РЕШЕНИЕ №
гр. Троян, 29.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори граждански състав, в
публично заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
При секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр. дело № 391 по описа на ТРС за 2020 год., за да се
произнесе - съобрази:
В
Троянски районен съд е образувано гр. дело № 391/2020 г. по молба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от И.Г., чрез юрисконсулт К.К. с адрес *** с която е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК против А.М.Б., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***.
Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1011/2019г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В ИМ се
твърди, че по ч.гр.д. № 1011 по описа на Троянски районен съд за 2019г. в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на
длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата 77.97 – седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки, представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени
лизингови вноски, по Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018 г., № 3 с падеж
на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж на 10.10.2018 г. (частично за
период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.), ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2019 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 269.22 –
двеста шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки договорна лихва,
представляваща възнаграждение за ползването на лизинговия актив през съответния
период от време, включена в падежиралите и
неплатени лизингови вноски по Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018
г., № 3 с падеж на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж на 10.10.2018 г. (частично за
период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.); сумата 2.82 – два лева и осемдесет и
две стотинки, представляваща неустойка
за забава на основание чл. 15.1 от ОУ, начислена
както следва: за забава в плащането на 2-ра вноска за периода от 10.08.2018 г.
до 09.10.2018 г. върху съответната част от главницата в размер 1,9 лева; за забава в плащането на 3-та вноска за
периода от 10.09.2018 г. до 09.10.2018 г. върху съответната част от главницата
в размер на 0,92 лева; сумата 351.09 – триста петдесет и един лева и девет
стотинки, представляваща неустойка за прекратяване
на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл.. 15.5 от ОУ, дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора -09.10.2019 г., формирана
като сбор от три месечни вноска, всяка
една в размер на 117,03 лева, сумата 710.00 – седемстотин и десет лева,
представляваща възстановяване на разходи по възстановяване на лизинговия актив
на основание чл. 14.4 от ОУ, дължими от дата 09.10.2018 г., формирани на база
издадена фактура от външен партньор за извършени услуги по издирване на актива
и изземването му от владение на Лизингополучателя, сумата 28.22 – двадесет и
осем лева и двадесет и две стотинки, представляваща разноски за платена
държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от
20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.
5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98
от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да
предяви иск за вземането си при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В указания
едномесечен срок, ищецът е подал искова молба, което обуславя правния му
интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищецът основава претенцията
си на договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0003360,
сключен на 29.2018 година между А.М.Б.
и „***“ ООД. В молбата се излага, че в изпълнение на задължението си по
договора лизингодателя –ищец е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя-ответник лек автомобил „***“
с рег.№ *** и е предоставил ползването му на лизингополучателя.
Последният е заплатил авансово първоначалните разходи и уговорената
първоначална вноска, като е поел задължение да изплаща дължимите месечни вноски
и да използва веща по предназначение с грижата на добър стопанин.
Твърди се, че ответникът е
преустановил плащане на месечните вноски, като последната заплатена частично
месечна вноска е от 10.07.2018г.. Към 10.09.2018г. са незаплатени две вноски /2
и 3/, поради което лизингодателят е изпратил съобщение за разваляне на
договора, връчено на представител на лизингополучателя – Д.Р.А./съжителстваща
на семейни начала с А.М.Б./, която е предала лизинговия актив във владение на
лизингодателя на същата дата.
С оглед
дадените от съда указания, ищецът внася
уточнения в основанието на исковете, като твърди, че претенцията в размер на 77,97
лева за главница е формирана като сбор от главницата, включена в погасителните
вноски, съгласно договорен Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018 г. и № 3
с падеж на 10.09.2018 г. и част от вноската с падеж 10.10.2018 г.,
пропорционална на дните ползване през периода от 11.09.2018 г. до 09.10.2018
г..
- Претенцията за договорна лихва,
представляваща възнаграждение за ползването на лизинговия актив през съответния
период от време в размер на 269,22 лева, е формирана като сбор от включена в
падежиралите и неплатени лизингови вноски по Погасителен план № 2 с падеж на
10.08.2018 г., № 3 с падеж на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж на 10.10.2018 г.
(частично за период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.).
- Претенцията за неустойка за
забава на основание чл. 15.1 от ОУ в
размер на 2,82 лева е начислена, както следва: за забава в плащането на
2-ра вноска за периода от 10.08.2018 г. до 09.10.2018 г. върху съответната част
от главницата в размер 1,9 лева; за
забава в плащането на 3-та вноска за периода от 10.09.2018 г. до 09.10.2018 г.
върху съответната част от главницата в размер на 0,92 лева.
- Претенцията за неустойка за
прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от
ОУ в размер на 351.09 лева е дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора - 09.10.2019 г., формирана
като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 117,03 лева.
- Претенцията за възстановяване
на разходи по възстановяване на лизинговия актив в размер на 710,00 лева на
основание чл.14.4 от ОУ, дължими от дата 09.10.2018 г. е формирана на база
издадена фактура от външен партньор за извършени услуги по издирване на актива
и изземването му от владение на Лизингополучателя, като периодът на претенциите е дефиниран от
крайния момент, в който ползването на вещта е било у ответника – Лизингодател.
Моли съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същият му
дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№445 от 22.11.2019г. по ч.гр.д.№1011/2019г. на ТРС. Претендират се направените
в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното
производство.
При предвидената процедура
по реда на чл. 131 ал. І от ГПК ответникът,
редовно уведомен- лично, не е представил отговор на исковата молба, не е
взел становище по иска и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права,
същият е уведомен с разпореждане на съдията докладчик по делото.
В съдебно заседание, за редовно призования ищец не се явява представител и не се представлява.
В депозирана по делото молба вх.№260585 от 07.10.2020г. на ТРС, прави искане по отношение на ответника да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, р.пр. не се явява и
не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по иска и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложеното на
л.63 доказателство е видно, че на ответникът е изпратено съобщение, с което е
връчен препис от исковата молба и доказателствата и в съобщението изрично са
посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание. Съобщението е получено лично от ответника.
В определения от съда едномесечен срок не е подаден писмен
отговор, не е взето становище по иска, не е направено възражение и не са
посочени доказателства. Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ал.1 от ГПК, ищецът има възможност да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, като същият се е възползвал от това си право, което
искане е обективирано в молба вх.№260585
от 07.10.2020г. на ТРС.
С оглед на
изложеното съдът счита, че предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните доказателства и намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск
бъде уважен.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск се явява
доказан по основание и размер, поради което и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „….присъдените със заповедта
за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение…..”.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от И.Г., чрез юрисконсулт К.К. с адрес *** че А.М.Б., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:*** дължи на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от И.Г., чрез юрисконсулт К.К. с адрес *** с която е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК против А.М.Б., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, сумата от 77.97 – седемдесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки, представляваща главница, включена в падежиралите
и неплатени лизингови вноски, по Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018 г.,
№ 3 с падеж на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж на 10.10.2018 г. (частично за
период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.), ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2019 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 269.22 – двеста шестдесет и девет
лева и двадесет и две стотинки договорна лихва, представляваща
възнаграждение за ползването на лизинговия актив през съответния период от
време, включена в падежиралите и
неплатени лизингови вноски по Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018
г., № 3 с падеж на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж на 10.10.2018 г. (частично за
период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.); сумата
2.82 – два лева и осемдесет и две стотинки, представляваща неустойка за забава на основание чл. 15.1 от
ОУ, начислена както следва: за забава в плащането на 2-ра вноска за
периода от 10.08.2018 г. до 09.10.2018 г. върху съответната част от главницата
в размер 1,9 лева; за забава в плащането
на 3-та вноска за периода от 10.09.2018 г. до 09.10.2018 г. върху съответната
част от главницата в размер на 0,92 лева; сумата
351.09 – триста петдесет и един лева и девет стотинки, представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина
на Лизингополучателя на основание чл.. 15.5 от ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора -09.10.2019 г., формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на
117,03 лева, сумата 710.00 – седемстотин
и десет лева, представляваща възстановяване на разходи по възстановяване на
лизинговия актив на основание чл. 14.4 от ОУ, дължими от дата 09.10.2018 г.,
формирани на база издадена фактура от външен партньор за извършени услуги по
издирване на актива и изземването му от владение на Лизингополучателя,
ОСЪЖДА А.М.Б.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***
заплати на „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от И.Г.,
разноски за образуване на
Заповедното производство по чл. 410 ГПК, в размер на 28.22 – двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки и 50.00 -
петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от
20.07.2007г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017г., доп., бр. 13 от 07.02.2017г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006г., обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015г.,
в сила от 15.12.2015г./ , както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 28.22 – двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки представляващи ДТ и 100.00
– сто лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №
1011/2019г. по описа на
ТРС.
Районен съдия: