РЕШЕНИЕ
№
град
София, 16. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 131/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 22. 10. 2020 год., постановено по гр. д. №
36201/2019 год. на СРС І ГО 157 състав, с което Д.З. АД е осъдено да заплати на
А.Е.В. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата от 1890 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултата на ПТП, настъпило на 06. 03. 2019
год., със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 24. 06. 2019
год. до издължаване на сумата. Искът е отхвърлен до пълен предявен размер 3150
лева. Разноските са разпределени съобразно изхода на делото в първата
инстанция.
С въззивна жалба ищецът атакува решението в отхвърлителната
част като неправилно и незаконосъобразно. Иска е отмяна и уважаване на
предявения иск в пълен предявен размер. Оспорва се съпричиняване в размер на 60
процента. Вина има водачът на застрахования при ответника автомобил. Цитира чл.
51 ал. 2 ЗЗД. При постановяване на решението съдебната практика, която е
задължителна не е съобразена изцяло. Причина за настъпилите увреди на ищеца са
субективните действия на водача на увреждащия автомобил, чиято вина е
единствена. При условия на прием на съпричиняване, същото е в степен от 10
процента, а не 60 както е приел районният съдия.
Иска се постановяване на решение за отмяна на съдебния акт в
отхвърлителната част като неправилно и незаконосъобразно с постановяване на
друго за уважаване на претенцията в пълен предявен размер. Претендират се
разноски и адвокатско възнаграждение с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по
ЗДДС.
Дружеството ответник атакува с жалба решението в неговата осъдителна
част, като твърди, че решението е неправилно в тази си част, поради нарушение
на материалния и процесуалния закон, поради необоснованост. Иска се уважаване
на жалбата с всички законови последици, включително частта за разноските. Съдът
неправилно е преценил доказателствата по делото и доводите на страните. Не са
събрани по делото никакви доказателства, установяващи виновно и противоправно
поведение на Стоян Димитров Стоянов при управление на лек автомобил, което в
пряка и непосредствена причинна връзка да е довело до настъпване на процесното
ПТП и реализиране на вредоносния резултат. Единствена причина за настъпване на
ПТП е поведението на ищеца пешеходец. Претенцията за обезщетение на разходите
за избор на екип е неоснователна и недоказана. Тези разходи са лично и
субективно желание на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част
като се постанови ново за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В отговор на втората жалба ищецът я оспорва като заявява, че
актът на съда е правилен и законосъобразен в обжалваната част, поради което
жалбата е неоснователна и следва съдът да я остави без уважение. Претендират се
разноски пред настоящата инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивните жалби рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите са допустими и следва да бъдат по същество
разгледани.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваните си части
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите.
Жалбите са неоснователни.
Според правната уредба на КЗ Пряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от
застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и
ал. 2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363,
ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка "Гражданска отговорност", която
е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато
застрахованият го е увредил умишлено.
Отговорността на дружеството ответник се определя от сключен
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между увреждащия
водач и дружеството, наред с посочените в чл. 45 ЗЗД предпоставки, образуващи
фактическия му състав непозволено увреждане – Противоправно деяние, което е
извършено виновно, настъпване на конкретни вреди, наличие на
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се
установява от събраните по него доказателства, че гражданската отговорност на
увреждащия водач е покрита, поради сключен между дружеството и собственика на
увреждащия автомобил договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност.
Спорът е сведен до един въпрос, а именно относно механизма
на ПТП и противоправността на поведението на водача на лекия автомобил,
застрахован при дружеството ответник.
Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото
доказателства и САТЕ, тоест чрез същите е удостоверена и приетата за установена
фактическа обстановка от районния съдия. Според САТЕ, от гледна точка на
специални познания, каквито съдът не притежава, изводите са категорични, а
именно причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на
увреждащия автомобил, който се е движил със скорост, при която не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, при
внезапно възникване на опасност – пресичащ пътното платно пешеходец;
поведението на пешеходеца, предприел пресичане на булевард на непредназначено
или необозначено за целта място и след преминаване през разделителната
мантинела, определяща двете платна за движение.
Устно експертът е категоричен, че водачът на автомобила е
имал възможност да възприеме пешеходеца преди същият да навлезе на платното за
движение, независимо че е било тъмно, тъй като този участък е осветен и
осветеността пред левия фар е от около 40 метра. Водачът е имал възможност да
предотврати удара. По делото не са установени спирачни следи по платното за
движение. Няма данни за препятствия, ограничавали видимостта на двамата
участници в ПТП.
Това експертно заключение е прието без оспорване от страна
на спорещите ищец и ответник, компетентно изготвено е и обективно, корелира с
останалия по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност,
поради което се кредитира. Свидетелят Стоянов съобщава, че когато друга кола се
отместила рязко вляво, тогава видял пешеходеца, който бил на една кола
разстояние от него самия. В момента, в който го видял, натиснал спирачки до
край с всичка сила. Показанията се ценят по реда на чл. 172 ГПК - Преценка на
свидетелските показания - Показанията на роднините, на настойника или на
попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези,
които се намират с насрещната страна или с роднините ѝ в граждански или
наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая показанията на
водача на увреждащия автомобил не съответстват на целия останал доказателствен
материал и са заинтересовани безспорно. От направени изчисления след показания
на свидетеля вещото лице по САТЕ дава следното заключение, с което прави
извод, че ПТП е било непредотвратимо за
водача на Автомобила, в случая, обаче, когато е имало ограничаване на
видимостта на водача от предходен автомобил и пешеходецът се е намирал отдясно
на превозното средство и е започнал движение от ляво надясно, изминал е
неповече от 1.4 метра и е настъпило съприкосновение. Отговорът на тази задача е
базиран изцяло на некредитирани показания на водач на увреждащото МПС, който не
се подкрепя от събраните по делото доказателства, установяващи удостоверена с
тях конкретна фактическа обстановка.
Правилен е изводът на районния съдия, че водачът е нарушил
чл. 23 ал. 1 ЗДП, според който - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
При съвкупната преценка на всички доказателства по делото се
установява, че процесното ПТП е резултат от противоправното поведение на водача
– нарушение на чл. 23 ал. 1 ЗДП. Съгласно цитираната норма всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Водачите на ППС са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, длъжни са при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите на пътно превозно средство са длъжни да се движат на
такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат
да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачите
на пътно превозно средство не трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако
това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. РЕШЕНИЕ
№ 69 ОТ 26.07.2019 Г. ПО Т. Д. № 2556/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и други.
Водачът на увреждащото МПС е бил на разстояние по-малко от безопасната
дистанция, което правилно е установено от районния съдия, че е управлявал
автомобила на дистанция, която не му е позволявала да избегне произшествието.
Поведението на водача нарушава цитираната норма на закона и чл. 102 ППЗДП,
съставляващо граждански деликт, което изключва случайно деяние. По въпроса за
съпричиняването обосновано е прието в обжалваното решение, че ищецът е пресичал
пътното платно на неопределено за това място – нарушение на чл. 113 ЗДП - (1)
При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Ищецът сам признава в исковата молба, че е бил пиян.
С поведението си пешеходецът е направил ударът да е
непредотвратим. Вследствие на това следва да се отчете наличие на съпричиняване
от страна на ищеца за настъпване на процесното произшествие в пряка и
причинно-следствена връзка за настъпване на последното.
Искът се явява основателен и следва да се уважи за сумата от
1890 лева.
От ответника твърдяното съпричиняване е доказано по принципа
на пълно главно доказване.
На всички въпроси, поставени с въззивните жалби, районният
съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по твърдения на ищеца с
исковата молба и възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради
което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по
делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и
главно доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата
от СРС сума, чрез заключение на СМЕ. Според него експертът специалист неврохирург е отговорил следното в
материалите по делото има приложени отчетни документи на името на ищеца за
извършени от него разходи по време на лечението на процесните увреждания,
следват по пера. Вещото лице е категорично, че разходите на ищеца са били
задължителни, за да може да се проведе лечението и са правомерно извършени, тъй
като тези разходи не се заплащат от НЗОК, а от пациентите. Оперативните
консумативи се заплащат от пострадалия пациент, както и разходите по време на
амбулаторното лечение. Съдът споделя извода на СРС, че разходите за избор на
екип в случая представляват част от избора за най-добро оперативно лечение, с
цел гарантиране здравето на лицето и представлява част от избора на най-добро
оперативно лечение, тоест отговор и на това оплакване е даден с мотивите на
съдебния акт на първоинстанционния съд. Според вещото лице по СМЕ вследствие на
процесното ПТП от 06. 03. 2019 год. ищецът е получил множество увреждания –
травма на опорно-двигателния апарат състояща се от счупване с разместване
луксация на главата на раменната дясна кост, многофрагментно счупване на телата
диафизите на голямопищялната и малкопищялната кост на дясната подбедрица,
охлузна рана в областта на дясна хълбочна кост на таза; травма на гръдния кош,
изразяваща се в счупване на 7,8,9 ребра вляво и 6,7,8 вдясно.Описаните
травматични увреждания са с доказан произход. Вещото лице е категорично, че
ищецът е направил и разходи за избор на екип 900 лева по фактура, посочена, и
те като част от всички разходи, са задължителни, за да може да се проведе
лечението. В публично заседание експертът допълва, че възстановителният период
за фрактурата на подбедрицата е от порядъка 6,7 месеца. Без имплантите
лечението няма как да се състои. Обикновено по такива по-сложни операции оператор
е завеждащият клиниката. Това заключение е прието от съда без оспорване и без
повече въпроси от страните, като дружеството представлявано от юрисконсулт
Ройдев л. 65 от делото на СРС. Част от имуществените разходи на ищеца е и
стойността на услугата избор на екип във връзка с операцията на ищеца.
Ползването на тази услуга е било наложително, тъй като за адекватното
задоволяване на здравните нужди на ищеца е изисквало оперативният екип да е
този на завеждащия клиниката поради сложността на операцията. По делото се
доказа, че размерът на тази услуга е 900 лева и е заплатен от ищеца, тоест той
е платецът на задължението. Със заплащането на сумата ищецът е задоволил
специфична здравна нужда, поради което оплакването на ответника в посочената
посока е несъстоятелно.
Други доводи с въззивните
жалби не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото
установяват твърденията на страните, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията им или да
опровергават или разколебават установената фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивните жалби и съответно до посочените въпроси, за които
въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбите/, поради което първоинстанционното съдебно решение
е и допустимо - на ищеца и ответника е дадена възможност за становище по
исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е основателен частично, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивните жалби следва
да бъдат оставена без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение
на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото
жалбите и на двете страни се отхвърлят като неоснователни, разноски не се
следват на същите и не се присъждат от съда.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22. 10. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 36201/2019 год. на СРС І ГО 157 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.