О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 15.09.2020 год.
Административен
съд - Русе, II
състав, в закрито заседание
на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав
:
Съдия:Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 489 по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 34,
ал. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод жалба,
подадена от Р.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Решение № Р – 03001820002173
– 104 – 002 от 04.08.2020 г. за отказ за спиране на производството, издадено от Началник на сектор при ТД на НАП –
Варна. С обжалваното решение
административният орган е отказал спиране на производството по издаване
на актове от органите по приходите, свързани с извършвана ревизия, възложена
със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 03001820002173 – 020 – 001 от 15.04.2020
г., изменена със Заповед № Р - 03001820002173 – 020 – 002 от 05.06.2020 г.
В жалбата се навеждат доводи
за издаване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се твърди, че е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответникът, в лицето на Началник
на Сектор при ТД на НАП - Русе, изпращайки преписката не е взел становище по
основателността на жалбата.
Административен Съд - Русе,
втори състав, след като се запозна с приложените към преписката доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е
започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 03001820002173 – 020
– 001 от 15.04.2020 г., издадена от Й. Р. А. на длъжност началник на сектор, с
която е възложено извършването на ревизия на Р.Н.Л. по следните видове
задължения и периоди: ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., ЗДДС
за периода от 02.03.2014 г. до 31.01.2018 г., както и по ДОО, здравно
осигуряване и универсален пенсионен фонд с обхват от 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. Посочената ЗВР е изменена с последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р – № Р
– 03001820002173 – 020 – 002 от 05.06.2020 г., като е посочено, че ревизията
следва да завърши до 22.07.2020 г.
Видно от представената с
административната преписка Молба за спиране на ревизия, подадена от Р.Л. и
заведена с вх.№ 19059/28.07.2020 г., е поискано спиране на ревизията за срок от 30 дни на основание
чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК, във връзка с обстоятелството, че по време на текущи
изследвания, свързани със здравословното й състояние, се е наложило да й бъде
направен тест за COVID
19, който се оказал положителен. Към молбата са приложени резултати от
лабораторни изследвания и болничен лист № Е20206006798 от 22.07.2020 г.,
издаден от АИПИПМП д-р И.Б. ЕООД, гр.София. В резултатите от теста за
имонология е посочено, че същия е положителен за COVID – 19
IgM. В болничния лист
като диагноза е посочено – „карантина U07.1 Други уточнени профилактични мерки“,
като причина за неработоспособносттта – карантина, а броя на дните на
неработоспособността са определени на 14.
С оспореното Решение №
03001820002173 – 104 – 002 от 0.08.2020 г. административният орган е отказал да
спре производството по издаване на актове от органите по приходите, свързани с
извършваната ревизия на Р.Н., като се е мотивирал подробно. На първо място е
посочил, че молбата е подадена по електронен път и не била подписана от
жалбоподателката, поради което не можело да й се придаде значение на частен
диспозитивен документ. По отношение на приложените към молбата документи
административният орган е анализирал представените резултати от лабораторно
изследване, като е стигнал до извода, че същите не удостоверавят заболяване на
ревизираното лице и не може да им се придаде значение на надлежен медицински
документ по смисъла на чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК. По отношение на болничния лист
също е направен коментар, че не удостоверява заболяване на ревизираното лице, а
само поставяне под карантина. Отбелязано е, че дори и да се приеме, че периодът
под карантина се приравнява на заболяване, съгласно нормативното основание, въз
основа на което е поискано
спирането на ревизионното производство – чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК, спирането може
да бъде до изтичане на срока на болничния лист, а именно – 04.08.2020 г. Освен
това административният орган се позовава и на обстоятелството, че срокът за
извършване на ревизията е изтекъл на 22.07.2020 г., т.е. към датата на издаване
на болничния лист е започнал да тече срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК за съставяне
на ревизионния доклад. Поради изложеното е приел, че не са налице доказани
причини от обективен характер, препятстващи нормалното развитие на
производството и основания за спиране съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 т.
1 ДОПК.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице с
активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
По същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган, съгл. чл.
34, ал. 3 от ДОПК, фактически и правно мотивирана е и не се констатираха
съществени процесуални нарушения при издаването й. Съгласно чл. 3, ал.2 и чл.
13, ал.4 от ЗЕДЕП с електронния документ се счита спазена писмената форма, а
електронният подпис има значение на саморъчен подпис.
По отношение приложението на
материалния закон настоящият съдебен състав счита, че правилно
административният орган е преценил, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за спиране на производството. В разпоредбата на чл. 34 ал. 1 и
ал. 2 ДОПК са уредени основанията и процедурата по спиране на ревизионното
производство, като една от предвидените хипотези, при които се спира
започналото производство за установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, е заболяване на
лице, чието участие е наложително – след удостоверяване с надлежен медицински
документ (чл.
34, ал. 1, т. 1 ДОПК). В ал. 3 на същата разпоредба е указано, че при
наличие на основанията за спиране на ревизионното производство по ал. 1 и 2,
преценката за спиране се прави от органа, възложил ревизията, а при
административно обжалване - от решаващия орган. В случая тази преценка е
направена от органа, възложил ревизията. Действително първоначално в мотивите са
развити съображения за липса на надлежно подадена молба, но в последствие
административният орган е коментирал представените с молбата писмени
доказателства и се е произнесъл по същество. В този смисъл без значение е
възражението на жалбоподателката, че молбата й не страда от посочения в
решението порок – неподписването й по някой от регламентираните начини и ред –
електронно или на хартиен носител. Молбата й е разгледана и в обжалвания акт са
изложени подробни мотиви именно по наведените в нея съображения.
Съдът счита, че административният
орган правилно е преценил, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК за спиране на ревизионното производство. Целта на тази
разпоредба е временно преустановяване на производствените действия, за период
от време, когато лице - участник в това производство изпадне във временна
невъзможност на изпълнява задълженията си или да реализира правата си в това
производство, поради заболяване, до
отпадане на това обстоятелство. Целта е да се даде възможност на участник в
производства да реализира в пълен обем правата или изпълни задълженията си,
което е израз на общия принцип, че срещу неспособния да действа срок не следва
да тече. Освен това целта е да се създаде възможност чрез участие на лицето в
производството да се изяснят факти и обстоятелства, които имат значение за това
производство, в израз на принципа за обективност, съгласно чл. 3 от ДОПК. Производството не се спира екс леге с настъпването на определена
законова предпоставка като юридически факт, а се изисква административен акт от
определен орган, който орган е овластен по силата на закона да прецени
основателността на искането с оглед на твърдения и доказан факт и чиято преценка
подлежи на съдебен контрол по реда на чл.
34, ал. 5 - 7
от ДОПК. Т.е., за да се спре ревизионното производство задължително следва
да е налице заболяване на лице, чието участие е наложително, в случая – жалбоподателката Р.Н.. От
представените от същата документи – резултати от лабораторно изследване и
болничен лист обаче, не може да се обоснове извод за наличие на заболяване при
ревизираното лице. Общоизвестен факт е, че лабораторните изследвания не са
медицински документ, удостоверяващ заболяване. Въз основа на тях лекар може да
постави диагноза, но те не са от категорията на надлежните медицински документи,
посочени в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК. По отношение на болничния
лист, макар същия по естеството си да е надлежен медицински документ, с който
може да се удостовери наличието на заболяване, конкретния болничен лист не
съдържа в себе си информация за каквото и да било заболяване на ревизираното
лице, а само за поставянето й под карантина. Действително съгласно разпоредбата
на чл. 61 Закона за здравето „на задължителна изолация и/или болнично лечение
подлежат лица, болни от и заразоносители на …, COVID-19 …“, но очевидно
жалбоподателката е само заразоносител по смисъла на закона и поради тази
причина е била поставена под задължителна карантина. Обстоятелството, че й е
бил издаден и болничен лист за периода на карантината по никакъв начин не
обосновава наличието на заболяване. Между другото болничен лист се издава и на
здрав човек, когато законът позволява, например за гледане на болно дете, така
че наличието на такъв не означава непременно наличие и на заболяване за
ползващия го.
С оглед изложеното съдът приема, че в
настоящия случай, от представените от жалбоподателката писмени доказателства не
може да се направи извод за наличие на предпоставки за спиране на ревизионното
производство, посочени в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК, поради което обжалваното
решение е законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да се
отхвърли.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи и следното: Поставянето на едно лице под карантина, при наличие на
предвидените в закона предпоставки, действително ограничава възможностите му за
предвижване и социални контакти, включително и участието му в производства пред
различни административни органи. В тази връзка ДОПК е предвидил възможност за
засегнатото лице да поиска спиране на ревизионното производство еднократно, за
определен срок, но не повече от три месеца – чл. 34 ал. 1 т. 4. В настоящия
случай обаче, жалбоподателката се е позовала в молбата си на наличието на други
обстоятелства, предвидени в закона – заболяване, като нейна е била тежестта да
докаже, че действително е налице твърдяното от нея обстоятелство...
Колкото до изложените в мотивите на
обжалваното решение съображения, че към момента на издаване на болничния лист
срокът на ревизията бил изтекъл и поради това спирането на ревизионното
производство е недопустимf,
следва да се посочи, че настоящия съдебен състав не споделя това мнение.
Константна е съдебната практика, че ревизионното производство приключва с
издаването на ревизионен акт, т.е. докато не е издаден РА няма пречка същото да
бъде спряно при наличие на законовите предпоставки. Разпоредбата на чл. 34 ДОПК
не ограничава възможността за спиране на производството в зависимост от това в
коя фаза е – на извършване на ревизия, на издаване на ревизионен доклад или РА.
Доколкото обаче съдът приема, че в случая не са налице твърдените от
жалбоподателката предпоставки за спиране на ревизионното производство,
тези изводи не влияят върху
законосъобразността на оспорения акт.
Мотивиран така и на
основание чл. 34 ал. 6 и ал. 7 ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Р.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Решение № Р
– 03001820002173 – 104 – 002 от 04.08.2020 г. на Началник на сектор при ТД на
НАП – Варна за отказ за спиране на ревизионното производството, възложено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001820002173 – 020 – 002/15.04.2020 г.,
изменена със Заповед № Р – 03001820002173 – 020 – 002 от 05.06.2020 г.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: