Р Е Ш Е Н И Е
гр.Провадия,
05.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Провадийският районен съд в публично
заседание проведено на 14.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Савова
при участието на секретаря Мариана А. като разгледа
докладваното от съдията Гр. Д. №912 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от ищеца „КОРАБНО ОБЗАВЕЖДАНЕ“ АД, ЕИК *********, представлявано от Румен Киров –
изпълнителен директор срещу ответника ОБЩИНА ПРОВАДИЯ представлявана от кмета на общината иск с правно
основание чл.
73, ал. 1, пр. 2 от ЗС, за присъждане на наемоподобно обезщетение за ползите,
от които е лишен за периода от 26.07.2013г. до 26.07.2018г.
Ищеца
излага в исковата молба, че ищцовото дружество като правоприемник на ЗКО "Петко
Шидеров" е придобило недвижим имот апартамент Апартамент № 4, находящ се в
гр. Провадия, кв. „Север“, във вход "А" на втори етаж, в жилищен блок
№ 7, построен построена върху общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1- ЖС,
в кв. 9 по план на града, със застроена площ 73.07 кв. м., състоящ се от
коридор, дневна с кухненски бокс, преходен хол, спалня, баня, тоалетна, килер и
тераса, която обхваща хола и дневната, при граници на имота: на изток -
Апартамент № 5, на юг - тревни площи, на запад - тревни площи, на север -
тревни площи, под него Апартамент № 1, над него Апартамент № 7, в едно с
прилежаща изба № 4, със застроена площ 3.84 кв.м, при граници: изба № 3,
коридор, изба № 5, околоблоково пространство,както и 2.3580 % ид.ч. от общите
части и правото на строеж.
Излага се, че апартамента е бил предоставен на ЗКО "Петко
Шидеров" за стопанисване и управление със Заповед на Окръжен народен съвет
- Варна № 363 от 17.02.1984 г. и Акт № 740 от 16.09.1985 г. на Общински народен
съвет - Провадия.
Твърди се, че ответника Община
Провадия с АОС №1406/15.12.2011 г. е актувала апартамента като своя собственост
и е установила недобросъвестно владеене върху него.
Излага се, че с решение № 55 от 24.07.2018г. постановено по гр. д. №
2517/2017 г. по описа на ВКС, е признато за установено по отношение на Община
Провадия, че ищецът - Корабно обзавеждане АД, е собственик на гореописания
имот.
Предвид на факта, че в периода от 16.01.2012 г. ищцовото дружество е лишено
от правото си да ползва гореописания имот и да получава приходи от наем, се моли
по реда на чл. 73 от ЗС да се осъди ответника Община Провадия да заплати на „КОРАБНО ОБЗАВЕЖДАНЕ“
АД обезщетение в размер на 200.00 лева на месец за периода
от 26.07.2013 г. до 26.07.2018 г. или общо за периода 12 000лева /дванадесет
хиляди лева/, както се претендира присъждане на направените съдебни и деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответника, ката в него се твърди, че
иска е допустим, но неоснователен. Излага се, че действително с Решение
№ 55/24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2517/2017 г по описа на ВКС, II гр.
Отделение, е признато за установено по отношение на Община Провадия, че
„Корабно обзавеждане“ АД, е собственик на процесния имот, но че до посочената
дата Община Провадия се е легитимирала като собственик на имота с АОС № 1406/
15.12.2011 г, вписан в под № 3, том ХV, вх.р. № 5559/16.12.2011 г.
Твърди се също, че от датата на постановяване на цитираното по - горе
решение на ВКС Община Провадия е освободила процесния имот и е осигурила на
ищеца възможност да възстанови владението си спрямо имота.
Твърди се също, че претенцията за
заплащане на обезщетение за отнето право на ползване върху визирания по - горе
недвижим имот в размер на 200 лева месечно за периода от 26.07.2013 г до
26.07.2018 г е неоснователна, тъй като до датата на предявяване на настоящата
искова молба ищецът не е отправял покана до ответника за заплащане на подобно
обезщетение, както и че претендираният размер е прекомерен и не е съобразен с
вида и състоянието на апартамента, за чието ползване ищецът претендира
обезщетение.
По делото е
предявен насрещен иск от ответника спрямо ищеца, който в хода на делото е бил
оттеглен, поради което и производството по този насрещен иск е било
прекратено.
В съдено заседание
ищеца лично и чрез пълномощника си адв. И.З., поддържа предявения иск, на
посочените в него основания. Излага доводи в хода на делото по същество. Прави
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната община
Провадия чрез адв.Г. и адв.Н. в съдебно заседание оспорват иска, като по
същество в писмена защита излагат подробни съображения относно това защо иска е
неоснователен.
Съдът, след като
изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен
между страните е факта, че ответната Община Провадия с АОС №1406/15.12.2011 г. е актувала процесният
недвижим имот-апартамент № 4, находящ се
в гр. Провадия, кв. „Север“, във вход "А" на втори етаж, в жилищен
блок № 7, построен построена върху общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-
ЖС, в кв. 9 по план на града, със застроена площ 73.07 кв. м., състоящ се от коридор,
дневна с кухненски бокс, преходен хол, спалня, баня, тоалетна, килер и тераса,
която обхваща хола и дневната, при граници на имота: на изток - Апартамент № 5,
на юг - тревни площи, на запад - тревни площи, на север - тревни площи, под
него Апартамент № 1, над него Апартамент № 7, в едно с прилежаща изба № 4, със
застроена площ 3.84 кв.м, при граници: изба № 3, коридор, изба № 5,
околоблоково пространство,както и 2.3580 % ид.ч. от общите части и правото на
строеж, като своя собственост.
Не се спори и факта, че Община Провадия след
като е актувала имота като общински е
установила и владение върху него.
От представените
по делото договори за наем на общинско жилище се установява, че след като имота
е актуван като общински същият е предоставен под наем на физическо лице, което
е започнало да живее в него.
Видно от представеното по делото решение № 55 от 24.07.2018г. постановено по гр.
д. № 2517/2017 г. по описа на ВКС, е признато за установено по отношение на
Община Провадия, че ищецът - Корабно обзавеждане АД, е собственик на
гореописания имот, както и че Община Провадия на осн. чл.108 от ЗС е осъдена да
предаде владението на имота на „Корабно обзавеждане“ АД.
От заключението на
вещото лице Е.Т. по допуснатата СОЕ и прието от съда, като компетентно
изготвено и обосновано се установява, че наема който е бил заплащан на Община
Провадия за процесния имот считано от 01.04.2015г. е бил в размер на 48.84 лева.
Този договор е бил прекратен считано от 16.10.2018г. Полученият наем от
ответника за периода, през който имота е
отдаван под наем, а именно за 42 месеца е в размер на 2 051.28 лева.
Излага, че пазарният наем, при който имота би се отдавал под наем е в размер на
70 лева, както и че за периода 26.07.2013г. – 26.07.2018г. наемът би бил в размер
на 4200лева.
По делото са
представени и други писмени доказателства, които като неотносими към процеса,
не следва да бъдат обсъждани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от
ищеца иск с правно основание чл.
73, ал. 1, пл. 2 от
ЗС за присъждане на наемоподобно обезщетение за ползите, от които е лишен,
съизмеримо с пропуснатия наем за имота, е процесуално допустим. Разгледан по
същество се явява и частично
основателен.
Съгласно чл.
73, ал. 1, пл. 2 от
ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите,
от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
Вземането по чл.
73, ал. 1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение
за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното
обогатяване, с оглед на което в тежест на ищеца е да установи при условията на
главното и пълно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: че той е бил собственик на процесния недвижим имот, за претендирания
период; че ответникът го е ползвал, без да е налице валидно учредено правно
основание за това, вследствие на което ищецът е бил лишен от възможността да
получи стойността на добивите, които е могъл да получи от имота; както и
размерът на пропусната полза.
Съдът намира, че
ищеца в рамките на настоящото производство успя да докаже наличието на горните
предпоставки, а именно, че е собственик на имота- обстоятелство установено с
влязло в сила решение на ВКС №
55/24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2517/2017 г. по описа на ВКС, II гр.
отделение, както и че ответникът, след като е узнал за
образуваното горепосочено гражданско дело с правно основание чл.108 от ЗС на
22.03.2016г. е продължил да ползва имота, т.е. че след тази дата той е станал
недобросъвестен владелец; че ответникът след тази дата го е ползвал, без да е
налице валидно учредено правно основание за това, вследствие на което ищецът е
бил лишен от възможността да получи стойността на добивите, които е могъл да
получи от имота; както и е установен размерът на пропусната полза.
До този извод
настоящият съдебен състав достига, предвид на следното:
До произнасянето на ВКС с Решение №
55/24.07.2018 г, постановено по гр. д. № 2517/2017г, Община Провадия се
легитимира като собственик на недвижимия имот с АОС № 1406/ 15.12.2011 г,
вписан в АВп/СВп Провадия под № 3, том 15, вх.р. № 5559/16.12.2011 г.
Правата на ответника са оспорени с
предявяване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Корабно обзавеждане АД
чрез депозиране на искова молба входирана в РС Провадия на 22.03.2016г. въз
основа, на която е образувано гр. д. № 244/2016 г по описа на ПРС, приключило с
постановяването на Решение на 03.10.2016г., което е обжалвано и разгледано в ОС
Варна в гр. д. № 2265/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна. Решението на ОС
Варна е обжалвано пред ВКС, като с
Решение № 55 от 24.07.2018г.,
постановено по гр. д. № 2517/2017 г. по описа на ВКС, II гр. отделение е
разрешен окончателно спорът между страните по повод собствеността върху
процесната недвижимост, а именно иска е уважен, като ищеца е признат за
собственик на имота, както ответника- Община Провадия е осъдена да предаде
владението на имота на ищеца „Корабно обзавеждане“ АД.
При тази
хронология се установява, че владението на ответника е смутено на 22.03.2016г. с депозиране
в ПРС на искова молба, чрез която е предявена претенция
по чл.
108
ОТ ЗС,
т.е. от
момента на предявяване на ревандикационния иск - 22.03.2016 г. до момента на
влизането в сила на решението по същия - 24.07.2018 г., владението на ответника
е било смутено и същото се е трансформирало в недобросъвестно.
При тази фактология настоящия съдебен
състав стига до извод, че ответника следва да отговаря по иска по чл. 73 от ЗС
само за този горепосочен период, през който той е бил недобросъвестен владелец.
Този извод се прави от обстоятелството, че едва с предявяване на иск за
ревандикация на вещта добросъвестният владелец става недобросъвестен и от този
момент не може да получава за себе си добивите от същата, нито да ползва
последната за свои нужди, респективно за собственика се поражда възможността да
защити засегнатото си право чрез иск по чл. 73 от ЗС, претендирайки получените
добиви и тези, които е могъл да получи.
Съгласно чл. 71 от ЗС, добросъвестният
владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала до
предявяването на иска за връщането й, а според чл. 73, ал.1 от ЗС,
недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и
които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил,
като се приспаднат направените за това разноски, т.е. дължи връщане на
плодовете и без покана за това.
Субективната добросъвестност представлява
незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът в чл.
70, ал. 2 от ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до
доказване на противното- в този смисъл Решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр. д.
№ 669/2012 г. на Върховен касационен съд
Моментът, от който се дължи връщане на
получените граждански плодове от имот, придобит от владелеца се определя от
това дали същият е добросъвестен по смисъла на чл. 70 от ЗС, в който случай
плодовете се дължат от покана или е бил недобросъвестен, когато връщането им се
дължи и без покана.
Предвид изложеното претенцията по чл. 73
от ЗС на ищеца „Корабно обзавеждане“ АД
спрямо Община Провадия е неоснователна за периода от 26.07.2013г. до 22.03.2016г.
и като такава следва да бъде отхвърлена от съда.
По отношение на претенцията в останалата
част, а именно за времето от 22.03.2016г. до 26.07.2018г., настоящия съдебен
състав намира, че същата е основателна и следва да бъде уважена, като намира,
че същата следва да бъде съобразена със заключението на вещото лице по
изготвената по делото експертиза, а именно фиксираща пазарен месечен наем в
размер на 70.00 лева.
Това е така, предвид изложеното по горе
и предвид на обстоятелството, че ответника е лишил ищеца от възможността да
събира плодовете от веща изразяващи се в случая на месечния пазарен наем, който
би получавал от тази недвижимост.
Доколкото имота се
е ползвал от ответника след завеждане на гражданското дело с правно основание
чл.108 от ЗС, то същият след тази дата
се явява недобросъвестен владелец и дължи на ищцата на основание чл.
73, ал. 1 от ЗС обезщетение за ползите, от които е бил лишен.
Размерът на
дължимото обезщетение за ползата, от която ищеца е бил лишен съставлява пазарната
наемна цена, която той би могъл да получи при отдаването под наем на процесния
имот. В случая размерът на това обезщетение е определен чрез провеждане на СОЕ.
Изчислено по
месеци за периода от 22.03.2016г. до 26.07.2018г. – това прави 28 месеца с
месечен наем по 70.00 лева, т.е. общия размер на пропуснатата от ищеца полза е
в размер на 1960.00 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен и предявеният
иск.
За разликата до
предявеният размер от 12 000.00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява основателна и
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски
/за внесена ДТ, такса за съд. Удостоверение, заплатено възнаграждение за ВЛ и
адв. възнаграждение за един адвокат
представлявал ищеца в процеса, съобразно размера на уважената искова
претенция, а именно 245.00 лева/, в общ размер на 1 030 лева, които следва да
се възложат в тежест на ответника, като направеното от проц. представители на
ответника възражения за прекомерност на адв. възнаграждение в случая е
неоснователно.
Водим от горното и
на основание чл.
73, ал. 1, пр. 2 от ЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПРОВАДИЯ представлявана от кмета на общината ДА ЗАПЛАТИ на „КОРАБНО
ОБЗАВЕЖДАНЕ“ АД, ЕИК *********, представлявано от Румен Киров – изпълнителен
директор сума в общ размер от 1960.00 /хиляда деветстотин и шестдесет/
лева, представляваща дължимо за периода от 22.03.2016г. до 26.07.2018г.
наемоподобно обезщетение за ползите, от които е лишен, съизмерими с пропуснатия
пазарен наем на недвижим имот – апартамент
№ 4, находящ се в гр. Провадия,
кв. „Север“, във вход "А" на втори етаж, в жилищен блок № 7, построен
построена върху общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1- ЖС, в кв. 9 по
план на града, със застроена площ 73.07 кв. м., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до размер от 12 000.00
лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ОБЩИНА
ПРОВАДИЯ представлявана от кмета на общината ДА ЗАПЛАТИ на „КОРАБНО ОБЗАВЕЖДАНЕ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Румен Киров – изпълнителен директор сума размер на 1 030 лева /хиляда и тридесет
лева/ представляваща направените по
делото съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: