Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………………

гр.Русе, 12.03.2021 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2005 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е въз основа на  жалба на Н.П.С. против Наказателно постановление № 185 ЗЗ / 10.09.2020 г. на директора на ОДМВР – гр.Русе, с което на основание с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Иска се от съда да отмени наказателното постановление, като се излагат съображения, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила и на материалния закон.

Редовно призован, се явява в съдебно заседание заедно с процесуален представител, с когото поддържат внесената жалба.

          Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по случая.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок и по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че в условията на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразна болест и въведени КПП на входно-изходните пътища в областта, на 17.04.2020 г. в местността „Капаклийката“ на път водещ към с. Червена вода, обл.Русе, жалбоподателят управлявал лек автомобил, като напускал града в посока към Червена вода, обл.Русе, без основателна причина.

Затова след установяване на самоличността му, срещу него бил съставен АУАН за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, тъй като нарушил въведените на територията на страната със Заповед № РД-01-143 / 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г., противоепидемични мерки. 

Тази фактическа обстановка се извежда, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В случая с резолюция върху съставения срещу жалбоподателя АУАН  административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. След това материалите по преписката били изпратени на прокурора, който отказал да образува наказателно производство и върнал преписката обратно. При това положение наказващият орган могъл да образува производство само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, за деяние, което е установено в хода на прокурорската проверка. Същевременно от атакуваното наказателно постановление става ясно, че той се е позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, съобразявайки разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а на съставения срещу Л. АУАН, който обаче заради прекратяване на производството на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, вече няма правна стойност.

Така с посочения порок е допуснато съществено нарушение на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалб. С., което води до незаконосъобразността на наказателното постановление и до неговата отмяна само на това основание.

Наред с горното е необходимо да се обърне внимание и на следното:

Разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в редакцията ѝ към процесния период, предвижда административно наказание „глоба“ за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ, към него момент, министъра на здравеопазването при възникване на извънредна епидемична обстановка може да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Важно е да се посочи, че разпоредбата на чл.63, ал.11 от ЗЗ, която определя заповедите на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки, като общи административни актове, не е била действаща. Затова принципно е необходимо да се изследва въпроса, какъв административен акт са процесните заповеди – общ или нормативен административен акт, без да се изхожда от наименованието им.

В конкретния случай, настоящият състав намира, че това не се налага, тъй като в случая въобще липсата на деяние, което да е в разрез с въведените със заповедите на министъра на здравеопазването изисквания.

Със Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. е вменено задължение на Министерството на вътрешните работи да организира контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, през които да пропуска лица само в случай на неотложност на пътуването. С нея не е въведено задължение за гражданите да преминават единствено през пътищата, на които има изградени такива пунктове или да е забранено преминаването през пътища, на които няма КПП. Затова, не може да се приеме, че жалбоподателя като се е движил по път, на който няма изградено КПП, е нарушил визираната заповед. Разбира се в случая се цели ограничаване движението на хората от едно населено място до друго, поради което би могло да се допусне, че се изисква от гражданите да преминават само през изградени контролни пунктове. Това обаче е израз на разширително тълкуване, а когато се касае за наказателна или административнонаказателна отговорност, подобно тълкуване е недопустимо, тъй като изискванията към поведението на гражданите трябва да са ясни, точни и конкретно посочени.

Втората заповед посочена в наказателното постановление, а именно Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, въвежда единствено задължение всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места, да бъдат с поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба или други средства, покриващи носа и устата. В случая на жалбоподателя не е ангажирана административнонаказателна отговорност за неносене на маска или други средства, покриващи носа и устата на открито обществено място. Затова същият не е нарушил тази заповед, а и тя е неотносима към деянието, за което е подведен под отговорност.

Ето защо, наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отменяне.

При този изход на делото ОДМВР Русе следва да понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-104 / 27.08.2020 г. на директора на ОДМВР – гр.Русе.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Н.П.С. с ЕГН: ********** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. по АНД № 2005 / 2020 г., по описа на Районен съд Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.       

                                                                  

Районен съдия: