Р Е Ш Е Н И
Е
№ 206/21.3.2022г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, I
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесета
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
при
секретар Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ дело
№ 900 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по жалба на К.А.С. *** против Решение №2153-11-26/07.07.2021г. на
Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено разпореждане №
О-11-999-00-**********/21.05.2021г., издадено от ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана, с което се отказва изплащане на
парично обезщетение / помощ за общо заболяване по болничен лист № Е20200518514,
удостоверение приложение № 9, представени с вх. № Р14-11-000-00-**********/24.03.2020
г.
Жалбоподателят излага съображения за нарушение на
материалноправните разпоредби при издаване на обжалваното решение. Поддържа
жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът - директор на ТП на НОИ Монтана, чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представените
писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана.
На свой ред заявява претенция за разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят е предоставил документи по образец
приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществени осигуряване (НПОПДОО) от осигурителя „Ц. ***158, във връзка с
издаден болничен лист № Е20200518514 за периода 19.03.2020 г. до 01.04.2020 г. вкл. Тъй като в контролните органи на
НОИ е възникнало съмнение дали за жалбоподателят е възникнало основание за
осигуряване, както дали жалбоподателят е упражнявал трудова дейност са извършeни съответните проверки. При
проверките (въз основа на декларация на управителя на дружеството осигурител) е
констатирано, че последният осигурител на жалбоподателя – „Ц. фаст фууд“ ЕООД
не е извършвал търговска дейност и не е назначавал и освобождавал работници и
служители. Поради това проверяващите са заключили, че извършените действия от
дружеството осигурител са с цел неоснователно ползване на осигурителни права и
неправомерно изплащане на средства с фондовете на ДОО. Тези изводи са възприети
и от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Монтана, който с Разпореждане № О-11-999-00-**********/21.05.2021г. е отказал
изплащане на парично обезщетение за общо заболяване на жалбоподателя поради
липса на основание за осигуряване, определящо ползването на осигурителни права
по реда на Кодекса за социално
осигуряване (КСО). По повод обжалваното от жалбоподателя по административен ред
на това разпореждане ответникът е постановил оспореното решение, с което е
потвърдено разпореждането. Присъединявайки се към мотивите на разпореждането ответникът
е добавил, че след разследването не е открит упълномощен да осигурява
осигурителя и не е открита документация доказваща, че за периода, през който са
регистрирани уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ и са подавани данни на
основание чл. 5, ал. 4 от КСО, действително е упражнявана, за която да е
изпълнено условието на чл.10, ал. 1 КСО във връзка с §1, т.3 от ДР на КСО.
Съответно ответникът въз основа на събраните доказателства по административното производство е счел, че
за разследвания период жалбоподателят не е престирал работната си сила срещу
полученото от него трудово възнаграждение.
Направените доказателствени и правни изводи от ответника, с които е
мотивиран обжалваният административен акт не се потвърдиха от събраните по
делото доказателства. Напротив от събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установи, че жалбоподателят надлежно е престирал труд по трудово
правоотношение с „Ц. фаст фууд“ ЕООД.
Показанията на свидетеля, както и събраните по
делото писмени доказателства са подробни, точни и взаимно допълващи се.
Свидетелят е работил на длъжност салонен-управител, като с жалбоподателят се
познават от дълги години, работил е съвместно с него в продължение на половин
година. Показанията на свидетеля и събраните доказателства подкрепят доводите
на жалбоподателя по делото.
Свидетелят П. установява, че все още работи на
същото място и през последните 2 годни, откогато той работи там дружества, стопанисвали обекта често се сменяли, а
работниците били преназначавани. През същия период са сменени 3 дружества, а
служителите продължават да престират труда си на същото място.
От предоставения по делото договор за сътрудничество
и съвместна дейност сключен между „БУЛ КОРЕКТ ” ЕООД и „Ц. ФАСТ ФУУД”
ЕООД, в чл. 9 се вижда, че задължение на
„Ц. ФАСТ ФУУД” ЕООД подсигурява самостоятелно обслужващ персонал за съвместна дейност.
Именно и договорът на жалбоподателят е с „Ц. ФАСТ ФУУД” ЕООД, чрез упълномощено
от управителя на дружеството за тази дейност местно лице. Въпреки, че от
направената проверка, не е намерено лице, което да представлява дружеството във
Велинград, което не означава, че такова лице не съществува. Доказателство за
реално изпълнената престация от страна на жалбоподателя са разплащателните
ведомости и Форма 76, които са предоставени относно спорния период, видно от
приложено Решение № 135 от 22.02.2021 г. по адм. дело № 1080 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2020 г.
Предвид посочените по-горе доказателства следва да
бъде направен безспорният извод, че жалбоподателят реално е престирал труд по
трудовото си правоотношение с работодателя „Ц. ФАСТ ФУУД” ЕООД, като е заемал
длъжността „главен готвач”, за което е получавал уговореното между страните
трудово възнаграждение. При осигуряването на жалбоподателя надлежно е подавана
съответната информация в НОИ. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни, за да се приеме обратното на
административния орган, че за жалбоподателя е налице основание за осигуряване
по смисъла на чл. 10 от КСО във връзка с §1, ал. 1, т. 3 изр. 1 и 2 от ДР на
КСО, които предвиждат следното:
Чл.10 Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
§ 1 (1) „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5
В случая жалбоподателя е ФЛ, което е престирало трудовите си
задължения, за него са дължими осигурителни вноски, поради което отказът да му
бъде изплатено парично обезщетение / помощ за общо
заболяване по болничен лист № Е20200518514, удостоверение приложение № 9,
представени с вх.№ Р14-11-000-00-**********/24.03.2020 г. е незаконосъобразен.
Неоснователни са възраженията на ответника:
Обстоятелството, че административният орган служебно
е заличил подаваните от работодателя „Ц. фаст фууд“ ЕООД осигурителни данни, че
дружеството не е подавало годишни данъчни декларации, не би могло да е
самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение за общо заболяване
на жалбоподателя. Евентуалните нарушения на закона от страна на дружеството
работодател следва да доведат до санкции за самото него и за представляващите
го физически лица. Жалбоподателят въпреки, че е имал електронен достъп до
услугите на НОИ и не е забелязал, че дължимите осигурителни вноски не са
заплатени от работодателя му, не води до отговорност от негова страна за
неизпълнени задължения от работодателя му. Напротив той е имал надлежно сключен
трудов договор с работодателя му или поне така е предполагал жалбоподателя, тъй
като трудовият договор му е бил предоставен подписан от работодателя, а не е
подписван пред него. Установи се, че добросъвестно е престирал задълженията си
по трудовото си правоотношение с работодателя „Ц. фаст фууд“ ЕООД, като е
заемал позицията „главен готвач” в заведението „Централ”, намиращо се в центъра
на Велинград. Установи се, че това заведение функционира – представен е
протокол от извършена проверка от органите на Дирекция “Инспекция по труда“ -
Пазарджик и в него се престира труд. За извършваната дейност жалбоподателят е
получавал договореното трудово възнаграждение. От данните по делото неминуемо
става ясно, че жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал задълженията си по
подписания от него трудов договор. Не стана ясно и не бе доказано обратното,
още по-малко намерение за неоснователно ползване на осигурителни права и
неправомерно изплащане на средства с фондовете на ДОО. Следователно е
незаконосъобразно да му се отказва изплащането на обезщетение поради липса на
реално предоставена работна сила. В тази връзка са неоснователни и доводите за
недобросъвестност на жалбоподателя. От това, че жалбоподателят не се е
възпротивил или усъмнил от сключения договор за съвместна дейност между
работодателя му „Ц. ***” ЕООД, като не
се е месел в търговските взаимоотношения на работодателя си, не може да доведе
до вменяването на вина на жалбоподателя от неправомерните действия на
работодателя му и неговата недобросъвестност.
Затова обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане следва да бъдат отменени от съда.
След отмяната
на обжалвания административен акт по делото следва да бъде изпратено,
като преписка на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ Монтана, който да продължи административното производство, като има
предвид установеното реално престиране на труд от жалбоподателя по трудовото му
правоотношение с „Ц. фаст фууд“ ЕООД и в 15-дневен срок да се произнесе, като
отпусне на жалбоподателя полагащото му се парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, в случай че прецени, че са налице
предпоставките за отпускането на такова, предвидени в чл. 40 КСО, като
съответно определи неговия размер при спазване на чл. 41 КСО или – да постанови
отказ, в случай че предпоставките за отпускане на обезщетението не са на лице.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Следва да му бъдат изплатени 10 лв., държавна такса и
400 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-26/07.07.2021г. на
Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №
О-11-999-00-**********/21.05.2021г., издадено от ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана, с което се отказва изплащане на
парично обезщетение / помощ за общо заболяване на К.А.С. *** .
ИЗПРАЩА делото, като преписка на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана, който следва да се
произнесе при спазване на мотивите на настоящето съдебно решение задължителни
указания и срок.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ Монтана да
заплати на К.А.С. *** разноски поделото в размер на 410лв. /четиристотин и
десет лева/.
Решението подлежи на обжалване, чрез настоящия съд,
пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/