Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 402
07.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №352 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.М.С. ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1947-000013
от 13.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. Излага съображения, че незаконосъобразно АНО
приложил материалното право, като мотивирал действието си с невалидност на
издаденото в К.Д. СУМПС с №******** от 11.05.2016 г. Същото отговаряло на
конвенцията от Париж и било валидно на територията на ЕС. Не била налице
нормативна уредба, че за правоспособността на водачи на МПС, съгласно
издадените в ЕС СУМПС, следвало да се прилагат подзаконовите нормативни
документи в Р.България относно наличието на контролни точки. Твърди, че
отнетите контролни точки на СУМПС в Р.България били възстановени по силата на
закона и отнемането било по НП, които не били влезли в сила.
В съдебно заседание от пълномощника на
жалбоподателя се излага допълнително и съображение за нищожност на обжалваната
заповед, поради издаването й от некомпетентен орган.
Ответникът, Началник на Районно управление (РУ)
Кърджали към ОДМВР Кърджали, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2020 г. от М. М. М.– на длъжност
мл.експерт при РУ Кърджали, в присъствието на свидетеля Н. Д. С., е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА, №40954, срещу
жалбоподателя Н.М.С., за това, че на 11.03.2020 г. около 15.00 часа на
републикански път III-507 до с.Черньовци, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с рег.№******, придобит с договор за покупко-продажба №12037/11.03.2020
г., със СУМПС №********/11.05.2016 г., издадено от Кр.Дания, което е невалидно
за територията на Р.България поради загубване на правоспособност по реда на
чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки на лицето. В АУАН е
посочено, че с това Н.М.С. виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. АУАН е
подписан от актосъставителя, от свидетеля и от жалбоподателя като нарушител, последният
не е вписал възражения в акта и е получил препис от него на 13.03.2020 г. В
АУАН е вписано също, че са иззети като доказателства 2 броя регистрационни
табели с №******.
По преписката са представени и писмени Обяснения с
дата 11.03.2020 г., дадени от Н.М.С.. Същият посочва, че на 11.03.2020 г. дошъл
в гр.Кърджали за да закупи предварително договорената кола с №******, за което със
стария й собственик подписали пред нотариус договор. Прибирайки се с колата от
гр.Кърджали към гр.Хасково, около 15.00 часа преди село Мост бил спрян за
проверка от полицай, на когото не представил българска шофьорска книжка, която
му била отнета преди около 10 години, поради отнети контролни точки. През 2015
г. отишъл на работа в Дания, където карал курс и взел друга книжка, която бил
забравил в къщи и затова не я бил представил на полицията.
Приложен е Договор за покупко-продажба на МПС с
дата 11.03.2020 г., сключен в гр.Кърджали, в който на същата дата са заверени
нотариално подписите на К. В. К.като продавач и на Н.М.С. като купувач на МПС
лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№******. Представено е и Свидетелство
за регистрация на същото МПС с вписан собственик К. В. К., както и данни за
служебна промяна на регистрацията му на новия собственик Н.М.С. на 11.03.2020
г.
Като част от административната преписка по делото
е представена и подписана от началник РУ Кърджали Справка картон на водача Н.М.С.,
в която фигурира вписано СУМПС №*********, издадено на 04.03.2005 г., със
статус в БДС: „Унищожен“, Контролни точки: 0, вписани са последователно
отнемане на точки от водача, съставените му Актове, Фишове, ЗППАМ, Наказателни
постановления, Присъди и решения. Приложена е и Справка за лице – АИС
„Български документи за самоличност“,
изготвена на 19.03.2020 г. от служителя Емине Исмет Юсеин за лицето Н.М.С.,
в която също е вписано, че Свидетелство за управление на МПС-БГ №*********,
издаден от ОДМВР Хасково на 04.03.2005 г., валиден до 04.03.2015 г., статус:
Унищожен.
С писмо Рег.№1253р-6294/10.06.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
ОДМВР Хасково, адресирано до Началника на РУ Кърджали, е удостоверено, че за водача Н.М.С. на 14.07.2006 г. е
била издадена ЗППАМ №20059/14.07.2006
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки на водача. Заповедта е връчена лично
на лицето на 06.10.2006 г., с което са му били иззети издадените СУМПС и
контролен талон, валидни до 04.03.2020 г., като до датата на изготвяне на
писмото няма данни да е възстановявал правата си като водач на МПС на
територията на Р.България. Цитираната Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки №20059/14.07.2006 г. е приложена към писмото във вид на
незаверено копие, в което се разчита датата на връчването й, на която е отнето
СУМПС №********* – 06.10.2006 г., и датата на влизане в сила на заповедта –
23.10.2006 г.
Приложено по делото е и писмо
Рег.№3286р-23163/21.05.2019 г. на Заместник директор на Главна дирекция
„Национална полиция“, адресирано до Директорите на СДВР и ОДМВР, с Неофициален
превод на Приложение №1 – „Национално свидетелство за управление на МПС“ и
текста на Член 11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства (преработена).
В представената по делото административна преписка
се съдържа и заверено копие от издадено в Дания на 11.05.2016 г. и валидно до
11.05.2031 г. Свидетелство за управление на МПС №********, на българския
гражданин Н.М.С., за категории АМ и В, което е идентично с представеното във
вид на заверено копие от самия жалбоподател.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №20-1947-000013 от 13.03.2020 г., М. И. П., на
длъжност Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, упълномощен със заповед №292з-2019/22.10.2019
г., е наложил на Н.М.С. от гр.Свиленград принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели №******.
Заповедта е обоснована с това, че на 11.03.2020 г.
около 15.00 часа на републикански път III-507 до с.Черньовци, общ.Кърджали, Н.М.С. управлява лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№******,
придобит с договор за покупко продажба от 11.03.2020 г., със СУМПС №******** от
11.05.2016 г., издаден от К.Д., което е невалидно за територията на Р.България,
поради загубване на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети
всички контролни точки на Н.М.С., за което му е съставен и АУАН сер.АА бл.№409514
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява моторно превозно средство без да притежава
съответното свидетелство за управление.
Видно от разписката на гърба на заповедта, препис
от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 13.03.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 19.03.2020
г. чрез ОДМВР Кърджали, където е регистрирана под вх.№194700-1076 от същата
дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма
и е подписана от издателя си – на длъжност Началник РУ Кърджали към ОДМВР
Кърджали. Същата е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е
предвидено, че принудителните административни мерки, включително по чл.171,
т.2а от същия закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП,
във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1,
т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с
правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата,
включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), поради което същият е оправомощен от закона, в качеството си на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП, да прилага този вид ПАМ, включително
чрез оправомощени от него длъжностни лица.
От страна на Началника на Районно управление
Кърджали не е представено доказателство за това, че на районното управление са
предоставени такива правомощия по контрол на движението по пътищата, които да
го причислят към визираните в закона „служби за контрол“. Нещо повече, за да
издаде процесната заповед, Началникът на РУ Кърджали изрично се е позовал на
своето упълномощаване със заповед №292з-2019/22.10.2019 г.
Така посочената в ЗППАМ Заповед
№292з-2019/22.10.2019 г. е представена по делото, но със същата не се доказва валидното
оправомощаване на подписалото оспорената заповед лице да издаде същата.
Заповед №292з-2019/22.10.2019 г. е издадена от „Директор
старши комисар А. И.“. Според поставения до подписа печат, същият е директор на
ОДМВР Кърджали, макар в „шапката“ на заповедта да е вписана „Столична дирекция
на вътрешните работи“ към МВР. С тази заповед, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с чл.172, ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, се определят да прилагат с мотивирана заповед
налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква „а“ и т.6 от ЗДвП длъжностни лица – държавни служители от:
1. Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Кърджали –
полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР;
2. Звената „Териториална полиция“ (полицейски и
младши полицейски инспектори) в структурата на „Охранителна полиция“ от РУ при
ОД МВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, в рамките на обслужваната
територия.
Видно е, че Началникът на РУ Кърджали не попада
сред нито една от изброените в точките категории служители, с оглед на което не
може да се приеме за доказана
материалната и териториална компетентност на същия, като оправомощено
лице, да издаде процесната заповед за прилагане на ПАМ. Липсата на други
доказателства за компетентност на издателя на акта означава, че той е
некомпетентен, а издаването на административен акт от некомпетентен орган е
съществен порок, който опорочава акта до степен на нищожност, която следва да
бъде прогласена от съда.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира
за необходимо да посочи, че дори да беше издадена от компетентен орган,
обжалваната заповед страда и от порока материална незаконосъобразност, респ. е
налице и основание за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59,
ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на
акта.
В заповедта е вписано правното основание за
издаването й – чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП. Според тази разпоредба, в
приложимата й редакция (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), действаща
към датата на издаване на ЗППАМ, се прилагат принудителни административни
мерки, включително прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Видно е, че като предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171, т.2а, б.„а“
от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“,
законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези.
От така изложеното съдържание на обжалваната
заповед обаче не може ясно и недвусмислено да се извлече коя от хипотезите на
визираната правна норма административният орган е приел за осъществена в
случая. От една страна в ЗППАМ е вписано, че на посочените дата и място жалбоподателят
управлява собствения си лек автомобил „със СУМПС №******** от 11.05.2016 г.,
издаден от К.Д.“ От друга страна е вписано, че визираното СУМПС „е невалидно за
територията на Р.България, поради загубване на правоспособност по реда на
чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки на Н.М.С.“, а от трета – е
извършено препращане към съставения на водача АУАН сер.АА бл.№409514 за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – „управлява моторно превозно
средство без да притежава съответното свидетелство за управление.“ Така
изложеното от фактическа страна в ЗППАМ не може да бъде еднозначно подведено
под някоя от алтернативно предвидените в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП
хипотези. Не става ясно дали
административният орган е възприел, че С. управлява МПС без да е правоспособен
водач, или управлява без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или управлява след като свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП. Така допуснатата неяснота при фактическото
описание прави акта немотивиран.
Отделно от това, при събраните по делото
доказателства не може да се приеме за безспорно установена нито една от трите
вероятно визирани от административния орган предпоставки за прилагане на ПАМ.
Жалбоподателят оспорва записаното в АУАН Серия АА №409514 от 13.03.2020
г. обстоятелство, че е управлявал лекия
автомобил с невалидно за територията на страната СУМПС. В подкрепа на
твърденията си представя по делото издадено на 11.05.2016 г. на името на Н.М.С.,
и валидно до 11.05.2031 г., датско свидетелство за управление на МПС с №********.
В АУАН също е вписано изрично, че С. е управлявал
МПС с този номер СУМПС, издадено от К. Д.. При така представените
доказателства, съдът намира за опровергана верността на изложеното в АУАН Серия
АА №409514 от 13.03.2020 г. обстоятелство, че на 11.03.2020 г. жалбоподателят Н.М.С.
е управлявал лекия автомобил с невалидно за територията на Р.България СУМПС.
Установява се, че същият към тази дата е притежавал валидно до 11.05.2031 г.
датско свидетелство, даващо му право да управлява МПС, включително леки
автомобили, доколкото в свидетелството е вписана и категория В.
В разпоредбата на чл.161 от ЗДвП са посочени
случаите, в които Свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, като сред тях е посоченият в т.5, предл.първо
случай, когато свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския
съюз. Безспорно и общоизвестно е обстоятелството, че към датата на издаване на
оспорения акт К. Д. е държава – членка на Европейския съюз, съответно
издаденото от тази държава свидетелство за управление на МПС е валидно на
територията на Р.България за категориите, за които е издадено. Макар да не се
установява от доказателствата жалбоподателят да е представил това СУМПС на
датата, на която е управлявал автомобила
– 11.03.2020 г., то свидетелството безспорно е било издадено и е удостоверявало, че същият е
правоспособен водач на МПС, а видно от данните по делото е било и представено
при съставянето на АУАН на 13.03.2020 г.
Залегналите в АУАН-а констатации, че датското
СУМПС №********/11.05.2016 г. е невалидно за територията на Р.България поради
загубване на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички
контролни точки на водача, е възпроизведена и в процесната ЗППАМ, но не почива
на нормативна опора.
По делото няма спор, и е видно от доказателствата,
че с влязла в сила на 23.10.2006 г. ЗППАМ №20059/14.07.2006 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, поради отнети
всички контролни точки на водача, е било иззето българското СУМПС №********* на
Н.М.С.. Това обстоятелство обаче не прави издаденото на самостоятелно основание
през 2016 г. датско СУМПС „невалидно за територията на Р.България“, тъй като
подобна трактовка противоречи на разпоредбата на чл.161, т.5 от ЗДвП.
В конкретния случай не е обсъдена като приложима
някоя от хипотезите, предвидени в чл.162, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗДвП. Преценката
на административния орган, че в изпълнение на дадените с писмо
Рег.№3286р-23163/21.05.2019 г. на Заместник директор на Главна дирекция
„Национална полиция“ указания, като издател на заповедта за прилагане на ПАМ
има правомощия да преценява ad hoc валидността на издадено
от държава - членка на Европейския съюз СУМПС, е неправилна. Видно е, че
представените с административната преписка вътрешнослужебни указания са
относими към производството по издаване и подмяна на СУМПС. Към същото
производство е относима и разпоредбата на Член 11, параграф 4, абзац втори, тълкуван
във връзка с абзац първи от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на
превозни средства. Основополагаща е разпоредбата на Член 2, параграф 1 от
Директива 2006/126/ЕО, съгласно която Свидетелствата за управление, издадени от
държавите-членки, се признават взаимно. Различните разпоредби относно замяна,
отнемане, подмяна и признаване на свидетелства за управление на превозно
средство, предвидени в Член 11 от Директива
2006/126/ЕО, следва да бъдат транспонирани във вътрешното законодателство на
държавите - членки, респективно за да бъде признато за невалидно на територията
на Р.България датското СУМПС №********/11.05.2016 г. на жалбоподателя, следва
да е проведено и приключило с окончателен акт изрично производство за това,
основано на българското законодателство. Такова изрично производство не се
твърди да е проведено, а в настоящото производство съдът не може да се
произнесе инцидентно по валидността на визираното датско СУМПС на сочените в
ЗППАМ основания. Единствената правна възможност е същото свидетелство за
правоуправление на МПС да се приеме за валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, по смисъла на чл.161, т.5 от ЗДвП.
Това означава, че на 11.03.2020 г. Н.М.С. е
управлявал моторното превозно средство, притежавайки Свидетелство за управление,
което не му е било отнето по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, било е валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, съответно
водачът не е бил неправоспособен. Не се установява към момента на издаване на обжалваната
заповед да е била налице някоя от установените в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП предпоставки
за прилагане на ПАМ, поради което заповедта за прилагането на мярката е материално
незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1
от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително
извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в
размер на 510 лева, от които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие №25/04.06.2020 г. и
10 лева – внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1947-000013 от 13.03.2020 г. на Началник
РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали.
ОСЪЖДА ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, да заплати на Н.М.С.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: