Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1676 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 215 ЗУТ.
Предмет на делото е жалба
на В.И.В. и Е.П.П. с искане за прогласяване на нищожност на Решение № 2405-10
по протокол № 24/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет при Община Варна, с
което на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ на гр. Варна, район
„Приморски“, кв. „Свети Никола“ в частта относно УПИ ХVІ-676, кв. 46 идентичен
с поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9625.
Жалбоподателите, чрез
процесуален представител – адв. Д.Р., твърдят, че от имота им са отнети 55.7%,
в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като няма определен от Общината равностоен
имот и няма издадено решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ. Твърди се че липсата
на съобщено решение на комисията с проекта на плана и липсата на заповед за
урегулирания имот са пречки за влизане в сила на плана. В този смисъл се
навеждат доводи, че след като плана не е влязъл в сила, то и собствениците не
са прехвърлили в полза на Общината процентна част от площта на имота, съответно
Общината не е придобила собствеността върху процесната част от имота. Поради
тези съображения намират, че решението за одобряване на ПРЗ е нищожно, тъй като
последиците му са правно нетърпими. Одобрения план в действителност е за улична
регулация, а не за регулация и
застрояване. Твърди се че жалбоподателите няма да получат друг равностоен
урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната му
стойност преди урегулирането му, както и няма да получат обезщетение за
отстъпените части. Считат, че посочените пороци на решението обуславят неговата
нищожност, поради което е отправено искане за прогласяване на нищожността му.
В съдено заседание,
процесуалният представител изразява становище, че от изготвената по делото СТЕ
се установява, че проектираната улица е ненужна, защото всички имоти, които
придобият лице към тази улица, вече имат лице от към улиците, които са в
момента на изток и запад. Навежда доводи, че с експертизата се доказва, че е
нецелесъобразно изграждането на проектираната улица, поради изграждане на
високи подпорни стени. Претендират присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Общински
съвет Варна, чрез адв. Н., оспорва жалбата. Изразява становище, че не са налице
толкова тежки пороци на плана, които да доведат до неговата нищожност. Посочва,
че констатираните от вещото лице несъответствия касаят законосъобразността на
плана, но предвид факта, че същият е влязъл в сила по отношение на процесния имот,
то не са налице предпоставки за прогласяването му за нищожен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Депозирани са
писмени бележки, в които подробно излага своите съображения за неоснователност
на жалбите.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно Решение от
01.06.1988 г. на Районен съд Варна се поставя в дял на Е.П. Атанасова място с
площ 1180 кв.м., в м. “Свети Никола“, „зона за здравни и курортни нужди“. С нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 21.05.2007 г./л.16 от адм.д.№1105/2017 г. и
от 11.10.2007 г./л.17 от адм.д.№1105/2017 г./ В.В. е собственик на 590 кв. м. ид.ч. от процесното дворно място.
От СГКК – Варна /л. 34/
е представена Скица от 05.04.2017 г. на поземлен имот с ид. 10135.2526.9625, с
адрес: гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Свети Никола“, площ 523 кв. м, като в
КККР – Варна няма отразени данни за собствениците на имота.
С Договор за изпълнение
на „Изготвяне на устройствен регулационен план на територията на местност
„Свети Никола“, общ. Варна“ № Д-2-9200/671/08.10.2002 г., сключен между община
Варна и проектанта „Ригелс“ ООД /л. 17- 20
от адм. преписка/, проектирането на ПРЗ м. ”Свети Никола” е възложено през 2002
г. По делото не е представен от ответника
изричен акт за възлагане изработването на плана от кмета на Община Варна
по чл.124, ал.2 от ЗУТ.
С последващ договор за
изпълнение на изработване на ПРЗ на СО „**********”, гр. Варна от 2008 г./л.
120-123/ е възложено изработване на плана, фаза „Окончателен проект”, който да
се изработи съгласно Протокол на ЕСУТ при община Варна за приета идейна фаза на
ПРЗ „Свети Никола”, да отговаря по обем и съдържание на Наредба № 8/2001 г. за
обем и съдържание на устройствените схеми и планове и да е в съответствие с
изискванията на нормативните актове.
С решение по протокол №
49/12-13.12.2002 г. на ЕСУТ при Община Варна /л.5-16 от адм. преписка/ е приет
предварителен проект на плана, като е решено окончателния проект да се направи
след одобряване на ПНИ и влизането му в сила.
В Държавен вестник бр.
27 от 10.04.2009 г. /л. 133 от делото/,
приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с
указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на
основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за
проекта е направено и във вестник „Черно море”, бр.90/22.04.2009 г. /л. 132 от делото/.
На заседание, проведено
на 17.09.2009г. на ЕСУТ при Община Варна са били разгледани направените общо
199 възражения, за което е съставен Протокол № 48/17.09.2009 г. /л. 21-61 от
адм. преписка/. От жалбоподателя – В.И.В. съсобственик на имота били подадени
възражения вх. № ВЖ-94-В-68/22.04.2009 г. и № ВЖ-94-В-72/29.04.2009 г., № 84 и
85 в протокола, разгледано е от ЕСУТ при
Община Варна /т. 84 и т. 85 от протокола - л. 43 от адм. пр./ и не е уважено, с
оглед целесъобразно развиване на пътно – комуникационните съоръжения, предвид
бъдещото развитие на територията и осигуряване на достъп до всички имоти.
С
предложение с вх.№ Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. /л. 3 - 4 от адм. преписка/,
на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл.16, ал.1 от ЗУТ и СПНУЗ на гр.
Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински
съвет-Варна да одобри План за застрояване и регулация на кв. ”Свети
Никола”, гр. Варна. Съдът приема, че визираното предложение, представлява по
съществото си доклад на кмета до компетентния орган – Общински съвет - Варна за
одобряване на ПУП, тъй като същото в съответствие с чл. 129, ал. 1 ЗУТ е
направено след приемане на плана от ЕСУТ при Община Варна, в него са
посочени основните етапи на проведената процедура по изработване и приемане на
плана и са заявени основните предвиждания, които той има за територията.
С
Решение № 2405-10 по протокол № 24/23,24, 30.06.2010 г. /л. 2 от адм.
преписка/, на Общински съвет-Варна е одобрен ПРЗ на кв. „Свети Никола“, гр.
Варна на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във връзка с чл. 129, ал. 1 и
чл. 16, ал. 1 ЗУТ и Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на
гр. Варна. Решението е взето единодушно от присъстващите 32 общински
съветници.
В
изработената обяснителна записка към плана /л. 67-80 от адм. пр./ е посочено,
че квартал „Свети Никола” е разположен при следните граници: на север: пътя
Варна - Виница, на изток: пътя Долна Горна Трака, на юг: пътя Варна - к.к.
”Златни пясъци”, на запад: ж.к. ”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по
плана е разделена на главна и вътрешна. Указани са показателите за застрояване
– плътност на застрояването - 25%, коефициент на интензивност -0,6, процент на
озеленяване - 55%. Характерът и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно.
Посочено е, че с планът
се определят площи за изграждане на
обекти на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленени площи,
обединени в зелена система и на общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. Отразено е също, че с ТУП /ОУП/ от 1998г. територията на кв. ”**********”
е била определена като зона за обитаване и отдих. През 1991 г. е разработен
ЗРП, за който след първото обявяване на заинтересуваните собственици,
процедурата за одобряване е прекратена. През 2002 г. е бил разработен ПУП-ПРЗ –
предварителен проект и приет от ЕСУТ. През 2008 г. е влязъл в сила ПНИ на
местността и е възложено разработването на окончателния ПРЗ /л. 72 от адм.
преписка/.
По делото е приета СТЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. Вещото лице е установило, че съгласно Общия устройствен план на Община
Варна процесният имот 10135.2526.9625 попада в зона Жм2 – жилищна устройствена
зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания /населено място/.
Посочено е, че зоната, в която попада процесния имот с различните планове не е
променяна. Съгласно ПУП-ПРЗ на кв. ”**********”, одобрен с Решение №2405-10 по
Протокол №24/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет при Община Варна,
предвижданията за процесния имот са напълно идентични с тези от одобрения със
Заповед №Г-324/29.12.2004 г. – план – извадка за регулация и застрояване/ПРЗ/.
Нито един от изброените в заключението ПУП не е приложен на място. Вещото лице
е посочило, че площта на процесния имот № 676 съгласно оспорения план е в
размер на 761 кв. м., като от тази площ за улици от о.т. 353, 352, 351, 350 се
отнемат общо 237 кв .м., или 31.14 %. Заключението на вещото лице е, че след
отнемане на предвидената площ за улици, имотът остава с площ 524 кв.м.,
отговаряща на чл. 19 ЗУТ. За предвидените улици по обжалвания ПУП-ПРЗ се
отнемат 37.19 % от имота. Вещото лице, след оглед на място, е установило, че
нанесената в картата сграда в имота на място не съществува, като имотът е
изоставен и неподдържан. Посочило е, че с обжалвания ПУП-ПРЗ не се засягат
сгради и съоръжения, трайни насаждения в имота. Предвидената с плана улица от
о.т. 351 до о.т. 353 преминаваща през имота на жалбоподателите, обслужва имоти
с №№ 674 и 676 и 677 и 678, като вещото лице е посочило, че тези имоти имат
достъп до съществуващ път и улица съгласно ПУП-ПРЗ. Денивелацията на терена е
14 м. от изток по цялата му дължина, като вещото лице е констатирало, че за
осъществяване на предвидената улица по обжалвания ПУП ще се наложат големи
изкопни работи и изграждане на подпорни стени по южната граница на имота, както
и на останалите имоти на север от улицата. Заключението на вещото лице е, че
практически предвидената улица не може да обслужва същите.
В съдебно заседание, на
въпроси на страните, вещото лице е посочило, че има голяма денивелация и не е
възможно, и не е целесъобразно една улица, която обслужва 4 имота, които се
обслужват от други 2 улици, да бъде изградена улица с 14 метрови изкопи. Изводите
на вещото лице, са че трябва да се изгради подпорна стена, която е с височина
на четириетажна сграда, за да може да се преодолее този наклон. В този смисъл
вещото лице е посочило, че е нецелесъобразно, технически неиздържано решение.
Към датата на огледа, не са започнати строително-монтажните работи по
изграждането на улицата. Процесният ПУП-ПРЗ е въз основа на плана на
новообразуваните имоти, а не плана на кадастралната карта.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, предвид това, че жалбоподателите
се легитимират като съсобственици на имот относно, който е приет ПРЗ с обжалваното
решение, в този смисъл са сред лицата по чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ.
Обжалваното решение е обнародвано в „Държавен вестник” бр.65/20.08.2010 г., а
жалбата е подадена на 19.04.2017 г., т.е. извън законоустановения в чл. 215,
ал. 4 ЗУТ, 30-дневен срок. Предвид това, че се оспорва административен акт
с искане обявяване нищожността му, оспорването не е ограничено със срок по
аргумент на чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 168, ал. 3 АПК. Съдът следва да установи
само онези недостатъци, които обуславят нищожността на административния акт.
Към момента на приемане
на оспореното решение и обнародването му в Държавен вестник не е
било прието допълнението на чл. 218, ал. 3, изр. 2 ЗУТ и процедурата по
обжалване на плановете по чл. 16 ЗУТ е по реда на чл. 215, ал .4 вр. чл. 218 ЗУТ. Следва, че нововъведеното изречение второ на чл. 218, ал. 3 ЗУТ не е
приложимо, относно заварените производства по одобряване на ПУП. Поради това,
макар и нищожността на административния акт да е разгледана в много съдебни
производства по оспорване на процесния ПРЗ относно други имоти, след като за
настоящия имот не е налице влязло в сила решение по такъв спор, жалбата е
допустима. В този смисъл е определение № 1062/25.01.2018 г. по адм. д. №
10272/2017 г. на ВАС.
С Определение № 1812/10.07.2019
г. по адм. д. № 1676/2019 г. на Административен съд Варна, е определен предмета
на спора. Съобщение за оспорването е публикувано в ДВ бр. 100/20.12.2019 г.
Жалбата е допустима,
разгледана по същество е неоснователна.
При отсъствието на легална
дефиниция за нищожен административен акт са били разработени практически
критерии, които характеризират като нищожни онези актове на администрацията,
издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или
компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те нямат
правна сила.
На основание чл. 129,
ал. 1 ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, Общински съвет – Варна е имал
материална и териториална компетентност да одобри ПРЗ за кв. „Свети Никола”,
гр. Варна. Общински съвет – Варна се състои от 51 общински съветници. При
гласуване на Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна,
са присъствали 32 общински съветници, всички са гласували „за”. Заседанието на
общинския съвет е било законно, поради това, че са присъствали повече от
половината от общия брой на съветниците, съобразно чл. 27, ал. 2 ЗМСМА.
Решението е взето с явно гласуване с мнозинство повече от половината от
присъстващите съветници, при спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗМСМА.
Плановете по чл. 16 ЗУТ
/в настоящата и в предходната редакция/ се изработват за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план. Това означава, че в обхвата на плана
се включват части от населеното място, които преди това никога не са били обект
на урегулиране, или такива, за които изработените и одобрени предходни подробни
устройствени планове не са приложени. В настоящия случай вещото лице е установило,
че с ПУП-ПРЗ одобрен с Решение № 2405-10 по Протокол № 24/23,24, 30.06.2010 г.
на Общински съвет при Община Варна предвижданията за процесния имот са напълно
идентични с тези от одобрения със Заповед № Г-324/29.12.2004 г. одобрен със
Заповед № Г-283/18.09.2008 г. на зам. кмет на Община Варна. В заключението си
вещото лице е посочило, че като частично застроителното решение за част от кв. 52
за парцели – ХІІІ-1696А, ХІV-1696 и ХІІ-1695 по проектоплана на в.з. „Свети
Никола Варна“ така и последващият план – извадка за регулация и застрояване –
ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-324/29.12.2004 г. не са приложени на място.
Чл. 16, ал.1 ЗУТ се
създава ПУП за „територии с неприложена първа регулация по предходен
устройствен план”. Поради това, че посочената норма не поставя изрично
изискване за отсъствие на приложимост на плана по отношение на предвиденото с
него застрояване, следва, че когато плана не е приложен по отношение на
регулацията, за съответния имот може да се изработи ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ.
Този ПУП трябва да се съобразява със законно изградените в имотите строежи –
задължение, което произтича от нормата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ в настоящата
редакция /до 2012 г. - ал. 4/. В настоящия случай от заключението на вещото
лице се установява, че имота е изоставен и неподдържан, като не се засягат сгради
и съоръжения, трайни насаждения в имота. Следва, че плана за имота е приложен
относно застрояването. Това не е пречка за създаване на план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, но той следва да е съобразен със застрояването в имота. В случая това е
сторено, което е установено с отг. по т. 5 от СТЕ.
В чл. 16, ал. 1 ЗУТ е
предвидено, че с устройствения план се определят необходимите площи за
изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата
инфраструктура – публична собственост. Тези обекти трудно могат да се обособят
в един или няколко имота, като при това същевременно да бъдат изпълнени и
останалите изисквания на разпоредбата, а именно да бъде предвиден равностоен
имот за всеки собственик. Дефиниция на понятието „социална инфраструктура” се
съдържа в §5, т. 75 от ДР на ЗУТ – сгради и съоръжения, публична собственост,
формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната
и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните
дейности и спорта. Дефиниция на понятието „техническа инфраструктура” е дадено
в § 5, т. 31 ДР на ЗУТ – система от сгради, съоръжения и линейни инженерни
мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Изрична дефиниция за зелена
система не се съдържа в ЗУТ, но с оглед на чл. 61, ал. 1 ЗУТ, това са озеленените
площи, обединени в зелена система. За изграждането на всички тези обекти,
предназначени за задоволяване на обществени потребности е предвидено в чл. 16,
ал. 1 ЗУТ собствениците на имоти в обхвата на плана „да прехвърлят в полза на
общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не
повече от 25%”. В случая е установено,
че отнетата площ от имота е 37,19 %, поради което не отговаря на изискванията
на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Допуснатото нарушение е основание за отмяна, но не и за
обявяване нищожността на решението в оспорената част. Установено е чрез отг. 3 от СТЕ, че имотът
остава с площ 524 кв.м, поради което е в съответствие с чл. 19, ал.1 ЗУТ.
В чл. 67 ЗУТ е въведено
общото правило, че общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се
проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти. По реда на чл. 16,
ал. 1-6 ЗУТ общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите
за зелени системи, за социална и техническа инфраструктура в обхвата на плана
без отчуждителни процедури от деня на влизане в сила на плана, т.е. планът има
непосредствено отчуждително действие. По отношение на имотите, които се
урегулират с влизане в сила на плана, собствениците придобиват за сметка на
неурегулираните си имоти нови УПИ, с ново местоположение, граници, площ и
предназначение. Отстъпените части от неурегулираните ПИ се придобиват от
общината и са публична общинска собственост със строго определено
предназначение, което не може да бъде променяно. Непосредственият вещноправен
ефект на плана по чл. 16 ЗУТ настъпва с влизането му в сила. При прилагането на
този механизъм, трансформацията на собствеността настъпва безусловно. Съгласно
§22, т. 1, б. ”а” от ЗР на ЗУТ, планът по чл. 16 е приложен с влизането му в
сила. Общината придобива онези имоти и реални части от тях, които попадат в
трасетата на улици и др. обекти, предвидени в нормата, като по този начин
придобива относителна част от площта на всеки имот в обхвата на плана в размер
до 25%. Улиците безспорно следва да се считат за част от приложното поле на
плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тъй като представляват линейни инженерни мрежи на
транспорта – част от техническата инфраструктура, съгласно §5, т. 31 от ДР на
ЗУТ /"Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и
линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност/. В подкрепа на това становище
е чл. 70 ЗУТ, съгласно който проводите на техническата инфраструктура и съоръженията
на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и
пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Нормата на
чл. 14, ал. 4 ЗУТ, предвижда, че урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.
От посоченото следва, че при изработване на ПРЗ, задължително се предвиждат
улици, поради което плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е и план за улична регулация. В
замяна на урегулиране на имотите, общината е длъжна за всеки един поземлен имот
в обхвата на плана да определи самостоятелен УПИ с пазарна стойност не по-малка
от пазарната стойност на имота преди урегулирането му, което се доказва с
решение на комисията по чл. 210 ЗУТ. Следва, че чл. 16, ал. 1 ЗУТ е бил
приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, поради което не
е налице порок, който да обуславя нищожността му.
Според общото правило,
регламентирано в чл. 16, ал. 4 ЗУТ, при образуването и определянето на
урегулираните поземлени имоти планът се съобразява с местоположението на
имотите в местността, но не и с точните им граници. Това означава, че за всеки
поземлен имот с плана за регулация се образува урегулиран поземлен имот с нови
граници и площ, намалена с не повече от 25% от площта на имота преди
урегулирането му. Конкретното му предназначение, характерът и начинът на
застрояване на новообразуваните урегулирани имоти се определя с проекта за ПУП
и се съобразява с ограниченията за застрояване на съответната устройствена
зона. Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ е с характер на административен
акт, а не на волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК - част от производството по
издаване на ИАА, поради което и съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ подлежи на
самостоятелно оспорване пред административния съд. Практиката на ВАС и до
изменението на чл. 16 ЗУТ приемаше, че такова решение следва да е налице към
момента на одобряване на ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Респективно, като акт на
комисията по чл. 210 ЗУТ, същото подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С
промяната на нормата това разбиране се затвърждава – в същата изрично е
посочено, че решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица и може
да се обжалва пред съда. Според досегашната практика на ВАС, решението по чл.
210 ЗУТ, съобщено на заинтересованите лица и влязло в сила следваше да
предхожда одобряването на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, т.е. решението можеше да
се обжалва преди издаване на заповедта за одобряване на плана и неговото
стабилизиране като административен акт следваше да предхожда издаването на тази
заповед. С промяната е предвидено решението на комисията по чл. 210 ЗУТ да се
обжалва заедно с плана. В настоящия
случай решение по чл. 210 вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ не е налице, допуснатото
нарушение, при оспорване на плана в срок, би довело до отмяната му, като
незаконосъобразен. Това нарушение на материалния закон не е толкова съществено,
че да обоснове нищожността на оспореното решение. Относно твърдението в съдебно
заседание на процесуалният представител на жалбоподателите, че Община Варна не
е предоставила равностоен имот, съдът съобразява, че плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ
има незабавно отчуждително действие. Той не е бил оспорен като
незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което възможността за обезщетение на
собствениците на имота по реда на чл. 16, ал. 4 ЗУТ е преклудирана. Следва да
се отбележи, че планът е бил оспорен от Е.П.П., като незаконосъобразен, но с
Определение от 10.01.2011 г. на Административен съд Варна /л. 19 от адм.д. №
1105/2017 г./, съдът е прекратил производството, тъй като жалбата е била
просрочена.
При устройствените
планове волеизявлението на органа
съдържа текстова и графична част, т.е.
съдържащото се в последната разпореждане също притежава правното действие да
определя права или задължения. Чрез отговор 2 от СТЕ е установено, че при
направената справка в Община Варна, отдел „УТ“ не е установено наличие на схеми
към плана за изработването му. Вещото лице е посочило, че План-извадка за
регулация и застрояване одобрена със Заповед №Г-324/29.12.2004 г., който е
идентичен на обжалвания ПУП-ПРЗ. В този смисъл ПУП - ПРЗ, на кв. "**********",
гр. Варна, одобрен с Решение №2405-10, взето с Протокол №24/23,24, и
30.06.2010г. на Общински Съвет – Варна, предвижда урегулиране на имот с ид.№10135.2526.9625,
с устройствена зона Ж – зона за жилищно строителство, с устройствени
показатели: макс. плътност на застрояване – 25%; макс. Кинт - 0,8, мин.
озеленяване - 55%. Следва, че в оспорената част процесния ПУП е в съответствие
с чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК и за същия са били налице фактически основания
за издаването му, поради което е мотивиран и издаден в съответствие с чл.108,
ал.2 от ЗУТ, с който се определят изискуемите планове и план – схеми към ПУП.
Липсата на изразени становища по приемането на процесното решение не водят до
липса на мотиви, поради това, че такива са налице в текстовата част на
решението. Отделно от това съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ
мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и
подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, в случая това са
обяснителната записка и решенията на ЕСУТ. Следва, че не е налице
немотивираност на оспорения административен акт.
Оспореното решение на
Общински съвет-Варна е издадено в съответствие с изискването за форма и при
приемането му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Липсва изричен акт на кметът на Община Варна за възлагане изработването на плана, съгласно
чл. 124, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ЗУТ, но е налице Договор за
проектиране № Д-9200/671/08.10.2002 г. сключен между Община Варна и проектанта
/л. 17-120 от адм. преписка/, поради което допуснатото нарушение не обуславя
нищожност на процесното решението в оспорената част.
С публикация в Държавен
вестник бр. 27/10.04.2009 г. /л.133 от делото/,
приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с
указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на
основание чл. 128, ал. 5 ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за
проекта е направено и във вестник „Черно море“ бр. 90/22.04.2009 г.
Представената по делото извадка от Държавен вестник бр. 27 от 10.04.2009 г.
представлява обнародването/страницата от вестника, но след служебно извършена
справка, се установява, че именно това е автентична страница от Държавен
вестник, с посочената дата и номер. На заседание, проведено на 17.09.2009 г. на
ЕСУТ при Община Варна са били разгледани направените възражения, включително и
на жалбоподателя В.В., като е било отхвърлено - протокол № 48/17.09.2009 г. С
предложение с вх. № Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. /л.3-4 от адм. преписка/, на
основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗУТ и СПН на гр.
Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински съвет-Варна да
одобри План за застрояване и регулация
на кв. ”Свети Никола”, гр. Варна. Последвало е приемане на оспореното решение.
Следва, че не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до обявяване
нищожността на оспореното решение.
В изработената
обяснителна записка към плана /л. 67-80/ е посочено, че квартал „Свети Никола”
е разположен при следните граници: на север: пътя Варна - Виница, на изток:
пътя Долна Горна Трака, на юг: пътя Варна - к.к. ”Златни пясъци”, на запад:
ж.к. ”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по плана е разделена на главна
и вътрешна. Главната включва пътя Е-87 и пътя Долна-Горна Трака - 902. По отношение на главната улична мрежа с плана трасето и решението на път Е-87 се
запазва както е проектирано. С него са засегнати изцяло или частично около 20
имота. Предвиденият път Долна - Горна Трака - 902 е от IIIб клас с платно 10,50
м. /досега е бил с платно за движение само от 5 м/, като с плана се предвижда
изтегляне на регулационната линия с още 3м. към имотите, т.е. на 9 м от
досегашната ос. Линията на застрояване е изтеглена на 5 м от уличната регулация
/резерв за разширение на пътя/. Указани са показателите за застрояване –
плътност на застрояването - 25%, коефициент на интензивност - 0,6, процент на
озеленяване - 55%. Характерът и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно.
От установеното се налага извода, че липсата на техническо задание по чл. 125,
ал. 1 и ал. 2 ЗУТ не е било пречка за определяне параметрите на плана, още
повече, че те се съдържат в договорите за възлагане на плана.
Имотът, описан в Решение
от 01.06.1988 г. на Районен съд Варна, с което е поставен в дял на Е. Атанасова
имот с площ 1180 кв. м., в м. ”**********”, Варна и нотариален акт № 199, том
V, дело № 976/2004 г., нотариален акт
№…2, том ІV, дело № 606/2007 г., нотариален акт № 118, том № VІІІ, дело № 1432/2007
г., с които В.В. придобива идеални части от имот в м. ”**********”, попадат в
м. "**********" от процесният ПУП и съответства на имот с
идентификатор 10135.2526.9625. С плана е урегулиран като УПИ ХVІ-676, кв.46.
Съгласно ОУП на Община Варна и Правилата и нормативите за прилагането му,
одобрени със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ и
Специфични правила и нормативи към ОУП на Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-14-02-2197/03.09.2012 г., на Министъра на МРРБ, обявен в ДВ бр. 70 от
14.09.2012 г., територията, в която е разположен поземлен имот с идентификатор
10135.2526.9625 е с устройствената зона Жм2 – жилищна устройствена зона с ниско
застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Съгласно „Специфични
правила и нормативи за устройство и застрояване на територията” на гр. Варна,
одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ, тази територия е с
устройствена зона ЖВ - зона обитаване и вилен отдих, с устройствени показатели както
следва: максимална плътност на застрояване - 25%; макс. Кинт - 0,6, мин.
озеленяване - 55%, свободно малкоетажно застрояване - Нсгр. макс. 2ет. (7м).
Според процесния ПУП -
ПРЗ, за имот с ид. №10135.2526.9625, урегулиран като УПИ XVІ-1696 - 676, кв.46,
се предвижда предназначение, съответстващо на устройствена зона - Жв.
Установеното води до извод, че процесния план и ОУП на гр. Варна, са в
съответствие, каквото е изискването на чл. 104, ал.1 от ЗУТ.
Чрез СТЕ, отговор 2, е
установено, че предвижданията с Решение № 2405-10, взето с Протокол № 24/23,24,
и 30.06.2010г. на Общински Съвет - Варна, са идентични с тези от одобрения със
Заповед №Г-324/29.12.2004 г. план – извадка за регулация и застрояване.
Последната влязла в законна сила, съгласно Констативен протокол на Район
„Приморски“ към Община Варна/л.68 от делото/. И двата плана /одобрени с Решение
№2405-10, взето с Протокол №24/23,24, и 30.06.2010г. на Общински Съвет - Варна
и Заповед №Г-324/29.12.2004 г. предвиждат отнемане на част от ПИ-10135.2526.9625
за провеждане на улична регулация. Поради тези съображения, следва че процесния
план си остава такъв по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, а не план за изменение на ПУП.
Чрез въпроси на
страните в съдебно заседание, вещото лице е отговорило, че при изработването на
плана за кадастрална основа е използван Плана на новообразуваните имоти на м.
"**********" от 2008 г. Според вещото лице кадастралната карта е от
2008 г., но при изработването на плана е използван ПНИ също от 2008 г., който е
бил актуален. Дори и плана да е изработен на основата на ПНИ, а не на
кадастралната карта, то ПНИ е бил актуален, като видно от Комбинирана скица №1
от заключението на СТЕ, вещото лице е нанесло линиите на ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед №Г-324/29.12.2004 г. и ПУП-ПРЗ одобрен с оспореното решение на Общински
съвет Варна. Видно е че са обособени площи за улична регулация и дворищна
регулация. Съгласно представена Заповед №КД-14-03-499/30.04.2010 г. /л. 72-74
от делото/ на Началника на СГКК Варна е одобрено изменението на КККР на гр. Варна.
От представената комбинирана скица към изменението се установява, че също е
предвидено да се отнеме от имота на Е. Атанасова за дворищна регулация и улична
регулация, като отнетата площ за улична регулация е значително по-малка. Дори и
с кадастралната карта да е налице „разминаване“ с одобрения ПУП-ПРЗ, то същото
се дължи на предвидено мероприятие за улична регулация, която не е предвидена и
отразена в кадастралната карта. Следва да се отбележи, че съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) данните за собствеността – собствениците и
актовете, от които те черпят правата си се установяват от регистри към планове
и карти, предоставените от собствениците документи, регистрите на държавната
собственост, регистрите на общинската собственост, служби по вписванията,
регистрите на органите по приходите. Кадастралната карта и кадастралният
регистър на недвижимите имоти имат констативно, а не конститутивно действие. Те
не създават права на собственост, а регистрират такива, въз основа на наличните
документи за собственост. В този смисъл фактът, че за изработването на ПУП-ПРЗ за
основа е ползван ПНИ, а не кадастралната карта, не представлява такова
нарушение, което да доведе до нищожност на плана. По делото няма данни, не се и
твърди, границите на имотите да са различни, както и да има спор за собственост
с трети лица, предизвикано именно от факта, че плана е изработен на основание
ПНИ, а не на кадастралната карта. ПУП-ПРЗ е изработен на основа ПНИ, но видно
от комбинирана скица на л. 74 от делото и комбинирана скица № 1/л. 110 от
делото/ ПНИ е идентичен на кадастралната основа, т.е. за имота има пълно
съвпадение на границите и номерацията на имотите по ПНИ и КК, въпреки че
последната е приета след одобрение на плана. Това се установява и от
представена скица /л. 34 от адм.д.№1105/2017 г./ за имот с ид. 10135.2526.9625
от КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК. Планът съответства на чл. 16, ал. 4 ЗУТ, като е съобразено
местоположението на имотите в местността, но не и с точните им граници. На
основание изложеното, съдът прави извод, че планът съответства на чл. 115, ал. 2 ЗУТ и чл. 16, ал. 2 ЗУТ.
От всички имоти – 675,
676, 678 се отнемат площи за улица, поради което не е налице несъответствие
с целта на закона, което да обуславя
обявяване нищожността на процесното решение.
Жалбоподателите имат
възможност да искат изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот по реда на глава 7,
раздел 4 от ЗУТ, като изложат съображенията си за целесъобразност и факта, че
имотите се обслужват от други предвидени пътища.
Начина на изпълнение на
оспореното решение е без значение за преценка нищожността на същото, поради
което доводът, че изпълнението е нецелесъобразно
не се приема от съда, като основание за обявяване нищожността на оспорения
административен акт.
На основание чл. 215,
ал. 1 ЗУТ, окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби и
протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или изменение
на ПУП за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно
значение и отказите за издаване на такива актове. В случай, че се одобряваше
само ПУР настоящото решение щеше да е окончателно, но поради това, че се
одобрява и ПРЗ същото следва да подлежи на обжалване пред ВАС.
Процесното решение на Общински
съвет – Варна, в оспорената част е издадено от компетентен орган, в писмена
форма, със съдържание, от което се установява волята на административния орган,
поради което същото не е нищожно и жалбата следва да бъде отхвърлена.
По аргумент на противното
на чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателката за присъждане на сторени
разноски в производството и възнаграждение за един адвокат е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Ответникът в съдебното
производство – Общински съвет гр. Варна, чрез процесуалния си представител е
направил искане за присъждане на
възнаграждение за адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие
от 22.10.2019 г., съобразно който между ответника и адв. Р.Н. е договорено и
платено възнаграждение в размер на 600 лева. От страна на ответника е внесен
депозит за вещо лице в размер на 100 лв., съгласно което следва да се присъди. При
този изход на делото съдът намира искането за основателно, съгласно чл. 143,
ал. 4 АПК, поради което следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 600 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. /преди изменението/ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 100 лв. доплащане за СТЕ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и
ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. ЕГН ********** и Е.П.П. ЕГН **********
срещу Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, с което
на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр.чл.129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е
одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна, с
искане обявяване нищожността му, в частта за имот УПИ ХVІ-676 с ид.
10135.2526.9625 от КККР – гр. Варна.
ОСЪЖДА
В.И.В.
ЕГН ********** и Е.П.П. ЕГН ********** да заплатят в полза на Общински
съвет - Варна при Община Варна, сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: