД както
следва:
иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 17.11.2012
г.
иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 20212 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 17.11.2012
г.
Претендира законната лихва: от деликта за
неимуществените вреди и от исковата молба за имуществените вреди, както и
разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 17.11.2012 г. по вина
на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира
обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди над заплатените
му доброволно от ответника в размер на 50000 лв. за неимуществени вреди и
1887,07 лв. за имуществени вреди.
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва механизма на произшествието, така както е описан в
исковата молба, но се позовава на съпричиняване. Оспорва причинната връзка
между част от описаните в исковата молба заболявания, съответно – претенцията
за неимуществени вреди от тях и разходите за лечението им и произшествието.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ:
По делото е прието за
безспорно настъпването на произшествие при следния механизъм: на 17.11.2012 г. Ц.П.
при управление на лек автомобил „Ауди” с рег. № *********, на пътя от гр.
Панагюрище към с. Вакарел на отбивката за с. Драгиовци, поради неупражняване на
достатъчен контрол върху превозното средство и несъобразяване на скоростта с
мократа и хлъзгава настилка, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно
движещият се лек автомобил „Мерцедес“, който бил управляван от ищеца.
Произшествието настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ауди” с рег. № *********
, който не изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – не е упражнил
достатъчно контрол върху автомобила и не е съобразил скоростта си с атмосферните
условия, релефа на местността и състоянието на пътя. Този механизъм се
установява и от събраните писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП
от 17.11.2012 г. – л.13-14 и Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 08.04.2013 г. – л.10-12.
Спорни между страните са
уврежданията на здравето, причинени от произшествието. Ищецът твърди, че в
пряка връзка с произшествието са неврологичните му увреждания – черепно-мозъчна
травма, довела до кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматологични
увреждания - счупвания на крайниците и урологични заболявания – увреждания на
тестиса и уголемяване на простатната жлеза.
На обезвреда по реда на
чл.45 ЗЗД подлежат всички увреждания, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с деликта. При преценка кои от увредите на здравето
на ищеца са в причинна връзка с процесното произшествие съдът съобрази приетите
по делото медицински експертизи.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург (л.194-196) се установява, че
от процесното произшествие ищецът е получил средна по тежест черепно-мозъчна
травма с мозъчна контузия и кръвоизлив. В хода на лечението име настъпило
усложнение с развитие на субдурален хематом, който представлява
животозастрашаващо състояние и е проведена по спешност операция.
Черепномозъчната травма е причинила на ищеца силно главоболие, гадене,
световъртеж, нарушение в равновесието, повръщане, които оплаквания са отзвучали
в период от 2-3 седмици. Мозъчната контузия води до паметови нарушения, трудна
концентрация, чести главоболия и световъртеж. Прогнозата за ищеца е добра, като
лечението вече е преустановено и не се очакват усложнения. От изложеното съдът
приема, че неврологичните увреждания на ищеца са в причинна връзка с процесното
произшествие.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог (л.197-202) се установява, че
от процесното произшествие ищецът е получил счупване на лявото коленно капаче,
счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза, счупване на дясната ключица и
прорезна рана на лявата мишница. Счупването на коляното е затруднило движението
на крака за срок от 3 месеца, счупването на таза е затруднило движенията на
ищеца за срок от 6 месеца, счупването на ключицата е затруднило движението на
ръката за срок от 2 месеца. След произшествието ищецът е бил опериран по
спешност от ортопедичен екип, като е било извършено открито наместване на
счупеното капаче на коляното. Болничното лечение на травматичните увреждания
продължило две седмици. На 05.07.2013 г. ищецът е опериран за отстраняване на
металната остеосинтеза от коляното. Проведени са рехабилитации. Травматичните
увреждания на ищеца са довели до болки и страдания в период от 6 месеца, като
през първите 2 месеца и 30 дни в началото на провежданата рехабилитация са били
с по-интензивен характер. През първите 3-4 месеца ищецът не е могъл да се
придвижва и обслужва самостоятелно, след 4-тия месец е започнал да натоварва
наранения си крак. Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано,
счупванията са зараснали, движенията му са възстановени. От изложеното съдът
приема, че така описаните травматологични увреждания на ищеца са в причинна
връзка с процесното произшествие.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице – уролог (л.234-239) се установява, че ищецът
страда от урологични заболявания – увеличение на простатната жлеза, причинило
задръжка на урина, възпаление на тестиса (вероятно с бактериален произход). Възникването
на заболяванията не е в причинна връзка с процесното произшествие - увеличение
на простатната жлеза, причинило задръжката на урина, което от своя страна
вероятно е допринесло за възпаление на тестиса, има хроничен характер, причина
за него са възрастови и хормонални фактори. Вещото лице е открило данни за хроничното
заболяване в медицински документи, предхождащи произшествието. Поради това
лечението на тези заболявания, включително и оперативното такова, не са в
причинна връзка с произшествието.
По изложените съображения
съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От неоспорения
механизъм се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Ауди”,
а приетите експертизи изясниха причинната връзка между ПТП и травматичните и
неврологичните увреждания на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Ц.П. при
управление на лек
автомобил „Ауди” с рег. № *********.
За безспорно между страните
е обявено, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Ауди” с рег. № *********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между
собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента
на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Поради което съдът приема,
че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, липсата на тежки трайни последици за здравето на пострадалия и
как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на неговата личност,
възраст, начина му на живот и среда. Съдебно-медицинските експертизи от
травматолог и невролог и показанията на свидетеля Джекова установяват, че в
продължителен период от време ищецът е имал затруднения в придвижването си, извършени
са му множество операции, бил е обездвижен на легло, наложили са се промени в
начина му на живот – преустановил е трудовата си дейност, нуждаел се е от помощ
за обичайните си битови нужди, имал е и продължава да има забавени мисловни
процеси. Болките са били интензивни през продължителен период от време,
оплакванията от травмата на главата продължават и към настоящия момент.
Поради което съдът, при
преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, наличието на
животозастрашаваща черепномозъчната травма, за което проведена спешна операция,
периода на лечение, липсата на сериозни трайни последици за здравето на
пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия,
както и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 100000 лв.
Частично основателна е претенцията
за имуществени вреди. На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
лечение на всички увреждания, за които се установи причинна-връзка с
произшествието, а това са травматичните и неврологичните увреждания, като
разноските за балнеолечение, доколкото са свръх обичайните размери следва да се
редуцират до средните цени съгласно счетоводната експертиза. Ищецът не твърди
кардиологичните му заболявания да са в причинна връзка с процесното
произшествие, а и такава връзка не се установи в хода на процеса. От приетата
експертиза от вещо лице – уролог се установи, че урологичните заболявания нямат
травматичен характер и не са в причинна връзка с процесното произшествие. Съобразно
изчисленията на счетоводната експертиза общо разходите на ищеца за лечение са в
общ размер на вещото лице –
счетоводител, за проведеното лечение на урологични и кардиологични заболявания
разходите са в размер на 17442,41 лв., като от тях следва да се извадят тези за
лечение на кардиологичните заболявания (36,20 лв.), за лечение на урологичните
заболявания (10584,62 лв.), а за балнеолечението следва да се присъди средна
пазарна цена от 350 лв., вместо платените общо 1001,70 лв. Така размерът на
разходите за лечение на травматологичните и неврологичните заболявания,
включително балнеолечение по средни цени е в размер на 6169,89 лв.
Ищецът е понесъл и
имуществени вреди от пропуснато трудово възнаграждение, като разликата между
платените му обезщетения за временна неработоспособност по време на отпуска по
болест и действителното трудово възнаграждение, което би получил в периода 22.11.2012
г. – 11.11.2013 г. е в размер на 238,61 лв.
Общо имуществените вреди,
включващи разходи за лечение и пропуснат трудов доход, са в размер на 6408,50
лв.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от травматолог, се установява, че при настъпване на произшествието ищецът
не е бил с поставен предпазен колан. За да достигне до този извод вещото лице е
съобразило вида на травмите в различни части от тялото, което сочи на свободно
движение на тялото в купето на автомобила. Според заключението при поставен
предпазен колен отново би имало травми, но те са щели да бъдат съсредоточени в
гръдната и коремната област. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Захариев относно обстоятелството бил ли е ищеца с предпазен колан, тъй като те
противоречат на експертизата, а при преценка на кое от двете доказателства
(експертиза и показания) да даде вяра, съдът отчита вероятната заинтересованост
на свидетеля, който е пътувал заедно с ищеца, поради което очевидно е негов
близък. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките определеното
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат намалени поради
съпричиняване. При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни последици
са настъпили от липсата на поставен колан, съответни – с колко да бъдат
намалени обезщетенията, съдът отчита обстоятелството, че при поставен предпазен
колан травматични увреждания щяха да настъпят, макар и в по-малък обем, поради
което че застрахователните обезщетения
следва да се намалят с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 66666,67
лв. за неимуществените вреди и до сумата от 4272,33 лв. за имуществените вреди.
След приспадане на платените преди процеса обезщетения в размер на 50000 лв. за неимуществени
вреди и 1887,07 лв. за имуществени вреди, съдът приема, че исковете следва да
се уважат за сумата от 16666,67 лв. за неимуществените вреди и 2385,26 лв. за
имуществените вреди. За разликата до пълните предявени размери исковете са
неоснователни.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи, съразмерно с уважената
част от исковете – за сумата от 1630,53 лв.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената
част от исковете – за сумата от 2744,37 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ***, да заплати на Х.Л.Х., ЕГН:**********, адрес: ***, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 16666,67 лв., представляваща неплатена част от обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за произшествие, осъществено на 17.11.2012 г., заедно със законната лихва от 17.11.2012 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 2385,26 лв., представляваща неплатена част от обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
за произшествие, осъществено на 17.11.2012 г., заедно със законната лихва от 13.06.2014 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1630,53 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълните предявени размери от 50000 лв. за неимуществени вреди и 20212 лв. за имуществени
вреди.
ОСЪЖДА Х.Л.Х., ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплати на З.А. АД, ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2744,37
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: