ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. ХАСКОВО, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20235600500043 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №
12328/22.12.2022 г. от Б. В. Х., чрез адв. Г. Г., срещу определение №
571/09.12.2022 г. по гр.д. № 427/2022 г. на Районен съд – Свиленград.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл в производство по
чл. 248 ГПК по искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй
като ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 1187.69 лв.
разноски по делото, от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. В
жалбата се посочва, че размерът на съдебните разноски се явявал прекомерен
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. От процесуалния
представител на ищцата не били осъществени такъв голям брой процесуални
действия, които да обуславят присъждането на адвокатски хонорар в такъв
размер, а действията се ограничил само до подаване на искова молба и
явяване на едно съдебно заседание по делото. Други процесуални действия не
били извършени, които да се вземат предвид при определяне размера на
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.
Направеното искане за обезпечение на предявения иск изхождало по
инициатива на ищцовата страна и то не било необходимо за решаването на
спора, нито била налице опасност да се осуети изпълнението на съдебното
решение. Изтъква се, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба – 1/2004 г. в
редакцията към момента на заплащане на възнаграждението, минималното
адвокатско възнаграждения за процесуално представителство по дела,
образувани по неоценяеми искове, е в размер на 600 лв., а нормативната
промяна в Наредбата е от по-късен момент и сегашната й редакция не била
приложима в случая. Допълнително ответникът Х. отправил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно, което не било
1
взето под внимание от районния съд. Отбелязва се, че не се дължали и
останалите направени разходи извън тези за държавната такса по делото,
посочени в списъка по чл. 80 ГПК, а освен това липсвали и доказателства за
реално направените разходи в претендираните размери (за пример се сочи
заплатена от ищцата такса за устна справка). Отправя се искане за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново, с което решението да се
измени в частта за разноските, като същите бъдат намалени до размер от 600
лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на жалбата от ищцата М.
С., чрез адв. Т.К., в която се аргументира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено и жалбата да бъде
оставена без уважение.
След като се запозна с жалбата, отговора на ищцовата страна и
материалите по делото, настоящият съдебен състав констатира, че изводите
на районния съд са правилни.
Доводите относно влизането в сила на нормативните изменения в
текстовете на Наредба № 1/2004 г. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. са
неоснователни. От текста на решението в частта за разноските и обжалваното
определение, се установява, че размерът на адвокатското възнаграждение от
1000 лв. е присъден не по съображения, че такъв е минималният размер,
предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., а защото такъв е
размерът, който е заплатен, съгласно представения за правна защита и
съдействие. При съблюдаване на указанията, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В настоящия случай е налице втората хипотеза – плащането
очевидно е направено в брой и неговият размер е вписан в договора за правна
помощ, което има характера на разписка и е достатъчно да се приеме от
формална страна, че адвокатското възнаграждение е заплатено именно в този
размер. Договорът за правна помощ носи дата 29.06.2022 г., докато
измененията в Наредба № 1/2004 г. са от 04.11.2022 г. При постановяване на
решението районният съд, за да присъди възнаграждението в размер на 1000
лв., не се е позовал на измененията в Наредба № 1/2004 г., макар решението
да е постановено на 09.11.2022 г. и към тази дата те вече са били в сила,
доколкото не е предвиден отложен срок за влизането им в сила. За да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., районният съд е взел
предвид вписването за направеното плащане в представения договор за
правна помощ. Този размер е можел да бъде намален по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК до минималния предвиден, но той вече е изменен на 1000 лв. Ако
районният съд бе приложил доводите на ответника и бе уважил възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, той би бил обвързан от
2
минималния размер, който вече е изменен в наредбата, т.е. до 1000 лв. Това е
така, тъй като отговорността за разноски има облигационен характер, а
стойностите в наредбата визират само най-ниския праг на адвокатските
възнаграждения и съдът не би могъл да приложи една норма, която вече е
изменена и за която не е предвидено, че запазва действието си при заварени
правоотношения.
Настоящият съдебен състав не установи основателност и на доводите в
жалбата, че районният съд не се е произнесъл по възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Напротив, в решението е
обсъден именно въпроса за направеното възражение и съдът е взел
отношение по него, като е намерил, че то не е основателно. Впоследствие, в
обжалваното определение съдът отново е акцентирал върху факта, че в
решението вече е било обсъдено възражението за прекомерност, но то се
явява неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че
възнаграждението от 1000 лв. не се явява несъответстващо на фактическата и
правна сложност на делото, доколкото към момента на вписването му в
договора за правна помощ от 29.06.2022 г. то е надвишавало предвидения към
този момент минимален размер от 600 лв. с по-малко от 1/2.
Не могат да бъдат споделени и доводите за недължимост на разноските
в обезпечителното производство и останалите суми, посочени в списъка по
чл. 80 ГПК. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Аргументът, че допускането на обезпечението не било необходимо за
решаването на спора, нито била налице опасност да се осуети изпълнението
на съдебното решение, е въпрос по същество, на който вече е даден отговор
със самото определение за допускане на обезпечението. Разноските за
вписване на възбрана, за изваждане на удостоверение за идентичност, скица,
вписване на искова молба, устна справка са пряко свързани с предмета на
делото и произтичат от обезпечителното и основното исково производство,
поради което правилно са били включени в списъка по чл. 80 ГПК и
районният съд се е произнесъл по тяхната дължимост. Макар и в жалбата да
се сочи, че липсвали доказателства за реално направените разходи в
претендираните размери (за пример се сочи заплатена от ищцата такса за
устна справка), от материалите по делото се установява, че към списъка по
чл. 80 ГПК са приложени в оригинал платежни документи за всяко едно от
посочените в него плащания като разходи за ищеца, които служат като
доказателство за техния размер (на л. 62 – 67 от делото).
С оглед на тези съображения, съдът намира, че жалбата се явява
неоснователно, поради което същата следва да бъде оставена без уважена, а
обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 12328/22.12.2022 г.
от Б. В. Х., чрез адв. Г. Г., срещу определение № 571/09.12.2022 г. по гр.д. №
427/2022 г. на Районен съд – Свиленград, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4