Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 367 / 28 февруари 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети януари, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 2737 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.104 вр. чл.145
и сл. АПК.
Жалбоподателите
Е.Х.К.,***, И.А.Г. *** и Г.И.С. ***, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат
М.С., са оспорили заповед № РД 16-237/11.09.2017г. на директора на Регионална
дирекция по горите Бургас, с която на основание чл.99, т.1 и т.2 във вр. с
чл.100 и чл.102, ал.2 от АПК е отменена друга заповед на същия орган – заповед
№ РД 16-050/13.02.2015г., с която е разрешено на тримата жалбоподатели
изграждането на следните постройки с временен статут – четири броя заслони от
дървен иглолистен материал, един брой постройка за охрана на имота, един брой
екотоалетна и 15 броя каравани, разположени съгласно скица №15-22214 от
21.01.2015 на АГКК, в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 17 407
кв.м, находящ се в подотдел 418 „27” по лесоустройствения план на ТП ДГС
Бургас, находящ се в землището на гр.Созопол. Жалбоподателите считат, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и искат да бъде отменена.
В
съдебно заседание тримата жалбоподатели чрез представител по пълномощие
поддържат жалбата, ангажират доказателства и пледират за отмяна на обжалваната
заповед. Претендират разноски.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства и иска
съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателите като прекомерен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваната заповед е обоснована и
законосъобразна и иска жалбата да бъде отхвърлена.
ФАКТИ:
Тримата
жалбоподатели, при равни квоти, са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор *** съгласно нотариален акт № 52, том І от 10.02.2009г. (л.27).
На
29.01.2015г. те подали заявление № 481 до директора на Регионална дирекция по
горите Бургас да им бъде разрешено изграждане на постройки с временен статут в
имота. По заявлението е издадена заповед № РД 16-050/23.02.2015г. на директора
на РДГ Бургас, с която е разрешено на тримата съсобственици изграждането на
постройки с временен статут – четири броя заслони от дървен иглолистен
материал, един брой постройка за охрана на имота, нетрайно свързана с терена и
един брой екотоалетна и 15 бр. каравани за осъществяване на мониторинг на
гнезденето на прелитащи птичи ята, които да се разположат в имот с
идентификатор ***, находящ се в землището на гр. Созопол с площ 17 404
кв.м в подотдел 418 „27” по лесоустройствен проект на ТП ДГС Бургас.
На
01.05.2016г. жалбоподателите сключили договор за наем с „Интрейд груп” ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Г.И.С., по силата на който съсобствениците
на имот с идентификатор ***, го отдали на търговското дружество за временно и
възмездно ползване срещу наемна цена в размер на 1 500 лв. на месец (по
500лв. за всеки от съсобствениците).
С
разпореждане от 30.08.2017г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас е
разпоредено на длъжностните лица в РДГ Бургас по свой почин и съобразно
основанията на закона да предприемат действия по отмяна на заповед № РД
16-050/23.02.2015г. на директора на РДГ Бургас, ако приемат за основателни
съображенията, изложени в разпореждането за това, че тази заповед е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
В
мотивите на разпореждането е посочено, че на 12.06.2017г. служители на РДГ
Бургас са констатирали на място, че в имота има 41 броя каравани, 6 броя
екотоалетни, изградени 13 броя навеси от дървен материал. В имота не е
извършена сеч на дървета, няма новоизлят бетон.
При
проверката извършена от Окръжна прокуратура Бургас се установило, че в община
Созопол е подадено заявление за категоризация на мястото за настаняване от
„Интрейд груп” ООД, с искане да бъде категоризирано мястото като къмпинг. След
проверка от страна на общината се установило, че имотът не отговаря на
изискванията, за да бъде категоризиран като къмпинг.
На
14.08.2017г. била извършена проверка и от служители на Комисията за защита на
потребителите, които представяйки се за туристи, разбрали, че за настаняване на
каравана за нощувка се заплащат 35 лв. Проверяващите са установили, че
дружеството, което стопанисва имота фактически го експлоатира като къмпинг. В
имота има разположени каравани, теренът е охраняем и има съответната
инфраструктура, каквато се предполага, за да се създадат условия за пребиваване
на туристи – възможност за паркиране на автомобили, обособени временни
кухненски боксове и санитарни възли (екотоалетни). Констатирано е нарушение на
чл. 114, т.1 и чл.115, т.1 от Закона за туризма, за това, че „Интрейд груп” ООД
извършва туристическа дейност – къмпингуване и предлага туристически услуги –
настаняване на каравани, без да притежава валидно удостоверение за
категоризация или временно такова за открита процедура за категоризиране, както
и без да е обявил цените на услугите, чрез поставяне на видно място на
ценоразпис. Въз основа на тези описани в разпореждането факти, прокуратурата е
приела, че заповед № РД 16-050/23.02.2015г. на директора на РДГ Бургас е
издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона и в несъответствие
с неговата цел – нарушен е чл.11 от Наредба №5 от 31.07.2014г. за строителството
в горските територии без промяна на предназначението.
Едно
от основанията, заради които е поискано издаване на заповед № РД
16-050/23.02.2015г., е подпомагане на отдиха и туризма, каквото основание
липсва в чл. 153, ал.1 от Закона за горите. Там в т.5 е посочено „архитектурни
елементи за обслужване на отдиха и туризма”, а не „дейности за подпомагане на
отдиха и туризма”.
Установено
е, че в преписката по издаване на заповедта липсват доказателства за
осъществяване на мониторинг, т.е. органът не е имал основание да се издаде
такава заповед, мотивирана с осъществяване на мониторинг на гнезденето на
прелитащи птичи ята. По преписката не са представени никакви доказателства за
осъществяване на предишни наблюдения, за събиране на информация, обобщаване и
анализ, нито данни, че тази дейност е свързана с изпълнение на научна задача,
международен проект или друго, изискващо осъществяване на наблюдение, събиране
на информация, обобщаване и анализ.
Окръжна
прокуратура Бургас е направила извод, че от събраните доказателства следва
еднозначния извод, че целта на снабдяване с разрешение за изграждане на
постройки с временен статут в горска територия без промяна на предназначението
й, е осъществяване на туристическа дейност, която е в абсолютно несъответствие
с целта на ЗГ.
Въз
основа на това разпореждане на Окръжна прокуратура Бургас, административният
орган е издал обжалваната заповед. В мотивите на процесната заповед са
използвани по-голямата част от съображенията изложени в разпореждането на
Окръжна прокуратура Бургас, цитирани са посочените в него констатации от
извършени проверки на други органи и въз основа на това е прието, че се налага
отмяна на заповед № РД
16-050 от
13.02.2015г. на директора на РДГ Бургас по реда на чл.99,
т.1 и т.2 от АПК.
По
делото е представена заповед № РД 16-101/26.04.2017г. на директора на РДГ
Бургас, с която на основание чл.253, ал.3, т.5 и чл.254 от Закона за горите е
наредено спирането на дейността за срок от 6 месеца в подотдел 418 „27”,
представляващ частна горска територия, собственост на тримата жалбоподатели,
разрешена със заповед № РД 16-050/23.02.2015г., тъй като е констатирано, че в
имота е извършено ограждане с бетонова основа, към която трайно са закрепени
метални тръби – държачи на метална ограда и портал, с която е ограничено
свободното придвижване на хора, животни и води без такава възможност да е
предвидена в нормативен или административен акт.
Заповедта
е била отменена с решение № 1456/02.08.2017г. постановено по АНД № 1251/2017г.
на Административен съд Бургас.
В
мотивите си съдът е посочил, че за да бъде приложена принудителната
административна мярка по чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ е необходимо кумулативното
наличие на две обстоятелства. Първо, да е налице допуснато нарушение на Закона
за горите или на подзаконовите нормативни актове по прилагането ми и второ,
това нарушение да е извършено в обекти, в които постъпва, преработва се или от
които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва
за горене. Тъй като втората кумулативна предпоставка в случая очевидно не е
налице, съдът е отменил заповедта поради това, че тя противоречи на материалния
закон.
При
справка с разпоредбите на чл.253, ал.3 от ЗГ, може да се направи извод, че
административният орган необяснимо неправилно е посочил като основание
разпоредбата на т.5, вместо някое от останалите посочени в ал.3 основания,
които могат да имат отношение към фактите от процесния казус (например т.1, 2в
или 3).
По
делото е установено, че заповед № РД 16-050/23.02.2015г. на директора на РДГ
Бургас е получена от И.Г. и Г.С. на 12.03.2015г., съгласно отбелязване върху
самата заповед на л.69 на гърба. На същата дата заповедта е била получена и от Е.К.
чрез пълномощниците му Г.С. и И.Г., съгласно пълномощно на л.79.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок (доколкото по делото липсват доказателства
за датата на връчване на заповед № РД 16-237/11.09.2017г., която е предмет на
делото) от надлежно легитимирани лица, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона форма, мотивирана е както от
фактическа, така и от правна страна. Авторът й е компетентен да я издаде, тъй
като съгласно чл.99 от АПК, влезлият в сила индивидуален административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящият административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред – от органът, който го е издал. В процесния
случай това е органът, който е издал отменения акт, тъй като този акт не е
подлежал на оспорване по административен ред.
Като
основания за издаване на обжалваната заповед са посочени т.1 и т.2 от чл.99 от АПК.
Според т.1
индивидуалният административен акт, който отговаря на гореописаните условия
може да бъде отменен или изменен, когато съществено е нарушено някое от изискванията за
законосъобразността му.
Съгласно
т.2 такъв административен акт може да бъде отменен или изменен, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за издаването на акта, които при решаване на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
Съгласно
чл.102, ал.1 от АПК, възобновяването на производството по чл.99, ал.1 може да
се извърши в тримесечен срок от влизането в сила на акта.
Според
алинея 2 на същия член, възобновяването на производството по чл. 99, т.2-7 от АПК, може да се извърши в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което
служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не
по-късно от една година от възникване на основанието.
В
обжалваната заповед са изложени мотиви, относими към т.1 на чл. 99 от АПК, за
това, че при издаване на отменената заповед са били налице нарушения на
материалния закон и несъответствие с целта му. На това основание обаче
административният орган е имал възможност да възобнови производството и да
отмени издадената от него заповед в тримесечен срок от датата, на която тя е
влязла в сила. Заповед № РД 16-050/23.02.2015г. не е обжалвана и е влязла в
сила на 27.03.2015г. Тримесечната възможност, дадена на административния орган
в чл.102, ал.1 от АПК да отмени тази заповед на основание чл.99, т.1 от АПК е
изтекла на 28.06.2015г.
В
обжалваната заповед са изложени и мотиви относими и към т.2 на чл.99 от АПК. От
разпореждането на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас се установява, че
Регионална дирекция по горите Бургас, чрез свои служители на 12.06.2017г. е
извършила проверка в имота на жалбоподателите, за който е издадена отменената
заповед, и е констатирала, че на място има пет броя повече екотоалетни спрямо
разрешеното количество, девет броя повече заслони – дървени, спрямо одобреното
количество и двадесет и шест броя повече каравани спрямо одобреното количество,
като съвкупно тези съоръжения не се използват за дейности свързани с основното
предназначение на имота – горскостопанска територия и наблюдение гнезденето на
прелитащи птици (по отношение на 15-те разрешени каравани), а се използват за
туристическа дейност. Констатацията извършена на тази дата, че имотът се
използва за туристическа дейност е новооткрито обстоятелство, което има
съществено значение за издаването на отменения акт. От датата на констатирането
на обстоятелството – 12.06.2017г. до датата на издаване на обжалваната заповед
не е изтекъл тримесечния срок от узнаване на обстоятелството по отношение на
РДГ Бургас толкова, доколкото в издадената преди това заповед № РД
16-101/26.04.2017г. е констатирано само бетонните основи на оградата и
обстоятелството, че имотът е ограден. Други факти там не са констатирани.
Същевременно
обаче, тримесечния срок по ал.2 на чл. 102 от АПК, доколкото започва да тече от
узнаване на обстоятелството, не може да се прилага безкрайно във времето, а е
ограничен с друг срок – не по-късно от една година от възникване на
основанието. Основанието по т.2 на чл. 99 от АПК е обстоятелството, че имотът
се използва за туристическа дейност - истинската цел, заради която
собствениците на имота са предприели процедурата завършила с издаването на заповед
№ РД 16-050/23.02.2015г. Това основание може и да не е възникнало на датата,
когато служители на РДГ са го констатирали – 12.06.2017г., но тогава за първи
път е установено и описано. Туристическата дейност в имота можи и до е
започнала да се развива след сключване на договора, по силата на който тримата съсобственици
са го предоставили под наем на „Интрейд груп” ООД, но за това има само
предположения, не и доказателства. В процедурата, която търговското дружество е
инициирало пред община Созопол с подаване на заявление от 04.07.2016г. за
категоризиране на имота като къмпинг, все още не се установяват данни за
извършване на туристическа дейност, доколкото служителите на общината
констатират, че туристическият обект не отговаря на условията за функциониране
на къмпинг, посочени в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
ЗХР.
Категорични
данни, че тази дейност се осъществява се извличат от проверката, извършена в
обекта от служители на Комисията за защита на потребителите, осъществена на
14.08.2017г. (след констатациите извършени от РДГ на 12.06.2017г.), когато са
констатирани данни за заплащане престой на каравана.
Липсват
твърдения и доказателства, че всички проверки, описани в разпореждането на
прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, в които са извършени от органи,
различни от РДГ, са достигнали до знанието на процесния административен орган
преди да бъде сезиран с разпореждането на Окръжна прокуратура от 30.08.2017г.
С
оглед естеството на новооткритото обстоятелство може да се направи извод, че то
е възникнало като основание към датата, когато е констатирано от служители на
РДГ – 12.06.2017г., доколкото проверката, извършена от служители на КЗП е след
тази дата – 14.08.2017г.
Изводът,
който следва да се направи, че по отношение основанието по т.1 на чл. 99 от АПК, административният орган е пропуснал срока за възобновяване, но спазил
срока визиран в чл.102, ал.2 от АПК по отношение на посоченото в заповедта
основание на чл. 99, т.2 от АПК.
По
делото без съмнение е установено, че имотът се използва за туристическа дейност
в нарушение на ЗГ. Освен от цитираните по-горе данни за извършени проверки от
други органи и представените по делото актове за установяване на извършени
нарушения и протоколи от констатации по време на проверките, както и описаните
данни в разпореждането на Окръжна прокуратура, по делото е налице и становище
от Г.С. (л.30), управител на дружеството-наемател и един от съсобствениците на
терена, в което се отрича извършването на туристическа дейност, но същевременно
не се отрича инициираното от дружеството категоризиране на обекта по Закона за
туризма, което е индиция за намерението да се извършва туристическа дейност. Че
намерението е осъществено говори обстоятелството, че в обекта има 41 каравани,
като обитателите на никоя от тях не се занимава с мониторинг на гнезденето на
прелитащи птичи ята. Отделно от това, авторът на становището посочва, че имат
касов апарат и издават касови бележки за паркиране на коли, срещу услуга
„даване под наем на площ за паркиране”, т.е. сам заявява, че се извършва
търговска дейност, а не се използва имота за целите, заради които е разрешено
изграждането на постройки с временен статут и поставянето на 15 каравани.
Констатирането
на това ново обстоятелство, което е възникнало в рамките до една година от
издаване на процесната заповед и в тримесечен срок от узнаване на това
обстоятелството, което служи за основание за отмяна на акта е издадена
процесната заповед, както и фактът, че това обстоятелство има отношение към
законосъобразното издаване на отменената заповед, води до извода, че
материалният закон е приложен правилно, що се касае до разпоредбата на чл.99,
т.2 от АПК. Спрямо това основание за възобновяване срокът по чл.102, ал.2 от АПК е спазен, доказано е наличието на новото обстоятелство, което е от значение
за издаване на отменения акт. Без съмнение това обстоятелство не е било
известно към датата, когато е издал заповед № РД 16-050/13.02.2015г.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
жалбата. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания.
Жалбоподателят дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК
(изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба от наредбата по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
(изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна
и включва участие във всички съдебни заседания, посочване и представяне на
доказателства, изразяване на становища в хода на съд.заседания по процесуалните
действия на жалбоподателите и прокуратурата. По тази причина съдът счита, че са
налице основания да бъде присъдено по-голямо от минимално предвиденото
възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, но не и максимално предвиденото поради средната
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172 АПК, Административен съд – град Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на Е.Х.К.,***, И.А.Г. *** и Г.И.С. ***, всички със съдебен адрес ***,
чрез адвокат М.С., против заповед № РД 16-237/11.09.2017г. на директора на
Регионална дирекция по горите Бургас.
ОСЪЖДА
Е.Х.К.,***, И.А.Г. *** и Г.И.С. ***, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат
М.С. да заплатят Регионална дирекция по горите Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ