Р Е Ш
Е Н И Е №524
21.11.2014г., гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд,
гражданска колегия
На седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
С участието на секретаря: Г.М.,
След като разгледа гр.д.№2344 по описа за 2013г. на КРС
И, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по исковата молба на Р.Й.К. ***, чрез пълномощника й адв.К. ***,
против “ЧЕЗ
Електро България” АД, с ЕИК *********, със седалище в гр.София
ул.“Г.С.Раковски” №140, представлявано от К. С., П. Б. и Ж. П..
Предявен е иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че К., като абонат на дружеството за електроснабден обект – жилище,
представляващо апартамент №*** на етаж ** в блок *** в кв.„***” в гр.Кюстендил
– не дължи на същото сумата от общо 248.90 лева, като стойност на потребена
електрическа енергия в имота, в това число: 24.29 лева за периода от
07.04.2012г. до 08.05.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.05.2012г.;
46.40 лева за периода от 09.05.2012г. до 12.06.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/20.06.2012г.; 34.56 лева за периода от 13.06.2012г. до
30.06.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.07.2012г.; 62.12
лева за периода от 07.07.2012г. до 07.08.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/18.08.2012г.; 64.26 лева за периода от 08.08.2012г. до
12.09.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.09.2012г. и
17.27 лева за периода от 13.09.2012г. до 19.09.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/24.09.2012г.
Ищцата твърди, че не дължи
сумите по тези фактури, тъй като не е потребявала електрическа енергия в имота
през времето, за което й е начислявано потребление – от 07.04.2012г. до 19.09.2012г.
Това си твърдение обосновава с факта, че на 29.07.2011г. е подала
молба-уведомление, с която е поискала да бъде прекъснато електроподаването,
което е сторено на 02.08.2011г. и отразено в протокол от същата дата. К. сочи,
че повече от 2 години след това жилището не е снабдявано с електрическа енергия
и не е възможно да дължи суми за такава. Претендира се уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответното дружество е
депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва иска, намирайки го за
неоснователен. Основният довод в подкрепа на тази теза, поддържан в хода на
съдебното дирене и на устните състезания, се заключва в твърдението, че
електрозахранването на обекта не е било прекъснато на датата, сочена от ищцата,
а през целия исков период в жилището е била потребявана електрическа енергия,
за което се дължи плащане на сумата от 248.90 лева, както и, че едва на
20.09.2012г. екектрозахранването е билио прекъснато и то, поради неплащане на
задълженията в срок. Моли се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Не
е спорно между страните, че ищцата е потребител на ел.енергия и абонат на
ответното дружество за имот, представляващ жилище, находящо се на адрес:
гр.Кюстендил кв.„***” бл.** ет.*** ап.***.
На
13.04.2010г. електрозахранването за имота е било преустановено, поради наличие
на неплатени задължения за периода от 01.10.2009г. до 18.03.2010г. Този факт се
установява от приетото в последното съдебно заседание писмо изх.№1000 000
47144/01.04.2013г. на „Чез Разпределение България” АД.
На
29.07.2011г. К. е подала до ответника молба-уведомление, в която е твърдяла, че
въпреки спр яното на 13.04.2010г. електрозахранване
в апартамента към 29.07.2011г. в жилището е имало електричество, като е
изразила съмнение, че се касае за случай на кражба на ток и е предложила захранването
да бъде прекъснато, с цел да се установи дали има консумация.
От
заключението на вещото лице инж.К.П., както и от изявленията му в съдебно
заседание, се установява, че на 02.08.2011г. техници на „Чез Разпределение
България” АД са предприели действия по прекъсване на елетрозахранването на
апартамента, свалили са пломбата на клемния блок на електромера, но тъй като
междувременно са установили, че К. не е заплатила дължимата такса за исканото
прекъсване, не са осъществили такова, а в подготвения констативен протокол с
бл.№1208695/02.08.2011г. са отразили поставянето на нова пломба на клемния блок
на електромера, като са вписали номера на същата.
С
молба-жалба от 01.09.2011г. К. се е обърнала към ответника, с искане да бъде
възстановено електрозахранването, поради невъзможността след датата
13.04.2010г. да е консумирала ток и да дължи заплащане на такъв.
В
посоченото по-горе писмо изх.№1000 000 47144/01.04.2013г. на „Чез Разпределение
България” АД е отразено, че при извършена на 07.09.2011г. проверка е
установено, че електромерът за жилището на ищцата е под напрежение и за пореден
път е бил прекъснат.
От
съставения на тази дата – 07.09.2011г. констативен протокол с бл.№1204259, е
видно, че на тази дата е извършена проверка на електромера и е вписано, че „при
проверката няма видими причини и нарушения”.
Според
вещото лице инж.П., в периода 07.04.2012г. – 19.09.2012г. в жилището на ищцата
е била консумирана електрическа енергия, която е била измервана от средство за
търговско измерване /СТИ/ - електромер с фабр.№05002263, монофазен, произведен
през 2005г., с дата на метрологична проверка 2009г. и срок за метрологична
годност – 2015г. В заключението на вещото лице се сочи, че за периода
17.04.2012г. – 19.09.2012г., СТИ е отчитало правилно консумираната енергия,
било е техническо годно и изправно, показанията му са отчитани ежемесечно, на
място от отчетник на енергийното дружество и съответно ежемесечно са отразявани
в базата данни на последното.
За
горепосочения период, ищцовото дружество е начислявало дължими от абоната Р.К.
суми за снабдяване на жилището й с електрическа енергия. В счетоводството на
дружеството са отразени, като задължения за плащане от ищцата следните суми по
фактури: 24.29
лева за периода от 07.04.2012г. до 08.05.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/19.05.2012г.; 46.40 лева за периода от 09.05.2012г. до
12.06.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/20.06.2012г.; 34.56
лева за периода от 13.06.2012г. до 30.06.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/19.07.2012г.; 62.12 лева за периода от 07.07.2012г. до
07.08.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/18.08.2012г.; 64.26
лева за периода от 08.08.2012г. до 12.09.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/19.09.2012г. и 17.27 лева за периода от 13.09.2012г. до
19.09.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/24.09.2012г. Общата
стойност на фактурираните задължения на к. възлиза на 248.90 лева. Тази сума не
е заплатена от ищцата и е предмет на настоящото съдебно оспорване.
Според
експерта инж.К.П., отчетените показания на електромера съответстват на
отразените количества ел.енергия в горните шест фактури – както по стойността
на услугите за снабдяване и разпределение, така и по валидните за потребителя
тарифни зони, и отразяват вярно и точно отчетените от СТИ показания. Във
фактурите по отчетените количества са начислени утвърдени от ДКЕВР за този
период цени.
Електрическото
захранване за жилището на ищцата е било прекъснато на 20.09.2012г., поради
наличие на неплатени сметки, чрез демонтиране на електромера, за което е бил
съставен констативен протокол с бл.№1476451/20.09.2012г. на „Чез Разпределение
България” АД.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в това число:
представените от страните документи - констативен протокол
№1208695/02.08.2011г. от „ЧЕЗ Разпределение България” АД /заверено копие/,
молба – жалба от Р.К. до ЧЕЗ-България, с №100000016224/01.09.2011г. /заверено
копие/, писмо изх. №**********/18.11.2013г. от „ЧЕЗ България” ЕАД /заверено
копие/, удостоверение за раждане на М. В. Г., издадено въз основа на акт за
раждане №306/30.06.1997г. от Община Кюстендил /заверено копие/, декларация за
материалното и гражданско състояние на Р.Й.К. от 27.12.2013г. /заверено копие/,
молба-уведомление от Р.Й.К. до ЧЕЗ-България с №**********/29.07.2011г.
/заверено копие/, извадка от Търговския регистър относно актуалното състояние
на „ЧЕЗ Електро България” АД, декларация за гражданство, семейно и имотно
състояние от 14.01.2014г. от Р.Й.К., стр. от трудова книжка №4 на Р.Й.К.
/заверени копия/, удостоверение за семейно положение изх. №0371/21.01.2014г.,
издадено от Община Кюстендил, удостоверение изх. №**********/12.02.2014г. от
„ЧЕЗ България” ЕАД до Р.К. /заверено копие/, общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД /заверено копие/,
сертификат за публикувана реклама на „ЧЕЗ Електро България” АД и „ЧЕЗ
Разпределение” АД от 04.02.2011г. /заверено копие/, публикации на общите
условия във в. „Вяра” и в. „Струма” /заверени копия/, лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия №Л-135-11/29.11.2006г. на ДКЕВР /заверено
копие/, счетоводна справка към 07.04.2014г. /заверено копие/, констативен
протокол №1476451/20.09.2012г. /заверено копие/, констативен протокол
№1204259/07.09.2011г. /заверено копие/, справка-извлечение от клиентската
информационна система на ответника за отчет на показания по ИТН ********** за
процесния период /заверено копие/ и пълномощно на лицето издало и заверило
счетоводната справка към 07.04.2014г. по
ИТН №********** /заверено копие/, писмо изх.№1000 000
47144/01.04.2013г. на „Чез Разпределение България” АД/заверено копие/, както и
приетите по делото заключения на вещи лица – заключение с
вх.№13079/19.06.2014г. на вещото лице инж.К.П. и заключение с
вх.№13818/30.06.2014г. на вещото лице В.П..
Така установените факти,
налагат следните правни изводи:
Предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, предвид наведените от ищцата в
исковата молба и удостоверени в хода на производството по делото, твърдения.
Преценен
по същество, искът е неоснователен, поради следното:
Ищцата
твърди, че за определен период от време – от 07.04.2012г. до 19.09.2012г. - не
е потребявала ел.енергия в жилището си, находящо се в гр.Кюстендил кв.„***”
бл.** ет.*** и представляващо апартамент с №***, тъй като ел.захранването за
този период е било спряно по найна молба, още на 02.08.2011г., поради което счита, че при липсата на доставяна
ел.енергия не е възможно да дължи заплащане на такава. Предявява настоящия
отрицателен установителен иск, имащ за цел да установи по отношение на
претендиращото плащане дружество недължимостта на исковите суми – общо 248.90
лева.
В
тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно доказване, че през
исковия период за консумирана ел.енергия К. му дължи плащане на горепосочената
сума.
Ангажираните
от ответното дружество доказателства, чрез представяне на документи и
използване на специалните знания на експерти, сочат на категоричен извод, че
през времето от 07.04.2012г. до 19.09.2012г., включително, жилището на К. е
било електроснабдено, потребявана е ел.енергия, измервана от годно СТИ,
отчитана е регулярно, а начислените, като подлежащи на заплащане суми, по
шестте фактури, съответстват по стойност на услугите за снабдяване и
разпределение, съгласно валидните за потребителя тарифни зони и утвърдените от
ДКЕВР за този период цени. В този смисъл са изводите на вещото лице инж.К.П. в
представеното заключение, което съдът кредитира, като обективно и вярно,
доколкото се подкрепя и от останалия доказателствен материал, който сочи на
недвусмисления извод, че в разрез с твъденията на ищцата през процесния период
в жилището е потребявана ел.енергия.
Същевременно,
поддържаната от К. теза бе опровергана. Установи се, че твърдението й, че на
13.04.2010г. електрозахранването за апартамента е било прекъснато по нейна
молба, не е вярно – то е било преустановено, поради неплащане на сметки. Също
така, не кореспондира на действителното положение, твърдението й, че на
02.08.2011г. електрозахранването за същото жилище отново е било прекъснато.
Напротив, от наличните по делото документи и от констатираното от вещото лице П.,
се установи точно обратното – на посочената дата прекъсване не е имало.
Не
се събраха други доказателства, които да сочат на извод, че в по-късен момент,
но преди 07.04.2012г., токоподаването за апартамента е било преустановено. В
констативния протокол от 07.09.2011г. /л.60/ не е отразено подобно
обстоятелство, а вписания номер на пломбата на клемния блок на електромера е
идентичен с този на поставената на 02.08.2011г., т.е. не е извършвана смяна,
респ. не е въведена промяна във фактическото положение. След месец септември
2011г. не се установи да са извършвани каквито и да било действия, свързани с
ел.захранването на имота.
Всички
тези факти, преценени в контекста на категорично установеното от в.л.П.
доставяне на ел.енергия, правилно и надлежно отчитане и фактуриране, водят до
единствения възможен извод, че през исковия период в жилището на К. е имало
електрозахранване, което не е било преустановено на никое правно основание; че
потреблението е на стойност – исковата сума, която, доколкото не е заплатена, е
дължима от ищцата.
Горното
очертава неоснователността на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
разноските:
Ищцата
не е сторила разноски.
Ответникът,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, има право да получи направените от него
разноски в производство. Последните са в размер на 204.00 лева за вещи лица.
Доколкото ответникът е бил представляван от юрисконсулт, на основание чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г., в редакцията,
действала към момента на образуване на делото, му се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Общата сума, която К. следва
да заплати на ответника, е 304.00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я,
като неоснователен, предявения от Р.Й.К. ***, против “ЧЕЗ Електро България” АД,
с ЕИК *********, със седалище в гр.София ул.“Г.С.Раковски” №140, представлявано
от К. С., П. Б. и Ж. П., иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на дружеството, че К., като абонат на
същото за електроснабден обект – жилище, представляващо апартамент №** на етаж
** в блок *** в кв.„****” в гр.Кюстендил – не дължи сумата от общо 248.90 лева, като стойност на потребена
електрическа енергия в имота, в това число: 24.29 лева за периода от
07.04.2012г. до 08.05.2012г., за която е била издадена фактура с
№*********/19.05.2012г.; 46.40 лева за периода от 09.05.2012г. до 12.06.2012г.,
за която е била издадена фактура с №*********/20.06.2012г.; 34.56 лева за
периода от 13.06.2012г. до 30.06.2012г., за която е била издадена фактура с
№*********/19.07.2012г.; 62.12 лева за периода от 07.07.2012г. до 07.08.2012г.,
за която е била издадена фактура с №*********/18.08.2012г.; 64.26 лева за
периода от 08.08.2012г. до 12.09.2012г., за която е била издадена фактура с
№*********/19.09.2012г. и 17.27 лева за периода от 13.09.2012г. до
19.09.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/24.09.2012г.
О С Ъ Ж Д А Р.Й.К. ***, да заплати
на “ЧЕЗ
Електро България” АД, с ЕИК *********, със седалище в гр.София
ул.“Г.С.Раковски” №140, представлявано от К. С., П. Б. и Ж. П., сумата от 304.00 лева /триста и четири лева/,
представляваща сторени разноски в хода на производство.
Решението може да се обжалв
апред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок от датата на
връчването на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: