Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
разгледа
докладваното от съдията НАХД № 223 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 0668
от 06.02.2020 година на д-р Росен Стефанов Федерчев - Директор на Областна Дирекция по
безопасност на храните - гр. Ловеч, на И.Ц.К. с ЕГН **********
***, на основание чл.420а, ал.1 и чл.472 ал.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Недоволна
от наказателното постановление останала жалбоподателката И.Ц.К., която го обжалва в срок и моли да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, тъй като нарушението й е за първи път.
Сочи, че не е изпълнила в срок дадена препоръка с констативен протокол от
28.08.2019г. за доброволно клане на 2 броя прасета в срок от 24 часа, тъй като
срокът за изпълнение е бил много кратък и не е могла да намери хора, които да й
помогнат за изпълнение на даденото предписание, което е изпълнила при първа
възможност.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно
призована, се явява лично и заявява, че поради незнание, че в обекта не трябва
да има животни са я заблудили да кандидатства за животновъден обект и тогава да
бъдат поставени марки на животните, че информацията й е била грешна и за това
така се е получило и нарушението от нейна страна. Очаквала, че по чл.139
подлежат на умъртвяване и че ще бъдат умъртвени. Заявява, че са малко хората в
Гостиня, където живее, трудно е намерила хора и за това не е могла да изпълни
предписанието, но в последствие го изпълнила. Твърди, че е много трудно и се
отказва, като изразява съжаление за нарушението.
Ответникът
– Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч,
редовно призован се представлява от главен юрисконсулт
Мирослава Спасова, която моли съда да постанови решение, с което
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Представя писмени
бележки, в които излага подробни доводи за това. Излага описаната в НП
фактическа обстановка. Счита, че обстоятелствата по нарушението,
описани в акта, се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели,
присъствали на установяване на нарушението. Моли съда да кредитира изцяло показанията
на разпитаните свидетели, които са последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондиращи с
приложените по делото писмени доказателства. Счита, че собственикът на обекта
обосновано и законосъобразно е бил санкциониран на основание Закон за ветеринарномедицинската
дейност. Цитира Наредба №61 от 9.05.2006г. за условията и реда за официална
идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на
Европейския съюз чл.27 ал.1, че свинете се идентифицират чрез индивидуални
средства за идентификация - ушни марки, чрез които индивидуални средства за
идентификация свинете се завеждат в актуален регистър на животните за всеки
животновъден обект, а също чрез тях се определя животновъдният обект, от който
произхождат свинете, а съгласно ал. 4 - свинете следва да се идентифицират възможно
най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния
обект, в който са родени. Отново изтъква, че в случая свинете, намерени в обекта, не са притежавали никаква маркировка
и по този начин не могат да бъдат еднозначно определени по смисъла на закона, а
обсъждането на даденото указание за доброволно клане е ирелевантно, тъй като
АУАН е съставен за нарушение на изискването на ЗВМД всяко животно по всяко
време да бъде еднозначно идентифицирано. Твърди, че наложеното наказание
по посочените разпоредби е в рамките на предвидените размери в санкционната
разпоредба на чл.420а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и ЗАНН
е предвидил в чл.27 критериите, по които ще се определят административните
наказания. Относно датата на извършване на нарушението пояснява, че по своята
същност, извършеното нарушение е от т. нар. „продължени административни
нарушения“, при които нарушителят непрекъснато осъществява състава на
административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие,
предписано от закона, а в случая, въпреки, че при двете извършени проверки на
28 и 29.08.2019г. е било установено, че в нарушение на закона се отглежда в
животновъдния обект 2 свине, но няма данни тези действия да са били
преустановени от жалбоподателя, нито пък е ангажирал доказателства, че е
предприел необходимото за официалната им идентификация. Сочи, че в НП е
обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, че нарушението не е маловажно и
съответно, отговорността на нарушителя не може да бъде изключена на това
основание, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото,
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение разпоредбата от Закона ветеринарномедицинската дейност,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение, а конкретни
обществено опасни последици не е необходимо и не е възможно да се установяват
във всеки отделен случай. Сочи, че административнонаказващият орган е счел, че
спазването на нормативните изисквания на ЗВМД е гаранция за защита на здравето
на хората и животните и гарантиране защита интересите на стопаните и конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени
отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на
ветеринарномедицинската дейност, както и спазване принципите на ветеринарното
законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване
на животните, пък и административнонаказващият орган е наложил административно
наказание в минималния в закона размер. Счита за доказано, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила, предвидени в чл.40 и
сл. от ЗАНН, че актосъставителят и свидетелите по съставяне на акта са
категорични в законосъобразното и правомерно съставяне на АУАН в присъствието
на жалбоподателя, че актът е съставен от подписалия се актосъставител и от
двама свидетели, както и че нарушителката се е запознала със съдържанието му. Пояснява, че нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП, посочени
са и обстоятелствата, при които са извършени, поради което по никакъв начин не
е било ограничено правото на защита на нарушителя. Категорична е, че при
издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове, че АУАН и НП са издадени от органи, притежаващи съответна
материална и териториална компетентност, доказано с приложената Заповед за
преназначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя, че наказващият
орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН при издаване на НП, че преди
да издаде НП, наказващият орган е проверил АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и не е установил необходимост да извърши
допълнително разследване на спорни обстоятелства. Моли, при условие, че съдът
намери, че при съставяне на акта и наказателното постановление са допуснати
въобще нарушения, да се има предвид чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно който НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Т. Николаева В.-Дулева, И. Симеонова Х.-Ц. и М. Иванова
Танева-Семерджиева, както и от становищата на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.08.2019 година свидетелката Т.В.-Д., в
присъствието на свидетелите И.Х.-Ц. и М. Т.-С., съставила Акт за установяване
на административно нарушение №735 против
И.Ц.К. с ЕГН ********** *** за това, че при извършена
проверка на 28.08.2019г. в с. Г., ул. И.С. №** е установено, че лицето И.К. отглежда
в личното си стопанство 2 бр. неидентифицирани женски прасета. Проверката е
извършена във връзка с подадено заявление вх. № 101-26167/19.08.2019г. за
регистрация на животновъдния обект по чл.137 от ЗВД. Прието е, че К. е нарушила чл.139 ал.1 т.1 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност, като е допуснал отглеждане на
животни, на които не е извършена официална идентификация.
В акта е отбелязано, че нарушението е извършено за
първи път. Нарушителят е вписал, че няма възражения. Въз основа на така
съставения акт е издадено обжалваното НП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват
на описаното и от събраните доказателства се установява, че действително
жалбоподателката е отглеждала животни /две женски прасета/, на които не е била
извършена официална идентификация. Тези обстоятелства не се отричат и от самата
жалбоподателка.
Въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган –
Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч, с оглед правомощията му по чл.472 ал.2 от ЗВМД.
Наказателното постановление
е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При налагане на наказанието,
обаче административнонаказващият орган се е задоволил абсолютно формално и
декларативно да посочи, че установеното нарушение разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
общественоопасните последици не е необходимо и не е възможно да се установяват
във всеки отделен случай.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на
административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а
прилагането на санкцията във всички случаи е въпрос само на законосъобразност,
но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното
производство преценката относно наличие на основанията на чл.28 б.”а” от ЗАНН
следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, причините довели до извършване на нарушението, причинени ли са
също така вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Пак
поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на
съдебен контрол. В настоящият случай, наказващия орган е съобразил, че
нарушението е извършено за първи път и е наложил минималната предвидена в
закона санкция. Но не е съобразил наличието на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно, че се касае за две прасета, отглеждани в личното
стопанство. Освен това, не е бил изследван и въпроса дали отглежданите животни
са се родили в обекта, тъй като съгласно чл.27 ал.2 от Наредба №61 от
9.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за
които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, на която се
позовава и ответника в представените писмени бележки, свинете се идентифицират
възможно най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат
животновъдния обект, в който са родени. Освен това, субективно жалбоподателката
явно не е съзнавала, че е извършила нарушение, тъй като сама е подала заявление за регистрация на животновъден обект и е
предизвикала извършването на проверката. Всички тези факти безспорно
представляват смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложените съображения настоящият състав
намира, че в конкретния казус се касае именно за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание
чл.11 от ЗАНН, поради наличие на смекчаващи обстоятелства.
Като не е обсъдил тези обстоятелства и не ги е взел
предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в
съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил
материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е
било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага,
още от първия път да се налага предвидената от закона санкция спрямо жалбоподателката.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а
съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателката по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 0668
от 06.02.2020 година на д-р Росен Стефанов Федерчев - Директор на Областна Дирекция по
безопасност на храните - гр. Ловеч, с което на И.Ц.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.420а, ал.1 и чл.472 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение на чл.139
ал.1 т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :