Решение по дело №207/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Т. Б. от АК- Кърджали, пълномощник на А. Д. Х. от с. К., област Кърджали против постановление 15.07.2014 г., постановено по изп. д. № 1029/2011 г. на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 по КЧСИ, с което е прекратено изпълнителното производство поради „напълно издължаване” от длъжника и на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК са вдигнати служебно наложените запори и възбрани по делото. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението и конкретно, че не било налице пълно издължаване от страна на длъжника към взискателя за детето И.М.М., за периода от 19.08.2010 г. до 18.06.2014 г. на сумата от 1145.63 лв., дължима като издръжка за периода м. август 2010 г.- м. ноември 2011 г. Твърди се и, че в периода от месец август 2013 г. до 01.07.2014 г. жалбодателката не получавала в пълен размер присъдената издръжка от 70 лв., а получавала месечно суми в размери от около 61 или 62 лв., като разликите до пълния присъден размер на изд­ъжката, не били изплатени от длъжника. Длъжникът не изплатил и дължимите лихви върху просрочените вноски, както и върху забавените и неплатени разлики до размера на главницата. Поради това неправилно делото било прекратено поради „напълно издължване”. В изпълнение указанията на съда жалбодателката е конкретизирала претенцията си, както по месеци, така и по размер, поотделно за всеки месец и общо за целия претендиран период. Твърди в допълнителна молба, че неправилно се приспадала от задължението за издръжка сумата от 1145.63 лв., тъй като представените пощенски записи за платени суми били с получател С.А.К. и нямали общо със задължението за издръжка. В тази връзка било представено и становище от взискателя от 07.03.2012 г., което не било отчетено от съдебния изпълнител и в което било посочено, че представените от длъжника разписки за платени суми не касаят претендираното вземане за издръжка. Длъжникът не бил платил и разноските на взискателя по изпълнителното дело в размер на сумата от 300 лв. Сочи се, че забавени били месечните издръжките от по 70 лв. за м. януари и февруари 2012 г., както и за м. декември 2013 г. и била дължима законна лихва за забава върху тази главница от общо 210 лв. Налице било и частично неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 70 лв. месечно, както следва: за м. август дължими на взискателката били още 8.11 лв; за м. 09.2013 г.- още 8.11 лв.; за м. 10.2013 г.- 7.99 лв.; за м. 11.2013 г.- 7.99 лв.; за м. 01.2014 г.- 7.96 лв.; за м. 02.2014 г.- 7.88 лв.; за м. 03.2014 г.- 7.86 лв.; за м. 04.2014 г.- 7.91 лв.; за м. 05.2014 г.- 7.84 лв.; за м. юни 2014 г.- 7.85 лв.; за м. юли 2014 г.- 7.86 лв. Или, общо за периода м. 08.2013 г.-м. 07.2014 г. била дължима главница в общ размер 87.36 лв., както и законна лихва за забава върху главницата.

Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело, не е подал писмени възражения.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които поддържа, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Окръжният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

По молба на взискателя А. Д. Х. от с. К., Кърджалийска област, ведно с приложен изпълнителен лист, на 29.12.2011 г. било образувано изпълнително дело № 1029/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали. Видно от приложения изпълнителен лист длъжникът М. Р. М. от гр. З. бил осъден да заплаща на детето си И.М.М. чрез неговата майка и законна представителка А. Д. М. до всяко двадесет и пето число на месеца ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., считано от влизане на бракоразводното решение в сила до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава на всяка просрочена вноска.

С протокол от 15.07.2014 г. по изп. д. № 1029/2011 г. ЧСИ Росен Сираков е постановил прекратяване на изпълнителното производство поради „напълно издължаване” и на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК е вдигнал служебно наложените запори и възбрани по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Или, обжалваното действие попада в обхвата на сочената разпоредба.

Протоколът от 15.07.2014 г. на ЧСИ Р. Сираков, с който е прекратено изпълнителното производство, е връчен на жалбодателката в настоящото производство и взискател по изпълнителното дело, на 17.07.2014 г. И тъй като жалбата е подадена на 24.07.2014 г., респ. в срок, от лице, имащо интерес от обжалването с оглед разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК, е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

От материалите по изпълнителното дело и от заключението на вещото лице, което съдът приема като правилно и обосновано, се установява следното: Задължението за плащане на месечна издръжка е възникнало на основание решение № 73/23.07.2010 г., постановено по гр. д. № 155/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което М. Р. М. е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 70 лв. на 25- то число от месеца, което задължение било в сила до 18.06.2014 г. За периода от 19.08.2010 г. до 18.06.2014 г. общо дължимата издръжка била в размер на 3262 лв. При направената справка за постъпилите суми по банковата сметка на ЧСИ Росен Сираков по изп. дело № 1029/2011 г., вещото лице е констатирало постъпили суми в размер на 3177.13 лв., които постъпвали в периода от 02.02.2012 г. до 14.07.20014 г. След приспадане на такси за ЧСИ, по банковата сметка на А. Д. Х. от сумата в размер на 3177.13 лв., била преведена сума в размер на 2544.34 лв. по изпълнително дело № 1029/2011 г., като преводите били направени в периода 07.05.2012 г. до 30.06.2014 г. Непогасените месечни издръжки били за периода от месец август 2013 г. до месец юни 2014 г. в общ размер 717.66 лв. На база данните за постъпленията на суми по банковата сметка на ЧСИ Росен Сираков по изпълнителното дело и на база данните за извършваните преводи по банковата сметка на А. Д. Х., вещото лице приело, че от самото възникване на задължението за месечна издръжка от месец август 2010 г., същото се плащало със забава, като лихвата за забава възлизала на 315.88 лв. Вещото лице установило, че непогасени били месечните издръжки за периода от месец август 2013 г. до месец юни 2014 г. по месеци, както следва: м. август 2013 г./частично/ - 45.66 лв.; септември 2013 г.- 70 лв.; октомври 2013 г.- 70 лв.; ноември 2013 г.- 70 лв.; декември 2013 г.- 70 лв.; януари 2014 г.- 70 лв.; февруари 2014 г.- 70 лв.; март 2014 г.- 70 лв.; април 2014 г.- 70 лв.; май 2014 г.- 70 лв.; юни 2014 г.- 42 лв.

С оглед изложеното и тъй като се установява, че по изпълнителното дело са налице непогасени дължими месечни суми за издръжка в размер на 717.66 лв., за което се дължи и лихва за забава в размер на 315.88 лв., която също не е платена, съдът приема, че постановлението на ЧСИ Росен Сираков, с което е прекратено изпълнително дело № 1029/2011 г. поради „напълно издължване” и на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК са вдигнати служебно наложените запори и възбрани по делото преди постановление да е влязло в сила, е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, като ЧСИ следва да продължи действията по изпълнението.

При този изход на делото искането на жалбодателката за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи като се осъди ответникът по жалбата да й заплати сумата в размер на 150 лв.- внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА постановление от 15.07.2014 г., постановено по изп. д. № 1029/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с което е прекратено изпълнителното производство поради „напълно издължаване” от длъжника и на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК са вдигнати служебно наложените запори и възбрани по делото.

ОСЪЖДА М. Р. М., с ЕГН *, с адрес гр. З., ул. „С. С. № 33 вх. Б ап. 1, да заплати на А. Д. Х. от с. К., област Кърджали, с ЕГН *, разноски по делото в размер на 150 лв.- внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/