М
О Т И В И
към Присъда № 66/02.08.2012 г. по НОХД № 976/2012 г. по описа на ОС-Пловдив
Окръжна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.Л.С. за извършено престъпление по
чл.116 ал.1 т.т.5 и 6 предл.2 и 3 вр. с
чл.115 от НК за това, че на ***.2012 г., около 16.00 часа, в с.З., област П. умишлено
е умъртвил баба си – М.П.Д., с ЕГН **********, намираща се в безпомощно
състояние в дома си, находящ се в същото село като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение единствено по чл.116 ал.1
т.5 вр. с чл.115 от НК, като не поддържа убийството да е извършено по особено
мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Счита, че на С. следва да бъде определено и
наложено наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер,
което да се изтърпи при първоначален “строг” режим, като бъде зачетен периода
на предварителното му задържане, съдът да се разпореди с приложените по делото
веществени доказателства и да възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Подсъдимият
Г.Л.С. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и искрено
съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тях. С. лично и чрез назначения му служебен
защитник адв. В. моли съда да му определи и наложи наказание лишаване от
свобода в минималния предвиден в закона размер, което да бъде намалено с една
трета при условията на чл.58а от НК.
В
наказателния процес не е предявен и не е приет за съвместно разглеждане
граждански иск.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Г.Л.С. е роден на *** г. в с.З., П.област
и живее в същото село. Той е българин, български гражданин. Завършил е средно
образование и дълги години е работил като шофьор на камион. От две години преди
инкриминираното деяние е съкратен и е останал без работа. Женен е, има двама
сина навършили пълнолетие, единият от които е женен и живее в гр.П.. С. не е
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият и семейството му
живеели в с. З., обл. П., ул. *** в къща, състояща се от два етажа. На първия –
приземен етаж живеели майка му З.С. и
баба му М.Д.. На втория етаж живеел той със съпругата си В.С. и малкият му син Т.С..
От около две години подсъдимият останал без работа и започнал често да пие алкохол, след което ставал
заядлив и търсел разправия с близките
си. По-голямата част от деня С. обикновено прекарвал в стаята на баба си,
където съчетавал гледането на телевизия с полагането на грижи за болната жена.
Поради прекарани два инсулта и счупване на шийката на бедрената кост бабата М.Д.
била инвалидизирана и частично неподвижна. Това налагало близките й и най-често
майката на подсъдимия - З.С., да се
грижат за нея и да я обслужват.
На ***.2012
г. около 10.30 часа подсъдимият изпратил до автобусната спирка на селото майка
си и съпругата си за П. и тръгнал да се прибира към дома си. Бил облечен със
сиво-бежова фланела с голяма яка, черно долнище на анцуг, сиво шушлеково яке и
чифт кафяви обувки. В центъра на селото С. видял приятеля си от ученическите
години – св.А.Ж.Ф.. Двамата решили да отидат в дома на подсъдимия, за да изпият
купената от свидетеля малко преди срещата половин литър домашна ракия.
В къщата
приятелите влезли в стаята, където лежала бабата на подсъдимия. Те седнали на
леглото в източната страна на стаята пред масата за хранене и започнали да пият, като гледали
телевизия. Възрастната жена лежала на своето легло и не мърдала. Въпреки това подсъдимият
споделил с Ф., че не знаел кога щял да
полудее, да му „избие баланса” и да
направел някоя беля, защото нито той, нито майка му можели да бъдат спокойни с
баба му М.. Ф. се опитал да го успокои, след което разговорът продължил по други
теми. Към 15:00 часа двамата изпили всичкия алкохол и свидетелят си тръгнал.
След като подсъдимият
останал сам в стаята продължил да гледа телевизия. В това време възрастната
жена започнала нещо да говори, което С. не разбрал, но това му пречело да чува телевизора
и да почива. Говоренето не спряло, което го ядосало. Под влияние на изпития
алкохол той решил да я накара да престане, като й нанесе побой. Станал от
леглото, където лежал и с юмруци започнал да нанася множество удари на баба си по
лицето. Ударите продължили и по гръдния кош и в областта на таза. От ударите
тялото на жената започнало да кърви, като пръски от кръв се разпръснали по
цялата стая – по стените, мебелите, прозореца,завивките на леглото и
възглавницата. Кръвта изпръскала дрехите, лицето и ръцете на подсъдимия. Побоят
продължил с юмруци по лицето на Д. като от него се откъснало и парче човешка
плът. След като последната спряла да говори и да мърда подсъдимият преустановил
побоя, легнал на съседното легло и заспал.
Към 16:00 часа В.С. и З.С. ***.
Последната влязла в стаята на майка си и видяла, че лицето й било цялото в
кръв, изпръскани с кръв били завивките, стените и мебелите. Свидетелката
забелязала, че възрастната жена още диша. З.С. видяла на съседното легло сина си – подсъдимият
Г.С., който спял, видимо пиян, с изпръскани от кръв лице и ръце. Силно изплашена
свидетелката извикала снаха си В.. Съпругата на подсъдимия видяла ужасяващата
гледка и веднага започнала да звъни на свои близки. След около пет минути в
къщата пристигнали свидетелите Г. и А. И., които извикали лекар, а след това се обадили в РУП
на МВР – Стамболийски. На място едновременно с общопрактикуващия лекар д-р Д.А.
пристигнал и полицейският служител св.П.С..
Двамата влезли в изпръсканата с кръв стая и видели лежащата в безпомощно състояние М. Д. и спящия
на съседното легло подсъдим. Лекарката предприела спешни действия по отношение
на пострадалата и не след дълго Д. била качена на пристигналата линейка и
откарана в УМБАЛ ***.
Междувременно Г.С. се събудил,
станал от леглото и си измил ръцете. Най-напред пред полицая св. С., а след
това и пред пристигналите на място други полицейски служители, между които били
и свидетелите Р.П. и К.К. разказал, че
баба му го ядосала, поради което й бил ударил два шамара.
Извършен е оглед на местопроизшествието
като от масата и лицето на подсъдимия са иззети натривки. Намерено е и е иззето
парче плът откъснало се от лицето на Д.. В сградата на РУП-Стамболийски подсъдимият разказал за случилото се и предал дрехите и
обувките си , за което е съставен протокол приложен по делото. Още същият ден подсъдимият
е освидетелстван от лекар, който е иззел натривки от лицето и ръцете му.
Въпреки проведеното болнично
лечение двадесет дни след случилото се на ***.2012 г. М.Д. починала.
Видно от заключението на вещото
лице М.Б. по назначената съдебно - медицинска експертиза на живата М.Д. в
резултат на побоя й е било причинено
разкъсно-контузни рани по лицето - в областта на челото, лявата слепоочна
област, лявата буза, лявата орбита, по горния и долния клепач на лявото око,
носа, по лигавицата на горната и долната устни в ляво, по лявата носно-устна
гънка, по вътрешната страна на лявата ноздра, счупване на предната стена на
левия горночелюстен синус, контузия на главата, кръвна колекция над твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка в дясното слепоочие, травма на лявата очна
ябълка с разместване на лещата, контузия на гръдния кош, контузия на белите
дробове, счупване на девето ляво ребро, счупване на трохантерите на лява
бедрена кост, счупване на таза - в
областта на лявата сръсцово - хълбочна става), оток и кръвонасядане по гръбната
повърхност на двете длани, по челото вдясно, по долния клепач на дясното око,
по брадата, горната половина на шията, по лявата мишница. Тези увреждания са
довели до три леки и три средни телесни повреди – две от които представляват
разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване на
движенията на левият долен крайник. Според вещото лице тези травматични
увреждания са причинени от действието на удар с твърд тъп предмет или
притискане с или върху такъв, както от множество удари с юмруци. Те са
причинени с особена жестокост и са били особено мъчителни за пострадалата, тъй
като тя е чувствала особено силни и мъчителни по интензитет болки и не е имала
възможност да ги предотврати.
Видно от заключението на назначената
съдебно - медицинска експертиза на труп с вещо лице К.П. в резултат на побоя на М.Д. е била причинена контузия на
мозъка, оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор,
счупване на предната стена на левия горночелюстен синус,
разкъсно-контузни рани на лицето, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
трахеотомия на шията, счупване на трето и четвърто десни ребра, счупване на
таза и лявата бедрена кост. Тези травматичните увреждания са били причинени от
действието на твърд, тъп предмет. Експертът е категоричен, че причината за
смъртта на Д. е комплексна – от една
страна черепномозъчната травма, контузия на мозъка и мозъчен кръвоизлив, а от друга страна – промени
в болестно променен мозък, вследствие на прекарани травми на главата в миналото
или мозъчни удари (инсулти) с образуване на кисти в главния мозък и над
твърдата мозъчна обвивка и костта (хигроми) и налична атеросклероза на
мозъчните съдове.
От назначената комплексна тройна
съдебно - медицинска експертиза с вещи лица П., Б. и Ш. се установява, че
непосредствената причина за смъртта на М.Д.
е била остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, в резултат на парализа
на важни мозъчни структури в ствола на мозъка от причинената й тежка лицева и
черепно-мозъчна травма, с кръвоизливна пелена под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, с контузия на мозъка и последвал хигром (събиране на течност под
твърдата мозъчна обвивка), която в своята еволюция, независимо от извършените
оперативни интервенции и активна реанимация са довели до тежък мозъчен оток, с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Експертите са
категорични, че е налице причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания по главата на Д., черепно-мозъчна травма с описаната
характеристика и настъпилата впоследствие смърт, независимо от оказаната
медицинска помощ. При установената генеза на смъртта според вещите лица трябва
да се има предвид и предварително увреденият терен от пределната възраст на
пострадалата – 94 години, нейното залежаване от прекараните два инсулта, старо
счупване на лявото бедро и таза, хронични заболявания на сърдечно – съдовата
система и генерализирана атеросклероза, които са ограничили и намалили
защитно-адаптивните механизми и възможности на организма, но все пак
пострадалата е била жизнена, в съзнание, контактна и адекватна, като е заемала
активно положение в леглото до нанасянето на побоя.
Видно от назначената химическа
експертиза към инкриминирания момент е установена 2,25 на хиляда концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия.
От назначената
съдебнопсихиатрична и
съдебно-психологична експертиза се установява, че Г.Л.С. не е страдал и не
страда от психично заболяване (психоза) към момента на извършване на деянието и
към настоящия момент. Можел да възприема и да възпроизвежда факти от значение
за делото и дава достоверни обяснения. Страда от личностово разстройство от
смесен тип. Към момента на деянието е бил състояние на обикновено (просто)
алкохолно опиване, дисфорично по своята форма, в неговата гневно-нападателна
разновидност. Няма данни за патологично или усложнено опиване или данни за алкохолна или друга психоза. Бил е в
състояние, което му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Поведението му не е било болестно (психотично)
мотивирано и е било улеснено от приетия преди деянието алкохол.
Видно от назначената съдебно – медицинска
експертиза на веществените доказателства по обекти 1,2,3,4,5,6,7 и 8 (№ 1 –
тампон с червено-кафява течност от
лицето на Г.С., №4 – марлен тампон с червено-кафяво зацапване – натривка от
лицето на Г.С. , №4 – марлен тампон с червено-кафяво зацапване – натривка от
ръцете на Г.С.,, 1 бр. сиво-бежова
фланела с голяма яка, 1 бр. черно
долнище на анцуг и 1 бр. сиво шушлеково яке е имало кръв. Кръвта по описаните
обекти е човешка и по тях се доказало
„А” аглутиногени и бета (β)
аглутиногени. Експертът е категоричен, че кръвта по посочените обекти е с
кръвна група А (β) и можело да произхожда от М.Д., която била с определена
кръвна група А (β).
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения като неоспорени от
страните и изготвени обстойно с необходимите професионални знания и опит в
съответната област, кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал
по делото.
Така
описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от направеното самопризнание от подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства – обяснения на самия подсъдим, показанията на свидетелите, от
писмените и от веществените
доказателства съответно прочетени и предявени на основание чл.283 и
чл.284 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При
така установената по делото безспорна и категорична фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.5
вр. с чл.115 от НК затова, че на ***.2012 г., около 16.00 часа, в
с.З., област П. умишлено е умъртвил баба си – М.П.Д., с ЕГН **********,
намираща се в безпомощно състояние в дома си, находящ се в същото село. В
случая безспорно се установи, че вследствие на нанесения от подсъдимия побой
двадесет дни по-късно е починала родната му баба. След прекарани два инсулта и счупване на
шийката на бедрената кост, на 94 години тя от около две години преди инкриминираната
дата е била трайно прикрепена на легло, частично неподвижна, като не е можела
да се храни и да ходи до тоалетна сама, т.е. била е в безпомощно състояние. Налице е причинно - следствена връзка между
причинените травматични увреждания по главата на М.Д. в резултат на побоя и
настъпилата впоследствие смърт на пострадалата независимо от оказаната й
висококвалифицирана медицинска помощ. Уврежданията са били причинени с особена
жестокост от страна на извършителя и са били особено мъчителни за пострадалата,
но непосредствената причина за смъртта й двадесет дни след побоя е остра
сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност. По делото няма данни самата смърт
да е настъпила по особено мъчителен за жертвата начин или да е причинена с
особена жестокост, поради което и представителят на държавното обвинение не
поддържа квалификацията на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 от НК. Ето защо
съдът призна подсъдимият за невинен да е извършил престъплението по особено
мъчителен начин за убитата и с особена жестокост и в този смисъл го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено, като подсъдимият е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е целял и искал тяхното настъпване. В настоящия казус С. е нанесъл множество
удари по главата и тялото на пострадалата. Тези обективни данни за поведението
на подсъдимия дават основание да се заключи, че той е съзнавал неизбежното
настъпване на смъртта и е желаел настъпването на смъртния резултат.
С оглед
на така установената правна квалификация на извършеното от Г.С. престъпление, както и като се съобрази
със степента на обществена опасност на самото деяние, с оглед личността на
подсъдимия, а така също и за постигане на целите на наказанието, съдът намира,
че следва да му бъдат определено и наложено наказание лишаване от свобода.
Настоящата инстанция намира, че именно наказанието “лишаване от свобода”
най-пълно отговаря в случая на характера и на обществената опасност на
извършеното престъпление. При определяне вида и размера на наказанието лишаване
от свобода като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взема предвид – чистото
съдебно минало на подсъдимия, направените пълни самопризнания, изразеното
искрено съжаление за случилото се, изпадането му в психологичен срив, след като
е съкратен от работа и е останал трайно безработен, разклатеното му
здравословно състояние с 31 процента инвалидност. От друга страна обаче, в
случая липсват, каквито и до било предпоставки за приложението на разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е. за определяне наказание лишаване от свобода под
установения от закона минимум. Основание за това дава, както неупражняването на
обществено полезен труд, множеството нанесени удари, системната употреба на алкохол, която го е
довело до сприхавост и избухливост, така и посягането на най-ценното в
човешкото съществуване, а именно – живота, пък било то и на родната му баба, на
прага на 94 –та й година. Ето защо съдът е на становище, че на С. следва да бъде определено и
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54
от НК. С оглед на така отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо в конкретния случай е на С. за
извършеното от него престъпление да му бъде наложено наказание от ОСЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ето също съдът след редукцията с една трета по
чл.58а ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия наказание от ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което в максимална степен според преценката на съда
ще съдейства за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът
намира, че по отношение на така определеното наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не са налице основанията за ОТЛАГАНЕ изтърпяването на
същото с подходящ изпитателен срок при условията на чл.66 ал.1 от НК, тъй като
същото не е в допустимия от закона размер за това. Ето защо съдът счита, че
най-справедливо е така наложеното му
наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно
ефективно и то съгласно разпоредбата на чл.61 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при
първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит
тип”.
На
основание чл.59 ал.1 от НК следва да бъде приспаднат периода на предварителното
задържане по отношение на подсъдимия С. от така наложеното му наказание от
ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, считано от 14.02.2012 г. до влизане в
законна сила на настоящата присъда.
Веществените доказателства - 1
бр.сиво-бежава фланела с голяма яка, 1 бр.черно долнище на анцуг, 1 бр.сиво
шушлеково яке и 1 чифт кафяви обувки, приложни по делото следва де се върнат на
подсъдимия след влизане в законна сила на настоящата присъда.
Веществените доказателства – 1
бр.дървено парче, вероятно от дървена рамка за прозорец, с размери 21/5/4 см.,
1 бр.дървено парче с размери 27/4,5/3 см. и 1 бр.дърво с неправилна цилиндрична
форма с размери 21/2,5 см. от клон на дърво, тампон с червено-кафява течност от
масата, парченце плът от възглавницата, тампон с червено-кафява течност от
лицето на Г.С., марлен тампон с червено-кафяво зацапване – натривка от лицето
на Г.С., марлен тампон с червено-кафяво зацапване – натривка от ръцете на Г.С.,
приложени по делото, като вещи без стойност следва да се унищожат след влизане
на присъдата в законна сила.
Подсъдимият Г.С. на основание
чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати по сметка на ОС-Пловдив, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 1 393
лв. разноски по производството.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕН
– СЪДИЯ: /П/