Р Е Ш
Е Н И Е
№ 819 09.03.2011 г. гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на единадесети февруари
две хиляди и единадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Пенка Атанасова
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 17517 по описа за 2010 г. и като обсъди:
Производство по чл.4 от ЗЗСДН.
А.Т.Й., ЕГН ********** *** А твърди, че от две години и
половина живее на съпружески начела със Ц.И.Ч. в жилище, собственост на майки
и. От около 6-7 месеца Ц.Ч. я подлага на физически и психически тормоз. На
2.11.2010 г. пострадалата е заявила на ответника, че не желае повече да
съжителстват заедно, като го е помолила да се изнесе от жилището, той е
отказал, като в последствие е счупил част от обзавеждането, принуждавал я да
продаде колата си - за да вземе парите,
държал е в изолация, поради което не можела да посещава занятията на вечерно
училище и да изпълнява наложеното и наказание „Пробация”. Не ангажира доказателства, не претендира за
направените разноски.
Ответникът не взема становище по предявения иск.
След като прецени, поотделно и в съвкупност,
представените по делото доказателства съдът, намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа
постъпила молба в РС Пловдив от А.Й. за налагане на спешни мерки. По делото са
приложени единствено декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителката и молба по чл.8 ал.1 от ЗЗДН
от А.Т.Й.. В представената по делото
декларация по чл.9 ал. 3 от ЗЗСДН от ищцата,
последната декларира, че ответникът
е извършил акт на домашно насилие.
В процеса на
производството не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на
ищцата за осъществен физически и психически тормоз на 02.11.2010 г. от страна
на ответника Ц.Ч., за чупене на покъщина, заплахи, ограничаване на личната
свобода и изолиране на молителката от околните, нито пък в подкрепа на
твърдението, че тя и ответника живеят на съпружески начала от 2,5 години. Съгласно
нормата на чл. 2 от ЗЗСДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
За да бъдат приложени мерките по
ЗЗСДН е необходимо да бъде извършен акт
на домашно насилие, а в настоящото производство не се доказаха твърденията в
молбата на ищцата. Обстоятелството, че ответникът не оспорва иска, не
освобождава ищеца от задължението да докаже твърденията си.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че не е
установено по безспорен начин, че ответникът е извършил домашно насилие по
смисъла на ЗЗСДН, нито пък че е от кръга на лицата, посочени в чл.3 от същия
закон.
Ето защо молбата следва да
бъде отхвърлена. На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗСДН молителката следва да бъде
осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лева, вносими в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Т.Й.,
ЕГН ********** *** А за издаване на
заповед за защита против Ц.И.Ч., ЕГН ********** *** или село С, общ.Р, обл.П-,
ул.”А” № .
ОСЪЖДА А.Т.Й., ЕГН ********** *** А да
заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер на 50 (петдесет)
лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7 дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п /Мария Терзиева/
Вярно с оригинала:
ПА