Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 06.01.2020
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
единадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 671 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
ИЩЦОВОТО
дружество – „Т.Б.“ ЕАД *** твърди, че в законоустановения срок и във връзка с
разпореждане по ч.гр.д № 1805/2018г. по описа на КрлРС, на основание чл. 422
във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, предявява настоящия иск за
установяване на вземането си спрямо А.А.А. в размер на 650.62 лева. Искът се
основавал на следните обстоятелства:
Между А.А.А. и
„Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) били сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.10.2016г. Съгласно
Договора, на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ******* и мобилно
устройство L. ******** D.. Получаването на мобилното устройство е уредено от
страните в отделен Договор за лизинг, сключен за срок от 23 месеца (от
06.10.2016г. - 06.09.2018г.), съгласно който, общата цена на лизинговата вещ е
76.87 лева. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши 23
месечни вноски в размер на 2.69 лева. Всяка и една първоначална вноска в размер
на 15.00 лева, като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани
мобилни услуги.
2. Договор за
мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г. Съгласно Договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ********. Договорът е сключен за срок от 12
месеца (15.11.2016г. - 15.11.2017г.);
3. Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 17.11.2016г. Съгласно Договора
на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство C. P. S D. G.. Получаването на мобилното устройство е уредено от
страните в отделен Договор за лизинг, сключен за срок от 23 месеца (от
17.11.2016г. - 17.10.2018г.), съгласно който, общата цена на лизинговата вещ е
138.66 лева. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши 23
месечни вноски в размер на 1.79 лева всяка и една първоначална вноска в размер
на 97.49 лева, като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани
мобилни услуги.
Твърди, че към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от А.А.А. мобилни
номера се прилагат следните условия:
- За мобилен
номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 06.10.2016г.
- За мобилен
номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 17.11.2016г.
- За мобилен
ноемер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 15.11.2016г.
- За мобилно
устройство L. ******* D. - условията, договорени в Договор за лизинг от
06.10.2016г.
- За мобилно
устройство C. P. S D. G. - условията, договорени в Договор за лизинг от
17.11.2016г.
Твърди, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 7 бр. фактури,
издадени в периода месец декември 2016г. - месец април 2017г. Във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента, както следва:
1. Фактура №
**********/25.12.2016г. (с настъпил падеж на 09.01.2017г.) е издадена за
отчетния период 25.11.2016-24.12.2016г. и включва следните задължения на
клиента за периода: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 6.66
лева, услуги за мобилен интернет 12.54 лева, които са в краен размер на 19.20
лева, без ДДС или 23.04 лева, с включено ДДС.
Общата сума,
начислена във фактурата е 23.04 лева, като след приспадане на 2.83 лева
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата е 20.21 лева.
2. Фактура №
**********/15.01.2017г. (с настъпил падеж на 30.01.2017г.) е издадена за
отчетния период 15.12.2016-14.01.2017г. и включва следните задължения на
клиента за периода: за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 14.99
лева, допълнителни услуги мобилен интернет 11.65 лева без ДДС, които са в общ
размер на 26.64 лева без ДДС или 31.97 лева с включено ДДС; месечна лизингова
вноска за мобилно устройство C. P. S D. G. 1.79 лева c включено ДДС, като
сумите са в краен размер на 33.76 лева с включено ДДС; за мобилен номер ***********:
месечна абонаментна такса 14.99 лева, допълнителни услуги мобилен интернет 4.99
лева, разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лева, услуги с добавена стойност
(SMS) 250.00 лева, които са в общ размер на 270.00 лева без ДДС или 324 лева с
включено ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство L. ****** D. 2.69
лева с включено ДДС, като сумите са в краен размер на 326.69 лева с вкл. ДДС.
Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 360.45 лева.
3. Фактура №
**********/25.01.2017г. (с настъпил падеж на 09.02.2017г.) е издадена за
отчетния период 25.12.2016-24.01.2017г. и включва следните задължения на
клиента за периода: за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 6.66
лева, разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лева, които са в общ размер на 6.70
лева без включено ДДС или 8.04 лева с включено ДДС.
Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 8.04 лева.
4. Фактура №
**********/15.02.2017г. (с настъпил падеж на 02.03.2017г.) е издадена за
отчетния период 15.01.2017-14.02.2017г. и включва следните задължения на
клиента за периода: за мобилен номер ********* месечна абонаментна такса
(-0.49) лева без включено ДДС или (-0.57) лева с включено ДДС; месечна
лизингова вноска за мобилно устройство C. P. S D. G.1.79 лева c включено ДДС,
като сумите са в краен размер на 1.20 лева с включено ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса (-0.49) лева без включено ДДС или (-0,57) лева с
включено ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство L. ******** D.
2.69 лева с включено ДДС, като сумите са в краен размер на 2.10 лева с включено
ДДС.
Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 3.30 лева.
Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
5. Фактура №
**********/15.03.2017г. (с настъпил падеж на 30.03.2017г.) е издадена за
отчетния период 15.02.2017-14.03.2017г. и включва следните задължения на
клиента за периода: към сметката за мобилен номер ********* е начислена и
фактурирана месечна лизингова вноска за мобилно устройство C. P. S D. G.1.79
лева c включено ДДС, a към сметката за мобилен номер ************ месечна
лизингова вноска за мобилно устройство L. ********* D. 2.69 включено ДДС с включено ДДС.
Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 4.48 лева.
Твърди, че
след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Т.Б.“ ЕАД и А.А.А. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя е издадена Фактура № **********/25.03.2017г. (с настъпил падеж на
09.04.2017г.), която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер ***********
в размер на 60.82 лева. Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 15.11.2016г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
(за номер ************* - преди 15.11.2017г.) прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ***********
възлиза на 60.82 лева, което вземане в настоящото производство се претендира
частично. Претендираната неустойка за номера е 19.98 лева.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б.“
ЕАД и А.А.А. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е
издадена и Фактура № **********/15.04.2017г. (с настъпил падеж на
30.04.2017г.), която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесиите
номера ************** и ***********, в общ размер на 1032.89 лева, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства C. P. S D.
G. и L. ****** D. в общ размер на 84.22 лева с включено ДДС.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********* са
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 17.11.2016г.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер **********
са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 06.10.2016г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на
предсрочно (за номер ********** - преди 17.11.2018г., за номер ************ -
преди 06.10.2018г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на уговореното
между страните задължението за неустойка за номер ************* възлиза на 533.94
лева, което вземане в настоящото производство се претендира частично.
Претендираната неустойка за номера е 74.97 лева. Задължението за неустойка за
номер *********** възлиза на 498.95 лева, която вземане в настоящото
производство също се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е 74.97
лева.
Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство C. Porto S D. G. предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски
е в общ размер на 35.80 лева с включено ДДС, равняващ се на двадесет
неначислени лизингови вноски по 1.79 лева всяка. За мобилно устройство L. *********
D. предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 48.42
лева с включено ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски по
2.69 лева всяка. Претендираната сума по фактурата е в общ размер 234.16 лева.
Изискуемостта
на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. В периода след издаване на първата от процесните фактури
длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не
били погасени.
Поради липсата
на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения,
от страна на „Т.Б.“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Р. с. –
К., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на КрлРС
и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че
издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявява настоящия иск по чл. 422
във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1805/2018г.
по описа на КрлРС в полза на ищеца против длъжника - ответник А.А.А. с ЕГН **********,
сумата от 650.62 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/25.12.2016г., фактура № **********/15.01.2017г., фактура №
**********/25.01.2017г., фактура № **********/15.02.2017г., фактура №
**********/15.03.2017г., фактура № **********/25.03.2017г. и фактура №
**********/15.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането.
На основание
чл. 78 от ГПК, моли съда, да осъди ответника да заплати на „Т.Б.“ ЕАД
присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното
производство в общ размер на 385 лева, от които - 25 лева внесена държавна
такса и 360 лева изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички,
направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лева и изцяло изплатения адвокатски хонорар в
размер на 360 лева, с включено ДДС (300 лева без ДДС), определен съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 41 от 23 май 2017г.
Ответникът - А.А.А.,
представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. Б.В. счита предявения
иск за допустим, но недоказан по следните съображения: Твърди, че самоличността
на ответника не е установена. Съгласно чл.
24 от ЗБЛД, всеки български гражданин може да притежава само една лична карта.
В приложените към исковата молба доказателства ответника се идентифицира с две
лични карти - №********** с неустановена дата на издаване и неизвестен издател
и № ********** издадена на 19.01.2012г. от МВР – П.. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗБЛД, личните карти се издават от органите на МВР по постоянния адрес на
лицето. Следователно ответника с адрес в село Б., Община К. не може да
притежава лична карта издадена от МВР – П..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети процесните договори- за мобилни услуги и за
лизинг, ведно с приложение- ценова листа и декларация на клиента, както и
общите условия на оператора и фактури.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от
представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на
абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата -
абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания
за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са
приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните.
Посочените
съображения обаче не са достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от
време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца.
По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на
сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента
такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на
доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са
коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства са в тежест на ищеца, който
следваше да осъществи пълно и главно доказване на твърдените от него
обстоятелства в исковата молба.
Приложените по
делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответника и
доказателствената тежест за получените от него далекосъобщителни услуги и
начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това
задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Съдът
е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, за ангажиране на
съдебна експертиза, с цел - установяване на твърдените от него обстоятелства,
но такава не е поискана, съответно не е допусната. Именно една комплексна
техническо- счетоводна експертиза в процеса би установила
евентуално използваните от ответника услуги, времето и обема им, както и
за начина на определяне на тяхната цена. Последиците от недоказването на
основанието и размера на вземането следва да се отнесат във вреда на
ищеца и след като ищецът не доказва факта, от който произтича
вземането му- предоставените на ответника мобилни услуги, както
и цената им, извън наличието на облигационна връзка между
страните, претенцията в тази й част досежно цената на далекосъобщителните
услуги, следва да се отхвърли като неоснователна.
Втората
претенция се отнася до неустойка, свързана с предсрочно прекратяване на
договора. Съдът намира, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и в тази връзка тя не поражда задължения за ответника. Неустойка е
уговорка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти за номера, дължими до края на срока на договора, при предсрочно
прекратяване по вина на потребителя. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната
функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В
конкретния случай, уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената
на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се
начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса,
уговорена между страните, като по този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук
искът се явява неоснователен.
Последната
претенция касае неплатени лизингови вноски. С договора за лизинг от
06.10.2016г. и от 17.11.2016г., ищецът е предоставил на ответника мобилен
апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните
технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу
месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описаните в
договорите - погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест
на ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно - че е
заплащал месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в
тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно
погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената
на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на
основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер.
Петитума на
исковата молба е обобщена исковата претенция, включваща задълженията по
договора за мобилни услуги, неустойка и лизингови вноски, като в обстоятелствената
й част са конкретизирани отделните суми по пера.
Договорът за
лизинг от 06.10.2016г., касаещ мобилен номер ********** е със срок от 23
месеца, или към 06.09.2018г. срокът му е изтекъл, а тази осъдителна претенция е
предявена с исковата молба от 14.05.2019г., поради което при всички положения
ответникът трябва да дължи заплащане на стойността на мобилния апарат, който е
получил, подписвайки договора. Размерът на иска се установява от погасителния
план в претендирания с исковата молба в размер за две вноски всяка на стойност
2.69 лева или в общ размер на 5.38 лева, като исковата претенция следва да се
уважи.
Договорът за
лизинг от 17.11.2016г., касаещ мобилен номер ********** е със срок от 23
месеца, или към 17.10.2018г. срокът му е изтекъл, а тази осъдителна претенция е
предявена с исковата молба от 14.05.2019г., поради което при всички положения
ответникът трябва да дължи заплащане на стойността на мобилния апарат, който е
получил, подписвайки договора. Размерът на иска се установява от погасителния
план в претендирания с исковата молба в размер за две вноски всяка на стойност
1.79 лева или в общ размер на 3.58 лева, като исковата претенция следва да се
уважи.
Общия размер
на неплатени лизингови вноски по двата договора е в размер на 8.96 лева, който
иск като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
Като краен
резултат от делото, установителната претенция следва да бъде отхвърлена, защото
не се доказа изпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги от страна
на ищеца. Наред с това, следва да се отхвърли и установителната претенция за
присъждане на неустойка, като нищожна клауза в договора, а искът следва да се
уважи само досежно неплатените лизингови вноски. Общия размер на претенцията е
обобщена на 650.62 лева, включващ сумите, посочени по-горе. Доколкото искът е
основателен само досежно неизплатените лизингови вноски възлизащи на 8.96 лева,
искът в размер на 641.66 лева следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно
е възражението на ответника, че самоличността му не е установена. Видно от
сключените договори, същият е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН. Съгласно
чл. 8, ал.1 от ЗГР, основните данни за гражданската регистрация на лицата са
техните: имена; дата - ден, месец, година, и място на раждане; пол и
гражданство, както и единен граждански номер. ЕГН е уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно (чл.11, ал.1 от ЗГР). Ето защо, констатираното
обстоятелство за различни данни, касаещи номерът на личната карта на ответника
е ирелевантно.
По отношение
на разноските:
В настоящия
процес, с оглед частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът обаче не претендира разноски, доколкото е представляван
от назначен му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи
възнаграждение, внесено от ищеца. Ищецът пък е направил следните разноски в
процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
действителното им заплащане: държавна такса в размер на 25 лева, депозит за
особен представител на ответника в размер на 150 лева и адвокатско
възнаграждение, претендирано в размер на 360 лева. Така по съразмерност, на
ищеца се дължат разноски от общо 7.37 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 5.30 лева, съразмерно с уважената част от искове.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване на установено в отношенията между „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** ***, Б. П. С., сграда ****, че А.А. *** с
ЕГН **********, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК **********, сумата от 641.66
(шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.12.2016г., фактура
№ **********/15.01.2017г., фактура № **********/25.01.2017г., фактура №
**********/15.02.2017г., фактура № **********/15.03.2017г., фактура №
**********/25.03.2017г. и фактура № **********/15.04.2017г., за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за задълженията по договора за
мобилни услуги и неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.12.2018г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед № 1018 от
21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на РС – ., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.А.
*** с ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** ***, Б. П. С., сграда ******, сумата в размер
на 8.96 (осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 06.10.2016г.
и договора за лизинг от 17.11.2016г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2018г. до
окончателното й изплащане, за която суми е издадена
заповед № 1018 от 21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА А.А.
*** с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление:*** 4*** Б. П. С., сграда ***** сумата
от 7.37 лева – разноски по настоящото дело и сумата
от 5.30 лева - разноски по ч.гр.д.
№ 1805/2018г. по описа на PC – К., съразмерно с
уважената част от исковете.
СУМИТЕ могат
да бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова сметка ***
„Т.Б.“ ЕАД, а именно: IBAN: ***: TT BB BG ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.