№……./ 13.12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
При
участието на секретаря Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 841 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Е.Т.Н.,
с постоянен адрес:***, чрез адв. Л.В. и адв. Т.К., срещу Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ №51-Д, с която са предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с правни основания чл. 226 КЗ и чл.86 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 120 000.00 лв /сто и двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
настъпили вследствие смъртта на баща й Т.И.Н., починал след ПТП на 11.06.2015г., причинено по вина
на водача на л. а. „Форд Куга“ с ДК № СА3759НН – В.М.Х.,
застрахован по договор за гражданска отговорност с ответното дружество
№BG/22/115000009767 със срок на действие от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на вредоносното събитие до окончателното й изплащане.
Сочи се в исковата молба, че на 11.06.2015 г. в землището на с. Йерусалимово,
общ. Любимец, на път III-809, при километър 5+160, около 19.00 часа, при
управление на МПС л. а. „Форд Куга“ с ДК № СА3759НН В.М.Х., станал причина за ПТП,
при което по непредпазливост причинил смъртта на Т.И.Н.. Сочи се, че за
извършеното от виновния водач деяние има влязла в сила присъда по НОХД
№414/2016г. по описа на ОС Хасково. Излага се, че ищцата е наследница по закон
на починалия в резултат на ПТП. Навеждат се доводи за морални болки и страдания
на ищцата Н., вследствие на загубата на своя баща. Като се позовава на
валидно сключен договор за застраховка гражданска отговорност между виновния
водач и ответното дружество, ищцата претендира ангажиране на отговорността на
застрахователя. В срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК ищцата не е депозирала
допълнителна искова молба. Претенциите се поддържат в съдебно заседание от
процесуален представител, който претендира и разноски.
Ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД депозира писмен отговор в
законоустановения срок. Оспорва наличието на валидно застрахователно отношение,
по силата на което искът е предявен срещу ответника. Навеждат се доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди,
че същият е допринесъл за настъпването на ПТП като не е положил необходимата
грижа за предотвратяването му. Оспорва се наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия –
баща на ищцата. Възразява се и че претендираният размер на иска за
неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика при
аналогични случаи. Намира претенцията на ищцата за присъждане на лихва за
забава от датата на застрахователното събитие за изцяло неоснователна. Отделно
излага, че претендираният от ищцата размер на неимуществените вреди е
прекомерно завишен. Претендират се разноски. В съдебно заседание оттегля
възражението си за липса на застрахователно правоотношение между извършителя на
деликта и ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е налице спор, а и от
приобщения по делото препис от разпечатка от интернет страницата на Гаранционен фонд за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност", се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 11.06.2015 г. МПС л. а.
„Форд Куга“ с ДКН СА3759НН е бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество, валидна от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.
Не се спори в процеса и се
установява от приетите писмени доказателства, че в резултат на настъпилото ПТП
е причинена смъртта на Т.И.Н..
Не е спорно между страните,
а и от представеното по делото удостоверение за наследници, се установява
родствената връзка между пострадалия Тодор
Неделчев и ищцата. Оправомощените лица, които
могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на
техен близък, са определени в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС –
съпругата, децата и родителите на починалия, поради което съдът намира, че
ищцата е материалноправно легитимирана да търси обезвреда вследствие на
причинения деликт.
Липсва спор и по факта, че
след ПТП срещу виновния водач – В.М.Х. е образувано наказателно производство,
което приключило с влязла в сила присъда №10/16.03.2017 г. на Окръжен съд
Хасково, НО, с която В.М.Х. е признат за
виновен в това, че на 11.06.2015 г. в
землището на с. Йерусалимово, общ. Любимец, на път III-809, при километър
5+160, при управление на МПС л. а. „Форд Куга“
с рег. № СА3759НН нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Т.И.Н., поради
което и му е наложено наказание за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б” вр.чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ вр. чл. 343г от НК вр. чл.2, ал.
1 от НК.
По делото е назначена комплексна съдебно-психологично-психиатрична експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира изцяло, като обективно и непротиворечащо на събраните по делото гласни доказателства, установяващи емоционалното състояние на ищцата Е.Н. след инцидента. Случилото се с бащата на ищцата е причинило повишената и́ невротичност, поради което е станала по-лесно раздразнителна, импулсивна, афективно заредена. Съгласно експертното заключение случилото се е променило нейния живот. Установено е от вещите лица, че и към момента на проведената беседа Е.Н. е вътрешно напрегната, неспокойна и емоционално лабилна. Случилото се и́ е причинило стрес, както в психологичен, така и в соматичен план. Доказа се, че стресът през следващите години след психотравмата се е трансформирал в дистрес-психотравма, със съответните психосоматични симптоми: болка в главата, липса на интереси, кошмарни сънища. Значително е повишена както ситуативната, така и екзистенциалната тревожност. Вещото лице сочи за наличие на намален флустрационен толеранс, стремеж за потискане на агресивни импулси и обръщането им на вътре към личността, трансформирането им в болестна симптоматика. Установява се още от експертното заключение, че е уместно приложението на комплекс от психотерапия и медикаментозна терапия за намаляване на емоционалната интензивност на тревожното състояние на ищцата.
От
разпита на свидетеля по делото М. Ж. става ясно, че ищцата Н. е била в
отношения на привързаност и взаимна подкрепа с баща си, до момента на неговата
смърт. След инцидента, причинил смъртта на баща й ищцата се е променила, била е
по-често разстроена и разсеяна, като това състояние е било с продължителност.
Установява се от показанията на разпитания по делото
свидетел Христо А., чиито показания съдът кредитира изцяло, при съобразяване с
критериите по чл.172 от ГПК, че ищцата преживяла изключително трудно раздялата
с баща си. След инцидента станала
по-нервна и неспокойна, като тези последици трудно отшумяват.
С оглед
на така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид влизането в сила от
01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за
застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.),
съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно
заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователни договори като
е прието, че ако са сключени преди тази дата, се прилагат разпоредбите на част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на новия кодекс. Съдът приема, че спрямо процесното
застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения
Кодекс на застраховането, доколкото от представената от ищеца справка е видно,
че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и
застрахователя е сключен на дата 01.01.2015г., която
предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР
на закона приложение ще намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в
която се включва и текста на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу
застрахователя, аналогичен на предявения пред съда.
Предвид изложените от
ищцата твърдения и направените искания следва да се приеме, че претенциите са
допустими, като предявени срещу надлежна страна, при наличие на правен интерес.
С оглед приетите от
страните за безспорни факти, ищцата следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: причинната връзка между претърпените
вреди и противоправното деяние на водача на л.а „Форд Куга“
с рег. № СА3759НН – Владимир Хинков, както и претърпените болки и страдания от
нея, включително обосноваване размера на претендираното обезщетение за
настъпили неимуществени вреди.
В случай на установяване на
горните факти ответното дружество следва да докаже настъпването на
правоизключващ или правопогасяващ отговорността му факт, в случая - твърдяните
възражения за съпричиняване.
Не се спори между страните
относно факта на настъпилото произшествие и причинената смърт на близък
родственик на ищците. Обстоятелството, че автомобилът, с който е извършено ПТП,
е имал застраховка „Гражданска отговорност”, също не се оспорва от страните.
По
въпросите за факта на деянието, неговата противоправност и вината на
евентуалният ответник се е произнесъл наказателния съд в горецитираната
присъда, поради което настоящият състав е обвързан от задължителната сила на
решението по наказателното производство.
Доколкото
изводът на съда относно всеки един от елементите на фактическия състав на
деликта е категоричен, а отговорността на застрахователя е функционално
свързана с вината на деликвента (безспорна поради влязлата в сила присъда на
наказателния съд), исковете са доказани по основание.
Спорният момент в процеса е относно причините за
настъпване на произшествието и специално относно наличието на съпричиняване.
Задължителната
практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие
на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер,
определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, /в този смисъл
постановените по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна за
съдилищата съдебна практика Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./.
Ето защо съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради което
така определеното от съда обезщетение не може да се редуцира на основание
„съпричиняване“.
Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при
които е извършено и др. /ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Внезапната загуба на родния и́ баща
несъмнено се е отразило негативно върху психическото състояние на ищцата.
Изживените стрес и страдания се установяват, както от заключението на
назначената комплексна експертиза, така и от показанията на свидетелите Ж. и А..
Емоционалният срив, повишената невротичност и емоционалната лабилност за
продължителен период от време са преки резултати от злополуката.
За да определи размерът на обезщетение съдът анализира всички обективни обстоятелства в конкретния казус – внезапно настъпилата смърт на изключително близък човек от семейството (в работоспособна възраст и без данни за сериозни здравословни проблеми), установената привързаност и взаимно разбирателство между баща и дъщеря, промяната в поведението на ищцата след загубата и чувството на скръб, бавното и́ психическо възстановяване. При съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, съставляващи задължителна за съдилищата практика - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, съдът счита размерът на иска за причинените неимуществени вреди е съответен на претърпените от ищцата душевни болки и страдания, поради което е доказан в пълния размер от 120 000лв.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, съдът намира за основателен и акцесорния иск досежно
мораторната лихва. Съгласно трайно установената съдебна практика същата се
дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.223 КЗ
/отм./ /в тази насока и постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК /, поради което и възраженията на
ответника за недължимост на мораторната лихва, обосновани с отправяне на покана
до дружеството, са ирелевантни към настоящия спор.
С оглед изхода на делото, направеното искане за
присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива, на ищцата
се следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК в размер на 3930.00 лева. На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК в тежест на ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД следва
да се възложи заплащане на дължимата за разглеждане на делото държавна такса в
размер на 4 800.00 лева, вносима по сметка на ВОС, както и разноски за
съдебна експертиза, от които ищцата е била освободена на осн.
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно 400.00 лева.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №51-Д, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й Т.И.Н., настъпила в резултат на ПТП на 11.06.2015 г. в землището на с. Йерусалимово, общ. Любимец, на път III-809, при километър 5+160, и виновно причинено от В.М.Х. като водач на МПС л. а. „Форд Куга“ с ДК № СА3759НН, застрахован по договор за гражданска отговорност с ЗК „ЛЕВ ИНС" АД №BG/22/115000009767, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх“ №51-Д, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата
от 3930 лева (три хиляди деветстотин и тридесет лева), представляваща сторени разходи за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх“ №51-Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 5 200.00 (пет хиляди и двеста) лева, представляваща сума за държавна такса и депозити за вещи лица, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :