М
О Т И В И
към присъда № 174 от 18.12.2019
година
по
н.ч.х.дело № 1626 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2019
година:
Обвинението против подсъдимия Б.С.К., ЕГН **********, са в
това, че:
на
17.05.2019 год. в гр.Стара Загора в присъствието на Л.Е.В., ЕГН **********,
казал унизителни за честта и достойнството му думи – „маймуна“, „циганин“,
„некадърник“, „ти кьорав ли си, ненормален ли си“ и го напсувал на майка –
престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
на 17.05.2019
год. в гр.Стара Загора се заканил на Л.Е.В., ЕГН **********, с престъпление
против неговата личност - причиняване на телесна повреда, като го заплашил, че
ще му счупи главата – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от тъжителя Л.Е.В. против Б.С.К. граждански иск за сумата в размер
на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на нанесените му на 17.05.2019 год. в гр.Стара Загора обиди и
отправената му закана за причиняване на телесна повреда, а тъжителят Л.Е.В. беше
конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и граждански ищец Л.Е.В.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и беше представляван от
упълномощен повереник - адв.С.П., който поддържа повдигнатите с тъжбата
обвинения и пледират подсъдимия Б.С.К. да бъде признат за виновен, без да
вземат отношение относно вида и размера на наказанието, а гражданският иск - да
бъде уважен до претендирания размер, като на тъжителя и граждански ищец бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Делото
беше разгледано в отсъствие на подсъдимия Б.С.К. и без участието на
защитник, тъй като подсъдимият подсъдимият е редовно призован, не сочи
уважителни причини за неявяването си и с оглед на повдигнатото му обвинение за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, присъствието му в съдебно заседание не е
задължително, а поради тези обстоятелства за съда не е налице и
задължение да му назначава служебен защитник за разглеждане на делото в негово
отсъствие. В този смисъл е решение № 136 от 12.06.1993 г. по н.д. № 127/1993 г.
на III н.о. на ВС, което е постановено при
действието на чл.70, ал.1, т.6 от НПК (отм.), но формулировката по този текст е
същата като на чл.94, ал.1, т.8 от действащия НПК, т.е. цитираната практика е
актуална и към момента – решение № 68 от 22.03.2016 г. по н.д. № 186/2016 г. на
II н.о. на ВКС.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.С.К.
е неосъждан.
Подсъдимият работел като шофьор в „Готмар“
ЕООД гр.Съединение, което дружество зареждало със стока склада на „Нова Трейд“
ЕООД гр.Съединение, находящ се в гр.Стара Загора, ул.„..“ № 14, където работел
тъжителят Л.Е.В..
На 17.05.2019 год. в склада на „Нова Трейд“
ЕООД гр.Съединение в гр.Стара Загора, ул.„..“ № 14, пристигнал камион със
стока, управляван от подсъдимия. Тъжителят започнал да разтоварва камиона,
когато без никаква причина подсъдимият започнал да го обижда с думите „маймуна“,
„циганин“ и „некадърник“, казал му „ти кьорав ли си, ненормален ли си“ и го
напсувал на майка. Тъжителят не му отговорил нищо и се оплакал на началника си,
а подсъдимият си тръгнал след като камионът му бил разтоварен.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Н.Д.Д.и С.Н.Н., разпитани в хода на съдебното следствие, и
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за
съдимост на подсъдимия и удостоверения от 26.11.2019 год. на „Нова Трейд“
ЕООД гр.Съединение и от отчетник-счетоводител в склад за готова продукция
гр.Стара Загора на „Нова Трейд“ ЕООД гр.Съединение,
преценени в съвкупност, като следва изрично да се отбележи, че изброените
доказателства си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице
съществени (касаещи съставомерните факти) противоречия между тях, а от друга
страна не се събраха никакви доказателства, които да ги оборват, поради което
не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че:
на
17.05.2019 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Б.С.К. в присъствието на тъжителя
Л.Е.В. е казал унизителни за честта и достойнството му думи – „маймуна“,
„циганин“, „некадърник“ и го напсувал на майка, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.146, ал.1
от НК;
на 17.05.2019
год. в гр.Стара Загора подсъдимият Б.С.К. се е заканил на тъжителя Л.Е.В. с
престъпление против неговата личност – причиняване на телесна повреда, като го
заплашил, че ще му счупи главата, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в
извършването на описаните престъпления, съдът прие, че той е извършил деянията
си при пряк умисъл, тъй като механизмът и начинът на извършването им, както и
обстоятелствата, при които те са били извършени, обуславят извод, че той е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните
им последици и е искал настъпването им.
В случая, макар да се установи, че
подсъдимият е казал на тъжителя думите „ти кьорав ли си, ненормален ли си“,
съдът намери, че въпросителната форма на използването им изключва обидния им за
личността на тъжителя характер, поради което
признава подсъдимия за невинен и го опрвадава по обвинението за обида по
чл.146, ал.1 от НК, изразяваща се в думите „ти кьорав ли си, ненормален ли си“.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на
вида и размера на наказанията
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвидените в закона наказания за извършените
престъпления – „глоба“ от 1000 до 3000 лева и като възможност „обществено
порицание“ за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, а за престъплението по чл.144, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до три години;
липсата на предпоставките за приложението на чл.78а от НК
с оглед на факта, че се касае за две престъпни деяния, т.е. за множество
престъпления (вж. чл.78а, ал.1, б.„б“ и ал.7 от НК);
чистото съдебно минало на подсъдимия, което съдът отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство;
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да не са елемент от състава на престъпленията и поради това да биха могли да
бъдат отчетени като такива.
Воден от гореизложеното, съдът определи и наложи на
подсъдимия Б.С.К. наказание за всяко едно
от извършените от него престъпления в минималния предвиден от закона размера,
както следва:
за престъплението по чл.146, ал.1 от НК – „глоба” в размер
на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд (в случая съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не следва да му налага и наказание „обществено порицание“, поради което
не се възползва от предвидената за това в закона възможност);
за престъплението по чл.141, ал.1 от НК – „лишаване от
свобода” за срок от три месеца.
Тъй
като подсъдимият е извършил деянията си, предмет на настоящата присъда, в
условията на реална съвкупност – преди за което и да е от тях да има влязла в
сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК групира наложените му за тях
наказания, като му определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото
от тях: „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.23,
ал.3 от НК присъдени към така определеното и наложено му общо най-тежко
наказание наложеното му с настоящата присъда наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи определеното и наложено му
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер за
тъжителя и гр.ищец в резултат на нанесените му обиди и закана за извършване на
престъпление против личността му (съгласно съдебната практика вредните
последици при осъществен състав на чл.146 от НК представляват една необорима
законова презумпция, поради което съдът следва да обсъжда само техния характер
и размер, а заплахата за причиняване на телесна повреда сама по себе си същото
предпоставя вредоносния й за психиката на пострадалия характер).
Имайки предвид от една страна унизителен заряд
на казаните от подсъдимия по адрес на тъжителя обидни думи и заплашителен такъв,
вложен в отправената му закана, а от
друга страна – периода от време, изминал
от извършване на деянията до постановяване на присъдата, и критериите за
справедливост, установени от закона (чл.52 от ЗЗД) и изяснени от съдебната
практика в тази насока, съдът намира, че гражданският
иск тъжителя и гр. ищец за причинените му неимуществени вреди с деянията на
подсъдимия се явява доказан до размера на 1500 лева, поради което го уважи до
този му размер и го отхвърли в останалата му част – над уважения размер от 1500
до претендирания размер от 5000 лева, като недоказан в тази му част.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Имайки предвид, че решаването на
въпроса за разноските е последица от изхода на делото, като в случая
подсъдимият беше признат за виновен, а гражданският иск против него беше
частично уважен, съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата
от 512,50 лева, представляваща направени от него разноски по делото, както и да
заплати на Държавата сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса
за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: