Р Е Ш Е Н
И Е
10.06.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики
Преслав трети състав
На 04 (четвърти) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 263 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 27, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба И.М.А. и
Х.А.А. твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: УПИ I-30 в кв. 23 по плана на с. С., обл. Шумен, а
съгласно кадастралната карта на с. С. – поземлен имот с идентификатор
70398.501.131, с площ от 1347 кв.м, ведно с построените в него сгради. Имотът бил закупен от първия ищец без да
е оформен писмен договор, като двамата заживяли в него, а до този момент,
заедно с цялото семейство на И. А. живяли в имот с идентификатор 70398.501.51,
намиращ се в съседство с описания. През 1972 г. ищецът се снабдил с нотариален
акт за собственост върху процесния имот, като същият бил обитаван от
семейството и понастоящем. Бащата на ищеца починал през 1981 г., като след това
съпругата му и двамата братя на ищеца напуснали имота, представляващ имот с
идентификатор 70398.501.51 и той останал необитаем. През 1996 г. ответникът С.М.С.
изявил желание да купи този имот и бил сключен договор за продажба,
удостоверена в нотариален акт № 2, том 1, дело № 4/1996 г. на ВПРС. След това,
ответникът започнал да ползва този имот, намиращ се срещу притежавания от
ищците. През пролетта на 2017 г. един от внуците на ищеца пожелал да купи
обратно имота, предмет на договора за продажба. По време на проведените
преговори с ответника, ищците установили, че в описания нотариален акт за продажба
на недвижим имот като предмет на продажбата не е описан реално продавания имот,
а този – собственост на ищците. Посоченият като предмет на договора имот никога
не е ползван от ответниците и същите през 1996 г. не са изявявали желание да го
придобиват. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато
за установено по отношение на ответниците С.С. и Н.С., че са собственици на
недвижим имот, представляващ УПИ I-30 в кв. 23 по
плана на с. С., обл. Шумен, а съгласно кадастралната карта на с. С. – поземлен
имот с идентификатор 70398.501.131, с площ от 1347 кв.м, ведно с построените в
него сгради, а ищецът И.А. моли сключеният между него и ответника С.М.С.
договор за продажба на 1/5 идеална част от недвижими имоти, извършен с нот. акт
№ 2, том I, дело № 4/1996 г. на
ВПРС, да бъде унищожен – като сключен при грешка в предмета.
Ответниците не
изразяват становище по исковете, не представят в срок писмен отговор на
исковата молба. Не правят искания, не се явяват и не се представляват в първото
по делото заседание.
В
съдебно заседание, пълномощникът на ищците прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 04.06.2020 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответниците не се представляват в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. С определение от 17.06.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответниците са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в
подкрепа на предявените искове, ищците се позовават на следните приети по
делото доказателства: нотариален акт № 2, том 1,
дело № 4/1996 г. на ВПРС, нотариален акт № 32, том 2, дело № 364/1966 г. на
ПРС, удостоверение за наследници изх. № 6/08.03.2018 г., изд. от Кметство С.,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 4/08.03.2018 г.,
изд. от Кметство С., удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№ 1/19.01.2018 г., изд. от Кметство С., документи за платени данъци от ищците,
документи за платени данъци от ответниците, удостоверение за данъчна оценка
изх. № **********/04.04.2018 г. на Община В., удостоверение (недатирано), изд.
от Община В., договор от 03.11.1971 г., удостоверение за сключен граждански
брак от 16.04.2018 г., изд. от Община В., удостоверение за наследници изх. №
20/20.10.2016 г., изд. от Кметство С., скица № 255/30.09.1991 г., изд. от
Община В., скица на поземлен имот № 15-219229/11.04.2018 г., изд. от СГКК –
Шумен, копия на план на с. С., одобрен през 1935 г., молба-декларация изх. №
94-С-216/31.07.2019 г., нот. заверена от нотариус рег. № 661 на НК;
удостоверение изх. № 94-С-215/31.07.2019 г., изд. от Общ. В.; техническа
експертиза от 07.06.2019 г. и нот. акт за собственост на недвижим имот № 150,
том 1, рег. № 656, дело № 137 от 2019 г. на нотариус рег. № 661 на НК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 27, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По
иска с правно основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 27, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗЗД:
Установи
се по делото, че ищецът И.А. и ответникът С.С. са страни по сключения договор
за продажба на недвижим имот извършен с нотариален акт № 2, том I, дело № 4/1996 г. на ВПРС. Съдът намира за
доказано, че при извършване на сделката е налице грешка в предмета на същата –
продавачите (И. А. и сънаследници) са имали представата, че продават
наследствен имот на своя баща, а фактически в нотариалния акт бил вписан
процесния недвижим имот, собственост на двамата ищци.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че искът се явява основателен. Поради това,
сключеният при грешка в предмета договор за продажба на 1/5 идеална част от
недвижим имот между И.М.А. и С.М.С., извършен с нот. акт № 2, том I, дело № 4/1996 г. на ВПРС, следва да бъде
унищожен.
Касателно искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съдът приема за безспорно доказано, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ I-30 в кв. 23 по плана на с. С., обл. Шумен, а съгласно кадастралната карта на с. С. – поземлен имот с идентификатор 70398.501.131, с площ от 1347 кв.м, ведно с построените в него сгради.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
Водим
от горното и на основание чл. 239 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА на
основание чл. чл. 32, ал. 1 вр. чл.
27, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, сключеният между И.М.А. с ЕГН **********,***
и С.М.С. с ЕГН ********** (понастоящем **********), с постоянен адрес ***, договор за продажба на 1/5 (една пета)
идеална част от следния недвижим имот: дворно място с площ 1400 кв.м, в
което собствени 920 кв.м, за което е отреден имот с планоснимачен номер I-30 в кв. 23 по плана на с. С., обл.
Шумен, с построената в това място паянтова жилищна сграда, понастоящем поземлен имот с идентификатор 70398.501.131 по кадастралната
карта и регистри на с. С., одобрени със Заповед РД-18-41/29.06.2010 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота – с. С., ул. „Р.“ № 6, площ 1347 кв.м,
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), ведно със сградите, които попадат в имота, извършен
с нотариален акт № 2, том I, дело № 4/1996 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, като сключен поради
грешка в предмета на договора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на С.М.С. с ЕГН ********** (понастоящем **********)
и Н.А.С. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, че И.М.А. с ЕГН **********
и Х.А.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат
– адв. Ж.П. ***, са собственици на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 70398.501.131 по кадастралната
карта и регистри на с. С., одобрени със Заповед РД-18-41/29.06.2010 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота – с. С., ул. „Р.“ № 6, площ 1347 кв.м,
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), ведно със сградите, които попадат в имота.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: