№ 7155
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110113640 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 49910/15.03.2022
г., предявена от „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ срещу Д. Д. Б., ЕГН
**********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е.
ЕООД/ сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. -
14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания
ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“
ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, ведно
със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, за която сума на
27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
1
Със заявление вх. № 57299/21.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Б. за суми, както следва:
сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. -
14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания
ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“
ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер и
сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г.
до 07.09.2021 г. На 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал
възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 16.02.2022 г. Исковата молба е
подадена на 15.03.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
На 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният
следва да заплати на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ суми, както следва:
сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. -
14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания
ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“
ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер и
сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г.
2
до 07.09.2021 г. В исковата молба ищецът не е предявил иск за установяване на
вземането в размер от 9,18 лева, представляващо мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 07.09.2021 г., за което на 27.09.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.
№ 54679/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, поради което с определение №
8456/03.04.2022 г., постановено по гр.д. № 13640/2022 г., по описа на СРС, II ГО,
160 състав, съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 9,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г.
Определение № 8456/03.04.2022 г., постановено по гр.д. № 13640/2022 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила, в частта, с която е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 160 състав, за сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г., е влязло в законна сила на 27.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., с който е уговорена за ползване
интернет услуга при условията на тарифен план FiberNet 50 с месечна
абонаментна такса 21,80 лева и телевизионна услуга при условията на тарифен
план TV S+ с месечна абонаментна такса от 14,99 лева. Посочва се, че срокът на
договора бил 24 месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г. Поддържа се, че за периода
15.11.2018 г. – 14.12.2018 г. ответникът е потребил услуги, за които от Българска
телекомуникационна компания ЕАД била издадена фактура №
**********/15.12.2018 г. на обща стойност от 41,59 лева. Твърди се, че по силата
на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на
цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по процесната
фактура № **********/15.12.2018 г., издадена от Българска телекомуникационна
компания ЕАД за ползвани от ответника услуги по процесния договор за
далекосъобщителни услуги, са прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД, което
дружество от своя страна е прехвърлило вземането в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД
/понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за
цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и
„Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер. В настоящото
3
производство ищецът претендира сума в размер на 33,88 лева, като претенцията
не е заявена като частична.
Предвид гореизложеното, ищецът, моли, за уважаване на предявените
искове и за признаване за установено, че Д. Д. Б., ЕГН **********, дължи в полза
на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ сумата от 33,88 лева /тридесет и три
лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., по договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен
между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по
който са прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД по силата на Уведомление по т.
1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между
Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г.
Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е
прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по
силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен
между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е.
ЕООД/, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до
изплащане на вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника Д. Д. Б., ЕГН **********, с който се оспорва
предявения иск. Поддържа се, че срокът на твърдения в исковата молба договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен
между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б. е бил изтекъл към
заявения в исковата молба период, за който се твърди, че са потребени от
потребителя далекосъобщителни услуги. Оспорва се, че ответницата е ползвала
далекосъобщителни услуги, предоставени от Българска телекомуникационна
компания ЕАД през процесния период /15.11.2018 г. – 14.12.2018 г./. Излагат се
съображения, че същите услуги и за същата сума е заведено и друго гражданско
производство, а именно 58585/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 99
4
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и допълнително споразумение към него срещу определена месечна
абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата молба
далекосъобщителни услуги в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г.; изискуемостта
на вземанията; че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към
договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цесионер, вземанията по процесната фактура № **********/15.12.2018 г.,
издадена от Българска телекомуникационна компания ЕАД за ползвани от
ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са
прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД, което дружество от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/
по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД
/понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, както и надлежно
уведомяване на ответника за извършените цесии от цедентите по твърдените
договори за цесия.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е
погасил задължението си.
Ответникът следва да докаже и фактите, от които произтичат
възраженията му.
Не е спорно между страните и се установява от събраните в
производството доказателства, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и допълнително споразумение към него срещу определена месечна
абонамента такса.
Същевременно, обаче, от страна на ищеца в производство, който носи и
доказателствената тежест, не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че от страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
на клиента Д. Д. Б. са предоставени, респективно потребени от последната,
5
твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги, в периода 15.11.2018 г.
– 14.12.2018 г. Това обстоятелство е изрично оспорено от ответника, както в хода
на заповедното производство по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, така и в депозирания в настоящото исково производство отговор на
исковата молба. В тази връзка, следва да бъде посочено, че именно в тежест на
ищеца, който се домогва да черпи права от твърденията си за предоставени услуги
по сключените между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. Д. Б.
правоотношения, с предмет доставка на мобилни и интернет услуги, е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че услугите са били
доставени на потребителя, респективно са били ползвани от последния. За
установяване на това обстоятелство по делото е представена месечна сметка №
********** от 15.12.2018 г. за клиентски № 55155442002, с титуляр ответницата
Д. Д. Б., което писмено доказателство не може да докаже по безспорен и
категоричен начин доставката на услугите и ползването им от потребителя.
Горепосочената месечна сметка № ********** от 15.12.2018 г. е частен документ,
издаден от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Следва да бъде посочено и
обстоятелството, че видно от отбелязванията на гърба на представената месечна
сметка № ********** от 15.12.2018 г., същата се отнася за период на отчитане
различен от процесния, а именно период 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г., поради
което и същата е неотносима към предмета на спора и не може да послужи за
доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба мобилни услуги,
действително са били доставени от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и потребени от Д. Д. Б. в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г., от което за
последната да е възникнало задължение за заплащане на уговорената месечна
цена за ползването на услугите.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, с определение № 8456/03.04.2022
г., постановено в настоящото производство, е указал на ищцовото дружество, че
не сочи доказателства, че твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги
са предоставени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на ответника
Д. Д. Б., респективно, че същите са ползвани от ответника в периода 15.11.2018 г.
– 14.12.2018 г. Независимо от получаване на съобщението с горепосочените
указания, ищецът не е ангажирал доказателства, нито е направил доказателствени
искания за събирането на такива, посредством които да се домогне да докаже
твърдяното в исковата молба и оспорено от ответника в производството,
обстоятелство, а именно, че в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г., твърдените в
6
исковата молба мобилни услуги, действително са били доставени от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и потребени от Д. Д. Б..
Гореизложеното и обстоятелството, че от ищеца не е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба мобилни
услуги, действително са били доставени от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и потребени от Д. Д. Б. в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г., е
самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.
Същевременно, дори да се приеме, че от ищеца е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството че твърдените в исковата молба мобилни
услуги, действително са били доставени от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и потребени от Д. Д. Б. в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г., то
не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищецът е титуляр
на претендираното в настоящото производство вземане, придобито на основание
твърдените в исковата молба договори за цесия. В исковата молба се твърди, че
претендираното в настоящото производство вземане, е придобито от ищцовото
дружество по силата на Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019
г., скючен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД
/понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер. Самият Анекс от 10.03.2020
г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г. Груп ЕАД, в
качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на
цесионер препраща към Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018
г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и С.Г. Груп
ЕАД, за които се сочи, че са подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към
Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г.
Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в
качеството на цесионер. Видно от представената извадка от Приложение № 1 към
Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г.
Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в
качеството на цесионер, в същото единствено се посочва, че общият размер на
прехвърлените вземания за длъжник Д. Д. Б., ЕГН ********** е 33,88 лева, като
липсва посочване на основанието, на което е възникнало това вземане, т.е. от
какво правоотношение произтича същото, за какви предоставени, респективно
ползвани услуги от длъжника е дължима горепосочената сума и за какъв период се
твърди, че услугите са ползвани от длъжника. В цитираното Приложение № 1 към
Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г.
Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в
7
качеството на цесионер, липсва надлежна индивидуализация на прехвърляното
вземане, като само въз основа на така представеното Приложение № 1 към Анекс
от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г. Груп
ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в
качеството на цесионер, не може да се направи извод, че с твърдените в исковата
молба договори за цесия, е прехвърлено именно вземането, предмет на
предявения за разглеждане иск. В тази връзка, следва да се посочи, че по
възникналите между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б.
облигационни правоотношния, с предмет доставка на мобилни и интернет услуги,
ежемесечно са начислявани абонаментни такси за ползваните услуги, като само
въз основа на посочване на сумата от 33,88 лева в Приложение № 1 към Анекс от
10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., скючен между С.Г. Груп ЕАД,
в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на
цесионер, не може да обоснове извод за проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че по силата на твърдените в исковата молба договори за цеися,
ищцовото дружество е придобило именно вземане, представляващо стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г.,
по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от
07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д.
Д. Б..
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал .1 ГПК, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. Д. Б. дължи в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/
сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. -
14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания
ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“
ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, следва
8
да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото исково производство
и не е представил доказателства за извършването на такива, поради което и не
следва да му бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което и не следва да му бъдат
присъждани разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал .1 ГПК, от
„Ю.“ ЕООД, ЕИК ************ /понастоящем У. Е. ЕООД, ЕИК ************/,
със седалище и адрес на управление: гр. София, б********** против Д. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **************4, иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. Д. Б. дължи в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/,
сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. -
14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания
ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като
9
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“
ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на
цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, за
която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10