Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
гр.Плевен, 08,07,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д.№2747 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
Пред РС Плевен е
депозирана искова молба от И.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв.И.П. от САК,
против «М.Б. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се
твърди, че между страните е сключен договор за финансов лизинг №***от 10,12,2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив /лек автомобил/, по силата на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 3000,00 лева. Твърди се, че в договора за лизинг били
уговорени лихви, неустойки, премии и такси, дължими от ищеца при определени
условия. Сочи се, че ищецът не е бил запознат с общите условия към договора, не
е виждал и не е подписвал Общи условия, което води до недействителност на
правоотношението. Сочи се, че ищецът е заплатил на ответника суми за неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 250,00 лева, 150,00 лева такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита, 300,00 лева под
формата на застрахователни премии и 400,00 лева лихва за предоставяне на
заемната сума, но независимо от плащането, ищецът счита, че клаузите за
неустойка и такси са недействителни, поради което се дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а платените лихва, неустойка, премии и такси, в
общ размер на 1100,00 лева са недължимо платени и подлежат на връщане. В
заключение моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1100,00 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ. С допълнителна молба
от 08,03,2021 г. ищецът уточнява, че неустойката в размер на 250,00 лева е
усвоена от ответника на 08,05,2020 г. с основание «принудително изземване на
лизингов актив»; таксата от 150,00 лева е заплатена при подписване на договора
на 10,12,2018 г. с основание «приоритетно разглеждане на документи», 300,00
лева са заплатени през периода 10,12,2018 г. – 10,06,2019 г., а сумата от
400,00 лева лихва за забава се отнася за периода 10,12,2018 г. – 10,03,2018
г. /най-вероятно се касае за техническа грешка/. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв. В с.з. ищецът се
представлява от адв.Р.И. от САК, който ангажира становище, че искът следва да
се уважи, като договора за лизинг е недействителен поради противоречие с
разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. В писмени бележки, депозирани в дадения
от съда срок, проц.представител на ищеца развива подробни съображения в посока
на доводите си, че че премиите за задължителната застраховка ГО и данък МПС
следва да бъдат включени в ГПР, относим към договора за лизинг.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че исковата молба е
нередовна, а искът е неоснователен, тъй като ищецът не е представил никакви
доказателства за извършените плащания, а срокът за това е изтекъл. Твърди се,
че по силата на сключения договор за лизинг на ищеца е предоставено ползването
на лек автомобил Пежо, ДК № ***, за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 10,12,2018 г. Сочи се, че размерът на финансирането е 8396,97 лева,
като всички условия са посочени в договора, неразделна част от който са и
общите условия и приложенията. Твърди се, че екземпляр от договора и всички
приложения е представен на клиента при подписването му, включително е изпратен
и с писмо от 15,06,2020 г., което не е получено от адресата адв.И.П.. Твърди
се, че договорът за лизинг е действащ между страните и се изпълнява относително
точно от страна на ищеца, поради което неустойка за неизпълнение по него не е
начислявана, а само неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва
върху неплатената в срок сума за периода на забавата, като общо начислените
такива неустойки за забава са в размер на 23,37 лева. Твърди се, че договорът
за лизинг не предвижда цаплащането на такси за усвояване и управление на
кредита, не е предвидено заплащането на авансова вноска, такса за регистрация
на лизинговия актив. По отношение сключените застраховки се сочи, че заастраховката
ГО е задължителна и при несключването й, което е отговорност на собственика, в
случая ответното дружеството, се прекратява регистрацията на МПС и на практика
ответника нямало да може да изпълни основното си задължение по договора – да
предостави ползването на ищеца. Сочи се, че по време на действието на договора,
ответникът е правил неколкократно разходи за заплащане на застрахователни
премии, които по силата на договора следва да са за сметка на
лизингополучателя, на обща стойност 377,97 лева. Изрично се посочва, че за
всяка заплатена застрахователна премия застрахователния брокер е предоставял на
ищеца съответните документи и стикери, с които да управлява процесния
автомобил. По отношение на договорната лихва се сочи, че е фиксирана такава в размер
на 41,16 %, дължима под формата на анюитетни вноски, описани в погасителен план
за период от 48 месеца, като до момента са заплатени 21 вноски, включващи
възнаградителна лихва в размер на 5260,87 лева. Моли се съда да отхвърли иска. В
молба, депозирана преди последното с.з., проц.представител на ответника сочи,
че от основното заключение на ВЛ по изготвената експертиза се установява, че
ищецът изобщо не е заплащал в полза на ответника суми във вида, в който са
претендирани в ИМ, на посочените дати. Развиват
се съображения, че премиите по задължителната застраховка «гражданска
отговорност», както и данъкът върху МПС не се включват в ГПР, тъй кат оса
неопределяеми към датата на подписване на договора за лизинг. Твърди се, че
съгласно чл345, ал.1 от ТЗ лизингополучателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
От приложения в цялост в заверено копие от
ответника Договор за финансов лизинг №***със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив от 10,12,2018 г., сключен между ищеца
като лизингополучател, и ответника, като лизингодател, се установява, че е за
лизингов актив – МПС ***с ДК № ***, на стойност 8396,97 лева. В договора е
посочен срокът му – 48 месеца, размера на кредита, общия разход по кредита –
8699,67 лева – лихва. Изрично в т.11 от Договора е посочено, че такса за
приоритетно разглеждане не се дължи. В т.12 от Договора е посочено, че
лизингополучателят се задължава да сключи за своя сметка застраховка ГО на
лизинговия актив. Представен е и погасителен план за лизинговите вноски, както
и приемо-предавателен протокол за лизинговия актив. Приложено е и пълномощно, с
което лизингодателят упълномощава
лизингополучателя да застрахова лизинговия актив със застраховка ГО при
застрахователен агент ***. Представени са и ОУ към Договори за финансов лизинг,
сключвани от ответното дружество с ФЛ, подписани от ищеца, ведно с Тарифа към
тях, както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит /отново
подписан от ищеца/.
От представеното копие от Писмо
вх.№1579/15,05,2020 г. в ответното дружество се установява изпратено искане от
ищеца до ответника за даване на информация относно договора за лизинг, сключен
между ищеца и ответника. С писмо изх.№1138/15,06,2020 г. е изпратен отговор до
проц.представител на ищеца – адв.И.П..
От представеното Преводно нареждане за плащане към
бюджета от 10,07,2020 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на
Район ***/Столична община/ сумата от 99 767,55 лева, с основание – Данък
МПС 2020, транш 2. На преводното нареждане има ръкописно изписване с положен
печат на Столична община, че сумата е постъпила чрез
файлово разплащане за посочените МПС в списъка. В списък, приложен към това
преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го данни за номер на
рама и двигател/ с ДК №***, за което са начислени 33,10 лева.
От представеното Преводно нареждане за плащане към
бюджета от 08,07,2019 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на
Район ***/Столична община/ сумата от 60 104,80 лева, с основание – Данък
МПС 2019, транш 3. На преводното нареждане има ръкописно изписване с положен
печат на Столична община, че сумата е постъпила чрез
файлово разплащане за посочените МПС в списъка. В списък, приложен към това
преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го данни за номер на
рама и двигател/ с ДК №***, за което са начислени 33,11 лева.
От представеното Преводно нареждане за плащане към
бюджета от 25,02,2021 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на
Район ***/Столична община/ сумата от 49 238,92 лева, с основание – Данък
МПС 2021, транш 1. На преводното нареждане има ръкописно изписване с положен
печат на Столична община, че сумата е постъпила чрез
файлово разплащане за посочените МПС в списъка. В списък, приложен към това
преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го данни за номер на
рама и двигател/ с ДК №***, за което са начислени 31,40 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 17,03,2021 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 15894,43 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „3“ и сумата
от 50,03 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 18,12,2020 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 15063,08 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „2“ и сумата
от 50,03 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 15,09,2020 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 18716,77 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „1“ и сумата
от 64,47 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 18,06,2020 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 17792,70 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „4“ и сумата
от 58,89 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 01,04,2020 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 23430,24 лева, с основание – застрахователни премии за м.02,2020. В
списък, приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с
идентифициращи го данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е
отразено „3“ и сумата от 57,46 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 13,12,2019 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 23082,13 лева, с основание – застрахователни премии м.11,2019. В
списък, приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с
идентифициращи го данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е
отразено „2“ и сумата от 57,46 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 13,09,2019 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 32190,41 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „1“ и сумата
от 70,87 лева.
От представеното Преводно нареждане за кредитен
превод от 06,12,2018 г. е видно, че ответното дружество е платило по сметка на ***
сумата от 20903,49 лева, с основание – застрахователни премии. В списък,
приложен към това преводно нареждане, фигурира и МПС Пежо /с идентифициращи го
данни за номер на рама и двигател/ с ДК №***, за което е отразено „2“ и сумата
от 68,72 лева.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че до
момента на изготвяне на експертизата са платени лизингови вноски в размер на
10 515,43 лева /28 лизингови вноски с падеж до 25,03,2021 г., включващи
3259,63 лева главница и 6653,41 лева възнаградителна лихва/. ВЛ е установило
коректно заплащане на сумите по договора, като са начислени незначителни суми
за неустойки по чл.15.1. от Договора в
размер на 27,37 лева. ВЛ сочи, че ищецът е заплащал застрахователни премии,
които на основание чл.10.6. от ОУ вр.чл.8.6. и 8.7.5. от ОУ са за сметка на
лизингополучателя, като за периода 10,12,2018 г. – 16,04,2021 г. са заплатени
общо 478,03 лева, както и 97,61 лева данък за МПС за 2019-20214 г. От
допълнителното заключение на ВЛ по СИЕ се установява, че в ГПР по Договора за
лизинг не са включени суми за застраховка ГО и данък МПС, а ако бъдат включени,
ГПР ще бъде 57,16%.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца за възстановяване на сумата
от 1100,00 лева /от които 250,00 лева усвоена от ответника
на 08,05,2020 г. с основание «принудително изземване на лизингов актив», такса
от 150,00 лева, заплатена при подписване на договора на 10,12,2018 г. с
основание «приоритетно разглеждане на документи», 300,00 лева заплатени през
периода 10,12,2018 г. – 10,06,2019 г. за застрахователни премии, и 400,00 лева възнаградителна
лихва за забава/, явяваща се платена без основание по договор за финансов
лизинг №***от 10,12,2018 г. със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са:
получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.
«Получаването» предпоставя «даване» и е фактическо действие, което подлежи на
доказване от ищеца. От изготвената и приета СИЕ се установява, че за процесния
период ищецът е платил на ответното дружество сума в общ размер на 10 515,43 лева, от които 3259,63 лева главница, 6653,41 лева
възнаградителна лихва, неустойки по
чл.15.1. от Договора в размер на 27,37 лева, застрахователни премии за периода
10,12,2018 г. – 16,04,2021 г. в размер на 478,03 лева и 97,61 лева данък за МПС
за 2019-2021 г.
По отношение сумата от 250,00 лева, която се твърди да е платена на ответника на
08,05,2020 г. с основание «принудително изземване на
лизингов актив» - твърденията на ищеца за начисляване на сума в такъв размер с посоченото
основание останаха абсолютно недоказани, като не се събраха и доказателства да
е пристъпено към такова принудително изземване на лизинговата вещ. Нещо повече,
от заключението на ВЛ се установява, до датата на роверката от ВЛ договорът за
лизинг е изпълняван коректно. Ето защо претенцията в тази й част е недоказана и
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
По отношение сумата от 150,00 лева такса, заплатена при подписване на договора на 10,12,2018 г. с основание
«приоритетно разглеждане на документи» - твърденията на ищеца в тази насока
също останаха абсолютно недоказани, като следва да се отбележи, че събирането
на такава такса не е предвидено и в самия договор за лизинг. Ето защо и в тази
си част претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
По отношение сумата от 300,00 лева заплатени през периода
10,12,2018 г. – 10,06,2019 г. за застрахователни премии - съгласно разпоредбата на чл.342 от ТЗ, основното задължение на
лизингодателя е да предаде или осигури, както е при финансовия лизинг,
предаването на обекта за ползване от лизингополучателя и да осигури свободното
ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок. Не съществува спор
между страните досежно обстоятелството, че ответникът е изпълнил визираното
задължение. Задълженията на лизингополучателя са законодателно уредени в чл.345,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, с препращане към задълженията на наемателя във връзка с
ползването на вещта и заплащане на цената за ползването /в случая лизинговите
вноски/, заплащане на всички разходи, свързани с ползването на вещта, в това
число и всички разходи, които се отнасят до поддържането на вещта /чл.345, ал.2
от ТЗ/, каквито се явяват застрахователните премии за сключените
застрахователни договори. Ищецът не доказа заплащане на премиите по
задължителната застраховка ГО /впрочем
следва да бъде отбелязано, че ищецът не е ангажирал в хода на процеса никакви
доказателства в подкрепа на иска си, а всички събрани доказателства са представени
от ответната страна/ въпреки изричното му упълномощаване от лизингодателя
да подновява изтичащите застраховки самостоятелно, както и въпреки вмененото му
задължение за това както от договора за лизинг, така и от ОУ към него, с което
се е съгласил подписвайки ги. Ето защо според настоящия състав, съвсем
правомерно, под угрозата МПС, чийто собственик е все още лизингодателя, да бъде
със снета регистрация /и на практика да
не може да бъде използвано по предназначение/, лизингодателят е извършил
плащане на застрахователните премии за сметка на лизингополучателя по
ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА застраховка ГО. В съответствие и с уредбата на отношенията между
страните, тези разходи на основание чл.8.7.5. от ОУ са възложени в тежест на
лизингополучателя – респективно са удържани при заплащане на лизинговите вноски
от същия. С оглед изложеното, неоснователна се явява и претенцията на ищеца по
отношение на сумата от 300,00 лева за удържани застрахователни премии без
основание.
По отношение сумата от 400,00 лева – събрана без основание възнаградителна лихва. Основните
съображения на ищеца в тази връзка са свързани с обстоятелството, че ако
премиите за застраховка ГО и данък МПС се включат в ГПР, същият ще надвиши
законоустановения от ЗПК максимален размер от 50% /понастоящем/. Съдът счита
това възражение за неоснователно. Според ЗПК, приложим за договорите за
финансов лизинг, какъвто е настоящия, ГПР следва да включва общите разходи по
кредита, лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно
§1, т.1 от ЗПК, общия разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит. В случая застраховката ГО е задължителна по закон застраховка на
водача, свързана с ползването на лизинговата вещ, и нейното неплащане не само
носи санкции за собственика на вещта, но и до невъзможност да се използва
същата по предназначение /тъй като, макар и виртуално, МПС се спира от движение
от Гаранционен фонд/. Ето защо доколкото застраховката ГО е пряко свързана с
възможността за ползване на лизинговата вещ, дължимата застрахователна премия
не представлява допълнителна услуга по договора и съответно не следва да се
включва в ГПР, най-малкото защото същата е неопределяема към момента на
сключване на договора за лизинг. Ноторно известно е, че премията по застраховка
ГО зависи от годината на производство на автомобила, дали се плаща разсрочено
или еднократно, а и самата цена на застраховката е различна всяка година.
По отношение доводите за недействителност на договора поради
неспазване нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК – същите
са наведени едва в писмените бележки. Въпреки това, доколкото съдът дължи
произнасяне и служебно при констатиране на неравноправни клаузи, следва да бъде
отбелязано следното – представеният договор за лизинг съдържа ясна и разбираема
информация относно лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му /чл.5/, както и информация
относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /чл.9/,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения начин – чл.1.28. от ОУ. Съдът не
констатира каквито и да било неравноправни клаузи в процесния договор, което да
га направи нижощни и неприложими в отношенията между страните.
С оглед всичко гореизложено,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на делото,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 100,00 лева за юрк.възнаграждение и 150,00 лева за депозит за ВЛ.
Доколкото ответникът е останал задължен за разноски, но искът се отхвърля,
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС и допълнителен
депозит за ВЛ в размер на 49,00 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв.И.П. от САК, против «М.Б. ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, иск по чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1100,00 лева /от които
250,00 лева усвоена от ответника на 08,05,2020 г. с основание «принудително
изземване на лизингов актив», такса от 150,00 лева, заплатена при подписване на
договора на 10,12,2018 г. с основание «приоритетно разглеждане на документи»,
300,00 лева заплатени през периода 10,12,2018 г. – 10,06,2019 г. за
застрахователни премии, и 400,00 лева възнаградителна лихва за забава/, явяваща
се платена без основание по договор за финансов лизинг №***от 10,12,2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ – 02,07,2020 г., до окончателното изплащане
на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК И.В.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на «М.Б. ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сторените деловодни разноски в общ
размер на 250,00 лева.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС сумата от 49,00 лева – допълнителен депозит за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: