Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………08.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, ІV касационен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Анна Д. и в присъствието на прокурора от ВОП Стоян Загоров, като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело №1100 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Дабълтрий
Варна“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. С, ул. „/// „ № //, представлявано от управителя С.В.Д.,
срещу решение № 229/10.02.2020 г., постановено по анд № 4990/2019 г. по описа
на Районен съд - Варна, ХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № В-0046981/24.09.2019 г. на директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със
седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 208 Закона за туризма
/ЗТ/ на „Дабълтрий Варна“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ.
Релевира се допуснато нарушение на закона-
касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 НПК във вр. с чл. 63 ЗАНН . Предвид
чл. 24, ал.2 от ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да ангажира
отговорността на виновното длъжностно лице, което е извършило или е допуснало
да бъде извършено нарушението, а не на дружеството, като това обстоятелство не
е изследвано от съда при постановяване на оспореното решение. Твърди се, че за законосъобразното
санкциониране на юридически лица трябва да се докаже виновно поведение на техни
длъжностни лица. Във връзка с това се оспорва направеният извод, че в
конкретния случай е възникнала безвиновна „обективна отговорност“ на
юридическото лице, при която се ирелевантни конкретните причини, които са
довели до извършване на нарушението. Оспорва се компетентността на АНО. В
допълнение сочи, че в обстоятелствената част на процесното НП са описани
няколко нарушения, а наложеното по административен ред наказание е само едно,
което е друго съществено нарушение, налагащо отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Релевира се приложимост на чл.28 от ЗАНН поради
еднократност на нарушението и поради липса на настъпили вреди.
На изложените основания иска от касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и
потвърденото с него НП. В случай, че жалбата бъде отхвърлена, моли да не бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.
В съдебно заседание представител за касатора не се
явява.
Ответникът по касация - Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите не се представлява в съд. заседание. Депозира се писмено
становище от ст. юрисконсулт Н. Н. като процесуален представител на КЗП – РД –
Варна, в което се твърди неоснователност на жалбата с искане съдът да я
отхвърли като се претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно и не намира основания за неговата отмяна.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното производство е
била НП № В-0046981/24.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на основание чл. 208 ЗТ на „Дабълтрий Варна“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.
114, т. 2 от ЗТ.
От доказателствата, събрани в
административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че на 09.07.2019 г. в хотел „
Хелиос спа“ в КК „Зл. Пясъци“, стопанисван от „Дабълтрий Варна“ ЕАД е извършена
проверка от служители на РД на КЗП.
Посетеният обект е категоризиран с категория „четири звезди“ съгласно
представеното Удостоверение № РК-19-9682/ 11.09.2014 год., издадено от
Министерство на туризма. При проверката на стаи с номера 332 и 48 е установено
следното :
- няма
изградена козирка, в нарушение на Глава І, раздел IV.1 ред II.2 от Приложение 1
към чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване
и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
/НИМНЗХРРОКОПСДПК/ (отменена – ДВ, бр. 59 от 3.07.2020 г.);
- няма
обособен магазин и щандове за продажба на стоки, сувенири, цветя, вестници и
др., в нарушение на изискванията на Глава І, раздел IV.1, ред XIII. 1 от
приложение 1 към чл. 17, ал. 1 т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- няма
бръснаро- фризьорски и козметичен салон, в нарушение на изискванията на Глава
І, раздел IV.1, ред XIII.2 от Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от
НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- няма
алармена инсталация в санитарния възел, в нарушение на изискванията на Глава І,
раздел IV.1, ред XV.3 от Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от
НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- в стаите
няма достъп до интернет, в нарушение на изискванията на Глава І, раздел IV. 1,
ред XV.5 от Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- в помещение
за нощуване няма кош за отпадъчна хартия, в нарушение на Глава І, раздел IV.2.
ред IV.22.12 от Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т, 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- в
помещението за нощуване няма папка с рекламни материали, информационни
материали, в нарушение на изискванията на Глава І, раздел IV.2, ред 22.17 от
Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- в
санитарния възел няма телефон- дериват, в нарушение на Глава І, раздел IV.2,
ред IV.3.3.6 от Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- няма
халати, което не съответства на Глава І, раздел IV.2, ред IV.3.3.8 от
Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- на
територията на хотела няма обособена достъпна стая с необходимото функционално
хотелско и санитар оборудване, уреди и приспособления за хора с намалена или
ограничена подвижност, което не съответства на забележка III към Глава І от
Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК;
- на
територията на обекта няма обособена тоалетна, достъпна за хора с намалена
подвижност, оборудвана със необходимото оборудване, което не съответства на
забележка №9 към приложение 1, към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК.
За да потвърди издаденото НП , ВРС е приел, че НП
изхожда от компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и
НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е
извод, че АНО правилно е определил квалификацията на деянието, както и коя е
кореспондиращата с нея санкционна норма. Констатирано е още, че наложеното
наказание е определено правилно както по вид така и по размер. Въззивният съд е
приел, че не са налице сочените от наказаното дружество процесуални нарушения,
както и че няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН тъй като към момента на проверката 42% от хотела са заети с чуждестранни
туристи, а констатираните нередности
уронват престижа на страната като международна туристическа дестинация. Така
мотивиран, ВРС е потвърдил процесното НП.
Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт
на ВРС за правилен като при неговото постановяване не са допуснати нарушения на
закона.
Неоснователно се твърди, че в нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производството АНО
не е изследвал спорните обстоятелства. Възражения срещу констатациите на
проверяващите лица не са направени нито при съставяне на АУАН, нито в срока за
възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Фактическите установявания на АНО, обусловили
извода за осъществен състав на административно нарушение на чл. 114, ал.2 от
Закона за туризма, не са опровергани от дружеството-касатор нито в досъдебната
фаза, нито в съдебната такава. ред предходната съдебна инстанция, нито пред
настоящата. Законосъобразен е правния извод на ВРС за компетентност на
наказващия орган.
Законодателят е предвидил възможност наказателните
постановления за нарушения на този закон да се издават не само от министъра на
туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и
кмета на общината, но и от оправомощени от тях длъжностни лица- чл. 232 , ал. 2
ЗТ. При изрично уредена законова делегация и с оглед приложена към преписката
заповед № 171/09.03.2017 г. на председателя на КЗП по оправомощаване за
издаване на НП на директора на РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище , Разград и Силистра, който орган
е издател на процесното НП, е налице
компетентност на административнонаказващия орган.
По повод оплакването на касатора за неспазване на чл. 18 от ЗАНН , тъй като е наложена една имуществена санкция при извършени няколко адм. нарушения поради установени различни по вид несъответствия с Наредбата съдът съобрази, че съгласно относимата редакция на чл. 208 от ЗТ хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Изпълнителното деяние на адм. нарушение е предоставяне на туристически услуги , които не съответстват на изискванията на определена категория т.е. законодателят не задава като съставомерен признак на нарушението неспазване на конкретно изискване за определена категория, а на изисквания за определената категория . За пълнота на изложението следва да се посочи, че подобно нормативно решение благоприятства нарушителя .
На следващо място , според ЗАНН
адресати на административнонаказателната отговорност могат да бъдат както
физически лица , така и юридически лица , като ангажирането на подобна
отговорност на конкретни виновни длъжности лица не е основание за освобождаване
на юридическите лица от такава отговорност .
Според чл. 24 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична.
За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени.
Съгласно предписанието на чл. 83 ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая туристическа услуга , която не съответства на законовите изисквания, е предоставена от хотелиера „Дабълтрий Варна “ ЕАД и именно поради тази причина виновното бездействие на конкретни длъжности лица от състава на това търговско дружество , не е нормативно основание за освобождаване на търговеца от юридическа отговорност, а предполага извод за ангажиране и на тяхната лична административнонаказателна отговорност. Освен това отговорността на юридическите лица е обективна, т.е .безвиновна , поради което умишленото или непредпазливо противоправно поведение на длъжности лица на дружеството няма отношение към съставомерността на нарушението по чл. 208 от ЗТ.
В обобщение подадената касационна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор съдът трябва да
удовлетвори искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но в минималния размер по чл. 27 от НЗПП - 80 лв. вместо
претендираното такова от 120 лв., тъй като жалбоподателят сезира съда с
възражение за прекомерност и поради факта, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229/10.02.2020 година на
Районен съд – Варна, постановено по канд. №
4990/2019 година.
ОСЪЖДА „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище и адрес
на управление гр. ///, район //, ул. „//“, №/, ет. / , ЕИК **********,
представлявано от управителя С.В.Д., да заплати в полза на Комисия за защита на
потребителите юриск. възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.