№ 134
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500215 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 12425/01.11.2021г., подадена от ЮЛ. Г. Й. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 28.06.2021г. на ЧСИ
по изп.д. № 20158070403130 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 650/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото от историята на
изпълнителното дело е видно, че спрямо жалбоподателя са искани от взискателя три пъти
изпълнителни действия „про форма“, доколкото не е била заплатена такса, определена от
ЧСИ и не са извършвани никакви действия по изпълнението в двугодишен срок. Ето защо
изпълнителното дело по отношение на него следва да бъде прекратено, независимо дали
срещу друг съдлъжник са извършвани изпълнителни действия. В този смисъл цитира
съдебна практика /Р по т.д. № 404/2015г. на ВКС, II ТО/. Едва след постъпване на молбата
му за прекратяване на изп.д. от 26.07.2021г., по делото е постъпило платежно нареждане за
внасяне на сумата от 276 лв. за опис, която сума е внесена от трето за изпълнението лице.
Ето защо счита, че в случая прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на
закона, поради което моли да се отмени обжалваният отказ, като се постанови прекратяване
на изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Лизинг Финанс“ ЕАД /Пиреос Лизинг
България“ АД, гр. София не е депозирал писмени възражения.
1
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК /съобщението за разпореждането е връчено на длъжника на 22.10.2021г., а жалбата
депозирана на 01.11.2021г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от
ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 15.05.2015г. първоначално под №
20158460400241 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, рег. № 846, с район на действие, този на
СГС въз основа на молба на „Пиреос Лизинг България“ АД, гр. София от същата дата въз
основа на изпълнителен лист от 13.05.2015г., издаден по ч.гр.д. № 4333/2015г. по описа на
ВРС, установяващ вземания на взискателя от солидарно задължените длъжници „Строй
Транс“ ЕООД и ЮЛ. Г. Й., произтичащи от Договор за финансов лизинг от 11.07.2008г. и
съдебни разноски.
По молба на взискателя изпълнението е насочено върху собствени на длъжника
Ю.Й. недвижими имоти – ниви, находящи се в землището на с. Неофит Рилски, общ.
Ветрино, обл. Варна и поземлен имот в гр. Варна, СО „Планова“, както и върху апартамент
№ 22 в гр. Варна и подземно паркомясто върху които с Постановления от 08.06.2015г. и от
17.06.2015г. е наложена възбрана, както и вземания на същия длъжник посредством
наложен запор върху банковите му сметки в различни банки.
В производството по делото е конституирана и Държавата, чрез ТД на НАП Варна
за събиране на публичните й вземания към Ю.Й. съгласно представено удостоверение за
дълга.
По искане на взискателя изпълнителното дело е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ Надежда Денчева, рег. 807 и с район на действие, този на
ВОС, като е преобразувано за продължаване под № 20158070403130.
След проведени на 16.02.2016г. опис и оценка на възбранените имоти, с
постановление на ЧСИ е насрочена публична продан на възбранените имоти, собствени на
Ю.Й. за 13.02.2017г. – 13.03.2017г., както и на ПИ № 044003, находящ се в землището на гр.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, собствен на длъжника „Строй Транс“ ЕООД. С
молба от 09.03.2017г. длъжникът Ю.Й. се е позовал на несеквестируемост на апартамент №
22 с искане да се спре изпълнението върху същия.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.05.2017г. ПИ с ид.
32278.44.3 в землището на гр. Игнатиево е възложен на купувача Георги Й. Георгиев за
сумата от 12500 лв. Постановлението е влязло в си на 15.03.2019г. За останалите имоти
публичната продан е обявена за нестанала.
2
На 23.02.2017г. по делото е постъпила молба от взискателя „Лизинг Финанс“ ЕАД
обективираща искане за насочване на изпълнението върху секвестируеми движими вещи на
длъжника Ю.Й., находящи се на актуалния му адрес, на който живее след извършен опис на
същите.
На 19.06.2017г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху
налични парични средства по открити банкови сметки, както и насочване на изпълнението
върху налични вещи в банкови сейфове на длъжниците.
На 09.08.2018г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за насрочване на опис на
собствени на длъжника Ю.Й. възбранени недвижими имоти, а именно: поземлен имот в гр.
Варна, СО „Планова; поздемно паркомясто № 32 в гр. Варна; УПИ XI-156,157 в гр. Варна.
На 15.04.2019г. е извършено разпределение на сумата от 12500 лева постъпила от
публична продан на имота в гр. Игнатиево.
На 28.07.2020г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за насочване на принудителното
изпълнение върху движими вещи на длъжника, находящи се актуалния му адрес; налагане
на запор върху получавани възнаграждения и пенсии, както и върху налични и постъпващи
суми по банковите му сметки и наличностите по сейфовете.
Съобщение за дължимите такси е връчено на взискателя на 20.10.2020г.
На 29.01.2021г. е постъпила идентична молба от взискателя.
С молба от 26.07.2021г. ЮЛ. Г. Й. сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на
изпълнителното производство срещу него поради настъпила перемпция поради липса на
последвали извършени изпълнителни действия от 29.05.2017г., когато е издадено
постановлението за възлагане на недвижим имот и поради невнасяне на дължимите такси от
взискателя за поисканите след това изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане ЧСИ постановил отказ да прекрати изп.д. на
основание настъпила перемпция.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
3
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай по отношение на длъжника Ю.Й. е
изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Установено е от данните по изпълнителното
дело, че след постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.05.2017г. и обявлението
за нестанала публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти, по
изпълнителното дело са постъпили искания от взискателя за извършване на изпълнителни
действия посредством опис на секвестируеми движими вещи на Ю.Й. в дома му; запор
върху вземанията му от възнаграждения и пенсии, както и по банковите му сметки във
всички банки, както и върху наличностите в банкови сейфове, открити на негово име; опис
на възбранени по изпълнението негови недвижими имоти – подземно паркомясто и УПИ в
гр. Варна последователно във времето с молби от 19.06.2017г., от 09.08.2018г., от
28.07.2020г. и от 29.01.2021г. С всички тези молби взискателят отправил искане до ЧСИ за
предприемане на описаните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или
поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря –
след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на
ВКС, IV ГО/. По делото не е установен изтекъл срок по-дълъг от две години, считано от
29.05.2017г., през който осъществяването на всички поискани изпълнителни способи да е
приключило или поисканите нови такива не биха могли да се осъществят по причина, за
която отговорност може да се вмени на взискателя. Внесените предварително обикновени и
държавни такси на 04.08.2021г. в размер на 276 лв. по-късно от определянето им от ЧСИ не
може да се вмени във вина на взискателя, доколкото в указанието за определяне на
дължимия размер на таксите, ЧСИ не е указал срок за внасяне на таксата. Обстоятелството,
че таксите са внесени по изпълнителното дело не от взискателя, а от трето лице – наредител
е ирелевантно за приложението на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Както съдът
посочи, всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко
действие, чрез което се осъществява този способ прекъсва давността. Ето защо в конкретния
случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК между
вписването на възбраните върху собствени на длъжника недвижими имоти, насрочената
продан, постановлението за възлагане и нестаналата публична продан и последвалите
искания на взискателя за предприемане на принудителни изпълнителни действия и
предприетите въз основа на същите и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ действия от ЧСИ,
поради което не е налице настъпила перемпция, съответно липсва основание за
прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство
4
поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно
неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона
като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за
прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ –
неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от
ГПК жалба с вх. № 12425/01.11.2021г., подадена от ЮЛ. Г. Й. с ЕГН ********** – длъжник
по изпълнението срещу Разпореждане от 28.06.2021г. на ЧСИ по изп.д. № 20158070403130
по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 и с район на действие, този на ВОС, с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК /л. 650/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5